Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
15.06.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
15.06.2022 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева
|
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
48 |
по описа за |
2022 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр.
с чл.208 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от началника на Районно управление –Кирково към ОДМВР - Кърджали, против Решение
№10 от 15.02.2022 год., постановено
по АНД
№291/2021 год. по описа на Районен съд - Момчилград,
с което е отменено наказателно
постановление №21-0318-000424 от 30.11.2021год., издадено
от началника на Районно
управление – Кирково към ОДМВР - Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че
в срок обжалва посоченото решение на Районен съд
- Момчилград, като
моли настоящата инстанция да го отмени. Счита, че издаденото наказателно
постановление №21-0318-00044 от
30.11.2021 год. е обосновано.
Сочи, че на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.161, ал.3 от ЗДвП, като в жалбата възпроизвежда съдържанието на посочената разпоредба.
Сочи, че наказателно постановление е издадено от
компетентен орган и че съдържа необходимите реквизити, както и че съставеният
акт, както и издаденото впоследствие наказателно постановление, съдържат
описание на нарушението. Твърди в жалбата, че от събраните в администативнонаказателната преписка доказателства,
безспорно се установява, че водачът е извършил вмененото му нарушение и че от
приобщените към делото доказателства се установява по безспорен начин, че на
посочените в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил, с
невалидно за РБългария, свидетелство за управление на
МПС, тъй като същото не е било придружено от легализиран превод на български
език. Касаторът счита, че установените по делото
факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени
към настоящия казус, обосновават извод, че жалбоподателят е осъществил виновно
вмененото му нарушение.
Касаторът твърди,
че горните правни и фактически изводи обосновават липса на нарушения на
приложимите норми за провеждане на производство по издаване на обжалваното наказателно
постановление, като същото е издадено при спазване на установената форма и има
предвиденото съдържание, в това число
правно и фактическо основание и не са допуснати твърдените нарушения на
процедурните правила. Предвид изложеното и на основание чл.209, т.3, във връзка
с чл.221, ал.2, пред.2/второ/, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, с жалбата моли
съда да отмени изцяло Решение №10 от 15.02.2022 год., постановено по АНД
№291/2021 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е отменено
наказателно постановление №21-0318-000424/30.11.2021 год., издадено от началника
на РУ – Кирково при ОДМВР - Кърджали.
Касаторът
- началникът на Районно
управление - Кирково към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява и не се
представлява.
Ответникът
по касация –
С.Х.М. от ***, редовно
призован за
съдебното заседание, не се явява, представлява
се от редовно
упълномощен процесуален
представител - адв.М.
А. от АК - ***, който оспорва
касационната жалба и счита същата за
неоснователна. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да остави без
уважение подадената касационна жалба, като неоснователна и да остави
в сила решението на Районен съд
– Момчилград, като правилно и законосъобразно.
Моли също за
присъждане на деловодните
разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали
предлага
настоящият съдебен състав да остави
в сила обжалваното Решение №10/15.02.2022 год., постановено
по АНД №291/2021 год. по описа
на Районен съд – Момчилград, като правилно и законосъобразно. Сочи, че в касационната
жалба не са наведени доводи,
от които да се направи
извод, че това решение страда
от пороци, които да налагат
неговата отмяна, като счита,
че мотивите, които са изложени
от Районен съд – Момчилград за отмяна на
обжалваното НП, отговарят на събраните писмени
и гласни доказателства. Счита също, че констатираната
от съда непълнота
на фактическата обстановка и множество неизяснени обстоятелства, въпреки които административнонаказващият
орган е
издал НП, са налице и са подробно
описани в обжалваното решение. В този
смисъл счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно
и предлага като такова, да бъде оставено
в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените
в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно
и като такава е процесуално
допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана
по същество,
жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№10 от 15.02.2022 год., постановено
по АНД
№291/2021 год.,
Момчилградският районен
съд е отменил наказателно
постановление №21-0318-000424
от 30.11.2021 год., издадено от началника
на РУ – Кирково към ОДМВР - Кърджали, с което,
на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.183, ал.3, т.6 от Закона за движение по пътищата, на
С.Х.М.
от ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания
„глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева, за извършено виновно нарушение на чл.161,
т.3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ и глоба, в размер на
30.00/тридесет/ лева, за извършено виновно нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/.
За да постанови решението си, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че нa 16.11.2021
год., св.А. К. - *** при РУ – Кирково, в присъствието на св.М. Ч., също
полицейски служител в РУ – Кирково, е съставил акт за установяване на административно
нарушение сер.** №***, против жалбоподателя С.М., за
това, че последният, на 16.11.2021 год., в 10:25 часа, в община Кърджали, на път
***, км.*** - *** - ***/ - *** / по път ***, в посока на движение от *** към **
класен път-**, е управлявал собственият си лек автомобил „Мазда
323 Ф”, с peг.№***, със Свидетелство за управление на
МПС №***, издадено в ***, невалидно в РБългария, тъй
като не е било придружено с легализиран превод на български език и при наличие
на пътна маркировка M1/непрекъсната осева линия/, забраняваща пресичането й, е
извършил маневра „изпреварване”. В
съставения АУАН било посочено, че това съставлява нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП, за първото деяние и по чл.6, т.1 от ЗДвП, за второто деяние. Актът бил
връчен на жалбоподателя срещу собственоръчен подпис на 16.11.2021 год., като
последният го подписал и посочил, че
няма възражение по него.
Въз основа на посочения по-горе АУАН, началникът на РУ-
Кирково издал наказателно постановление №21-0318-000424 от 30.11.2021 год., с
което, на жалбоподателя били наложени административно наказание „глоба”, в
размер на З00 лева, за допуснато нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП, на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и „глоба”, в размер на 30 лева, за допуснато
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП.
Районният съд е посочил, че в издаденото наказателно постановление е описана
фактическата обстановка, която е идентична с тази, описана в АУАН, а именно: че
жалбоподателят на 16.11.2021 год., в 10:25, в ***, на път ***/по общински път
*** – ** класен път **, км. ** м, в посока на движение от *** към ** класен път
**, е управлявал собственият си лек автомобил „Мазда
323 Ф”, с peг.№***, със Свидетелство за управление на
МПС №***, издадено в ***, невалидно в РБългария,
защото не е било придружено с легализиран превод на български език и при
наличие на пътна маркировка M1/непрекъсната осева линия/, забраняваща
пресичането й, е извършил маневра „изпреварване”. Съдът е посочил, че наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 09.12.2021 год., а жалбата,
видно от клеймото по пощенския плик, била подадена на 16.12.2021 год., т.е.
била е подадена в срок.
Съдът е посочил, че като доказателства по делото са
приложени копия на задграничен паспорт и на лична карта на жалбоподателя, с
които е установено, че същият е български гражданин, както и че са приложени
копие на *** свидетелство за управление на МПС/без превод/, на името на С. Й. и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, с което е установено, че
имената С.Х.М. и С. Й., са имена на едно и също лице – на жалбоподателя по
делото. Районният съд е отбелязъл, че по делото, като
свидетел, е разпитан актосъставителят, който в своите
показания поддържа описаното в АУАН, както и че фактическата обстановка е
установена със събраните по делото доказателства, описани по-горе.
Районният съд е посочил, че като е съобразил горните
доказателства и разпоредбите на ЗДвП, от правна страна е приел, че процесното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Приел е на първо място, че при съставянето на АУАН и при
издаването на процесното наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН, които са
накърнили правото на защита на наказаното лице и че тези нарушения се изразяват
в това, че е налице противоречиво описване на мястото на извършване на
нарушението. Посочил е, че на първо място се сочи, че това е Община ***, на
следващо място се посочвал „път на ***”, а после - общински път *** – ** класен
път-**, км. **м., в посока на движение от *** към ** класен път-**. Съдът е
приел, че по така описаният начин, мястото на извършване на нарушение е
противоречиво и двусмислено и за съда не ставало ясно, къде е допуснато, респ.
къде точно в пространството, са допуснати нарушенията и че с това описание на местонарушението е накърнено правото на защита на
наказаното лице, което било в невъзможност да разбере, къде е допуснал
нарушение на посочените разпоредби от ЗДвП.
Според решаващия състав на районния съд, освен
изложеното, при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, не била установена правилно фактическата обстановка и не били
събрани необходимите доказателства, поради което е било издадено процесното наказателно постановление. Съдът е посочил, че в
същото била описана фактическа обстановка, която е неясна и при противоречиво посочени факти, касаещи както местоизвършването, така и неустановени факти, касаещи
гражданството на посоченото като нарушител лице. В тази връзка съдът е отбелязъл, че видно от приложените по делото писмени
доказателства, представени от АНО, няма спор, че наказаното лице е български
гражданин и че като такъв, за него са валидни други правила по ЗДвП досежно управление на МПС на територията на РБългария с чуждестранно свидетелство за управление на МПС,
както и че те са посочени в нормата на чл.162 от ЗДвП, но и че в тази насока не
са събрани доказателства.
Така, районният съд е приел, че с така издаденото
наказателно постановление, което не е съобразено с изискванията на ЗАНН - чл.57,
ал.1, т.5, е нарушено правото на защита на наказаното лице и че това нарушение
е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на съдебният контрол, поради което
и наказателното постановление следва да бъде отменено само на това основание. Съдът
отново е посочил, че неясното и двусмислено посочване на мястото на извършване
на нарушението, както и непосочване на доказателства, касаещи гражданският
статут на наказаното лице, са съществени нарушения на процесуалните правила,
правещи невъзможен съдебния контрол, поради и което наказателно постановление,
като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Районният съд е отбелязъл, че съгласно
чл.63д от ЗАНН, в тези производства страните имат право да на направените
разноски, като е посочил, че такива от
страна на жалбоподателя не се е доказало да са сторени, поради и което искането
за присъждане на разноски е неоснователно и съответно, не е присъдил такива.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Момчилградския районен съд,
също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият касационен състав споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, макар и същата да е
описана изключително оскъдно в мотивите към обжалваното решение, като това
описание всъщност се изразява във възпроизвеждане на съдържанието на съставения
АУАН и издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление, но не споделя направените въз основа на нея правни
изводи и съответно, намира за незаконосъобразен и постановения с обжалваното
решение краен резултат.
Съдът
намира за неправилен изводът на решаващия състав на районния съд, че
при съставянето на АУАН и при издаването на процесното
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по ЗАНН, които са накърнили правото на защита на наказаното лице, които
нарушения се изразявали в това, че било налице противоречиво описание на
мястото на извършване на нарушението начин мястото на извършване на нарушение е
противоречиво, както и че по така описания начин мястото на извършване на
нарушението било противоречиво и двусмислено и за съда не ставало ясно, къде е
допуснато, респ. къде точно в пространството (!?!) били допуснати нарушенията. В тази
връзка следва да се посочи, че както в съставения АУАН, така и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, в обстоятелствената част на същите,
мястото на извършване на нарушенията е описано по следния начин – „За това, че „На 16.11.2021 год., в 10:25 часа, в община ***, на път общински
№***, като водач на лек автомобил „Мазда 323 Ф”, с
peг.№***, ***,
при обстоятелства: По път ***, на
км.***м, по посока на движение от *** към път ***, водачът
М. управлява собственият си лек автомобил „Мазда
323Ф”, с peг.номер ***, като …”. При така даденото словесно описание на мястото на
извършване на нарушенията, съдът в настоящия състав намира, че няма никакво
противоречие или двусмислие относно същото, като е пределно ясно, на кой път е
извършено същото, а именно – на общински
път №***, в участъка на същия между *** и републикански
път ***, ясно е указана посоката на движение по този общински път, на
управлявания от соченото за нарушител лице лек автомобил - от *** към републикански път ***, ясно е посочено точното място на извършване на нарушенията – на км.***м
на този общински път. Обстоятелството, че в АУАН и в издаденото наказателно постановление неправилно е посочена община ***
не води до
различен извод, тъй като е пределно
ясно, че както ***, в което е постоянния адрес на соченото за
нарушител лице, според приложеното по делото копие
от лична карта на същия,
а и според адреса, посочен в жалбата му до районния
съд, както и другите населени места, посочени в АУАН, които указват, между кой две
населени места е участъкът от републиканския
път ***, в посока на който се
е движел автомобилът на нарушителя, а именно: *** – ***, са все населени места,
които се намират на територията
на община ***, а не
на община ***, което
обстоятелство следва да е предело добре известно и на решаващия състав на Момчилградския районен съд. При това положение, касационната
инстанция в настоящия състав намира, че не е налице противоречиво и двусмислено
посочване на мястото на извършване на нарушенията и съответно, правото на
защита на наказаното лице в тази връзка, не е било нарушено по никакъв начин, а
твърдението, че за съда не ставало ясно, къде е допуснато, респ. къде точно в пространството (!?) били допуснати нарушенията, не
се дължи на противоречиво и двусмислено посочване на мястото на извършване на
нарушенията в АУАН и в наказателното постановление, а на
нещо друго.
Съдът
намира за крайно несъстоятелен и другия извод в мотивите към
обжалваното решение, а именно – че били налице неустановени факти, касаещи
гражданството на посоченото като нарушител лице. Не
става ясно, какви са тези неустановени факти, тъй като още в следващото изречение,
решаващият съдебен състав е посочил, че видно от приложените по делото писмени
доказателства, представени от АНО, няма спор, че наказаното лице е български
гражданин. Тук следва да се посочи, че това действително е
така, тъй като от приложеното копие на лична карта с №***, издадена
на *** год. от МВР – ***,
валидна до *** год., а и от приложеното копие на български
задграничен паспорт №***, издаден също на
*** год. от
МВР – ***, е видно,
че наказаното лице С.Х.М., с ЕГН **********,***, е
български гражданин, с постоянен адрес ***. Районният съд е посочил в мотивите
си, че като български гражданин, за наказаното лице са валидни други правила по
ЗДвП, досежно управлението на МПС на територията на РБългария с чуждестранно свидетелство за управление на МПС
и че те са посочени в нормата на чл.162 от ЗДвП, но дали тези правила са били
спазени, респ. дали условията, посочени конкретно в нормата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, са били налице по отношение на наказаното лице, по делото не са събрани абсолютно
никакви доказателства, т.е. съдът не е проявил дори и минимална процесуална
активност в тази насока. В тази връзка следва задължително да бъде отбелязано,
че съгласно чл.13, ал.1 от НПК, приложим по силата на препращащата норма на чл.84
от ЗАНН, съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да предприеме
всички мерки за разкриване на обективната истина, но в случая, решаващият
състав на Момчилградския районен съд не е проявил
необходимата процесуална активност за това, да събере и обсъди необходимите относими доказателства. Изясняването на
посочените по-горе обстоятелства безспорно има съществено значение относно съставомерността на вмененото на наказаното лице нарушение
по т.1 от процесното наказателно постановление, а
именно – относно нарушението на чл.161, т.3 от ЗДвП.
Така,
при така установените факти и предвид изложеното по-горе, касационният
съд приема, че оспореното решение е неправилно поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Решаващият състав на Районен съд – Момчилград не е изложил в оспореното решение
мотиви по съществото на спора, както и мотиви, относими
към двете нарушения, описани в процесното наказателно
постановление, респ. относно наличието на всички елементи от обективна и
субективна стана, осъществяващи съставна на сочените две нарушения. При липсата
на други мотиви, решението не покрива критериите за съвкупна оценка на
доказателствата и формиране на изводи въз основа на пълно всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото,
като липсата на съображения в съдебния акт по въпроси, с които се решават
обстоятелства от съществено значение за делото,
в случая по всички въпроси от значение за административно-наказателната
отговорност на соченото за нарушител лице. Това препятства касационния съд да
осъществи контрол за правилност на съдебното решение и винаги съставляват
абсолютно процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.2 от НПК - липса на мотиви,
което обуславя отмяна на атакуваното решение, а това води като резултат до връщане на делото
за изясняване на посочените обстоятелства с оглед правилното решаване на
въпроса за отговорността на жалбоподателя - аргумент от чл.222, ал.2, т.1 от АПК. Момчилградският
районен съд не е обсъдил изцяло правилността и законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и не се е произнесъл по същество, по въпросите
относно съставомерността на извършените две нарушения,
поради което произнасянето по тези въпроси от касационната инстанция би довело
до лишаване на страните от една инстанция по установяване и преценка
на фактите.
По изложените
по-горе съображения,
настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба от
началника на Районно управление - Кирково при ОДМВР – Кърджали, за
основателна. Предвид това, обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, като незаконосъобразно
и неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва с решението по
настоящото дело да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато на същия
съд, за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на
делото, първоинстанционният съд при всички случаи
следва да направи обоснована преценка за това, дали в конкретния случай,
предвид събраните в хода на делото доказателства, са налице съставомерните
признаци и на двете вменени на наказаното лице нарушения – и на нарушението по
чл.161, т.3 от ЗДвП, и на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, за всяко едно от
които му е наложена съответната санкция с процесното наказателно постановление.
Деловодни разноски не са претендирани
от касатора в настоящото производство, а такива не са
и сторени от него, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените
съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1, във вр. с чл.221, ал.2, предл.I/първо/ от
АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№10 от 15.02.2022 год.,
постановено по АНД №291/2021 год. по
описа на Районен съд - Момчилград, с което е отменено наказателно
постановление №21-0318-000424 от 30.11.2021год., издадено
от началника на Районно
управление – Кирково към ОДМВР - Кърджали.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане, от друг състав на Районен
съд - Момчилград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.