№ 1872
гр. Пловдив, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330203650 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 631615-F646256/11.04.2022 г.
на ** на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на ЕТ „Н-И.Г.а“ с
ЕИК ********* на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на по 500 лв. за
нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
Жалбоподателят моли да се отмени НП, като бланкетно аргументира
становището си само с неправомерното съставяне на обжалвания акт.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага подробно
аргументите си по недопускането на процесуално нарушение, доказването на
нарушението от правна страна и справедливостта на санкцията. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, срещу
акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество се явява основателна по следните съображения.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят ЕТ „Н-И.Г.а“ бил регистриран по ЗДДС лице.
На 15.02.2022 г. свидетелят Д. Ц. – ** по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив,
извършила служебна проверка на дейността на жалбоподателя. В хода на проверката
било установено, че ЕТ като регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка
декларация и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за
данъчен период 01.01.2021 г. - 31.01.2022 г. в законоустановения срок до 14.02.2022 г.,
1
включително.
Отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС били подадени по електронен път на
14.03.2022 г. и те били заведени с вх. № 16004997330 г., с който била подадена и
справка декларация за данък върху добавената стойност. В тази връзка служебно
известно на съда е образувано АНД № 3651/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив,
XIV н.с. по повод на обжалване на наказателно постановление № 361613-
F646249/11.04.2022 г. на ТД на НАП Пловдив от ЕТ „Н-И.Г.а“, което било издадено за
нарушаване на чл. 125, ал. 5 вр. чл. 1 от ЗДДС за това, че едноличният търговец не е
подал справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за данъчен период 01.01.2022 г. –
31.01.2022 г. в срок до 14.02.2022 г. Същото НП е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № АУАН № F646249/21.03.2022 г. Към
момента на приключване на съдебното следствие обсъжданото допълнително дело
пред Районен съд Пловдив не е било приключило, а е било насрочено за разглеждане в
съдебно заседание за по-късна дата – 16.09.2022 г.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F646256/21.03.2022 г. срещу търговеца за
нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС и неподаване на отчетни регистри в срок.
Актът е съставен в присъствието на свидетел и упълномощен представител на ЕТ. В
акта не е направено възражение срещу съставянето ми, но допълнително е постъпило
писмено такова. Аргументите в него са, че търговецът не функционира, подава нулеви
отчети и до този момент поведението му е било изрядно.
Редом с този акт свидетелката Ц. е издала и акт за установяване на
административно нарушение и за неподаването на справка декларация.
За извършеното нарушение по настоящото дело било издадено НП, с което на
едноличния търговец била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушението на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката
Д. Ц. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН ведно с приложение към него, приложение
към НП, писмено възражение вх. № 70-00-2972/21.03.2022 г., копие от НП №
631613-F646249/21.03.2022 г., копие на пълномощно с рег. № 1300 от 13.03.2014 г.,
разпечатка от информационна система на НАП, разпечатка от ТРРЮЛНЦ към АВ,
служебно извършена справка от съдебноделоводна система – ЕИСС, два броя покани
за явяване за съставяне на АУАН, разписка за връчване на НП, оправомощителна
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. Показанията й съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства
и становището на жалбоподателя за действително закъснение в подаването на
отчетните регистри, изразено във възражението, подадено срещу АУАН, и се
потвърждава от справката от системата на НАП, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на актовете
на администрацията. Констатираха се обаче нарушения на процедурата по съставянето
на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават
административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
2
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице в
присъствието на свидетел и редовно упълномощен представител на нарушителя. В
същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за деклариране на ДДС
чрез подаването на справка декларация и отчетни регистри в определения за това срок.
Същевременно съдът намира, че при установената фактическа обстановка е
нарушено правилото на чл. 18 от ЗАНН, а именно нарушава се принципът, когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице
е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях.
При анализа на посочената разпоредба следва да се вземе предвид, че
нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС е едно единно и неподаването, на
който и да е от документите, визирани в него, ще представлява неизпълнение на
задължението към държавата. Това е така, доколко чл. 125, ал. 1 от ЗДДС задължава
лицата да подадат справка декларация, която се съставя именно на базата на отчетни
регистри. Чл. 125, ал. 3 от ЗДДС регламентира, че справката декларация се подава
заедно с отчетните регистри, а чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължава лицата да подадат и
справките декларации и отчетните регистри в един и същ срок. От друга страна,
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС наказва лицата, които не са подали
един от посочените документи, сред които са и справките декларации и отчетните
регистри.
Безспорно е в теорията и съдената практика, че нарушението по чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на
изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се
подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи –
т.е. справка декларация и отчетни регистри.
Редакцията на нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС поставя въпроса, ако за един и
същ данъчен период данъчно-задълженото лице не подаде повече от един от
изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни нарушения или едно
единно нарушение, при налично усложнение от фактическа страна, състоящо се в
едновременно осъществяване на повече от една от алтернативно предвидените форми
на изпълнителното деяние.
Съгласно задължителната за съда съдебна практика на върховната инстанция -
Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен
административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016
3
г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по
тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е
извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на
чл. 18 от ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна преценка:
- дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни
действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;
- дали установените противоправни действия/бездействия са относими към
неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен
характер и предмет.
В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетени
регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер,
доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел -
надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към
законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен
период (ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване).
Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри
съгласно обсъдените по-горе разпоредби на закона се изпълняват заедно и
едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на
ДОПК - чл. 125, ал. 7 от ЗДДС.
Законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на
релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е установил
формата на деклариране и способа за това. Така поставеното задължение не търпи
частично изпълнение. Частичното изпълнение е и технически невъзможно, доколкото е
електронната платформа, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал. 7 от
ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни
регистри и на отчетни регистри без справка декларация.
Оттук следва, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка
декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно
неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно
противоправно бездействие.
Следователно подаването на отчетни регистри без справка декларация или на
справка декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно
противоправно бездействие, в нарушение на една материалноправна норма - тази на
чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат - недеклариране
на данък по реда и в срока, установен от закона. Именно за това нарушение под
формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена
санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица.
Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде
извършено в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние - недеклариране на
данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но при всички
случаи се върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 от ЗАНН
да се наложи една единна санкция. В този смисъл е и съдебната практика на
касационната инстанция Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2112/2021
г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1855 от 15.10.2021
г. по к. адм. н. д. № 1419/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив и
други.
Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото е
служебно известно, че АНД № 3651/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив се води
по жалба срещу № 361613-F646249/11.04.2022 г., с което същият субект е наказан за
4
неподаване на справка декларация за същия данъчен период 01.01.2022 г. - 30.01.2022
г. Същото се доказва и от данните по делото и направените извлечения. С оглед
гарантиране правата на страните, текста на посоченото НП е надлежно приложен по
делото в хартиен препис на оригиналния електронен първообраз, съдържащ се в ЕИСС,
ведно с извлечение от съдебната система.
След всичко изложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния
закон административнонаказателната отговорност на наказания субект е
незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две
алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции в
два отделни административнонаказателни процеса. В случая порока в дейността на
наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem и в този смисъл е
изцяло ирелевантно кое постановление е издадено първо, дали някое е влязло в сила,
кое е обжалвано и какъв е резултатът от това обжалване. В случая става дума за
нарушение на материалния закон с последици в процедурата по издаване на
административния акт и по конкретно на императивната норма на чл. 18 от ЗАНН.
Това влече извод за незаконосъобразност и на постановленията, независимо от
поредността на издаването и евентуално на съдебните произнасяния по тях, в който
смисъл е и съдебната практика - Решение № 672 от 09.04.2020 г. по к. адм. н. д. №
3994/2019 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 958 от
30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 711/2018 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив и други, съдържащи принципни съображения изцяло относими и към
процесния казус.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
действително се установява неподаването на отчетни регистри за посочения по-горе
период от страна на жалбоподателя, което да е в нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от
ЗДДС, но по изложените съображения бездействието на едноличния търговец не
следва да бъде предмет на наказване, а издаденото постановление да се отмени. Не
следва да преценява субективната страна на деянието му, доколкото отговорността е
обективна и безвиновна.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано
лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 ,
декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в
предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от
500 до 10 000 лв. Същевременно според съда наложената санкция се явява
непропорционална по смисъла на практиката на СЕС, особено като се отчете, че за
едно и също нарушение всъщност са наложени две самостоятелни санкции, в два
самостоятелни процеса. Липсват данни да се приеме, че преследваната от дружеството
цел е извършване на данъчна измама или стремеж за избягване на данъчна облага.
Търсеното поведение от нарушителя е било изпълнено на датата на съставяна на акта,
т.е. без никаква забава от съставяне на АУАН, в който смисъл може да се приеме, че е
налице доброволност е изпълнение на задължението. Макар и да са констатирани
няколко нарушения, в НП е отбелязано, че нарушението за първи път, т.е. налице е
законосъобразно поведение на дружеството по спазване на данъчното законодателство.
Подадените със закъснение справки декларации и отчетни регистри са били нулеви,
поради което липсва и засягана на интересите на държавата чрез настъпване на реална
вреда за фиска. Затова и санкцията за конкретното деяние не се явява безусловно
5
необходима за постигане на целите на Директивата за ДДС, а именно редовното
начисляване и внасяне на дължимия данък, поради което макар и законоустановена,
санкцията се явява непропорционална.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има жалбоподателят, но доколкото
такива не са претендирани, а и не са сторени, съдът не следва да се произнася по тях.
Като не е взел предвид всичко изложено, административнонаказващият орган е
издал незаконосъобразно наказателно постановление в противоречие на материалния
закон и е наложил несправедлива санкция, което обосновава и отмяната на обжалвания
административен акт.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 631615-F646256/11.04.2022 г. на ** на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на ЕТ „Н-И.Г.а“ с ЕИК
********* на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на по 500 лв. за нарушение на чл.
125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6