Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.03.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 376 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 23, ал. 1 ЗГВБ
/отм./.
Ищецът твърди, че е страна
по договор № 38726 от 28.11.2013 г. за индивидуален срочен депозит, сключен с „К.т.б.“
АД, по силата на който е открита банкова сметка, ***ани за срок от 12 месеца
при текущ годишен лихвен процент в размер на 5,75 %. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
договора при прекратяване на депозита преди изтичане на договорения срок се
начислява лихва с текущ лихвен процент в размер на 0,1 %. Посочва, че на
05.11.2014 г. му е издадено банково удостоверение, според което към 04.11.2014
г. салдото по банковата сметка е в размер на 3 000 000 евро, а
начислените, но неосчетоводени по сметката лихви са в размер на 131 544,17
евро. Твърди, че на 05.11.2014 г. с договор за цесия прехвърлил на „Н.П.“ ЕООД
част от вземането си в размер на 2 900 000 евро, като цесията била
осчетоводена при банката на 05.11.2014 г. Остатъкът по горепосочената сметка е
в размер на 100 000 евро. Посочва, че преди получаване на уведомлението за
цесия и осчетоводяването на цесията при „КТБ“ АД /н/, банката е била начислила
уговорената по договора за депозит лихва върху главницата по депозита в размер
на 5,75 %. След счетоводното отразяване на уведомлението за цесия и
прекратяване на договора за депозит банката е предприела действия по сторниране
на начислената лихва в размер на 132 062,50 евро и започнала олихвяване на
останалата част по депозита с лихва от 0,1 %.
Твърди, че към датата на отнемане на лиценза на „КТБ“ АД /н/ остатъкът
от сумата по банковата му сметка има характеристиките на влог по смисъла на §
1, т. 1 и т. 3 ДР на ЗГВБ /отм./, като в същото време вземането не попада в
обхвата на изключенията по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./. Посочва, че въпреки наличието на условия за
изплащане сумата 196 000 лева не е извършено подаване на информация за
подлежащата на изплащане сума. Във връзка с това подал възражение пред квесторите
на „КТБ“ АД /н/, но същото било отхвърлено с аргумент, че е налице
преференциален влог, който попада в изключенията, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗГВБ /отм./. Тъй като гарантираната сума не е изплатена и до настоящия момент,
счита, че има правен интерес да търси нейното заплащане по съдебен ред. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му
заплати сумата 196 000 лева, представляваща гарантиран размер на влоговете в „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, съгласно чл. 4 от Закона за гарантиране на влоговете в
банките /отм./ Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът оспорва
твърдението на ответника, че искът е недопустим. Посочва, че предявяването или
не на възражение от ищеца срещу списъка на приетите вземания по реда на чл. 66,
ал. 1 ЗБН пред синдика и/или впоследствие пред съда по несъстоятелността не
съставлява процесуална предпоставка, която да обуслови допустимостта на
възражението за гарантиран размер на влога по реда на Наредба № 23. Прави
частично оттегляне на иска за сумата в размер на 21 617,31 лева. Поддържа,
че процесният влог не попада в дефиницията на привилегирован влог съгласно чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./. Посочва, че ЗГВБ /отм./ и по конкретно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1, дефинираща обхвата на влоговете, които са
изключени от гаранцията, противоречи както на Директива 94/19/ЕО, така и на
Директива 2014/49/ЕС.
Ответникът счита, че
предявеният иск е недопустим, тъй като претендираното вземане е включено в
списъка на приети вземания по партидата на „КТБ“ АД, по които не са направени
възражения и следователно е такова, което не е покрито от системата за
гарантиране на влоговете. На следващо място оспорва искът като неоснователен.
Твърди, че сумата по посочения влог попада в изключението на чл. 5, ал. 1, т. 1
от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. Оспорва твърдението на
ищеца, че процесният договор за депозит е бил прекратен на 05.11.2014 г.
Твърди, че изявлението на ищеца за извършената цесия не е породило правно
действие и съответно не е довело до промяна в лихвените условия по депозита.
Счита, че остатъкът от сумата по процесния депозит не подлежи на гарантиране от
Фонда за гарантиране на влоговете в банките. С оглед изложеното иска де се
отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. С допълнителен отговор
на допълнителната искова молба ответникът поддържа становището си за
недопустимост на иска.
Третото лице помагач „К.т.б.”
АД /в несъстоятелност/ счита искът за недопустим, тъй като вземането е включено
в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН, който с решение е одобрен от съда. Счита,
че постановеното решение има сила на пресъдено нещо за обстоятелството, че
ищецът следва да се удовлетвори от масата на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/
като вложител с вземане, което не е покрито от системата за гарантиране на
влоговете. В случай, че съдът прецени, че не са налице основания за прекратяване
на производството, иска да се остави исковата молба без уважение като
неоснователна. Счита за категорично установено, че към конкретния договор за
откриване на депозитна еврова сметка на 28.11.2013 г. лихвените условия са
нарочно договорени, което води до неприложимост на стандартните лихвени
условия, обявени и прилагани спрямо вложителите на банката. Твърди, че към
дружеството „П.А.& УИОИ О.Е.” банката „КТБ” АД е имала индивидуален
подход при комплексното му обслужване чрез предоставяне на различни по вид
преференциални, привилегировани условия, включително и лихвени условия. Предвид
изложеното иска да се отхвърли иска.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че на
28.11.2013 г. между „П.А.& УИОИ О.Е.” и третото лице помагач е сключен
договор № 38726 за индивидуален срочен депозит, по който депозантът депозира за
съхранение, а банката приема сумата 3 000 000 евро за срок от
дванадесет месеца, който срок започва да тече от датата на внасяне. Съгласно
чл. 2, ал. 1 банката начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен
процент в размер 5,75 %, а при прекратяване на депозита преди изтичане на
договорения срок, банката начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен
процент в размер на 0,1 % /така чл. 2, ал. 2/. В чл. 11, ал. 1 от договора е
предвидено, че сумите по банковата сметка са защитени от Фонда за гарантиране
на влоговете в банките, който гарантира пълното им изплащане, чрез търговска
банка, съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките, на едно лице
независимо от броя и размера им до 196 00 лева, като към посочената сума се
включват и начислените лихви към датата на решението на БНБ по чл. 23, ал. 1 от
същия закон, след което са посочени изключенията, които са тези предвидени в чл. 5
от ЗГВБ /отм./.
Видно е от банково удостоверение на
„КТБ” АД с изх. № 8206/05.11.2014 г., че към 04.11.2014 г. салдото по
депозитната сметка на ищеца е в размер на 3 000 000 евро.
Начислената, но неосчетоводена лихва към същата дата е в размер на
131 544,17 евро.
Със съобщение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с
вх. № на „КТБ” АД 10974 от 05.11.2014 г. ищецът е уведомил банката, че
прекратява правоотношенията си с „КТБ” АД по отношение на процесния депозит и че
е прехвърлил част от вземането си в размер на 2 900 000 евро на „Н.П.”
ЕООД с договор за цесия от 05.11.2014 г.
С протокол № 27 от 06.11.2014 г. на
Управителния съвет на БНБ е взето решение № 138, с което лицензът за извършване
на банкова дейност на „К.т.б.” АД е отнет. Съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151,
ал. 2 ЗКИ решението подлежи на незабавно изпълнение.
С решение от 22.04.2015 г. по т.д. №
7549/2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-4 състав,
„К.т.б.” АД е обявена в несъстоятелност.
От представената Скала на стандартните лихвени
проценти, които КТБ АД прилага към привлечени средства от клиенти, в сила от
01.01.2012 г., се установява, че по депозитни сметки на юридически лица във
валута за 12 месеца за суми 10 000 – 250 000 евро е 4,50 %.
На 15.06.2015 г. дружеството „П.А.& УИОИ О.Е.“ е подало възражение, че
дружеството не е включено в списъка на лицата, на които се дължи гарантиран
размер на влоговете, съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 23 на БНБ за условията
и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания
размер.
Видно е, че в частичната сметка за разпределение на
налични суми между кредиторите на КТБ АД /н./, с приети вземания по чл. 69, ал.
1 ЗБН, ищецът е включен със сума в размер на 21 617,4.31 лева.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по данни от извлечение от банковата депозитна сметка в евро с
титуляр „П.А.& УИОИ О.Е.“,
размерът на главницата към 06.11.2014 г., преди осчетоводяване на цесия с
цесионер „Н.П.” ЕООД е в размер на 3 000 000 евро. По предоставени
документи от „КТБ” АД /в несъстоятелност/ депозитът на ищеца е закрит с вальор
05.11.2014 г. Средствата по депозита са олихвявани с лихва в размер на 0,1 % на
годишна база, за периода от депозиране на средствата до 05.11.2014 г.
включително, като след тази дата не са начислявани лихви по депозитните
средства на ищеца. Съгласно представена Скала на стандартните лихвени проценти,
които „КТБ” АД прилага към привлечените средства от клиенти, валидни за 2013
г., предлаганата от банката лихва по срочно привлечени средства в евро за
юридически лица и еднолични търговци, за срок 12 месеца е 4,5 % на годишна база
/раздел II, т. 2 от
Скалата/. По предоставени счетоводни данни от „КТБ” АД /н/, с депозираните
средства на ищеца банката е извършила прихващане по партидата на „Н.П.” ЕООД,
по усвоен кредит в размер на 13 300 000 щатски долара, който дълг към
05.11.2014 г. е 13 300 000 щатски долара за непогасена главница и
26 600 щатски долара за начислени лихви по редовна главница. Размерът на
осчетоводеното прихващане/погасяване на част от задължението по кредита за
главница със средства по депозита на ищеца е 3 633 044,28 щатски
долара.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството е иск с правно основание чл.
23, ал. 1 Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./, предявен за
сумата 196 000 лева.
С определение от 07.08.2017 г., поради направено
частично оттегляне на иска, производството е прекратено в оттеглената част,
като искът се поддържа от ищеца за сумата в размер на 174 382,69 лева.
С определение от 18.09.2017 г., поради настъпило правоприемство
в хода на процеса, на основание чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ищец е
конституирано дружеството „L. A. M.F.” АД.
Съдът намира за неоснователно възражението, поддържано
от ответника и третото лице помагач за недопустимост на иска. Предмет на иска е
предявено вземане срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банките при
твърдения за наличие на предпоставките, визирани в Закона за гарантиране на
влоговете в банките /отм./. Процесуално условие за допустимост на иска е
подаване на възражение по реда на Наредба № 23 за условията и реда за изплащане
на суми по влогове в банка с отнет лиценз на БНБ и конкретно чл. 10, ал. 2, което
в разглеждания случай е направено от „П.А.& УИОИ О.Е.“ и тъй като не е уважено,
дружеството може да предяви правата си по установения в действащото
законодателство ред. Включването на процесното вземане в списъка на приети
вземания по реда на чл. 66, ал. 1 ЗБН не съставлява процесуална пречка за
правото на иск, тъй като касае различни правоотношения – едното с банката с
отнет лиценз и другото към Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно
схемите за гарантиране на депозити. Не се твърди, нито се доказва вземането на дружеството
да е изплатено от „К.т.б.” АД /в несъстоятелност/, за да е недопустимо
претендирането му към ответника. Същевременно и в случай, че настоящият иск
бъде уважен, то съгласно чл. 71, ал. 2 ЗБН ответникът ще се суброгира в правата
на вложителя и списъкът по чл. 67, ал.2 ЗБН би подлежал на промяна от синдика. Ето
защо искът срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банките е допустим и при
прието в производството по несъстоятелност вземане, което не е удовлетворено,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗГВБ /отм./, Фондът
гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка
независимо от броя и размера им до 196 000 лева, която сума включва и
начислените лихви към датата на решението на Българска народна банка за
отнемане на издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка.
По делото няма спор между страните, а това се доказа и
от приетите доказателства, че на 28.11.2013 г. между „К.т.б.” АД /в
несъстоятелност/ и „П.А.& УИОН О.Е.”, чийто правоприемник е „L. A. M. F.” АД, е сключен договор № 38726 за
индивидуален срочен депозит, по силата на който ищецът е депозирал за
съхранение в банката сумата 3 000 000 евро, за срок от 12 месеца,
срещу което „КТБ” АД се е задължило да начислява лихва върху депозираната сума
с текущ лихвен процент от 5,75 %. Не се спори, че договорът е сключен по
индивидуално искане на дружеството и при съгласие от страна на банката.
Установи се от приложената Скала на стандартните
лихвени проценти, които „КТБ” АД прилага към привлечени средства на клиенти и
от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че към датата на
сключване на горепосочения договор лихвата по депозити на юридически лица със
срок на депозита 12 месеца е 4,5 % за суми от 10 000 до 250 000 евро.
Не се спори, че към датата на отнемане на лиценза на „К.т.б.”
АД /в несъстоятелност/ 06.11.2014 г. по откритата депозитна сметка е била
налична сумата, претендирана с исковата молба.
Спорен по делото е въпросът дали е налице изключението
по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./, което препятства изплащането на
гарантираните размери на влога от страна на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките.
Съгласно цитираната разпоредба, не се изплащат
гарантираните размери на влоговете в банката на лицата, на които са били
предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение на обявените от
банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Съобразно
чл. 5, ал. 3, изр. 2 ЗГВБ /отм./, предоставянето на привилегировани лихвени
условия по ал. 1, т. 1 се преценява към датата на сключване на договора за
влог.
На първо място съдът намира за недоказано, че
уговореният между депозанта и банката лихвен процент е в отклонение от
обявените от банката условия. Приетата по делото скала, на която се позовава
ответникът и която е взета предвид от вещото лице, е за срочен влог от 12
месеца в евро при лихва 4,50 %, но за сума от 10 000 до 250 000 евро.
В разглеждания случай предоставената на влог сума е 3 000 000 евро,
поради което не може да се приеме, че за същата е относима посочената графа в
скалата. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита за недоказано, че
са налице уговорени лихвени условия в отклонение от обявените от банката
условия, поради което отказът да се изплати гарантирания размер на влога е
неоснователен, поради което искът следва да се уважи.
На второ място, дори да се приеме, че за процесния
депозит уговорената лихва от 5,75 % е в отклонение от обявената от банката от
4,50 %, и е налице изключението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./, съдът намира
следното:
Преценката дали е налице предоставяне на
привилегировани лихвени условия се прави към датата на сключване на договора за
влог, което изрично е уредено в чл. 5, ал. 3, изр. 2 ЗГВБ /отм./, поради което
обстоятелствата по предсрочно прекратяване на влога от страна на дружеството и
прехвърляне на част от вземането по влога, които са станали почти година след
сключване на договора, са ирелеванти. За да се приложи обаче правилото на чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./, следва да се съобрази дали същото съответства на предвиденото
в Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити.
Според чл. 288, т. 3 от ДФЕС, директивата е акт, който
обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите членки, до
които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на
формата и средствата на постигане на този резултат. За разлика от регламента,
който се прилага изцяло и директно, директивата определя цели, които да се
постигнат от страните членки в определен срок, който срок позволява на
националните законодателства да адаптират законодателството към новата
регламентация. За Република България Директива 94/19/ЕО относно схемите за
гарантиране на депозити е станала задължителна и от 01.01.2007 г. националното
право следва да съдържа разпоредби, съобразени с нея.
В преамбюла на директивата е предвидено, че в нея е
дадено минимално гаранционно ниво, като не трябва да се оставя твърде голяма
част от депозитите без защита, в интерес както на защитата на потребителите,
така и на стабилността на финансовата система. Посочено е също така, че държавата-членка
трябва да е в състояние да изключва определени категории специално изброени
депозити или вложители, ако не смята, че те се нуждаят от специална защита, от
гаранциите, предлагани от схемите за гарантиране на депозити.
Съгласно чл. 7, § 2 от Директивата 94/19/ЕО, държавите-членки
могат да предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от
гаранция или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво, като изключенията са
изброени в Приложение I. Следователно на държавите-членки е
предоставена възможност да изключат дадена категория вложители от гаранция, но
при съобразяване изчерпателния списък на Приложение I.
Хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./
съответства на предвиденото в Приложение I, т. 11 от Списъка на изключенията,
посочени в чл. 7, § 2 от Директивата 94/19/ЕО. Съгласно същото, се изключват
депозити, за които вложителят на индивидуална основа е ползвал от същата
кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за
влошаване на финансовото й състояние. Видно е, че към изключението, уредено в
директивата е необходимо освен настъпване на обективния факт по предоставяне на
привилегировани лихвени условия, които се отклоняват от обявените от банката
условия, това да е спомогнало за влошаване на финансовото състояние на банката.
В разписаното в националното законодателство правило единственото условие, за
да се изключи депозитът от гаранцията е предоставянето на привилегировани
лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, но без поставено
изискване това е да е застрашило финансовата стабилност на банката. Въведената
презумпция в нашия закон изключва от групата на защитените депозити всички
такива, при които са дадени различни лихвени условия. Това обаче не съответства
на предвиденото в директивата, както и на целите, които същата си поставя –
изключенията да са изброени и да са насочени към определена категория специално
изброени депозити или вложители.
Съдът намира, че не може да бъде споделена тезата на
ответника, че българският законодател е отчел причинната връзка между
привилегированите лихвени плащания и влошаването на капиталовите показатели на
банките и в резултат на това, при спазване на директивата, е изключил
депозитите с привилегирована лихва от обхвата на гаранцията. С директивата е
въведено допълнително условие към изключението – спомагане за влошаване
финансовото състояние на банката, което в нашия закон отсъства. Вярно е, че транспонираното
във вътрешното право на дадена директива не изисква непременно формално и
текстово възпроизвеждане на разпоредбите й в изрична и конкретна законова или
подзаконова разпоредба, като е достатъчно да се постигне целения от директивата
резултат. В разглеждания случай обаче изисканият резултат на директивата е да
се постигне баланс между защитата на вложителите и стабилността на финансовата
система, което с чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./ не е направено, тъй като са
изключени всички влогове, които се различават от обявените от банката условия,
без значение дали това се е отразило на финансовите й затруднения.
От изложеното следва, че изключението по чл. 7, § 2,
т. 11 от Приложение I е неправилно транспонирано в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ
/отм./. Както се посочи, директивата не се прилага пряко. За да намери
приложение, трябва да са изпълнени следните условия: 1/ държавата-членка да не
е изпълнила в установения срок задължението си за транспониране; 2/
разпоредбата на директивата да е безусловна и достатъчно прецизна и 3/
разпоредбата да установява права на отделни субекти, противопоставяни срещу
същата държава-членка или срещу орган или организация, намиращ се под
юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия,
които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица.
Съдът намира, че в разглеждания случай условията са
налице, тъй като в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./ е предвидено изключение
по-широко по обхват от изключението по т. 11 от Приложение I. Нормата на
т. 11 е ясна и прецизна, като предвижда уговорените индивидуални условия по
депозитите да са спомогнали за влошаване финансовото състояние на кредитната
институция. Разпоредбата има пряко значение за правото на ищеца и е противопоставима
на ответника.
От изложеното следва, че чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ
/отм./ не намира приложение и обстоятелствата по делото ще бъдат преценявани при
прилагане на чл. 7, § 2, Приложение I, т. 11 от Директива 94/19/ЕО.
Дружеството „П.А.& УИОИ О.Е.“, чийто правоприемник е „L.A.M.F.” АД, е вложител в „К.т.б.“ АД, чийто
лиценз за извършване на банкова дейност е отнет, а размерът на депозита, ако се
съобрази приложената скала, надхвърля обявените от банката условия, доколкото е
договорен на индивидуална основа. Не се установява по делото обаче да
съществува причинна връзка между така уговорения индивидуален лихвен процент
5,75 % и влошаването на финансовото състояние на банката. Ответникът не е въвел
такива твърдения, тъй като видно от приложеното становище по делото счита, че
директивата не е приложима. Липсват и приложени по делото доказателства, от
които да се установява, че уговореният депозит между вложителя и банката е
спомогнало за влошаване финансовото състояние на „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/.
В посочения смисъл з.приложение на Директива 94/19/ЕО,
относно правилото на т. 11, Приложение І, поради неправилно транспониране в
българското законодателство има постановени актове на въззивната инстанция –
решение № 1337/13.06.2017 г. по т.д. № 5727/2016 г. на САС, ТО, 9 състав и
решение № 1667/12.07.2017 г. по т.д. № 525/2017 г. на САС, ТО, 6 състав.
По изложените съображения, дори да се приеме, че
лихвеният процент е в отклонение на обявените условия от банката, искът е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора,
право на разноски има ищецът. От негова страна се доказаха извършени разноски в
общ размер н.7 375,31 лева, от които 6 975,31 лева за държавна такса
/при съобразяване размера на иска след частичното му оттегляне/ и 400 лева з.депозит
за вещо лице, които ще бъдат възложени в тежест на ответника.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 23, ал. 1
ЗГВБ /отм./ Фонд за г.на в.в б. с адрес: ***, да заплати на „L.A.M.F.” АД, правоприемник
н.„П.А.& УИОИ О.Е.“,
учредено и регистрирано в Република Гърция, със седалище и адрес на управление
в Република Гърция, П.6, кил. Т.-П., ПК: ****** Т., област Т., с данъчен номер *******,
регистрирано в Общия търговски регистър с номер ГЕМИ ********, със съдебен
адрес:***, сума в размер на 174 382,69 лева /сто седемдесет и
четири хиляди триста осемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
част от гарантирания размер от 196 000 лева на суми за изплащане по
влогове в „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ по договор № 38726 от 28.11.2013 г., сключен между „П.А.& УИОИ О.Е.“ и „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ф. за г.на в.в б. да заплати на „L.A.M.F.” АД сума в
размер на 7 375,31 лева /седем хиляди триста седемдесет и пет лева и
тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: