Р Е Ш Е Н И Е
№ 1606
Град Пловдив,
22 юли 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 972 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Български етерично-маслени растения“ ЕООД против
писмо № 01-2600/8496 от 19.02.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие” (ДФЗ), с което на основание чл.10, § 4, във връзка с чл.21 от
Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от
27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО)
№ 1698/2005 и в съответствие с т.5 от Методиката за намаляване и отказване на
агроекологичните плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата
за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013, и чл.18, ал.3, т.3 от Наредба
№ 11 от 06.4.2009 г. е отказвана финансова помощ и е прекратен агроекологичния
ангажимент на дружеството по направление „Биологично растениевъдство”.
Според дружеството-жалбоподател оспореното писмо е незаконосъобразно и необосновано,
защото административният орган не е спазил дадения с решение по адм. дело №
1095/2016 г. на АС Пловдив, оставено в сила с решение по адм. дело № 11174/2017
г. на ВАС, срок за ново произнасяне след отмяната на предходното решение на
зам.-изпълнителния директор на ДФЗ. В оспореното писмо не са посочени фактите,
въз основа на които административният орган е правил изводите си, макар с
цитираните съдебни решение да е прието, че ИСАК не е достатъчно съвършена
система. Иска се отмяна на оспореното
писмо и претендират се разноските по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна и моли тя да се отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от
акта, доколкото с него се прекратява агроекологичния ангажимент на дружеството.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, видно от известието за
доставяне (л.160) на оспорения акт и от пощенския плик (л.12), с който жалбата
е изпратена до съда. Жалбата е срещу административен акт, който по общото
правило на чл.145 АПК подлежи на оспорване пред съд по отношение на неговата
законосъобразност. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, но
разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От представената административна преписка се установява, че със съдебно
решение № 1118 от 23.06.2017 г. по адм. дело № 1095/2016 г. на АС Пловдив,
оставено в сила с решение № 15653 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 11174/2017 г.
на ВАС, ІV о., е отменено уведомително писмо № 01-2600/8496 от 15.04.2016 г. на
зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл.10, § 4, във връзка
с чл.21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне
на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/ 2005 г. и в
съответствие с т.5 от Методиката за намаляване и отказване на агро-екологични
плащания по мярка 214 е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен
ангажимент по направление „Биологично растениевъдство” на „Български
етерично-маслени растения“ ЕООД, и преписката е върната на зам.-изпълнителния
директор на ДФЗ за ново произнасяне. Предмет на настоящото дело е издаденият
нов акт от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ след връщането на преписката от
съда.
С писмо № 01-2600/8496 от 19.02.2019 г. зам.-изпълнителният директор на ДФЗ
отново на основание чл.10, § 4, във връзка с чл.21 от Регламент (ЕС) № 65
на Комисията от 27.01.2011 г. за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и в
съответствие с т.5 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните
плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2007-2013, и чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009
г. е отказвал финансова помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент на
дружеството по направление “Биологично растениевъдство”.
За да достигне повторно до този резултат, въз основа на резултатите от
административните проверки, получени от съпоставката на одобрените за
подпомагане парцели, заявените за подпомагане площи за текущата 2017 година и
информацията от МЗХГ, зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е установил, че
процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата
2015 година парцели спрямо одобрените парцели за участие в направление
„Биологично растениевъдство“ е 85,59 %, което е в нарушение на чл.24, ал.1 и 2
от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (наричана
по-нататък Наредба № 11 от 6.04.2009 г.). Именно неспазването на изискването одобрената
площ за извършване на агроекологични дейности или направления да се намали с не
повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното
направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен
ангажимент, е основанието да се откаже финансовото подпомагане на „Български
етерично-маслени растения“ ЕООД. В таблица – приложение 1 (л.159) към писмото,
обективиращо отказа на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, са посочени номерата
и площта на одобрените парцели и номерата и площта на заявените за подпомагане
през 2015 година площи, от което е видно, че намаляването на заявените за
подпомагане площи за кампания 2015 година е повече от 10 %.
Видно от представената административна преписка, в изпълнение на
задължителните указания на съда след връщане на преписката за ново произнасяне
административният орган е изискал от дирекция „Поземлени отношения и комасация“
на МЗХГ и от дружеството-жалбоподател (л.170-171) информация за: 1)
представените от дружеството документи, доказващи право на ползване на земеделски
площи, в ОСЗ и в МЗХГ за регистриране в специализиран софтуерен продукт, за
които земеделски площи не е предадена информация към Разплащателната агенция;
2) за извършено степенуване на правото на ползване, ако и друг стопанин е
предоставил документ за същия имот; 3) за наличие на други причини за отказ за
регистриране на права на ползване.
В отговор на изисканата информация с писмо от 09.02.2019 г. (л.161-162 и л.165-166),
към което е приложена подробна таблица на декларираните от „Български етерично-маслени
растения“ ЕООД земеделски площи за обработване по различни програми с оглед
начина на трайно ползване директорът на дирекция „Поземлени отношения и
комасация“ на МЗХГ е отговорил на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, че за
стопанската 2014-2015 г. „Български етерично-маслени растения“ ЕООД не е подало
декларация по чл.69 ППЗСПЗЗ и заявление по чл.70 ППЗСПЗЗ, като съгласно
регистрите, поддържани от ОСЗ Калояново, и от справката от информационната
система „Ползване на земеделски земи ІІ“ за регистрираните договори се
установява, че дружеството е представило за регистрация договори за наем и преаренда на имоти в землището на с. Г.М.и с. И.В. през
2013 г. и 2014 г., но за 2015 г. няма регистрирани правни основания за ползване
на БЗС-16328-220-5 в землището на с. Г.М.и на БЗС-32038-181-1 в землището на с.
И.В..
Дружеството-жалбоподател не е представило никакви допълнителни
доказателства или писмено становище.
Въз основа на констатациите от проверките на информационните системи на ДФЗ
– РА и на МЗХГ зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспорения отказ –
предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство по
искане на дружеството-жалбоподател е допусната съдебно-техническа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.
Вещото лице е изследвало подаденото през 2012 г. от Л.К.заявление за
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ и заявените за подпомагане
земеделски парцели – четири БЗС в землището на с. Г.М., с. З. и с. И.В., с обща
площ 47,11 ха, която е била изцяло одобрена за участие в мярката. Посочено е,
че през 2013 г. Л.К.е прехвърлил петгодишния ангажимент на „Български
етерично-маслени растения“ ЕООД. Според вещото лице парцелите, декларирани от
дружеството чрез ИСАК през 2013 г. и 2014 г. припокриват първоначално
подаденото заявление за подпомагане от Л.К., но в заявлението от 21.04.2015 г.
за подпомагане през 2015 г. дружеството е декларирало 38,29 ха, т.е., има
намаление на площите спрямо 2012 г. Вещото лице е посочило, че документите за
правно основание за ползване на определени земеделски парцели се регистрират в
ОСЗ Калояново и няма данни за неодобрени парцели по мярка 214, но има
недекларирани парцели, които дружеството продължава да обработва и през 2015 г.
Според вещото лице намалението на общата площ за 2015 г. идва от площите в
землищата на с. И.В. и с. Г.М., където за 2015 г. са декларирани 16,10 ха и
16,83 ха, докато в първоначалното заявление тези площи са съответно 21,48 ха и
20,48 ха. След справка в ОСЗ Калояново вещото лице е установило, че по
заявлението на „Български етерично маслени растения“ ЕООД за кампания 2015 г. общата
площ на недекларираните за участие площи по кадастрални номера на имоти в
землището на с. Г.М., включени в БЗС 16328-220-5, е в размер на 3,65 ха, тя не
е допусната да бъде заявена и очертана от самата система поради липса на
регистрирано правно основание за ползване, а за землището на с. И.В. общата площ на неодобрените за участие площи по
кадастрални номера на имоти, включени в БЗС 32038-181-1, е в размер на 5,43 ха, която не е допусната да
бъде заявена и очертана поради липса на правно основание за ползване.
Вещото лице правните основания за ползване се регистрират в ОСЗ по
местонахождение на имота и след това регистрираните правни основания се предават
в базата данни на ИСАК, съответно когато бенефициерът декларира (очертава) парцелите
се взема под внимание. През 2015 г. не е било възможно да се декларира парцел
без регистрирано правно основание в ОСЗ, като след 2014 г. правните основания
са се декларирали до 15 февруари и няма данни бенефициерът да е подавал такива
декларации. Вещото лице посочва, че това е протокол за приемане на правни
основания за визуализация в ИСАК. Съответно за 2015 г. вече не е било възможно
без протокол за приемане на правни основания да се визуализират в ИСАК
земеделските земи, които се обработват и с които се кандидатства за
подпомагане. Съответно ИСАК не позволява да се декларира парцел по мярка 214 без
правно основание. Когато пропускът се констатира в момента на подаване на
заявлението за подпомагане парцелът остава недеклариран (неочертан), като
заявлението трябва да се приключи без тези парцели. Вещото лице посочва, че се правят автоматични проверки,
при които се появява т.нар. фатална грешка, при която ИСАК не може да приключи
заявлението и оставя заявлението в режим на работа, т.е., като неприключено
заявлението отпада в целия си размер от подпомагане за текущата година след
изтичане на срока за очертаване (деклариране). След очертаване на площите се
извършва автоматична проверка на въведените данни и кандидатът се уведомява за
допуснати грешки. Според вещото лице ИСАК не дава информация за имотите с
декларирана по-малка площ спрямо предходната година.
Съдът намира, че настоящото заключение напълно съвпада като изводи със
заключенията на вещото лице, приети по адм. дело № 1095/216 г. на АС Пловдив
(л.115-124), и в този смисъл възраженията на процесуалния представител на
дружеството против правилността на настоящото заключение, както и искането за
извършване на повторна експертиза се явяват напълно голословни, необосновани и
недоказани. И двете вещи лица безспорно установяват, че дружеството не е извършило
необходимите действия през 2015 г. за деклариране на площите по мярка 214, за
които е поет агроекологичният ангажимент, поради което недеклариране именно ИСАК
е отказала да приеме подаденото заявление за плащане и се е стигнало до
корекция. Т.е., отказът да се извърши плащане и прекратяването на
агроекологичния ангажимент се дължи на бездействието на самото дружество, а не
на недостатъци на системата.
Съдът намира също, че със
заключението на вещото лице по настоящото дело не се установяват нови факти от
значение за правния спор, доколкото фактите са изяснени още при първоначалното
издаване на отмененото от съда уведомително писмо от 2016 година. Липсата на
подадена през 2015 г. декларация за регистриране на правни основания за
ползване на земеделските парцели, с които дружеството-жалбоподател е
кандидатствало за подпомагане по мярка 214, не се оспорва и не се представят
доказателства за подаване на такава декларация. От друга страна, безспорно е
установено регистрирането на грешки, за което по административната преписка е
наличен протокол от 21.04.2015 г. за резултатите от автоматични проверки на
въведени данни (л.189,гръб и л.190), което от своя страна е довело и до
коригиране на първоначално подаденото заявление.
При така установените факти съдът
намира, че оспореният отказ е законосъобразен и не са налице основания за
неговата отмяна.
Оспореният отказ е издаден от компетентен орган, надлежно упълномощен със
заповед № 03-РД/715 от 27.06.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ,в
изискуемата от закона форма на мотивирано решение, при спазване на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон.
Съгласно чл.7 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
агроекологичният ангажимент се изпълнява за период от пет последователни
години, който започва да тече от началото на периода на подаване на заявлението
за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за
плащане, а през всяка следваща година се подава заявление за плащане. В случая 2015 г. е четвърта година от поетият петгодишен агроекологичен
ангажимент.
Съгласно чл.24, ал.1 и 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. агроекологичните
дейности или направления се извършват върху едни и същи площи в петгодишен
период от поемане на агроекологичното задължение, като одобрената площ за
извършване на агроекологични дейности или направления може да бъде намалена
веднъж за целия петгодишен период до минус 10 %, като поне 90 % от площта се
припокрива с одобрената със заявлението за подпомагане. Т.е., правната норма
изисква идентичност на площите, върху които се извършват агроекологичните
дейности, като размер и като географско местоположение, докато в случая
дружеството не е декларирало площи, които са били одобрени през първата година
от агроекологичния ангажимент в землището на с. Г.М.и с. И.В., като
едновременно с това е декларирало нови площи, които не са били одобрени през
първата година в землището на с. Зелениково.
В настоящия случай, дори да е вярно твърдението на дружеството-жалбоподател,
че фактически не е намалило обработваните площи, одобрени още с първоначалното
заявление от 2012 г. за кандидатстване по мярка 214, този факт е без правно
значение за законосъобразността на оспорения отказ, защото дружеството не е
подало декларация за регистриране на правни основания до 15.02.2015 г. и при
обработване на подаденото заявление за подпомагане за кампания 2015 ИСАК не е
позволила декларирането на всички площи, от една страна, а от друга страна,
самото дружество не е декларирало всички площи, за които са били регистрирани
правни основания (според заключението на вещото лице).
От писмените доказателства (в това число и подаденото заявление за кампания
2015) и заключението на вещото лице (което заключение, както се каза по-горе, е
идентично със заключенията по адм. дело № 1095/2016 г. на АС Пловдив) по
безспорен начин се установява, че за 2015 година дружеството-жалбоподател е декларирало
за обработване само 38,29 ха от вече одобрените през 2012 г. площи, което е с
8,82 ха по-малко от одобрените за участие в мярка 214 площи през 2012 г., или
процентът на припокриване на площта е 85,59 %, т.е., намалението е над
допустимите 10 %. Доколкото нормата на чл.24, ал.1 и 2 от Наредба № 11 от
06.04.2009 г. изисква агроекологичните дейности да се извършват върху едни и
същи площи в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, като
одобрената площ може да бъде намалена веднъж за целия петгодишен период до минус
10 %, като поне 90 % от площта се припокрива с одобрената със заявлението за
подпомагане, то изводът на административния орган, че за 2015 г. е налице
нарушаване на забраната по чл.24, ал.2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е
обоснован и правилен, доказано е наличието на предпоставката за прекратяване на
агроекологичния ангажимент на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11 от
06.4.2009 г.
Не се споделят възраженията на дружеството-жалбоподател за незачитане на
влезлите в сила съдебни решения. Макар новият акт да не е издаден в определения
от съда 1-месечен срок, това нарушение не може да се квалифицира съществено,
още повече, че от страна на административният орган е извършено допълнителна
проверка на обработените данни от заявленията на „Български етерично-маслени
растения“ ЕООД, като информация е поискана не само от дирекция „Поземлени
отношения и комасация“ на МЗХГ, но и от дружеството-жалбоподател (л.170-171),
което не се е възползвало от дадена възможност за представяне на допълнителни
доказателства. Именно констатациите на служителите от дирекция „Поземлени
отношения и комасация“ на МЗХГ, че заявените площи за кампания 2015 г. са с
променена геометрия в сравнение с референтните площи, а три от парцелите изобщо
не е заявени, защото за тях не са били декларирани правни основания, са дали
основание на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ да направи извод, че в случая
не се променя фактическата обстановка, за да се промени и постановеното с
оспорения административен акт. Т.е., указанията на съда са изпълнени, но новите
констатации са идентични, което обосновава издаването на новия административен
акт с идентично съдържание като този, който е бил отменен от съда.
Съдът намира за неоснователно възражението за нарушаване на изискването за
форма. В оспорения акт са посочени както фактическите, така и правните
основания за неговото издаване. В достатъчна степен ясно и подробно са изложени
фактите, като информация за извършените след отмяната на първоначално издадения
отказ действия и събрани доказателства може да бъде почерпена от изпратените
писма и върнатите отговори. Според правната теория и константната съдебна
практика (в това число тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на
ВС) мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и
подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и
настоящият случай. Позоваването на извършените проверки представлява фактическите
основания, съответстващи на посоченото в акта правно основание, което е
мотивирало административния орган да вземе решението си.
Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател, че единствено
недостатъците на ИСАК са основание за прекратяване на агроекологичния му
ангажимент и за отказ за плащане, защото, както се каза това и по-горе, и двете
вещи лица по настоящото дело и по адм. дело № 1095/2016 г., подобно на
административния орган, са установили, че дружеството не е изпълнило задължението
си за деклариране на правните основания пред ОСЗ Калояново за 2015 година или,
казано по друг начин, не е подало декларация по чл.69 ППЗСПЗЗ и заявление по
чл.70 ППЗСПЗЗ. Т.е., колкото и несъвършена да е системата ИСАК, налице е
неизпълнение на задължение от страна на бенефициера и именно неизпълнението е
довело до издаване на оспореното писмо – предмет на настоящото дело.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли. При този изход на делото и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено
дружеството да заплати на ДФЗ сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 ГПК. Затова и на основание чл.172, ал.2 и
чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Български етерично-маслени растения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Зелениково, община Брезово, област Пловдив,
ул. „25-та“ № 13, представлявано от управителя С.Л.М., против писмо №
01-2600/8496 от 19.02.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие” (ДФЗ), с което на основание чл.10, § 4, във връзка с чл.21 от
Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от
27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО)
№ 1698/2005 и в съответствие с т.5 от Методиката за намаляване и отказване на
агроекологичните плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата
за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013, и чл.18, ал.3, т.3 от Наредба
№ 11 от 06.4.2009 г. е отказвана финансова помощ и е прекратен агроекологичния
ангажимент на дружеството по направление „Биологично растениевъдство”.
ОСЪЖДА „Български етерично-маслени растения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Зелениково, община Брезово, област Пловдив, ул. „25-та“
№ 13, представлявано от управителя С.Л.М., да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: