№ 72
гр. Велико Търново , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500044 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260040/22.10.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен
съд Ловеч е допълнено Решение № 3/6.01.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на
Окръжен съд Ловеч, а именно:
Постановено е детето Н. ИВ. да живее заедно със своята майка КР. Т. ИВ., на
адреса, на който тя живее: гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, *******.
Предоставено е упражняването на родителските права спрямо детето Н. ИВ. на
неговата майка КР. Т. ИВ., с постоянен адрес: гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, *******.
Определен е на бащата В. К. АД. следният режим на лични контакти с детето Н.
ИВ.:
След приключване на подготвителния период (около два месеца от влизане на
решението в законна сила), първите пет срещи между бащата и детето да бъдат
осъществявани в Контактния център на ЦОП Ловеч в присъствието на психолог;
1
След провеждане на петте срещи в Контактния център и по преценка на
наблюдаващия психолог, детето и бащата да започнат контакти чрез средства за
комуникация от разстояние със следната честота и продължителност: два пъти месечно
(втора и четвърта събота от месеца), с продължителност до един час – през първия месец, а
след това – всяка събота, с продължителност до един час;
При негов престой в България с продължителност до един месец, в рамките на
престоя бащата има право на две лични срещи с детето (втора и четвърта седмица от
престоя), като срещите да се осъществяват чрез Контактния център на ЦОП Ловеч или извън
него, по преценка на наблюдаващия психолог;
При положителна оценка от социалната услуга, към която детето и родителите са
насочени към ЦОП Ловеч, и след навършване на седемгодишна възраст от детето бащата да
осъществява контакт с детето един път месечно (от 10 часа в събота до 16 часа в неделя, с
преспиване), като го взема от и го връща на адреса по местоживеене при майката. През
второто шестмесечие от навършване на седемгодишна възраст контактите да се увеличат на
два пъти месечно (от 10 часа в събота до 16 часа в неделя, с преспиване);
След навършване на осемгодишна възраст през време на престоя в България,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, бащата да взема детето да преспива в
дома му или да го води на почивка (планина или море) в страната, като детето се взема и
връща от бащата в дома на майката;
Извън изброените непосредствени присъствени контакти бащата и детето да
контактуват и чрез средства от разстояние, с честота всяка събота.
Определено е ползването на задължителни социални услуги от КР. Т. ИВ., В. К.
АД. и Н. ИВ. (родителите и детето) според изготвената индивидуална оценка на техните
потребности, съобразно целите и задачите на подготвителния период за изпълнение на
определения от съда режим на лични контакти.
С посоченото решение В. К. АД. е осъден да заплаща на детето Н. ИВ. чрез
неговата майка КР. Т. ИВ. месечна издръжка в размер на 200 лева от 11.02.2020 година
(влизане в сила на решението относно произхода от бащата), ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на тази издръжка.
Със същото решение е постановена промяна в бащиното и фамилно име на
детето Н. ИВ. – Н. В. А.а.
С посоченото решение В. К. АД. е осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Окръжен съд Ловеч сумата 288 лева – държавна такса за
присъдената издръжка на детето, 50 лева – допълнителна държавна такса за предявения иск.
2
В законния срок е постъпила въззивна жалба от КР. Т. ИВ. против Решение №
260040/22.10.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която
е постановено: „След навършване на осемгодишна възраст, през време на престоя в
България, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, бащата да взема детето да
преспива в дома му или да го води на почивка (планина или море) в страната, като детето се
взема и връща от бащата в дома на майката; Извън изброените непосредствени присъствени
контакти, бащата и детето да контактуват и чрез средства от разстояние, с честота всяка
събота.“ Във въззивната жалба се излага, че в обжалваните части решението е необосновано
и незаконосъобразно. Първостепенният съд е отчел специфичните обстоятелства, които са
необичайни и различни от практиката за личните контакти между родител и дете; все още
баща и дъщеря не са се виждали, не се познават. Не са изложени мотиви въз основа на какво
е заключено, че след навършване на осемгодишна възраст на детето между него и бащата
всичко ще бъде наред. КР. Т. ИВ. недоумява дали е длъжна тя, детето и настоящото им
семейство да се съобразява винаги при „престоя на бащата в България“, без дори да е
посочено кога да бъде, през кой сезон, месец и за колко време. Как да е сигурен съдът, че
след изминаването на три години от решението нещата ще се променят и ще се породи
някаква близост между бащата и детето? Няма никаква логика и е прието производно КР. Т.
ИВ. да предоставя детето да „преспива в дома му и да го води на почивка“, не е ясно кога и
за колко време. Същевременно при наличие на такава голяма пандемия от заболели
жалбоподателката не би посмяла да си даде детето на така наречения баща, когато на него
му хрумне. Същите аргументи са валидни и относно задължението на КР. Т. ИВ. извън
посочените контакти да осигурява възможност бащата „всяка събота да контактува с детето
от разстояние…“. Детето е много малко, за да може жалбоподателката да му обясни
причините, поради които се налага да контактува с този непознат мъж например по
телефона. КР. Т. ИВ. не може да прецени дали осъществяването на този режим на лични
контакти няма да се отрази за в бъдеще на психиката на детето. Последното нарича татко
настоящия съпруг на своята майка. От 11.02.2020 година В. К. АД. не е потърсил детето, не
е пожелал да се срещне с него, до момента не е изплащал никаква издръжка.
Жалбоподателката няма възможност да търси издръжката, тъй като В. К. АД. работи в
чужбина. КР. Т. ИВ. има съмнения, че В. К. АД. има намерение да бъде баща на детето в
добрия смисъл на думата.
Направено е искане да се отмени Решение № 260040/22.10.2020 година по гр. д.
№ 65/2019 година на Окръжен съд Ловеч в обжалваните части. При условие, че В. К. АД.
прояви достатъчно интерес и загриженост докато детето стане на осем години, тогава би
могъл да иска изменение на режима за лични контакти с детето.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Ц.Т. – особен представител на малолетното дете Н. ИВ., с който не се оспорва
въззивната жалба.
3
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адвокат Р.М. – пълномощник на В. К. АД., в който са изложени доводи за нейната
неоснователност.
С писмено становище адвокат Р.М. – пълномощник на В. К. АД., оспорва
въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 65/2019 година по описа на Окръжен съд
Ловеч е образувано въз основа на предявен от В. К. АД., представляван от адвокат Р.М.,
против КР. Т. ИВ., действаща лично за себе си и като майка на малолетната Н. ИВ., иск с
посочено правно основание чл. 66, ал. 2 от Семейния кодекс.
С Решение № 3/6.01.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд
Ловеч е признато за установено на основание чл. 66, ал. 2 от Семейния кодекс, че В. К. АД. е
баща на детето Н. ИВ., с ЕГН **********, родено на 21.09.2015 година от майка КР. Т. ИВ..
С посоченото решение е прекратено производството по делото относно упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на детето – искове, попадащи в
обхвата на делата за родителска отговорност, поради липса на компетентност на българския
съд.
С Определение № 98/4.06.2020 година по в. гр. д. № 64/2020 година на
Апелативен съд Велико Търново е отменено Решение № 3/6.01.2020 година по гр. д. №
65/2019 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е прекратено производството по
делото за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето
Н. ИВ. – искове, попадащи в обхвата на делата за родителска отговорност, поради липса на
компетентност на българския съд; делото е върнато на Окръжен съд Ловеч за продължаване
на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество съгласно чл. 70 от Семейния
кодекс относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и
издръжката на детето Н. ИВ., родено на 21.09.2015 година.
Пред първостепенния съд адвокат Р.М. – пълномощник на В. К. АД., е заявил, че
до четвъртия месец от влизане в сила на решението личните контакти на бащата с детето
следва да се осъществяват в присъствието на социален работник или друго лице, на което Н.
ИВ. има доверие, посочено от майката, тъй като последната не желае да общува с В. К. АД..
Впоследствие да се даде възможност на бащата да има контакти с детето в гр. Ловеч, без
присъствие на трети лица. След преминаването на този етап детето да пребивава в гр.
4
Луковит два пъти в месеца без преспиване, а след това и с преспиване. При добро стечение
на обстоятелствата от лятото на 2022 година детето да остава и по един месец през лятото
при бащата по време, което не съвпада с платения отпуск на майката.
Адвокат Р. Б. – процесуален представител на КР. Т. ИВ., след даване ход на
устните състезания пред Окръжен съд Ловеч е посочила, че нейната доверителка повече от
шест години е прекъснала всякакви връзки с В. К. АД.. Изразила е становище, че бащата
следва да вижда детето два пъти в месеца – всяка събота от 10.00 часа до 14.00 часа в
продължение на година; при нормално развитие на отношенията същият режим да се
прилага още една година. В бъдеще бащата има възможност да иска промяна в режима на
лични контакти с детето и в съответното производство ще се изясни по какъв начин са се
развили отношенията между него и детето Н. ИВ..
Според адвокат Ц.Т. – особен представител на малолетното дете Н. ИВ.,
оптималният вариант на режима на лични отношения е да се даде възможност на детето да
общува с бащата два пъти в месеца за един или два часа в присъствието на майката, на
място, извън дома, в който живее, както и в присъствието на социален работник от
Дирекция „Социално подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“, евентуално и на психолог, в
продължение минимум на една година с оглед адаптиране на детето към В. К. АД..
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260040/22.10.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд
Ловеч е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Решение № 260040/22.10.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд
Ловеч за допълване на Решение № 3/6.01.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на
Окръжен съд Ловеч не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които:
Постановено е детето Н. ИВ. да живее заедно със своята майка КР. Т. ИВ., на
адреса, на който тя живее: гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, *******.
Предоставено е упражняването на родителските права спрямо детето Н. ИВ. на
неговата майка КР. Т. ИВ., с постоянен адрес: гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, *******.
Определен е на бащата В. К. АД. следният режим на лични контакти с детето Н.
ИВ.:
След приключване на подготвителния период (около два месеца от влизане на
решението в законна сила), първите пет срещи между бащата и детето да бъдат
5
осъществявани в Контактния център на ЦОП Ловеч, в присъствие на психолог;
След провеждане на петте срещи в Контактния център и по преценка на
наблюдаващия психолог, детето и бащата да започнат контакти чрез средства за
комуникация от разстояние със следната честота и продължителност: два пъти месечно
(втора и четвърта събота от месеца), с продължителност до един час – през първия месец, а
след това – всяка събота, с продължителност до един час;
При негов престой в България с продължителност до един месец, в рамките на
престоя бащата има право на две лични срещи с детето (втора и четвърта седмица от
престоя), като срещите да се осъществяват чрез Контактния център на ЦОП Ловеч или извън
него, по преценка наблюдаващия психолог;
При положителна оценка от социалната услуга, към която детето и родителите са
насочени към ЦОП Ловеч, и след навършване на седемгодишна възраст от детето бащата да
осъществява контакт с детето един път месечно (от 10 часа в събота до 16 часа в неделя, с
преспиване), като го взема от и го връща на адреса по местоживеене при майката. През
второто шестмесечие от навършване на седемгодишна възраст контактите да се увеличат на
два пъти месечно (от 10 часа в събота до 16 часа в неделя, с преспиване).
Определено е ползването на задължителни социални услуги от КР. Т. ИВ., В. К.
АД. и Н. ИВ. (родителите и детето) според изготвената индивидуална оценка на техните
потребности, съобразно целите и задачите на подготвителния период за изпълнение на
определения от съда режим на лични контакти.
В. К. АД. е осъден да заплаща на детето Н. ИВ. чрез неговата майка КР. Т. ИВ.
месечна издръжка в размер на 200 лева от 11.02.2020 година (влизане в сила на решението
относно произхода от бащата), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на тази издръжка;
Постановена е промяна в бащиното и фамилно име на детето Н. ИВ. – Н. В. А.а.
Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява
родителските права, цели да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване
и с другия родител, възможността на последния да участва във възпитанието на детето.
Определените мерки за лични контакти следва да са в интерес на детето, като се отчита
неговата възраст, разстоянието, на което следва да се придвижва, възможностите му за
адаптация при честа промяна не само на дома, но и на населеното място. Съобразно § 1,
точка 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето преценката за най-
добър интерес на детето се основава на: неговите желания и чувства; физическите,
психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики;
опасността или вредата, която е причинена или има опасност да бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за него; последиците, които ще настъпят, при
6
промяна на обстоятелства; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Към момента детето Н. ИВ. (Н. В. А.а) е на пет години и осем месеца, живяло е
от раждането си със своята майка и не познава биологичния си баща.
В чл. 59, ал. 8 от Семейния кодекс е визирано, че при необходимост съдът
определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнението на решението в частта
за режима на личните отношения между децата и родителите, като: осъществяване на
личните отношения в присъствието на определено лице; реализиране на личните отношения
на определено място; поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на
лицето, което го придружава.
Съдът при определяне на режима на личните отношения между детето и родителя
трябва да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на
проблема от двамата родители и готовността им да се включат при неговото разрешаване)
мерки за преодоляване на установеното родителско отчуждение, което в най-голяма степен
накърнява интереса на детето. Родителите имат еднакви права и задължения към детето и
при упражняването им в негов интерес не е налице основание за ограничаване на тези техни
права. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за неговото правилно
възпитание и по принцип е в негов интерес. С оглед преодоляването на родителското
отчуждение се определя ограничен режим на лични отношения между детето и съответния
родител.
При определяне на режима на личните отношения на детето с неговия
биологичен баща първостепенният съд е съобразил ниската възраст на детето; липсата на
изградена родителска връзка между него и бащата, респ. живеенето от момента на
раждането му единствено с неговата майка; миналото между В. К. АД. и КР. Т. ИВ. –
влошените им отношения, данните за проявено от него към нея насилие и прекъсната по
нейна инициатива връзка, нежеланието на майката на детето да има каквито и да било
отношения с неговия биологичен баща; фактът, че всеки един от родителите е създал свое
ново семейство, детето Н. ИВ. е част от настоящото семейство на майката и живее в едно
домакинство с новия партньор, от когото КР. Т. ИВ. има дете. Определен е динамичен и
поетапен режим на лични контакти, който се предхожда от предварителна подготовка на
детето и майката. За началния етап е предвидено осъществяване на срещите между бащата и
детето със съдействието и посредничеството на специалисти (психолози, социални
работници и други) в рамките на установените по закон социални услуги. За целта и на
основание чл. 138а, ал. 3 от Семейния кодекс, във връзка с чл. 11, ал. 1 от Закона за
социалните услуги е предвидено ползване на задължителни социални услуги от родителите
и детето, които ще се конкретизират на базата на изготвената индивидуална оценка на
потребностите на родителите и детето при съобразяване на целите и задачите на
подготвителния период (около два месеца след влизане на решението в сила) за изпълнение
на определения режим на лични контакти. Детето и неговите родители са насочени към
7
ползване на социална услуга в Центъра за обществена подкрепа, гр. Ловеч.
Осъществяването на личните отношения между бащата и детето след приключване на
подготвителния период и първите пет срещи между тях в контактния център е обусловено от
преценката на наблюдаващия психолог, респективно от положителната оценка от
социалната услуга, към която детето и родителите са насочени. До навършването на
осемгодишна възраст от детето има повече от две години, през който период отношенията
между В. К. АД. и детето подлежат на преценка от наблюдаващия психолог, следва да се
извърши оценка на социалната услуга, към която детето и родителите са насочени към
Центъра за обществена подкрепа, гр. Ловеч. Съобразно оценката на социалната услуга
определеният режим на лични отношения подлежи на промяна. При изменение на
обстоятелствата съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално
подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи
нови (чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс).
Липсват изявления на представителите на страните и няма данни дали към
момента е приключил подготвителният период, визиран в Решение № 260040/22.10.2020
година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд Ловеч, какви са резултатите от него,
осъществени ли са първите пет срещи между бащата и детето, каква е преценката на
наблюдаващия психолог, която е условие за прилагането на следващите етапи от режима на
личните отношения, определени от първостепенния съд. Реализирането на режима на
личните отношения с бащата след навършването на осемгодишна възраст от детето е
обусловено от изпълнението на предходните етапи от същия, с които се цели плавно и
дискретно изграждане на връзка между детето и неговия биологичен баща. Водещ критерий
при определяне на режима на личните отношения е интересът на детето, а не този на
родителите. По принцип мерките за лични отношения с оглед конкретните обстоятелства
трябва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. С режима на личните отношения е необходимо да се постигне
възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата
родители.
Определеният режим на личните отношения между детето и неговия биологичен
баща в обжалваната част е съобразен с конкретните обстоятелства по делото и с интересите
на детето Н. ИВ. (Н. В. А.а). В правомощията на съда е да определи режим на личните
отношения, който в най-голяма степен съответства на интересите на детето. При наличие на
опасност за интересите на детето мерките могат да се ограничат. В случая прилагането на
режима на личните отношения между бащата и детето след навършване на осемгодишна
възраст на последното е обусловено от резултатите от подготвителния период, преценката
на наблюдаващия психолог и оценката на социалната услуга, към която детето и родителите
са насочени към Центъра за обществена подкрепа, гр. Ловеч. В зависимост от заключението
на наблюдаващия психолог постановените мерки могат да се изменят по молба на единия от
родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно и да се
8
определят нови такива(чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс). Към момента не са налице
основания за определяне на различен режим на личните отношения между бащата и детето
след навършване на осемгодишна възраст от последното от този, приет от първостепенния
съд.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд.
Решение № 260040/22.10.2020 година по гр. д. № 65/2019 година на Окръжен съд Ловеч в
обжалваните части е правилно – при постановяването му първостепенният съд не е допуснал
нарушение на императивни материалноправни норми, във въззивната жалба не са изложени
оплаквания, които да обуславят неговата неправилност, поради което на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Разноски по делото не са претендирани, поради което такива не следва да се
присъждат, независимо от изхода на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260040/22.10.2020 година по гр. д. № 65/2019
година на Окръжен съд Ловеч в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9