№ 44860
гр. София, 04.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110134511 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. К. срещу „В..БГ“ ЕООД, която
отговаря на изискванията за редовност и допустимост.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Съдът намира исканията на ищеца за допускане на ССчЕ и по чл. 190 ГПК за
ненеобходими с оглед становището на ответника, че не съхранява данни за процесното
правоотношение.
Следва да бъде уважено искането по чл. 192 ГПК за изискване на справка от „Банка
ДСК“ АД.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.12.2024г. от 13,30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца -
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК от „Банка ДСК“ АД в едноседмичен срок
от получаване на съобщението да представи справка за извършените плащания от В. И. К.,
ЕГН ********** към „В..БГ“ ЕООД, ЕИК ********* /предходно наименование „4 финанс“
ЕООД/ в периода от 14.08.2019г.- 05.09.2019г.
На „Банка ДСК“ АД да се изпрати препис от молбата по чл. 192 ГПК, намираща се на
л. 36 от делото, както и препис от настоящото определение.
При неизпълнение на задължението, ще бъде наложена глоба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
1
ал. 2 ГПК:
Предявен е от В. И. К. срещу „В..БГ“ ЕООД установителен иск с правно основание
чл. 22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за кредит №
******/14.08.2019г. е недействителен поради противоречие с разпоредбите на ЗЗП, ЗПК и
ЗЗД, а в условия на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от
Договор за кредит № ******/14.08.2019г. е нищожна, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 264 лева,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.06.2024г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът В. И. К. твърди, че на 14.08.2019г. сключил като заемател чрез средства за
комуникация от разстояние с търговско дружество „4финанс“ ЕООД /настоящо
наименование „В..БГ“ ЕООД/ Договор за кредит № ******/14.08.2019г. за сумата от 1100
лева. Срокът на договора бил 30 дни- от 14.08.2019г. до 13.09.2019г., годишният лихвен
процент бил 40,99 %, ГПР бил 49,70 %, а общата сума, която трябвало да се върне била 1364
лева. В нея била включена и такса за експресно разглеждане в размер на 226,94 лева. Сочи,
че погасил изцяло кредита на 05.09.2019г. Поддържа, че договорът е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса
за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 226,94 лева е
нищожна като противоречаща на добрите нрави, на закона и заобикаляща чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Същата била в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излага съображения, че
естеството на услугата по експресно разглеждане на искането на кредитополучателя за
отпускане на кредит изключва квалифицирането й като допълнително благо, за което е
обосновано насрещно възнаграждение за търговеца и то равняващо се на 25 % от стойността
на престацията. Поддържа, че характерът на вземането за такса за експресно разглеждане
представлява възнаграждение на предоставения паричен ресурс, предполага включването му
в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че договорът е недействителен и поради посочен неверен ГПР.
Счита, че доколкото е налице неправилно изчисление и посочване на действително
прилагания по договора ГПР, това нарушение следва да бъде приравнено на хипотеза на
непосочен ГПР и целият договор да бъде обявен за недействителен. Обосновава, че е налице
и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че съгласно чл. 23 ЗПК се дължи
само чистата стойност на кредита, която в случая възлизала на 1100 лева. Поради което
недължима била сумата от 264 лева, която подлежала на връщане. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Изложени са
съображения, че дружеството не съхранява в личната си база данни информация относно
твърдяното от ищеца правоотношение с посочения номер и размер. Сочи, че е в обективна
невъзможност да вземе становище по основателността на иска, респ. да потвърди или отрече
сключването на договора. Твърди, че искът се основава на предположение, обосновано на
недоказано съществуващи факти. Поддържа, че е в обективна невъзможност да указва
съдействие на вещо лице-счетоводител. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: 1) сключването на договора за заем със
соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи; 2) по иска с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на
основание процесния договор.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
2
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3