№ 13241
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20221110150074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на М. Г. М. срещу И. Ц. М., с
която е предявена претенция за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи на ответника 2 900 лева – главница, ведно със
законната лихва от 10.12.2003 г. до изплащане на вземането, и 133 лева –
разноски – задължение по изпълнителен лист по частно гражданско дело №
9901/2003 г. на Софийския районен съд, 65. състав.
В исковата молба се твърди, че по изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № 20067900400407 на ЧСИ Р.М., като последното валидно
изпълнително действие било от 31.07.2013 г. Твърди се, че всички извършени
след това изпълнителни действия били извършени след 2-годишно
бездействие на взискателя и поради това били невалидни. Твърди се, че
задълженията са погасени по давност. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – И. Ц. М., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че
ответникът бил сключил споразумение с ищеца и съдлъжницата М. Т. К. на
28.03.2017 г., за да може да се платят задълженията. Ищецът бил плащал до
октомври 2017 г. Споразумението не било изпълнено от ищеца и затова на
05.07.2019 г. били поискани нови изпълнителни действия. Твърди се, че с
оглед датите на поисканите действия и спирането на давността заради
извънредното положение, същата не е изтекла и искът е неоснователен.
В съдебното заседание страните поддържат доводите си.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
1
обстановка:
С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни между страните
обстоятелството, че ответникът е титуляр на изпълнителен лист по частно
гражданско дело № 9901/2003 г. на Софийски районен съд, 65. състав, по
който е било образувано изпълнително дело № 20067900400407 на ЧСИ Р.М..
В откритото съдебно заседание, проведено на 29.05.2023 г. съдът е обявил за
безспорен и ненуждаещ се от доказване по делото фактът, че изпълнителният
лист срещу ищеца М. Г. М. е издаден по реда на чл. 237 ГПК (отм.).
Между страните не се спори, а и от представените на листове 26 и 29 от
копие на изп. дело № 20067900400407, се установява, че по образуваното
изпълнително дело на ЧСИ Р.М. въз основа на издадения изпълнителен лист
по ч.гр.д. 9901/2003 г. на СРС, 65. състав, длъжникът М. М. е изплатил сумите
от 186 лева и 460 лева, или общо 646 лева.
От представеното на лист 25 от копие на изп. дело № 20067900400407
пълномощно се установява, че взискателят И. М. е упълномощил адвокат О.
М. да извършва всички правни и фактически действия по изп. дело №
20067900400407г. по описа на ЧСИ Р.М. с длъжник ищеца М. Г. М.,
включително да получава вместо взискателя дължимите суми.
От представеното на лист 26 от копие на изп. дело № 20067900400407
платежно нареждане се установява, че на 10.01.2008 г. сумата от 186 лева е
преведена на пълномощника на взискателя по делото – адвокат О. М. от ЧСИ
Р.М..
От представеното на лист 31 от копие на изп. дело № 20067900400407
платежно нареждане се установява, че на 19.05.2008 г. сумата от 460 лева е
преведена на пълномощника на взискателя по делото – адвокат О. М., от ЧСИ
Р.М..
От тази дата до 2014 г. няма данни ответникът или негов представител
да са искали извършване на други изпълнителни действия. Неизвестно по чие
искане на 31.07.2013 г. ЧСИ Р.М. е изпратила редица съобщения за запор на
сметките на ищеца в различни търговски банки.
Съгласно представено на лист 35 от делото споразумение от 01.04.2014
г., сключено между ищеца М. М. и ответника И. М., между страните е
договорено, че общата стойност на дълга по изпълнителни дела № 407/2006
г., № 410/2006 г. и № 159/2007 г. по описа на ЧСИ Р.М. се намалява до 80 000
лева. Към момента на подписване на споразумението ищецът бил изплатил на
взискателя сумата от 926 лева. Ищецът се е задължил до края на 2014 г. да
заплати на ответника сума в размер на 30 000 лева в брой. Страните са
уговорили, че при изплащане на сумата от 5000 лева взискателят ще поиска
вдигане на всички наложени запори по банкови сметките на длъжника по
посочените изпълнителни дела. Ищецът по делото се е задължил в срок до
31.05.2014 г. да направи плащане в размер на 2500 лева, до края на 2014 г. – в
размер на 30 000 лева, а до края на 2015 г. – в размер на 35 000 лева в брой,
както и да му изплати останалата част от дълга на вноски в срок до 31.03.2016
г.
2
Съгласно представените на лист 89 от копие на изп. дело №
20067900400407 ответникът като взискател е поискал чрез представителя си
вдигане на наложените по изпълнителното дело запори, което е било
направено.
С представен на лист 37 от делото анекс от 06.03.2015 г. взискателят и
ответник по делото И. М., и длъжникът и ищец по делото М. М. са уговорили,
че до края на 2015 г. длъжникът М. М. ще изплати на взискателя И. М. сумата
от 44 000 лева, а до месец юли 2016 г. – останалата сума от 27 500 лева
Съгласно представена на лист 41 по делото разписка от 06.03.2015 г.
адвокат О. М., като пълномощник на взискателя И. М., на 06.03.2015 г. е
получил от длъжника М. М. сумата от 4000 лева по споразумение от
01.04.2014 г.
Съгласно представени на листове 102, 105 – 108, 110 – 112, 114, 116,
118, 122 –126 от изп. дело № 20067900400407 запорни съобщения, на
20.01.2016 г. са наложени запори върху сметките на ищеца в определени
кредитни институции.
Съгласно представена на лист 40 по делото разписка от адвокат О. М., в
качеството му на пълномощник на ответника И. М., на 06.12.2016 г. е получил
от длъжника М. М. сумата от 800 лева в изпълнение на анекс от 06.03.2015 г.
към споразумение от 01.04.2014 г.
Съгласно представена на лист 43 по делото разписка от 25.01.2017 г.
адвокат О. М., в качеството му на пълномощник на ответника И. М., на
25.01.2017 г. е получил от длъжника М. М. сумата от 800 лева в изпълнение
на анекс от 06.03.2015 г. към споразумение от 01.04.2014 г.
Съгласно представеното на лист 137 от копие на изп. дело №
20067900400407 със съобщение от 02.04.2017 г. е вдигнат запорът върху
сметките на длъжника М. М. в „Райфайзен банк“ ЕАД.
Съгласно представена на лист 42 по делото разписка от 02.06.2017 г.
адвокат О. М., в качеството му на пълномощник на ответника И. М., на
02.06.2017 г. е получил от длъжника М. М. сумата от 1000 лева в изпълнение
на анекс от 06.03.2015 г. към споразумение от 01.04.2014 г.
Съгласно представена на лист 38 по делото разписка от 14.07.2017 г.
адвокат О. М., в качеството му на пълномощник на ответника И. М., на
14.07.2017 г. е получил от длъжника М. М. сумата от 1000 лева в изпълнение
на анекс от 06.03.2015 г. към споразумение от 01.04.2014 г.
Съгласно представена на лист 39 по делото разписка от 10.08.2017 г.
адвокат О. М., в качеството му на пълномощник на ответника И. М., на
10.08.2017 г. е получил от длъжника М. М. е сумата от 800 лева в изпълнение
на анекс от 06.03.2015 г. към споразумение от 01.04.2014 г.
С молба от 05.07.2019 г. на лист 139 от копие на изп. дело №
20067900400407 взискателят И. М., чрез адвокат О. М. е поискал налагане на
запор върху банковата сметка на длъжника М. М. в „Райфайзен банк“ АД.
Съгласно протокол, представен на лист 143 от копие на изп. дело №
3
20067900400407, на взискателя И. М. на 21.06.2022 г. е предаден оригиналът
на изпълнителен лист по гр.д. № 09901/2003 по описа на Софийския районен
съд, 65. състав.
От съвкупната преценка на представените по делото разписки за
плащане, издадени от адвокат О. М., сключеното споразумение и анекса към
него, както и пълномощно на адвокат Муслах за изп. дело № 407/2006 г. по
описа на ЧСИ Р.М., следва да се направи извод, че представените разписки
представляват извънсъдебно признание от ответника по чл. 175 ГПК, че на
посочените дати ищецът е извършил плащане на суми в посочените размери
въз основа на сключеното между страните споразумение и анекс към него.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
439 ГПК във връзка с чл. 117, ал. 2 ЗЗД за признаване на установено, че
вземания, за които е допуснато принудително изпълнение, са погасени по
давност.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че изпълнителен титул
съществува и от последното изпълнително действие по делото е изминал
съответният давностен срок според вида на вземането.
По делото е установено, а и между страните не се спори, че по
отношение на ищеца въз основа на запис на заповед е издаден изпълнителен
лист по чл. 237 ГПК (1952 г. отм.) за следните суми: 2900 лева – главница,
ведно с мораторна лихва, считано от 10.12.2003 г. и сума в размер на 133 лева
разноски в производството.
В случая оспореното вземане е по запис на заповед. Вземането за сума
по запис на заповед срещу издателя се погасява с предвидения в разпоредбата
на чл. 531, ал. 1 ТЗ тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД с прекъсването на давността започва да тече
нова давност.
Вземанията за лихви за забава се погасяват с кратката 3-годишна
погасителна давност съобразно чл. 111 от ЗЗД. Тази давност може да бъде с
по-дълъг срок – срок от 5 години, само в хипотезата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД –
ако вземането бъде съдебно признато.
С издаване на изпълнителния лист в хипотезата на чл. 242 ГПК (отм.)
във връзка с чл. 237 ГПК (отм.) започва да тече нов давностен срок. Съгласно
установената съдебна практика разпореждането по чл. 242 ГПК (отм.) няма
последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на
вземането по кредитора по смисъла на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда
на тези производства се издава без да се провежда исково производство, в
което със сила на присъдено нещо да е установено съществуването на
вземането на кредитора. Срокът на новата давност по чл. 117, ал.1 ЗЗД
съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД не намира приложение –
4
така и практиката на върховния касационен съд – Решение № 94/27.07.2010 г.
по търговско дело № 943/2009 г., І ТО.
Съгласно чл. 116, буква „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Погасителната
давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в
хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана
многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да
се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните
действия от този способ, като: насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на
опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от
проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни
действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко
прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за доброволното
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. Взискателят
следва да поддържа висящността на изпълнителния процес като внася такси и
разноски за извършване на изпълнителните действия от приложен вече
изпълнителен способ (за опис, оценка, предаване имущество за пазене на
пазач, отваряне на помещения, изнасяне на вещи и т. н.), да иска повтаряне на
неуспешно извършени действия, сочи нови изпълнителни способи. В този
смисъл е и т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, в което е прието, че Постановление на Пленума на Върховния съд №
3/1980 г., в частта, с която се постановява, че погасителна давност не тече
докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване
на вземането, e изгубило сила.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС обаче
това правило не се прилага до датата на постановяване на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – 26.06.2015 г., за изпълнителното
производство, за да не се накърнява правната сигурност.
Предвид обстоятелството, че изпълнително дело № 407/2006 г. на ЧСИ
Р.М. за процесното вземане е образувано преди обявяването на ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност по отношение на вземането е
била прекъсната и спряна с образуването на изпълнителното производство на
основание чл. 111, б. „в“ и чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД и съответно не е текла до
26.06.2015 г.
5
Същевременно обаче, със сключените на 01.04.2014 г. и 06.03.2015 г.
споразумение и анекс съм него и извършените на 06.03.2015 г., 06.12.2016
г.,25.01.2017 г., 02.06.2017 г., 17.07.2017 г. и 10.08.2017 г. плащания в
изпълнение на поетите задължения, в които изрично е посочено, че се плаща
по анекса от 2015 г., т.е. признава се съществуването му, ищецът е направил
признание на вземането на ответника и на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД
погасителната давност относно вземането е прекъсната на всяка от
посочените дати, последната от които е 10.08.2017 г.
С депозирането на 05.07.2019 г. на молба за налагане на запор върху
банкова сметка на длъжника, взискателят, чрез своя процесуален
представител е направил искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ, с което действие на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД погасителната
давност по отношение на задължението на длъжника е прекъсната, поради
това, че съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, и от тази дата е
започнала да тече нова тригодишна давност.
След депозирането на молбата от 05.07.2019 г. не са налице
доказателства по делото, че са предприети изпълнителни действия, които са
основание за прекъсването на давността по отношение на процесното
вземане.
На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) за
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. са спрели да текат давностните
срокове, с които се погасяват права на частноправни субекти, или давността е
спряна за 68 дена.
Последното предприето изпълнително действие, с което давността е
прекъсната, е извършено на 05.07.2019 г. Така тригодишната давност по
чл. 531, ал. 1 ТЗ за погасяване на вземането по записа на заповед, въз основа
на който е издаден изпълнителния лист, е изтекла на 01.09.2022 г. В
конкретния случай исковата молба е подадена на 14.09.2022 г., т.е. към датата
на исковата молба давността за вземането е била изтекла.
Поради изложеното, задължението на ищеца по издадения
изпълнителен лист е погасено по давност, както по отношение на лихвите,
така и по отношение на главницата и разноските, доколкото последните са
акцесорни вземания по смисъла на 119 ЗЗД.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Ищецът доказва разноски за държавна такса за производството
в размер на 144,48 лева, държавна такса за преписи по чл. 23, ал. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 1
лев, и заплатен адвокатски хонорар в размер на 550 лева, или общо 695,48
лева, които следва да му се присъдят в пълен размер.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Г. М.
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във
връзка чл. 117 ЗЗД по отношение на И. Ц. М., че М. Г. М. , с ЕГН:
**********, с адрес: С., бул. „С.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, не дължи на И. Ц.
М., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „Младост“ 4, бл. 428, вх. А, ет. 5,
ап. 18, сумите 2900 лева (две хиляди и деветстотин лева) – главница, ведно
със законната лихва от 10.12.2003 г. до изплащане на вземането, и
133 лева (сто тридесет и три лева) – разноски – задължения по изпълнителен
лист о 10.02.2004 г. по частно гражданско дело № 9901/2003 г. на Софийския
районен съд, 65. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Ц. М., с ЕГН: **********,
с адрес: София, ж.к. „Младост“ 4, бл. 428, вх. А, ет. 5, ап. 18, да заплати на М.
Г. М., с ЕГН: **********, с адрес: С., бул. „С.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **
сумата от 695,48 лева (шестстотин деветдесет и пет лева и 48 ст.) –разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7