Р Е Ш Е Н И Е   № 79

Гр. Сливница, 16.10.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 167 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

 

 

 

Образувано е по жалба на „А. - З.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „А.І Б.“ № **, представлявано от управителя А.В.П., срещу наказателно постановление № 320629-0333101/22.02.2018 г., издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, затова че на 30.11.2017г. при извършена проверка в търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. С., ул. „А.І Б.“ № **, стопанисван от "А.- З." ООД, с ЕИК *********, се установило, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 478.59 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 320.60 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства. Тоест налице е промяна в касовата наличност в размер на 157.99 лева представляваща изваждане на пари от касата, която не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването.

 

 

 

 

В жалбата се поддържат доводи относно незаконосъобразността и неправилността на обжалваното НП, както и позоваване на маловажност на случая. Моли се за отмяна на НП.

 

 

 

 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени изцяло НП.

 

 

 

 

Въззиваемата страна ЦУ на НАП не изпращат представител.

 

 

 

 

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

 

 

 

 

На 30.11.2017 г. е извършена оперативна проверка по спазване на данъчното законодателство в търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. С., ул. „А.І Б.“ № **, стопанисван от „А. - З.“ ООД, с ЕИК *********. При проверка на касовата наличност в касовия апарат, били налични 320.60 лева, а според данните от фискалното устройство на апарата, наличността следвало да бъде 478.59, като била установена разлика от 157.99 лева. Това представлявало изваждане на пари от касата, без да е било отчетена операцията в касовия апарат. Установеният факт се явявал предпоставка за налагане на санкция по чл. 33 ал. 1 от чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

 

 

 

 

За констатациите по извършената проверка е съставен ПИП сер. АА № 0818882/30.11.2017 г.

 

 

 

 

На 08.12.2017 г. свидетелят Д.Н.Г. на длъжност инспектор по приходите в дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с оглед констатациите по време на извършената проверка съставил на „А. - З.“ ООД АУАН № 03333101/08.12.2017 г. за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

 

 

 

 

Актът е предявен и подписан от А.В.П. управител на дружеството на 20.12.2017г., като по него не е постъпило възражение по реда на чл. 44 от 1 от ЗАНН. В самия акт, представителя на санкционираното дружество собственоръчно е посочил, че поради плащания на стоки на дистрибутори, наличността в касата винаги е по – малко от регистрирания оборот.

 

 

 

 

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП.

 

 

 

 

 

 

 

 

Изложената фактическа обстановка съдът възприе за установена въз основа на показанията на свидетелите Д.Н.Г. и А.З.П., както и на база писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

 

 

 

 

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

 

 

 

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна като съображенията на съда в тази насока са следните:

 

 

 

 

След служебна проверка на законосъобразността на НП съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Спазени са разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН като в АУАН и в НП са описани белезите от състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорност на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, с оглед на което доводът в тази насока на жалбоподателя е несъстоятелен.

                 

 

 

 

В АУАН и в НП по идентичен начин словесно са описани фактите, които правно са квалифицирани като нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от цитираната Наредба, установява задължение за регистриране във фискално устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми на всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ извън случаите на продажби. В този смисъл, независимо че това задължение е нормативно установено като допълнителна гаранция срещу неотчитане на приходи от продажби и че неизпълнението му създава съмнение за възможно извършено тяхно неотчитане или предпоставки за това, нормативната му регламентация ясно, еднозначно и дефинитивно не се отнася за продажби. Следователно неговото неизпълнение не е равнозначно на категорична установеност, че източникът на разликата между фактически установената касова наличност и отчетения оборот от фискалното устройство е нерегистрирана продажба във фискалното устройство. Съществуващата вероятност този източник да е нерегистрирана продажба не е достатъчна, за да се приеме по категоричен начин, че неизпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. има за резултат неотразяване на приходи.

В частност, отрицателният характер на разликата между установената касова наличност и отчетения оборот от фискалното устройство не обосновава доказаност на това предположение, защото и в случаите на положителна разлика би могло да се породи съмнение дали тя като краен резултат не е формирана от нерегистрирано служебно въвеждане на сума в касата, която е по-голяма от общата стойност на също така нерегистрирани продажби. Казано иначе, предположение за неотразяване на приходи може да има при всяко неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо дали фактически установената касова наличност е по-голяма или по-малка от отчетения оборот от фискалното устройство, но при липсата на други доказателства, каквито в случая не са налице, това предположение не може да се трансформира в категорично установено обстоятелство, което да обоснове налагането на посочената имуществена санкция.

В случая въобще липсва описание от страна на административния орган, както в изготвения протокол за извършена проверка от 30.11.2017г., така и в съставения АУАН и издаденото възоснова на него НП, дали допуснатото нарушение води до неотразяването на приходи, или не. Липсата на отразяване на този обективен признак на деянието в така съставените административни актове, води до невъзможност за ангажиране на административно наказателната отговорност на санкционираното дружество, т.к. препятства възможността за осъществяване на обективен контрол за преценка правилността на наложената имуществена санкция.

По изложените основни съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като в него не е посочен съществен елемент характеризиращ изпълнителното деяние, а именно: липсата на данни, дали в случая нарушението е довело до неотразяване на приходи, или не, поради което същото следва да бъде изцяло отменено.

 

Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 320629-0333101/22.02.2018 г., издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на „А. - З.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „А.І Б.“ № **, представлявано от управителя А.В.П., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, затова че на 30.11.2017г. при извършена проверка в търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. С., ул. „А.І Б.“ № **, стопанисван от "А.- З." ООД, с ЕИК *********, се установило, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 478.59 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 320.60 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства. Тоест налице е промяна в касовата наличност в размер на 157.99 лева представляваща изваждане на пари от касата, която не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването.

РЕШЕНИЕТО може да се обжА.пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ОБЛАСТ в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: