Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1027
06.01.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица
Чиркалева
при
секретаря Диана Динкова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при
Окръжна прокуратура - гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева
АНД (К) №170 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по две касационни жалби – от Териториална
дирекция „Южна морска“ при Агенция Митници и от Д.С.К. ***, подадени чрез
пълномощници, срещу Решение №222/21.12.2018г., постановено по АНД №672 по описа
на Районен съд - Свиленград за 2018г.
Касаторът - Териториална дирекция „Южна морска“ при
Агенция Митници изразява несъгласие с извода на районния съд за отмяна на
Наказателно постановление №1522/2018 от 17.09.2018г. на Заместник-началника на
Митница Бургас (понастоящем Териториална дирекция „Южна морска“), в частта му,
с която на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон са отнети в полза на
държавата 14 000 евро, като счита решението в тази му част за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Смята за неправилен извода на съда за
несъразмерност на санкцията по чл.20, ал.1 от ВЗ и за противоречието й с
принципа за пропорционалност на нарушението и наказанието, респ. за
противоречието на разпоредбата с правото на ЕС. Излага доводи за липса на
противоречие на националното право с това на ЕС в областта на контрола и
движението на пари в брой. Счита, че въведеният декларативен режим на внасяната
на територията на страната ни валута в брой над 10 000 евро не нарушава
чл.56 от Договора за ЕС и установения в него принцип на свободно движение на
капитали в рамките на Общността. Сочи, че чл.58 от Договора бил изключение от
принципа на чл.56 и давал право на всяка държава-членка да предприеме всички
необходими мерки за предотвратяване на нарушенията на националните законови и
подзаконови норми, в това число и да предвиди, като част от санкциите срещу
тези нарушения, отнемане, а не само задържане, на предмета на нарушението в
полза на държавата. В този смисъл се счита, че съдът превратно тълкувал нормите
на европейското законодателство, конкретно Определение №1086412 от 12.07.2018г.
по дело С-707/17 на СЕС. Твърди, че ВЗ не предвижда алтернативно налагане на
наказания. По изложените съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт в
отменителната му част и потвърждаване на наказателното постановление.
Във втората касационна жалба, касаторът Д.С.К., излага
твърдения за неправилност, незаконосъобразност и неоснователност на решението
на районния съд в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление
за наложената ѝ глоба. В тази връзка сочи, че съдът не направил
разграничение между двете процедури – по съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя и по предявяването и подписването му. Счита, че в случая процедурите
били опорочени, поради това, че при съставянето на АУАН в отсъствие на
нарушителя не било изпълнено условието нарушителят да бъде поканен или да не е
намерен. Пояснява се, че поканата за съставяне на акта била изпратена и
получена от упълномощения адвокат – адв.Анастасия Йорданова, но това обстоятелство
не изпълнявало условието да бъде поканена Д.К.. Поради неуведомяването ѝ
лично било невъзможно да бъде сведено до знанието ѝ, че предстои
процедура по съставяне на АУАН, за която следвало да се яви на съответното
място и пред съответната служба. Неоснователно било формирането на извод, че К.
била лице, което не можело да бъде намерено, тъй като от събраните по делото
доказателства се установено, че ѝ било изпратено едно, единствено писмо
до адреса ѝ в град Пловдив, върнато като неполучено. Изтъква се и
нарушение на чл.43, ал.4 от ЗАНН, тъй като не било потърсено съдействие от
органите на МВР. Писма до същите били изпратени едва след спирането на
административнонаказателното производство на 02.05.2018г. Сочи се и, че след съставянето
на АУАН и преди спирането на производството не били изпращани писма до
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя или съответната служба
на МВР за предявяване и подписване, при положение, че АУАН бил съставен в нейно
отсъствие. Предвид изложеното като съществено
нарушение се определя спирането на административнонаказателното
производство, същото било незаконосъобразно и в нарушение на разпоредбата на
чл.43, ал.6 от ЗАНН. В тази връзка се отбелязва, че по делото безспорно било
установено, че до момента на спиране на производството – 02.05.2018г., щателно
издирване не било провеждано. Не били използвани от наказващия орган всички
възможни процесуални действия за намиране на нарушителя преди издаване на акта
за спиране на производството. Такива били извършени след постановяване на акта
за спиране, едва на 21.05.2018г., когато било изпратено писмо до МВР – Пловдив,
и на 24.07.2018г. когато Митница Бургас изпратила писмо до кмета на община
Пловдив, което било получено на 27.07.2018гг., почти два месеца след спирането.
Предвид изложеното се прави крайният извод, че поради незаконосъобразно спиране
на административнонаказателното производство, наказателното постановление било
издадено след шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН.
Последният бил съставен на 13.03.2018г., а НП издадено на 17.09.2018г. Отчита
се, че АУАН, въз основа на който било издадено НП, бил предявен и подписан от К.
на 03.08.2018г., но въпреки това до 13.09.2018г. НП не било издадено. По изложените
съображения се иска отмяна на оспореното съдебно решение и на потвърдената с
него част от наказателното постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба на Д.К. за основателна. Предлага отмяна на съдебното решение
и на наказателното постановление.
Касационната
инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на
чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни и са допустими. Разгледани по същество,
настоящата инстанция счита, че основателна
се явява жалбата на касатора Д.С.К., а тази на Териториална дирекция „Южна морска“ при Агенция Митници, намира за
неоснователна.
С атакуваното Решение №222/21.12.2018г., постановено
по АНД №672/2018г. по описа на Районен съд - Свиленград, е потвърдено
Наказателно постановление №1552 от 17.09.2018г., издадено от
Заместник-началника на Митница Бургас, (понастоящем Териториална дирекция Южна
морска), в частта, с която на Д.С.К.,
за нарушение на чл.18, ал.1, чл.11а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ), вр. с чл.2,
ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия с тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ, и на основание
чл.18, ал.1 и ал.10, чл.11а, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1 и чл.21 от ВЗ, е
наложено административно наказание “глоба“ в размер на 1000 лева, и е отменено
в частта, с която на същите основания в полза на държавата са отнети общо
14 000 евро.
За да постанови този съдебен акт, районния съд не
констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
наказателното постановление на това основание. Изложил изводи за
законосъобразност на извършените от АНО действия по прекратяване на
първоначално образуваното административнонаказателно производство и
образуването на ново такова. По отношение на наведените пред него възражения за
незаконосъобразно издаване на АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, посочил, че при неявяване след покана за съставяне
на АУАН, каквато била налице и същата била надлежно връчена на пълномощника на
жалбоподателя, след неоткриването му на адреса, посочен от него, нямало
възможност актът да се връчи на нарушителя лично, в момента на съставянето му.
Пояснил, че неизпращайки представител и неявявайки се на определената от
контролните органи дата за съставяне на АУАН, нарушителят сам се поставил в
невъзможност да му бъде предявен и връчен акта при съставянето му. За безспорно
приел, че АУАН бил изпратен за предявяване и подписване на Митница Пловдив и на
общинската администрация по местоживеене на нарушителя, спазени били изискванията
на чл.43, ал.4 от ЗАНН. Приел, че административно наказателното производство,
образувано със съставяне на АУАН №330 от 13.03.2018г., законосъобразно било
спряно с резолюция на актосъставителя, като била отбелязана и дата на
спирането. Относно довода на жалбоподателя за спиране на производството в
нарушение на разпоредбите на ЗАНН констатирал, че същото, по отношение на
втория акт, било спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, като счел за правилни
и законосъобразни действията на административнонаказващия орган по отношение
спирането на АНП след връщането на акта на
актосъставителя заради това, че нарушителят не бил открит на постоянния
му адрес. Приел, че НП било издадено от компетентен орган, при изяснени по
случая факти, като правната квалификация била правилно определена, не били
нарушени изискванията на чл.57, ал.1 при издаване на санкционния акт, били
спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Във връзка със спирането на АНП посочил
още, че същото касаело процедурата, но не по отношение нарушителя, а относно
срока за издаване на НП. В конкретния случай, при образувано АНП със съставяне
на АУАН, при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН, и потърсване на нарушителя чрез
официална кореспонденция между АНО и трети компетентни органи, самият орган
можел да издаде заповед за спиране, като пояснил, че производството автоматично
се възобновило от момента на връчване на жалбоподателя на препис от АУАН на
03.08.2018г., поради което било без значение обстоятелството, че в тази насока
нямало изрично волеизявление. За последното подобно изискване в ЗАНН въобще не
било предвидено. Конкретно констатирал, че с резолюция актосъставителят
законосъобразно спрял АНП на 02.05.2018г., като от съставяне на АУАН
/13.03.2018г./ до спиране на производството, били изтекли 1 месец и 19 дни, а от
възобновяването му до издаване на НП изтекли още 1месец и 14 дни, т.е. общият
времеви период от издаване на АУАН, след спиране и възобновяване, до издаване
на НП, не надвишавал определения от законодателя 6-месечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, тъй като в случая бил изтекъл период от 3 месеца и 13 дни.
По същество съдът приел, че от наказаното лице бил
осъществен състав на нарушение по чл.18, ал.1 от ВЗ и това било доказано по
делото, като обективирал подробни мотиви в тази насока. Обосновал и извода си
за правилно и законосъобразно налагане от АНО на наказанието „глоба“ на
нарушителя. Като взел предвид Определение №1086412 от 12 юли 2018г. на Съда на
Европейския Съюз по Дело С-707/17, както и Решение от 16 юли 2015г.,
Chmielewski, C-255/14, EU:C:2015:475, анализирайки същите, както и предвиденото
в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и
на Съвета от 26 октомври 2005, приел, че предвиденото в чл.18, ал.1 от ВЗ
административно наказание „глоба“, в съчетание с предвидената санкция в чл.20
от ВЗ, се явяват несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед преследваните
с Регламент № 1889/2005 цели, в противоречие с принципа за пропорционалност на
нарушението, респ. престъплението и наказанието. Поради това, спрямо
жалбоподателя чл.20 от ВЗ не следвало да се прилага - същият противоречал на
правото на ЕС. По тези съображения съдът стигнал до крайния извод за отмяна на
обжалваното пред него НП в частта на отнетата в полза на държавата парична сума
от 14 000 евро – предмет на нарушението. Установил и че не били налице
основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
При касационната проверка на оспореното решение
настоящата инстанция намира, че същото е неправилно по отношение крайния извод
за потвърждаване на наказателното постановление в частта за наложената на Д.К.
глоба в размер на 1000 лева, и за правилно по отношение извода на съда за
отмяна на НП, в частта за отнемане на стоката – предмет на нарушението (в
случая парична сума), в полза на държавата.
На първо място, наред с изложените от районния съд
мотиви за отмяна на НП в частта за отнемане на премета на нарушението в полза
на държавата, следва да се има предвид и Определение от 03.10.2019г. по дело
С-652/18 на Съда на Европейския съюз, постановено по отправено от АдмС –
Хасково преюдициално запитване относно тълкуването на чл.9, §.1 от Регламент
(ЕО) №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г., относно
контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, и на чл.49,
§.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно: Дали тези
общностни норми следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, като тази на чл.20, ал.1 от Валутния закон, която за нарушение
на задължението за деклариране по чл.3 от същия регламент, респективно по
чл.11а, ал.1 от Валутния закон, наред с налагането на глоба по чл.18, ал.1 от
Валутния закон, допълнително предвижда и отнемане в полза на държавата на
недекларираната валута, независимо от произхода и предназначението ѝ. В тази
връзка СЕС постановява, че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005г.
на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005г. относно контрола на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална
права уредба като разглежданата в главното производство – чл.20, ал.1 от ВЗ,
която, като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента
задължение за деклариране, освен налагане на административно наказание глоба,
предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. Последното
води на извод, че налагането на санкция „отнемане предмета на нарушението“
наред с наказанието глоба не следва да се прилага, доколкото противното би било
в противоречие с нормите на Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на Европейския
парламент и на Съвета от 26 октомври 2005г.
Предвид последното, настоящата инстанция не споделя
доводите, изложени в първата касационна жалба, тази на Териториална дирекция
„Южна морска“ при Агенция Митници, съответно същата се явява неоснователна.
По отношение касационната жалба на Д.С.К., настоящата
инстанция приема, че същата е основателна.
От наличните по делото данни и доказателства се
установява, че в хода на административното производство е било допуснато
съществено нарушение. Противно на извода на районния съд, от наличните по
делото доказателства се установява, че е било допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно която актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. В чл.40, ал.2 от ЗАНН е посочено, че когато нарушителят е
известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Процесният АУАН №330/13.03.2018г.
е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител. Последният е бил
известен, но по делото липсват данни, че същият не е могъл да бъде намерен или
не се е явил след покана за съставяне на акта. В случая, при прегледа на
доказателствения материал по делото се установява, че до Д.С.К. е било
изпратено само едно писмо на 18.01.2018г., като същото е върнато на изпращача
ТМУ „Бургас“ с отбелязване, че пратката е „непотърсена“. При това положение
следва единствения извод за липса на надлежно уведомяване на наказаното лице за
съставяне на АУАН. Действително, налице е връчване на 06.03.2018г. на покана за
съставяне на АУАН за нарушение, извършено на 14.12.2017г. (л.31 от АНП), но
същата е била получена от адв.А. Й.. Последната обаче е била упълномощена на
14.12.2017г. от Д.К. да я представлява пред Митница Бургас по АУАН 2600/17,
административнонаказателното производство по което е било прекратено с
Резолюция на административно наказващия орган № R-2847/2017г. Тоест към момента на получаването на поканата за
съставяне на АУАН №330,
адв.А. Й. не
е била изрично упълномощена да представлява наказаното лице. Горепосоченото пълномощно е само за
административнонаказателното производство по АУАН, който фактически вече е бил
отменен с цитираната резолюция, от която е видно, че административнонаказателна
преписка №2847/2017 по описа на Митница Бургас е била прекратена.
В конкретния случай, за съставянето и предявяването на
АУАН на упълномощено лице, в обема на представителната власт на последното е
следвало изрично да е включено правомощие да участва по конкретно АНП и да
подписва актове за установяване на административно нарушение от името на
упълномощителя. Действително, в закона няма изрично изискване за нарочно
упълномощаване за представителство в административнонаказателното производство,
но то следва от самия характер на това производство, като правило, имащо за последица
влошаването положението на санкционираното лице. От друга страна, тълкуването
на чл.43, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗАНН несъмнено сочи, че съставеният АУАН следва
да се предяви и връчи лично на наказаното лице или на неговия законен
представител. Тоест връчването акта на пълномощник е едно изключение от общото
правило и поради това при извършването му следва стриктно да се съблюдава дали
упълномощеното лице разполага с провомощията да получава и подписва АУАН.
Разпоредбата на чл.40 ал.2 ЗАНН предвижда две хипотези на съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя: когато не може да бъде намерен или когато след покана
не се яви за съставяне на АУАН. Двете хипотези са алтернативни, т.е. – в
случаите, когато е отправена покана за съставяне на АУАН, следва да бъдат
положени достатъчни и разумни усилия, за да бъде същата надлежно връчена на
своя адресат. Държавните институции разполагат със съответен властови ресурс, в
т.ч. - имат възможност да набавят по служебен път информация за адресната
регистрация на лицата и евентуалните промени в същата, а при необходимост – и
да предприемат действия по установяване местонахождението на лица. В процесния
случай няма как да бъде прието, че нарушителят не може да бъде намерен, тъй
като липсват данни изобщо да е бил търсен, а не може да се приеме и това, че е
бил надлежно поканен, тъй като изпратената за него покана, не му е била
връчена.
Въпреки изложеното, не се споделят доводите в насока,
че в случая така допуснатото нарушение е ограничило правото на защита на
наказаното лице. Допуснатото нарушение, макар и укоримо от гледна точка
стриктното спазване на закона от страна на административните органи, не води
като правна последица до незаконосъобразност на проведеното санкционно
производство само на това основание, доколкото следващият стадии от същото, а
именно връчването на АУАН и предоставяне на възможност за възражения, служи
като абсолютна гаранция спрямо санкционираното лице, да разбере за какво
нарушение е подведен под отговорност още в ранния стадий на административнонаказателното
производство, да изложи възражения по направените от контролните органи
констатации и да иска събирането на доказателства или да представи такива.
Макар и да не е била надлежно връчена покана за съставяне на АУАН, последният
все пак е бил връчен лично на Д.К. на 03.08.2018г., факт, който е безспорен по
делото.
В случая обаче, настоящата инстанция установи друго
нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство, което
определя като съществено, а именно незаконосъобразното спиране на
производството.
Според
чл.43, ал.4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се
изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация
по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява
и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.
Съгласно ал.6 на чл.43 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не
може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Описаният
в цитираните правни норми ред има своята логическа и процесуална
последователност и преди всичко, за да бъде спряно производството,
оправомощените длъжностни лица следва да извършат всички възможни и процесуално
допустими действия за намиране на нарушителя, включително и чрез съдействието
на съответните служби, в това число общинските и полицейски органи. Определящо
за законосъобразността на посоченото процесуално действие е да се осигури
присъствието на нарушителя, за да бъде редовно предявяването и подписването, а
не надлежното отправяне на съобщения. В тази насока неслучайно законодателят е
предвидил възможността да се поиска съдействие от полицейските органи и от
общинската администрация по местоживеене на нарушителя, които разполагат със
законоустановени правомощия и механизми за издирването и намирането на
съответно лице, за разлика от пощенския оператор или длъжностните лица от
администрацията. Едва след установяването на обективната невъзможност
нарушителят да бъде намерен, за административнонаказващия орган възниква
възможността да спре производството, за да не тече срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
В конкретния случай липсват доказателства след
съставянето на АУАН №330 на 13.03.2018г., в периода от 13.03.2018г. до
спирането на АНП на 02.05.2018г., да са извършени действия по неговото
връчване. Налице е само едно единствено действие – писмо, изпратено на 26.03.2018г. от
заместник-началника на Митница Бургас до заместник-началника на Митница
Пловдив, с което е поискано съдействие от Митница Пловдив за връчване на АУАН
№330/13.03.2018г. До спирането на административнонаказателното производство на
02.05.2018г. отговор на това писмо не е бил получен в Митница Бургас. Такъв е
получен едва на 08.05.2018г., като в писмото е отразено, че нарушителя не е открит
на горепосочения адрес след многократни посещения от служители на Митница
Пловдив. Визираните „многократни посещения“ обаче, освен, че вероятно са били
извършвани и след спиране на АНП, не са били доказани. Дори и да се приеме, че
са били извършени посещения на адреса на наказаното лице от служители на
Митница Пловдив, то безспорно съдействие от общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя, както и от органите на МВР, преди спиране на АНП
не е поискано.
Следователно, не
е било проведено щателно издирване преди да се спре производството. В
административнонаказателната преписка няма доказателства за това, а отделно от
това дори не се твърди, че след съставянето на АУАН и преди спирането на
производството,
актът да е
бил изпращан на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя или на
съответната служба на МВР за предявяване и подписване, както предвижда
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН. Ето защо настоящият състав намира, че
наказващият орган не е изчерпал всички възможни и допустими процесуални
действия за намиране на нарушителя, преди резолюцията за спиране на
производството от 02.05.2018г. ОД на МВР - Пловдив и кметът на община Пловдив
(Общинската администрация по местоживеене на Д.К.) са потърсени за съдействие
едва след спирането на АНП на 02.05.2018г., като писмото до ОДМВР е изпратено
на 21.05.2018г., а това до кмета на община Пловдив на 25.07.2018г., който от
своя страна го препраща на 30.07.2018г. към Общинска полиция за съдействие.
Спирането на административнонаказателното производство
е допустимо когато са извършени всички възможни действия по издирване на
нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положените необходими за
целта усилия, същият не е намерен. Това предписва законът, поради което
правилото следва да бъде спазвано. В
случая не може да се приеме, че на 02.05.2018г. е било извършено
законосъобразно спиране на производството по реда на чл.43, ал.6 ЗАНН. Фактическият резултат,
проявил се в обективната действителност, е липса на спиране на АНП, съответно
не е било налице и основание срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН да не тече. Поради
това положение, предвид съставяне на АУАН №330 на 13.03.2018г. и издаване въз
основа на него на НП №1522/2018 на 17.09.2018г., шестмесечния срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН се явява изтекъл, което е станало още на 14.09.2018г. С това е
погасена възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия
орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява
възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва и
възможността за налагане на санкция.
Нарушаването на изискването на чл.34, ал.3 от ЗАНН е
съществено и представлява абсолютно основание за отмяна на НП.
Предвид така констатираното съществено процесуално
нарушение, не се споделя извода на районния съд, че общият времеви период от издаване на
АУАН, след спиране и възобновяване на АНП, до издаване на НП, не надвишава
определения 6-месечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Като е стигнал до изводи,
различни от изложените в настоящото решение, районният съд е постановил
неправилно решение в частта, с която е потвърдено НП за налагането на глоба на
лицето Д.К., което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,
с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №222/21.12.2018г.,
постановено по АНД №672 по описа на Районен съд - Свиленград за 2018г., в частта, с
която е потвърдено Наказателно постановление №1522/2018г. от 17.09.2018г.,
издадено от Заместник-началника на Митница Бургас, (понастоящем Териториална
дирекция Южна морска), в частта на наложената на Д.С.К. ***, глоба в размер на
1000 лева, на основание чл.18, ал.1, вр. с чл.11а, ал.1 от Валутния закон,
вместо което
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №1522/2018г. от 17.09.2018г., издадено от Заместник-началника на
Митница Бургас, (понастоящем Териториална дирекция Южна морска), в частта на
наложената на Д.С.К. ***, глоба в размер на 1000 лева, на основание чл.18,
ал.1, вр. с чл.11а, ал.1 от Валутния закон.
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №222/21.12.2018г., постановено по АНД №672 по описа на Районен съд -
Свиленград за 2018г., в частта му, с която е отменено Наказателно постановление
№1522/2018г. от 17.09.2018г., издадено от Заместник-началника на Митница
Бургас, (понастоящем Териториална дирекция Южна морска), с което от Д.С.К., на
основание чл.20,
ал.1 от ВЗ
са отнети в полза на държавата общо 14 000 евро.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.