№ 134
гр. С., 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500172 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №275/05.04.2023 г., по гр.дело №3932/2022 г. на Районен съд С., с
което е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Община С.
със седалище и адрес на управление гр.С., ул."Цар Освободител" № 1, представлявана от
кмета С.Р., че Е. И. Д., ЕГН:********** от с.Б., общ.С. е собственик на основание изтекла
в нейна полза придобивна давност в периода 1988г.-2015г. на ПИ с идентификатор №
04947.46.299, находящ се в с.Б., общ.С. по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-135/05.03.2020г. на изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот:
няма данни за изменение, адрес: с.Б., м."С.", с площ 1076 кв.м., трайно предназначение на
територията : земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен
идентификатор няма;номер по предходен план 046299 при съседи: 04947.45.300;
04947.46.295; 04947.46.314., ведно със сграда построена в имота с идентификатор
№04947.46.299.1 със застроена площ 78 кв.м., брой етажи -1, с предназначение: жилищна
сграда еднофамилна и е осъдена общината да заплати разноски.
Подадена е въззивна жалба от ответната община чрез представител по пълномощие, в която
се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съшествени процесуални
нарушения, поради необоснованост и поради нарушение на материалния закон. Ищецът не
доказал при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху
1
процесния имот. Събраните свидетелски показания от лица, които нямат спомен от момента
на твърдяното придобиване на имота, чрез правна сделка не удостоверяват никаква
идентичност на претендирания имот липсват каквито и да било данни за площ, граници на
имота, както и за площ на къщата. Изводите на първоинстанционният съд не кореспондират
с изводите на вещото лице и в двете заключения. Не отговаря на действителността, че
наследодателят на ищцата,както и самата тя да са станали собственици на процесния
недвижимия имот. Собствеността върху имота не е била придобита от ищцата нито по
деривативен, нито по оригинерен способ. Собствеността върху сградата също не е
собственост на ищцата, защото не е била в патримониума на нейния съпруг. Съпругът на
ищцата не е придобил собствеността на имота въз основа на приложения нечетлив препис
от писмен договор, който не съществува в правния мир. Първоинстанционният съд е
направил неубедителен анализ и разбор на доказателствата по делото, довело до
необоснованост на обжалваното решение и обуславящо незаконосъобразността,
неправилността му. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с
което да се отхвърли претенцията.
Постъпил е писмен отговор на жалбата, в който се поддържа нейната неоснователност.
Обжалваното решение е и правилно, като изложените в обжалвания съдебен акт мотиви,
обосновават окончателния извод за основателност на предявения от ищцата иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, срещу Община С.. В изпълнение на задълженията си, посочени
в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка
на събраните пред него доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, като
е формирал своите собствени, фактически и правни изводи по основателността на
предявените искове и основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Направените
възражения не са насочени към владението от страна на ищцата на друг, различен от
посочения в исковата молба имот, а сочат на факта, че дори и да го е владяля, че не може да
го придобие по давност, защото е общинска собственост. Още в исковата си молба, ищцата
е заявила, че лично за себе си и с присъединеното владение на своят починал през 1996 г.
съпруг владее имота непрекъснато, явно и несмущавано от 1988 г., което по своята същност
се явява способ за придобиване по давностно владение на право на собственост върху
поземлен имот с идентификатор №04947.46.299. В процеса се установи, чрез гласни
доказателствени средства, че процесният имот бил завладян от ищцата и съпруга й през
1988г. на основание писмен договор за покупко продажба и се владее и към момента от нея,
чрез периодични посещения. Установи се безспорно, че имота още тогава бил застроен със
жилищна сграда и никога не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или други
селскостопански организации, нито пък отчуждаван за целите на улична или дворищна
регулация. Правилно е прието, че завладения от ищцата през 1988 г. имот е идентичен с
процесния, тъй като и двете насрещни страни представят скици (стари и актуални) за един и
същи имот. Освен това при разпита на вещото лице се установи, че кадастралната карта
всъщност била картата на възстановената собственост и номерата на имотите не били
сменяни. Установи се, че по действащия ПУП, изготвен през 2003 г. и одобрен през 2009 г.
2
имотът бил записан под №23 в разписната книга на името на И.И. Д., т.е. съдът правилно
приема, че това е съпругът на ищцата с разменени имена. В обобщение се иска да се
потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от
представител по пълномощие, с което се поддържа въззивната жалба.
В с.з. за въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността
на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Безспорно е, че с писмен договор без дата съпругът на ищцата И.Д.И., жител на с.Ш., Сл.
околия закупил имот от Ц.Н.Г., жител на с.Б.,Сл. околия, къща на два етажа паянтова и
дворно място със следните параметри: предната част граничи с път и е дълга 12 метра на
ширина; северната част на дворното място граничи с дворното място на Р.И.С. и е с
дължина 62 метра; западната част на дворното място граничи с дворното място на Н.Г.В. и е
20 метра на ширина- другата ширина на дворното място граничи с двора на Н.Г.В. и е на
дължина 62 метра. Този договор бил подписан в присъствието на свидетелите: П.Н.П.,
С.С.С. и М.Й.Г.. Договорът не бил съставен в необходимата форма и не бил вписан. Не е
посочено в договора в кое населено място се намира имота, предмет на покупко-продажбата.
От скица от 25.05.2022г.на СГКК С. актуалният статут на процесния имот е ПИ с
идентификатор № 04947.46.299, находящ се в с.Б., общ.С. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-135/05.03.2020г. на изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес: с.Б., м."С.", с площ 1076 кв.м.,
трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 9, предишен идентификатор няма;номер по предходен план 046299 при
3
съседи: 04947.45.300; 04947.46.295; 04947.46.314. В Община С. и в Областна администрация
С. няма данни с характеристиката на процесния имот да е бил коопериран и включван в
ТКЗС, ДЗС, АПК или друг вид колективно стопанство. Няма данни имота да е бил
одържавяван.
На 11.02.2015г. бил съставен АОС на ПИ 046299 по картата на възстановената собственост
/КВС/ на с.Б., м."С.", с площ 1,076 дка, начин на трайно ползване: нива, девета категория на
земята /0,861/ и шеста категория на земята /0,215/, с начин на възстановяване: във
възстановими стари реални граници, при граници на имота 046295; 046314;000300. Актът за
общинска собственост бил издаден въз основа на Заповед № ОД-51/03.10.2008г. на
Директор на ОД"З" С., с която е одобрено протоколно решение № 6 - СЛ/23.07.2008г.,
относно определените имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, вкл.придобити преди влизането в сила на
ЗИД ЗСПЗЗ /обн.ДВ, бр.13/2007г./ за землището на с.Б. и др., ведно с Приложение № 1 и
регистрите към него. В регистър на остатъчен фонд по начин на възстановяване за
землището на с.Б. ЕКАТТЕ 04947 е включен и процесния имот № 046299 в м."С." с площ
1.076 дка.
При заявен положителен установителен иск за собственост на имот, придобит по давност,
основателността на претенцията на владеещият имота несобственик се обуславя от прякото
и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с
намерения за своене в продължение на повече от 10 години. При всички случаи след
изтичане на определения от закона срок е налице възможността за придобиване
собствеността по отношение на вещта, обект на владението. Правото на собственост не се
придобива автоматично, а след надлежното позоваване било пред съда или нотариуса, като
орган с компетентност да констатира настъпили вещно-правни последици в резултат на
комплекс от факти - чл. 79 ЗС.
Процесният имот бил завладян от въззиваемата и съпруга й през 1988г. на основание
писмен договор за покупко продажба и се владее и към момента от нея, чрез периодични
посещения. Установено е, че имота още тогава бил застроен със жилищна сграда и никога не
е бил одържавяван, включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или други селскостопански организации,
нито пък отчуждаван за целите на улична или дворищна регулация. Така правилно и
обосновано е приетото от районния съд, че целият имот, макар и извън регулация бил
кадастрално заснет по кадастрален план и имал статут на урбанизирана територия, защото
бил застроен с жилищна сграда, независимо, че попадал в земеделска територия. Доказа се,
че никога не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или други селскостопански
организации, нито пък отчуждаван за целите на улична или дворищна регулация, поради
което собствеността върху него никога не е била загубвана, респ. не е било необходимо да
бъде възстановявана по реда на ЗСПЗЗ. Следователно за процесния имот не е действа
забрана за придобиването му по давност, тъй като до актуването му през 2015г. като
общинска собственост в полза на въззиваемата е изтекъл повече от десет годишен срок на
придобивна давност.
При правилно установената фактическа обстановка законосъобразно и правилно съдът е
4
приел, че искът е основателен и следва да бъде уважен. Законосъобразно е приетото, че
придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в
закона период от време. При преценката дали е установено владение следва да се вземат
предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6
месеца съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да
не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
Всички елементи са безспорно установени.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 1000 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №275/05.04.2023 г., по гр.дело №3932/2022 г. на Районен съд С..
ОСЪЖДА Община С. със седалище и адрес на управление гр.С., ул."Цар Освободител" № 1,
представлявана от кмета С.Р. да заплати на Е. И. Д., ЕГН:********** от с.Б., общ.С. сумата
от 1000 /хиляда/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5