Решение по дело №143/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Обжалвано е Решение № 1914/30.11.2023г., постановено по АНД № 2835/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII н.с., с което е отменено Наказателно постановление № BG2023/3000-239/НП,издадено на 18.04.2023г. от Директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, с което на Н.Г.Б., ЕГН **********, за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234, ал. 2, т.1 вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложена ГЛОБА в размер на 4 913,39 лв. /четири хиляди деветстотин и тринадесет лв. и тридесет и девет ст./, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания-мито и ДДС.

Жалбоподателят Директор на ТД Митница Пловдив, чрез юрисконсулт Б., моли да се отмени решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения за необоснованост на мотивите на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът Н.Г.Б., представляван от адвокат А., оспорва касационната жалбата и моли обжалваното решение да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение.

Касационният съд, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на наведените касационните основания и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № BG2023/3000-239/НП,издадено на 18.04.2023г. от Директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, с което на Н.Г.Б., ЕГН **********, за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234, ал. 2, т.1 вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложена ГЛОБА в размер на 4 913,39 лв. /четири хиляди деветстотин и тринадесет лв. и тридесет и девет ст./, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания-мито и ДДС.

Установено е от фактическа страна, че през 2021г. лицето С. е внесъл за жалбоподателя от САЩ,със съдействието на митническа агенция, бракуван лек автомобил, като на 19.02.2021г. от митническата агенция била подадена митническа декларация МД c MPH 21BG003009103316R5/19.02.2021г., в която като „Вносител“ /Декларатор/ бил посочен Б., а като „Износител“- лицето С., 3659 „ГЕРИ БЕЙ ЛН“, пощенски код 89147.

Декларацията била за режим за допускане за свободно обращение, като към нея били представени и документи, според които продажната цена на автомобила е 5500 USD, както и транспорт и застраховка до Варна - 1409,50 USD.

При извършена проверка чрез Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, проверяващите установили, че същият автомобил „ХЮНДАЙ ЕЛАНТРА“, TИП: PKW;

ШАСИ: KMHD84LF1LU897677 е с посочена „Продажна цена или себестойност, ако не

е продадено“ /„Selling price or cost if not sold”/ - 15000 щатски долара.

Митническите органи сравнили митническата декларация с документа от Департамента на САЩ /Electronic Export Information/ и преценили, че декларираната пред митническите органи фактурна стойност за процесния автомобил, в размер на 5500 USD, е по-малка от вписаната в износната декларация продажна цена за износ в размер на 15000 USD и приели, че декларираната митническа стойност за употребявания пътнически автомобил по МД с MPH 21BG003009103316R5 /19.02.2021г., не е платената действително или подлежаща на плащане цена на стоката при нейната продажба за износ с местоназначение на митническата територия на Съюза. На основание чл. 70 от МКС, проверяващите преценили, че митническата стойност на автомобила следвало да се определи, като се вземе предвид продажната цена в размер на 15000 USD на автомобил със същия номер на шаси, а именно 15000 USD при курс за митнически цели към датата на допускане на стоките за свободно обращение - 19.02.2021г. 1,61625 BGN/USD - 24243,75 лв или 26505,14 заедно с транспорта и застраховката до гр. Варна.

Жалбоподателят, в качеството си на титуляр на митнически режим „Допускане

за свободно обращение” като е декларирал „Митническа стойност” за процесния автомобил в размер на 11 150,77 лв., вместо 26 505,14 лв. и данъчна основа в размер на 12 787,00 лв., вместо 29 676,80 лв. е избегнал частично заплащането на публични държавни вземания мито и ДДС.

На основание чл. 77, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/201 Зг, и чл. 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във връзка с чл. 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета в сила от 01.05.2016г., проверяващите приели, че е възникнало вносно митническо задължение равняващо се на мито в размер на 2650.51 лв. и ДДС в размер на 5935.36 лв., а не

първоначално заплатените 1115.08 лв. Мито и 2557.40 лв. ДДС.

Въз основа на тези обстоятелства бил съставен АУАН, а въз основа на него и обжалваното НП.

За да го отмени, районният съд, след като е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства, е приел, че при тежест за доказване наличието на основателни съмнения за митническите органи, което е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, не са установени обстоятелства, които да обосновават основателност на съмненията. Посочено е, че според чл. 22 § 7 от МК митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение, което изискване не е било спазено, тъй като фактурата за продажба съдържа всички реквизити, противно на приетото от административнонаказващия орган, а липсата на подпис на купувача е логична поради обстоятелството, че същият не е бил при съставянето, но няма съмнение от установените обстоятелства, че сделка има и договореното е на тази продажна цена, която е била декларирана. Посочва се още, че е установена както сделката между посочените страни и на посочената цена, така и връзката между декларираната стока и фактурата за покупко-продажба /BILL of SALE/. По отношение на информацията, в резултат на извършената проверка по линията на международното сътрудничество, съдържаща се в предоставени от американските власти сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /Elektronic export information/, районният съд се е позовал на практиката на ВАС и е мотивирал, че позоваването на данни от електронната информация за износ от митническите власти на САЩ, дори ведно с данни от проведен търг, обявени в интернет, съгласно които автомобила е продаден на друго лице, различно от въззивника не е достатъчно, за да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена. Прието е,че от приложеното и прието копие на електронна експортна декларация не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е закупил автомобила на посочената в нея цена, като този извод не може да бъде изведен само въз основа на износната декларация, тъй като същата не е придружена с каквито и да е документи, удостоверяващи продажната цена, а данните от електронната информация за износ са недостатъчни, за да се формира извод, че данните от фактурата за покупко-продажба при вноса на автомобила не са достоверни, още повече, че тази фактура не е била оспорена по отношение на нейната автентичност. От тук е направен и извод, че не се доказва жалбоподателят да е осъществил митническа измама, изразяваща се в занижаване на декларираната митническа стойност на внесената стока.

Решението е правилно.

Въззивният съд мотивирано и обосновано е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е направил съответни на материалния и на процесуалния закон изводи, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят.

Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС.

В чл. 140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) № 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е в тежест на митническия орган.

В случая наказващия орган е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС № 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 15 000 USD.

Съгласно чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства.

Установена е и информация за проведен аукцион за автомобила с продажна цена 5 500 USD. Като цената съвпада с декларираната митническа стойност.

Така, може да се направи извод, че въз основа на събраните доказателства и най-вече тези предоставени от митническите органи на САЩ, са били налице предпоставки за възникването на съмнения в договорната стойност на автомобила по смисъла на §140 от регламента.

Декларираната митническа стойност при износа обаче, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. А в случая точно това са сторили митническите органи. Всъщност, те са игнорирали всички доказателства относно договорената цена- фактура, митническа декларация за внос, обяснения на страните по договора, включително и информацията за проведен търг, и са приели като договорна цена тази по данните за износ без каквито и да е други доказателства за това, че договорената цена е именно 15 000 щ.д.

Следвало е, след като имат съмнения, на основание чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 9528/2013 остойностяването на внесената стока да се извърши чрез последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2 и 3 от кодекса, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност. Още повече, се според разпоредбата на чл.70, § 3, буква „г“ от регламента, реда по чл.70 в случая е неприложим предвид свързаността на продавача и купувача по договора, което обстоятелство не се спори между страните. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.).

При издаването на оспорения акт не е приложен нито един от методите по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013., а произволно е приета за договорна, стойност, която не е договорна,а е митническа стойност за износ. Но митническата стойност на износа не е равна на договорната, която е и приоритетна в рамките на процесните правоотношения. По никакъв начин също така не са съобразени характеристиките на процесния автомобил, установени от представените към митническата декларация документи. От тук, освен недоказаност на факта на нарушението, остава необоснован начинът, по който е определен размерът на избегнатото публично държавно вземане, а с него и на определеното наказание.

По изложените съображения и като препраща към мотивите на районния съд, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и правилно е било отменено.

Ето защо решението на районния съд следва да се остави в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1914/30.11.2023г., постановено по АНД № 2835/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII н.с.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: