РЕШЕНИЕ
№ 1533
гр. В., 27.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20233100101180 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковете на В. Х. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр. В. ул. „****, срещу Община В., ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. „****, представлявана от Кмета на Общината **** с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца:
1. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, а именно телесни
повреди, изразяващи се в травматични отоци, ожулвания и
кръвонасядания в областта на лицето, подкожни кръвоизливи в областта
на долните клепачи на двете очи, счупване на носните кости, счупване на
лакътния израстък на лява лакътна кост, ожулване и травматичен оток в
областта на дясното коляно, кръвонасядане в областта на лявото коляно,
както и негативни психически преживявания и състояние на
емоционален стрес, причинени вследствие на падане в необозначен и
необезопА. детайл на шахта, собственост на Община В., на 10.05.2023 г.
около 16.45 часа в град В. на ул. **** в района на **** в областта на
пешеходната зона, ведно с лихвата върху тази сума, считано от
1
10.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
2. и сумата от 2209.40 лв., представляваща обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди - извършени от него разходи за лечението, а
именно такса избор на лекар /350лв./, потребителска такса /7,40лв./ и
плака за дистален хумерус /1842лв./, причинени вследствие на падане в
необозначен и необезопА. детайл на шахта, собственост на Община В.,
на 10.05.2023 г. около 16.45 часа в град В. на ул. **** в района на **** в
областта на пешеходната зона, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 10.05.2023 г. около 16.45 часа в
град В. на ул. ,**** в района на **** в областта на пешеходната зона В. Х. Р.
докато вървяла се спънала в необозначен и необезопА. детайл на шахта,
собственост на Община В., и паднала.
Извикана е „Бърза помощ" и ищцата е отведена в спешен център в
МБАЛ „СВ.А. - В.". След прегледа и назначено лечение е изписана под
домашен стационар.
На 12.05.2023 г. е прегледана в съдебна медицина при МБАЛ „СВ.А. -
В.". От прегледа се установява, че са нанесени следните травматични
увреждания: травматични отоци, ожулвания и кръвонаседания в областта на
лицето, подкожни кръвоизливи в областта на долните клепачи на двете очи,
счупване на ностните кости, счупване на лакьтния израстък на лява лакьтна
кост, ожулване и травматичен оток в областта на дясното коляно,
кръвонасядане в областта на лявото коляно. Счупването на лявата лакьтна
кост е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник
за период не по-малък от два месеца. Налага се оперативно лечение.
На 13.05.2023 г. В. Р. е приета в МБАЛ „Е. ООД в Отделение по
ортопедия и травматология. Проведено е по спешност оперативно лечение,
поради клинични данни за счупване на горния край на лакътната кост в ляво.
Направено е октрито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и
улна. Извършена е открита репозиция на фрактурата и вътрешна фиксация в
3.5 мм плака за олекранон. Направен е обилен лаваж. Поставен е послоен шев
и стерилна превръзка. Изписана е на 16.05.2023 г.. Препоръчана е
рехабилитация.
И към датата на инцидента, и към настоящия момент, на ищцата се
налага да приема болкоуспокояващи, за да облекчи болките в носа и лявата
2
ръка. Не може да става сама, тъй като при всяко ставане започва да й се вие
свят. Всеки разговор я натоварва и предизвиква главоболие. Случилото се е
отключило различни стресови реакции в психика на Р., като същата започнала
да страда и от безсъние.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Община В..
На първо място твърдят, че Община В. не е надлежен ответник по
предявения иск, тъй като във визираната шахта е положена оптика, а същата
не е канализационна по смисъла на чл. 19, ал.1, т.4, б."б" от Закона за водите,
и пар.7, т.7 от ПЗР на ЗМСМА. Към настоящия момент не са установили
конкретния оператор, на който е разрешено изграждането й.
Оспорват механизма на твърдяната увреда, както и настъпилите във
връзка с нея травматични увреждания и неимуществени вреди. Твърденията
за настъпилото събитие са неясни - спъването в „необозначен и необезопА.
детайл на шахта" е с такива размери, които са явно забележими отдалече,
случилото се е в светлата част на денонощието, при добри метеорологични
условия и суха пътна настилка. Ищцата е била длъжна да забележи
препятствието.
Оспорват претенциите и по размер.
В с.з ищцата поддържа иска си и моли за уважаването му и присъждане
на разноски. Ответникът навежда твърдения, че шахтата, причинила вредата е
телекомуникационна и е собственост на „Ариел“ ЕАД, поради което моли за
отхвърлянето на претенцията като неоснователна и недоказана.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен по делото е иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
По силата на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Причинителят на вредата отговаря по
основания състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което за да бъде уважен искът по
чл. 49 във. вр. с чл. 45 от ЗЗД е необходимо да бъдат доказани от ищеца
всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност, а именно:
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и
3
противоправното поведение и вина. Вината, съгласно нормата на чл. 45 ал. 2
от ЗЗД, се предполага до доказване на противното. Въведената оборима
презумпция по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.
По делото няма спор по отношение на фактите, че ищцата е претърпяла
инцидент, времето и мястото на настъпване на инцидента - 10.05.2023 г.
около 16:45 часа, в град В. на ул. „****“ в района на ****, областта на
пешеходната зона, както и относно механизма на настъпване на вредите – а
именно, че вредите са настъпили в следствие на спъване в необозначен и
необезопА. детайл на шахта /не се твърди друг механизъм на увреждане/.
Тези факти се доказват и от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на св. **** и ****, които еднозначно установяват, че ищцата на
посоченото място и време „се е спънала в нещо, което стърчи от една шахта“.
Шахтата се намира точно след бариерата на **** и до ден днешен е
нестабилна. В момента са сложени два огромни камъка, които да се виждат
отдалеч, за да не се минава от там.
Оспорва се наличието на противоправно поведение и вината на
ответника, доколкото се твърди, че същият не е собственик на шахтата, чието
състояние е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите.
По делото няма спор, че пътят, на който са настъпили вредите е
общинска собственост по смисъла на чл. 8 ал. 3 от ЗП, доколкото не се явява
нито част от републиканската пътна мрежа, нито е собственост на отделни
юридически или физически лица.
Тротоарът е част от пътя, съгласно §1, т. 1 и т.2 от ДР на ЗП. По
смисъла на Закона за пътищата, "Път" е ивицата от земната повърхност, която
е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и
отговаря на определени технически изисквания, "Земно платно" е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното
(платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя.
По силата на § 7, т.7 от ПЗР на ЗМСМА общинска собственост са и
мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на
транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната,
съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само
територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на
4
търговски дружества.
В конкретния случай Община В. оспорва собствеността си върху
конкретната шахта като съоръжение на техническата инфраструктура.
Твърди, че същата е собственост на трето за делото лице – „Ариел“ ЕАД.
Представя доказателства, съгласно които с разрешение за строеж №
72/ГИ/06.06.2005г., издадено от Община В., на „Ариел ТВ“ АД е разрешено за
изгради Тръбна мрежа – Ариел гр. В.. С Констативен акт за установяване на
годността на строеж от 18.11.2009г. е приета конструкцията на тръбната
мрежа, като от съдържанието на акта е видно, че с акт обр. 12 от 20.12.2007г.
са установени строителни и монтажни работи – „шахти и изкопи по ул. ****“.
Доколкото обаче в документа /Констативен акт за установяване на годността
на строеж от 18.11.2009г./ не са посочени нито броя и вида на шахтите, нито
точното им местоположение, нито е представена от ответната страна схема за
разполагане на шахтите или друг вид техническа документация, от която да
може да се установи надлежната индивидуализация на шахтата на кабелния
оператор, то не е налице доказателство, че шахтата, причинила вредите, е
идентична с шахтата на третото лице, твърдяно от ответника /снимките, още
повече такива, които са допълнително модифицирани с надпис, не могат да
служат за годно доказателство по смисъла на ГПК!/. Отделно не е проведено
доказване и на факта, че това новоизградено през 2007г. от третото лице
съоръжение на техническата инфраструктура е включено в уставния фонд на
търговското дружество - „Ариел“ ЕАД /по твърденията на ответника/ или
„Ариел ТВ“ АД /съгласно доказателствата/. Този факт е от съществено
правно значение, доколкото § 7, т.7 от ПЗР на ЗМСМА въвежда строго
разграничение на собствеността, откъдето следва и отговорността. Поради
това съдът намира, че не е доказано възражението на ответника за наличие на
друг собственик на техническото съоръжение, причинило вредите, поради
което по силата на § 7, т.7 от ПЗР на ЗМСМА то се явява общинска
собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Съгласно чл. 19 ал. 1 т. 2 от ЗП, общинските пътища се управляват
от кметовете на съответните общини. Именно те са отговорни за цялостната
организация на дейността по този закон, като осъществяват своите функции
чрез администрацията си и са длъжни да създадат безопасни условия за
ползване на пътната инфраструктура. Съгласно чл. 36 б. от ЗП, управлението
на безопасността на пътната инфраструктура включва задължително
5
провеждането на следните процедури: 1. цялостна оценка на безопасността на
пътната мрежа; 2. оценка на въздействието върху пътната безопасност; 3.
одит за пътна безопасност; 4. целенасочени инспекции за пътна безопасност;
5. периодични инспекции за пътна безопасност.
Неизпълнението на задълженията на служителите на ответната община
да създадат и поддържат условия за безопасно ползване на пътната
инфраструктура, се явява противоправно бездействие, което се субсумира
под хипотезата на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Това бездействие
противоречи пряко на нормите на чл. 31 и чл. 36 б. от ЗП, които задължават
общините да поддържат в изправност общинските пътища и да осигурят
тяхната безопасност.
Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното. Следователно, ответникът е този, който следва да
докаже, че вредите не са резултат на виновно поведение на лице, на което той
е възложил изпълнението на задълженията си по цитирания нормативен акт.
Вината в гражданското право се изразява в неполагането на дължимата
грижа. За да се приеме, че е положена дължимата грижа следва да бъде
доказано от Община В., че служителите на ответника са осигурили такова
състояние на пътната инфраструктура, което позволява пътят да може да бъде
ползван безопасно по неговото предназначение. Ответникът би могъл да се
освободи от отговорност в случай, че докаже, че неговите служители или
лицата, на които е възложил функции във връзка с грижа за пътя на
територията на общината, са положили дължимата грижа, като при наличие
на новопоявило се препятствие на пътя, са обезопасили периметъра на
препятствието и/или са предприели ремонт на същото. Такива твърдения
обаче няма наведени, съответно събрани доказателства в тази връзка също
липсват. Фактът, че на тротоара е имало необезопА.а по подходящ начин
шахта, която е причинила вредите, означава че презумпцията на закона за
вина, не е оборена.
Неоснователни са доводите на ответника, че ищцата е следвало да
забележи препятствието поради добрите метеорологични условия. Ищцата не
е била длъжна да предположи, че в границите на пешеходния участък има
неравности, които биха причинили падането й и настъпването на вредите.
Напротив, служителите на ответника, на основание чл. 31 и чл. 36 б. от ЗП, са
били длъжни да установят препятствието при своите периодични инспекции,
да го сигнализират, да го обезопасят и в кратък срок да осигурят неговия
ремонт. Пътната инфраструктура следва да бъде поддържана в такова
6
състояние, което не позволява настъпването на инциденти чрез спъване в
съществуващи неравности.
По отношение на неимуществените вреди:
От представената по делото медицинска документация се установява,
че след инцидента ищцата е транспортирана до Спешен център при МБАЛ
„сВ.А.-В." АД, където са проведени клинични прегледи и образни
изследвания. От медицинско удостоверение, издадено от МБАЛ „сВ.А.-В."
АД № 498/2023 се установява ОБЕКТИВНО: Гърбът на носа е отекъл,
синкаво кръвонаседнал, болезнен. По гърба на носа, в областта на дясната
скула, долна част на брадата, дясната част на челото се установяват
червеникави ожулвани. В областта над външният полюс на дясната вежда и
под нея личат синкаво кръвонасядане, оток и палпаторна болезненост.
Долните клепачи на двете очи са отекли, установява се флуктоация. Лявата
лакътна става е имобилизирана в гипсова лонгета. По предната повърхност на
дясното коляно се установява червеникаво ожулване, с диаметър 5мм., оток и
палпаторна болезненост. По предната повърхност на лявото коляно личи
синкаво кръвонасядане, с диаметър 4-5см. От представените рентгенографии
се установява счупване на носните кости, без разместване на фрагментите,
счупване на лакътния израстък (олекранон) на лявата лакътна кост, със
значително разместване на фрагментите.
Съгласно представената по делото епикриза, на 13.05.2023г. В. Р. е
приета в МБАЛ „Е. ООД в Отделение по ортопедия и травматология.
Проведено е по спешност оперативно лечение, поради клинични данни за
счупване на горния край на лакътната кост в ляво. Изписана е на 16.05.2023г.
В отпуск от 11.05.2023год. до 15.06.2023год., съгласно Болничен лист №
****год. и Болничен лист № ****год.
От представената по делото медицинска документация и допусната
съдебно-медицинска експертиза, включваща и проведен от вещото лице
клиничен преглед, се установява, че на 10.05.2023год. В. Х. Р. е получила
счупване на лакътния израстък на лявата лакътна кост, счупване на носните
кости, травматични отоци, кръвонасядания, подкожни кръвоизливи в областта
на лицето, кръвонасядане в областта на лявото коляно, ожулване и
травматичен оток в областта на дясното коляно.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени при спъване,
последващо падане и удар на гореописаните анатомични области в
7
подлежащата настилка.
Счупването на лакътния израстък на лявата лакътна косът обуславя
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период не по-
малък от два месеца. Към настоящия момент у ищцата е налице ограничено
сгъване и разгъване на лакетната става, както и ограничено извиване или т.н
въртеливи движения на лакетната става. От разпита на вещото лице в с.з. се
установява, че към настоящия момент основните функции на крайника
/опознавателната и хватателната/ са възстановени, но най-вероятно тези
ограничения /при сгъване и разгъване и при въртеливи движения/ ще останат
завинаги, като болезнеността с течение на времето постепенно ще намалее.
Останалите описани увреждания обуславят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, и обичайно отзвучават в рамките на 2-3
седмици.
Травматичните увреждания в областта на главата могат да обусловят
главоболие, виене на свят.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно -
психологична експертиза, случилото се на 10.05.2023г. на ищцата е остро и
внезапно събитие, което е възприето от нея като травматично. Престоят в
болница и периодът след това са възприети също като травма. Последвалият
период на възстановяване допълнително е утежнил негативните
преживявания, тъй като г-жа Р. е имала нужда от помощ за ежедневното си
самообслужване, т.е. е била в състояние на пълна зависимост, което носи
допълнителни негативни преживявания. Към настоящия момент у ищцата не
са идентифицирани причини, които да налагат клинична намеса /прием в
стационарно лечебно заведение /. Същата функционира сравнително
нормално в ежедневието си, но е с ясно съхранен спомен за травматично
събитие.
От разпита на св. **** се установява, че след инцидента ищцата била в
шок, носа и веждата й били разкървавени. След това разбрали, че ръката е в
много тежко състояние. Оперирали майка й на третия ден след инцидента и
била в болница около десет дни, след което възстановяването продължило в
къщи. Майка й не можела да се обслужва сама. В домакинството помагали
цялото семейство: свидетелката, съпругът й и баща й. Майка й не можела да
вижда внуците си в продължение на три месеца, тъй като се притеснявала да
не би децата да се уплашат. Възстановителният период все още продължава.
В момента тя не може да разгърне докрай ръката си. Непрекъснато изпитва
8
болки и се налага да пие болкоуспокояващи лекарства. Към настоящият
момент се опитват да ограничат всеки досег с носа, защото и най-малкият
допир й причинява болка. Проблемът с ръката й пречи да изпълнява работата
си като реставратор. В галерията в гр. ****, на която майка й трябвало да
направи реставрация, спряла работата, поради болките в ръката й.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, като съобрази,
че болките, страданията и другите нематериални последици в житейски
аспект, обикновено не се ограничават само до изживените в момента на
инцидента такива, а продължават и след това. В процесния случай, за да
определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав
съобрази, че на ищцата са причинени две средни телесни повреди -
счупването на лявата лакътна кост и счупването на носните кости. Налице е
трайно затрудняване на движението на крайник. За да е налице трайност в
състоянието е необходимо затруднението да е било налице за период не по-
малък от 30 дни. В конкретния случай счупването на лявата лакътна кост на
ищцата е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен
крайник за период не по-малък от два месеца. Налице е и нараняване, което
прониква в черепната кухина, а именно счупването на носните кости.
Отделно от това са й причинени и леки телесни повреди - травматични отоци,
кръвонасядания, подкожни кръвоизливи в областта на лицето, кръвонасядане
в областта на лявото коляно, ожулване и травматичен оток в областта на
дясното коляно. Съдът съобрази и периода на възстановяване и
необходимостта от чужда помощ – ищцата е била затруднена и ограничена да
се обслужва сама, както и да върши основни ежедневни дейности за период
от два-три месеца. Отделно от това, съдът съобрази и вредите в психиката на
ищцата, която е преживява инцидента като травматично събитие, а
допълнително наложилата се интервенция и последващият възстановителен
период са влошили емоционалното й и психическо състояние и са възприети
също като травматично събитие. Към настоящия момент ищцата
функционира сравнително нормално в ежедневието си, но е с ясно съхранен
спомен за травматично събитие. При преценката за вида и характера на
вредите съдът все предвид и факта, че съгласно съдебно-медицинската
експертиза най-вероятно ограниченията при сгъване и разгъване на лакътя и
при въртеливи движения ще останат завинаги. Съдът, отчете и факта, че и
към настоящия момент ищцата не е възстановил своята пълна
9
работоспособност, поради което не може да изпълнява задълженията си като
реставратор. Съобразявайки всички настъпили вреди, тяхната
продължителност и прогнозата за бъдещото им преодоляване, съдът намира,
че размерът на претендираното обезщетението за всички вреди в размер от 40
000лв. /четиридесет хиляди лева/, е обоснован и справедлив, поради което
искът следва да бъде уважен в неговата цялост.
По въпроса за имуществените вреди:
От събраните по делото писмени доказателства – фактура № ****. се
установява, че В. Х. Р. е заплатила на посочената дата в полза на Е. ООД
сумата от 2209.40лв., представляваща сбор от такса избор на лекар /350лв./,
потребителска такса /7,40лв./ и цена на плака за дистален хумерус /1842лв./.
Няма оспорване, че тези плащания са извършени от ищцата във връзка с
лечението на вредите от конкретното увреждащо събитие от 10.05.2023 г., а
именно за лечение на счупването на лакътната става, поради което същите се
явяват настъпили в причинно-следствена връзка с инцидента. Намаляването
на имуществото на ищцата следователно е в причинно-следствена връзка с
противоправното бездействие на служители на Община В., поради което
ответникът следва да отговаря за него. С оглед горното и искът за
имуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Вземането от непозволено увреждане, съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, е
изискуемо и без покана, т.е. забавата започва от деня на извършването на
деликта. Следователно от датата 10.05.2023 г. започва да тече законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, доколкото те са
настъпили на датата на увреждащото събитие. Обезщетението за
имуществени вреди от своя страна е изискуемо също без покана, съгласно чл.
84 ал. 3 от ЗЗД, но законната лихва върху него започва да тече от датата на
настъпването на вредите, т.е. от датата на плащането. С оглед на това
исканията за законна лихва, така, както са предявени в исковата молба, също
се явяват основателни.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца се дължат и разноските за производството, които са в размер на сумата
от 3588, 38 лв., съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата,
включващи сумите от 1688,38 лв. - за образуване на дело, 350 лв. -депозит
СМЕ, 350 лв. - депозит СПхЕ и 1200 лв., заплатени по Договор за права
помощ и съдействие, за което договорът има характер на разписка.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА В., с адм. адрес: гр. В., п. к 9000, бул. „****,
представлявана от Кмета на Община В., ДА ЗАПЛАТИ НА В. Х. Р., ЕГН
**********, адрес: гр. В., ул. "**** сумата от 40 000 лв. /четиридесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, а именно телесни повреди,
изразяващи се в травматични отоци, ожулвания и кръвонасядания в областта
на лицето, подкожни кръвоизливи в областта на долните клепачи на двете
очи, счупване на носните кости, счупване на лакътния израстък на лява
лакътна кост, ожулване и травматичен оток в областта на дясното коляно,
кръвонасядане в областта на лявото коляно, както и негативни психически
преживявания и състояние на емоционален стрес, причинени вследствие на
падане в необозначен и необезопА. детайл на шахта, собственост на Община
В., на 10.05.2023 г. около 16.45 часа в град В. на ул. **** в района на **** в
областта на пешеходната зона, ведно с лихвата върху тази сума, считано от
10.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 във
вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ОБЩИНА В., с адм. адрес: гр. В., п. к 9000, бул. „****,
представлявана от Кмета на Община В., ДА ЗАПЛАТИ НА В. Х. Р., ЕГН
**********, адрес: гр. В., ул. "**** сумата от 2209.40 лв. /две хиляди двеста
и девет лева и 40 ст./, представляваща обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди - извършени от него разходи за лечението, а
именно такса избор на лекар /350лв./, потребителска такса /7,40лв./ и плака за
дистален хумерус /1842лв./, причинени вследствие на падане в необозначен и
необезопА. детайл на шахта, собственост на Община В., на 10.05.2023 г.
около 16.45 часа в град В. на ул. **** в района на **** в областта на
пешеходната зона, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба в съда – 06.06.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ОБЩИНА В., с адм. адрес: гр. В., п. код 9000, бул. „****,
представлявана от Кмета на Община В. ****, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Х. Р.,
ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. "**** сумата от 3588.38 лв. /три хиляди
петстотин осемдесет и осем лева и 38 стотинки/, представляващи разноски
по делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВАпС., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
12