О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1660/29.5.2018г.

 

Номер                                                    29.05.2018 г.                                      Град Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                          ХІV граждански състав

На двадесет и девети май                                         две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                 Председател: ГАЛЯ РУСЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Русева 

гр.д.№ 1135 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по исковата молба на С.П.Ч. и Г.П.Г. против С.Т.Ч. и Н.Г.Ч., с която се предявява положителен установителен иск за собственост по отношение на имот с площ от 1 615 кв.м., съставляващ парцел IV-137 в кв.39 по стария план на с. Лозенец, Общ. Стралджа, а по настоящия регулационен план от 2012 г. – съставляващ УПИ II-134 по плана на селото, както и на придадени към съседни имоти, собственост на ответниците, площи – съответно от 314 кв.м. към УПИ IX-137 и на 76 кв.м. към УПИ I-313 по плана на селото /съгласно последната молба-уточнение на иска вх.№ 9183/28.05.2018 г./.

           В хода на производството ищците твърдят, че притежават недвижим имот, описан в нот.акт № 144, т.III, д.1335/1961 г. като парцел IV-137 в кв.39 по действащия тогава план на с. Лозенец  с площ от 1 615 кв.м., а впоследствие през 1969 г. – нанесен като УПИ II-134 в кв.38, който през 2012 г., когато било одобрено изменение в ПУП на селото съгласно Заповед от 26.11.2012 г. на Кмета на гр. Стралджа, претърпял промени и бил заснет като УПИ II-134 по плана на с. Лозенец с площ от 1 226 кв.м., а разликата в квадратурата от общо 380 кв.м. била заснета погрешно към съседни имоти, собственост на ответниците, като съгласно последната молба-уточнение на иска от 28.05.2018 г. ищците сочат, че погрешно са заснети, както следва: 314 кв.м. от техния имот – към съседния УПИ IX-137 по плана на селото, и 76 кв.м. от техния имот – към съседния УПИ I-313, и двата имота – собственост на ответниците. Ищците считат, че заснемането на тези части от имота им към съседните имоти нарушава правото им на собственост, тъй като липсва основание за придаване на тези части към посочените имоти на ответниците, поради което искат от съда да установи правото им на собственост върху посочения от тях имот в пълния му обем от 1 615 кв.м.

            Тъй като по делото ищците са депозирали, освен исковата молба, и няколко молби-уточнения на иска, от които не е бил ясен петитумът – дали се претендира установяване право на собственост към настоящ, и/или към минал момент, с Разпореждане № 1934/11.05.2018 г. исковата млоба е оставена без движение, със следните указания: в едноседмичен срок от съобщението да се отстранят нередовностите на исковата молба, като в писмена молба с препис за ответника се отстрани противоречието в отправените петитуми по предявения иск, като се уточни дали се претендира установяване право на собственост към настоящия момент върху целия имот с площ от 1 615 кв.м., части от който попадат в имотите на ответниците, и/или се претендира и установяване право на собственост и към минал момент; в случай, че се предявява, освен установителен иск за собственост към настоящия момент, и такъв към минал момент, да се обоснове правен интерес от предявяване на този иск към минал момент; да се формулира точен и ясен петитум в съответствие с търсената защита. Ищците са предупредени, че в противен случай исковата им молба ще бъде върната и делото – прекратено.

           В изпълнение на указанията, с молба вх.№ 9183/28.05.2018 г. ищците са посочили, че претендират да се установи на осн.чл.53, ал.2 от ЗКИР /първоначална редакция/ правото им на собственост към минал момент, а именно – момента на приемането и одобряването на КККР на с. Лозенец, Общ. Стралджа през 1969 г., както и към момента на приетия през 2012 г. ПУП на селото. Правният си интерес от предявяване на установителния иск за собственост към минал момент ищците са обосновали с обстоятелството, че е налице презумпция за вярност на кадастралните данни, поради което самото заснемане на част от имота им към този на ответниците създава привидност, че тази част е собственост на последните. Не е направено изявление в смисъл, че ищците предявяват иск за собственост към настоящия момент.

           При така направеното уточнение на петитума на иска и при проверката по реда на чл. 130 от ГПК, съдът намира, че производството по делото е недопустимо и следва да се прекрати. На първо място, недопустимо е да се предявява иск по ЗКИР за грешки и непълноти в кадастралната карта /каквото е в случая твърдението на ищците/, ако за населеното място няма одобрена такава. По справка с базата данни, обявени на интернет страницата на Агенция по геодезия, картография и кадастър, настоящият съдебен състав констатира, че за населеното място на с. Лозецен и към настоящия момент липсва одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри. Ето защо, дори и да е налице грешка при заснемането на имота, ищците не могат да предявят иск по ЗКИР /било то по чл. 53, ал.2 от ЗКИР /първоначална редакция/ или по чл.54, ал.2 от ЗКИР/, закщото липсва одобрена кадастрална карта за населеното място, а същата е обективно необходима абсолютна процесуална предпоставка за наличието на правен интерес и за допустимостта на подобни искове.

             На следващо място, задължителната тълкувателна практика на ВКС /мотивите към т.4 на Тълкувателно решение № 8/2014 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС/ безпротиворечиво приема, че не е допустим иск за собственост към минал момент, освен в предвидени в закона случаи /напр. иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ или иска по чл. 32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./, като дори да е налице грешка или непълнота в кадастралните данни, искът за собственост по чл.54, ал.2 от ЗКИР /респ.чл.53, ал.2 от ЗКИР/ следва да бъде предявен като положителен установителен, и то – към настоящия момент, като следва да се съобразят всички правопораждащи или правопогасяващи факти, настъпили до приключване на устните състезания пред съда. Прието е в цитираното тълкувателно решение, че е недопустимо правото на собственост да се установява и заявява към минал момент. При това положение съдът счита, че за ищците е налице правен интерес /при липсваща кадастрална карта на с. Лозенец/ да предявят положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, с който да поискат от съда да установи правото им на собственост към сегашния момент в обема, в който те твърдят, че го притежават.

             Такъв иск, обаче, по делото не е предявен. Ето защо, исковата молба, заедно с приложенията, следва да бъде върната и делото следва да се прекрати поради недопустимост на иска.

             Мотивиран от горното и на осн.чл.130 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

             ВРЪЩА исковата молба на С.П.Ч. и Г.П.Г. против С.Т.Ч. и Н.Г.Ч., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците, че към датата на одобряване на КККР на с. Лозенец през 1969 г., както и към момента на одобряване на ПУП на селото през 2012 ., ищците са били собственици на имот с площ от 1 615 кв.м., съставляващ парцел IV-137 в кв.39 по стария план на с. Лозенец, Общ. Стралджа, а по настоящия регулационен план от 2012 г. – съставляващ УПИ II-134 по плана на селото, както и на придадени към съседни имоти, собственост на ответниците, площи – съответно на 314 кв.м. към УПИ IX-137 и на 76 кв.м. към УПИ I-313 по плана на селото, И ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1135/2018 г. по описа на ЯРС.

              

 

               Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ЯОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

              

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: