С решение № ...от 08.04.2010г. по гр.д. № 150/2009г. по описа на Г. р. с., е осъдена „Ж. и.”-гр.С., УДВГД гр.Г. на осн.чл.49 вр.чл.52 от ЗЗД да заплати на М. Н. К. от гр.Г. сумата ....лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразни действия на служители на ответника в качеството му на възложител, във връзка с налагането и разгласата на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, отменено с решение № 694 от 20.11.2008г., постановено по гр.д. №..../ 2008г. по описа на ГОРС, изразяващи се в преживени психични страдания, чувство на неудобство и тревожност, ведно със законната лихва от 31.01.2009г. до окончателното изплащане; отхвърлен е искът за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер от ...лв.-за разликата от ....лв., като неоснователен и недоказан; осъдена е „Ж. и.”-гр.С., УДВГД гр.Г. да заплати на М. Н. К. от гр.Г. разноски по делото ....лв. Против това решение е постъпила въззивна жалба от ДП „Н. к. Ж. и.”-гр.С., УДВГД гр.Г., чрез пълномощника адв.П. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение по изложени за това подробни съображения. Счита, че районният съд е подходил схематично, без да обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че са налице противоречия в показанията на св.Т. и Т.-вътрешни и помежду им, което обстоятелство не е взето предвид от съда. Заема становище, че от показанията на двамата свидетели не се установяват твърдяните неимуществени вреди. Счита, че появата на безпокойство, тревожност и психически страдания не би могла да бъде установена със свидетелски показания, още повече на свидетели, които нямат преки наблюдения, а само от лице със съответната медицинска квалификация. Моли въззивният съд да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да отхвърли изцяло предявените искове.Претендира разноски за двете инстанции. Пълномощникът на ответника по жалба М. К. адв.В. заема становище в отговора на въззивната жалба, че същата е неоснователна по изложени за това доводи. Счита, че не е налице противоречие в показанията на двамата свидетели, както и че първоинстанционният акт не страда от посочените в жалбата пороци. Моли въззивният съд да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявен е иск по чл.49 от ЗЗД. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в посочения размер. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Не са налице твърдяните от жалбоподателя противоречие в показанията на св.Т. и Т.-вътрешни и помежду им. Възражението, че от показанията на свидетелите Т.и Т. не се установяват твърдяните от ответника по жалба претърпени неимуществени вреди-преживените негативни емоции в резултат на наложеното дисциплинарно наказание, е също неоснователно. Видно от показанията на св.Т., се установява, че същата се намира в приятелски отношения с ответника по жалба и знае, че през м. април 2008г. му е наложено дисциплинарно наказание, което той понесъл много тежко. Излага, че е бил в стрес, бил е много разстроен, поради това, че е дългогодишен служител при жалбоподателя и съвестно си е изпълнявал задълженията, а е наказан затова, че е отишъл до тоалетната и то при условие, че на работното му място няма санитарен възел. Свидетелката излага, че К. е бил преместен да работи дневна смяна след случая. Сочи, че не можел да спи нощем, страхувал се от налагане на други наказания и от последиците, които произтичат от налагане на такова дисциплинарно наказание. Чувствал се обиден и засегнат, било накърнено достойнството му. Възражението на жалбоподателя, че Т. няма как да се среща с ответника по жалба и да е свидетел на неговите негативни преживявания във връзка с налагане на дисциплинарното му наказание, поради което не следва да й се дава вяра, е неоснователно. Видно от показанията на свидетелката, същата сочи, че работи в гр.С. на една смяна през деня и живее в гр.В.Т., а ответникът по жалба по това време е живеел в гр.Т., и са се виждали през времето, когато той е бил дневна смяна и през почивките му, което не е нелогично и е житейски правдиво. Сочи, че по това време са се виждали често и се е налагало да остава вечер при него, за да го успокоява, т.е. същата е имала преки впечатления от състоянието му. Показанията на св.Т. кореспондират на тези на св.Т. досежно преживяното от ответника по жалба в резултат на наложеното дисциплинарно наказание. Свидетелят сочи, че когато пристигнал бюлетинът, който се разгласява пред всичките им колеги, ответникът по жалба много се разстроил, получил апатия към работата, нощно време настъпила несигурност в действията му. Свидетелят сочи, че затова нощем поел той смяната, а ответникът по жалба започнал да работи дневна смяна. Излага, че имало подигравки от страна на колегите му, че е наказан затова, че е бил в тоалетната, казвали му обидни думи от рода на „посерко”. Свидетелят посочва и че сега К. се притеснявал повече да не допусне някоя грешка, и къде би започнал работа ако го уволнят. Започнал да страни от хората, не отивал да се храни при тях. Посочва, че той лично не приел толкова присърце наказанието, но К. като по-млад го приел по-тежко. Възражението на жалбоподателя, че показанията на св.Т. са противоречиви и неубедителни е също неоснователно, тъй като показанията на свидетеля, че след този случай не работят вече заедно с К., са извадени от контекста. Видно от цялостните му показания, свидетелят действително посочва този факт, но излага, че не работят в една смяна, а не на едно работно място. Това не води до извода, че двамата въобще не се виждат и че свидетелят няма как да е чул обидите и няма как да знае за състоянието на К.. Ирелевантен е и фактът, че впоследствие е публично разгласена и отмяната на наложеното на К. дисциплинарно наказание. Тази отмяна не може да заличи негативните емоции, които ответникът по жалба е преживял вследствие на наложеното дисциплинарно наказание. Възражението на жалбоподателя, че появата на безпокойство, тревожност и психически страдания не би могла да бъде установена със свидетелски показания, а само от лице със специални познания в областта на медицината, е също неоснователно. В случая се касае за негативни преживявания на ответника по жалба, които представляват емоции, за установяване наличието на които не са необходими специални знания, като свидетелите са изложили преките си впечатления от състоянието на К.. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е основателен и доказан до размера на ....лв. и като такъв следва да се уважи в посочения размер, а в останалата му част-до претендираните ....лв. следва да бъде отхвърлен. Тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № ....от 08.04.2010г. по гр.д. № .../2009г. по описа на Г. р. съд. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |