Решение по дело №3553/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1802

гр. Пловдив, 07.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                         

                                                                                                            при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3553/2019 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                                                                                            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 410056-F266002  от 20.02.2019 г. на И. В. В. – и.д. З.д. на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на  Д.С.С., ЕГН ********** на основание чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСчет/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. /двеста лева/ за извършено административно нарушение по 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4, вр. чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет, осъществено след нарушение разпоредбите на чл. 38, ал.1, т.1 вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСчет.

 Жалбоподателят в жалбата твърди че атакуваното наказателно постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, сочи че е изтекъл срокът за издаване на наказателното постановление. В съдебно заседание се представлява от адв.Н.Б., който излага аргументи за отмяна на наказателното постановление.

 Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, представлявана в съдебно заседание от гл. юрк. М.Д., излага становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

 Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

 Жалбоподателят Д.С.С. и Е.Р. били у. на „МГС - Ойл” ЕООД. Същите представлявали дружеството заедно/видно от справка за актуално състояние в публично достъпния търговски регистър/. През 2015 г. дружеството „МГС - Ойл” ООД осъществявало търговска дейност, поради което и съгласно изискванията на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството в срок до 30 юни на следващата година да публикуват годишен финансов отчет, което пък съгласно чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството ръководителят на предприятието  отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. В законоустановения срок „МГС - Ойл” ООД не публикувал годишен финансов отчет за 2015 година, с което на 01.07.2016 г. нарушил горепосочените разпоредби и осъществил състава на административно нарушение по чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет. Нарушението било констатирано на 18.07.2016 г., когато ЦУ на НАП Пловдив уведомила ТД на НАП Пловдив за това обстоятелство. За констатираното на 29.09.2016 г. спрямо Д.С.С., в нейно отсъствие бил съставен АУАН за административно нарушение по чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет, осъществено след нарушение разпоредбите на чл. 38, ал.1, т.1 вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСчет. Били направени неколкократни опити за връчване на съставения АУАН, като изпращаните покани за връчване на адреса на управление на дружеството и на адреса жалбоподателката били връщани неполучени. Във връзка с това с разпореждане на М. П. – С. – з. д. на ТД на НАП Пловдив, административно-наказателното производство било спряно. Съставеният акт бил връчен на 13.02.2019 г. и въз основа на него било издадено процесното НП на 20.02.2019 г. Обстоятелствата, изложени в АУАН и описаната фактология са аналогични, както и в обжалвания административен акт.

В качеството на свидетел по делото бе разпитан съставителя на акта Х.Ц., която сочи какви действия са извършили проверяващите, както и как е установено че, санкционираното лице Д.С. не е изпълнило задължението си да подаде в срок в качеството си у. на търговско дружество годишен финансов отчет. Свидетелските показания на разпитания актосъставител съдът кредитира като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.

Горепосочената фактическа обстановка се установява от следните доказателства по делото – НП, АУАН, оправомощителна заповед, справка от търговския регистър по отношение на „МГС-ОЙЛ” ЕООД, разпореждане за спиране на административно-наказателното производство от 16.03.2017 г., счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2015 г., копия от покани и обратни разписки, протоколи от 02.03.2017 г. и 01.02.2019 г., както и от свидетелските показания на актосъставителя Х.Ц..

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че в конкретния случай, жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по смисъла на чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет, осъществено след нарушение разпоредбите на чл. 38, ал.1, т.1 вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСчет, като не е изпълнил задължението си да публикува в срок годишен финансов отчет на „МГС -ОЙЛ” ЕООД. Правилно е посочена и датата на нарушението – 01.07.2016 г., която дата е тази следваща датата на изтичане на законоустановения срок за публикуване на годишни финансови отчети. Не е спорно по делото, че такъв се е дължал, тъй като е безспорно доказано, че дружеството е извършвало дейност през 2015 година.

С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, настоящият съд намира, че при издаването на Наказателното постановление, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, в същия се съдържат в цялост изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити. Същевременно обаче съдът счита, че неправомерно производството по преписката е било спряно, като от събраните в хода на делото доказателства не може да се приеме, че е било извършено достатъчно щателно издирване на нарушителя. Това е така, доколкото са налични единствено върнати в цялост обратни разписки касаещи изпратени покани за връчване на съставения АУАН, а съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Не се установява да е правен опит за връчване на съставения АУАН чрез общинската администрация на Район Тракия при Община Пловдив или чрез ОД на МВР Пловдив. Следва да се вземе предвид и че по делото са налични два протокола от дати съответно 02.03.2017г. и от дата 01.02.2019г., в които е отразено че служители на НАП са търсили жалбоподателя за да връчат съставените актове. С първия протокол С. е търсена на адреса по седалище и управление на дружеството, но видно от отразеното в него, служителите не са установили че жалбоподателя не може да бъде намерена на този адрес, а просто е установено от съсед че г-жа Р. /другия у./ в момента не е на адреса. С втория протокол жалбоподателката е била търсена за връчване на съставените актове на адреса по чл. 8 от ДОПК, както и първия път, при което служителите на НАП са разговаряли с възрастен мъж който се е ангажирал да предаде на С. че е търсена. Отразено е че служителите са оставили покана, в резултат на което явно се е стигнало и до връчването на обжалвания акт на 13.02.2019г. От изложеното става ясно че няма никаква логична причина производството да е било спряно в такъв продължителен период от време, и не е било невъзможно управителката С. да бъде намерена за да й бъде връчен издадения акт. С оглед на това и съдът приема, че не е имало основание за спиране на административното производство и е нарушено изискването на чл.34, ал.4 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление в 6 месечен срок от съставянето на АУАН. Това от своя страна е основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

С оглед на горепосоченото съдът приема, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 410056-F266002  от 20.02.2019 г. на И. В. В. – и.д. З.д. на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на  Д.С.С., ЕГН ********** на основание чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. /двеста лева/ за извършено административно нарушение по по 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4, вр. чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет.

 Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.