Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 140
11.03.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на втори март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 119 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.С., с ЛНЧ **********,
гражданин на П., с посочен по делото адрес Транзитен център – с. П. към ДАБ при
МС, против Решение № УПП-31/12.01.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на
международна закрила.
Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната
незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за
нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа,
били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган бил игнорирал
факта, че причината оспорващият да напусне страната си била наличието на
заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно
своята история пред административния орган, който правилно я възприел, но
неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут. В решението не се съдържал нито един аргумент за това, дали
молбата за закрила била явно неоснователна или не. Сочи се, че ВКБООН и
отделните държави гарантирали, че правителствените институции, правните
съветници и служителите, които участвали в процеса на определяне на бежанския
статут били добре запознати с насоките за работа със случаи на заплахи и
преследване, на които оспорващият бил обект в П.. Поради това, органите
трябвало да съзнават тежкото положение на хора като оспорващия, намиращи се в
безизходица, притиснати от събитията в страната им по произход. Липсата на
мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално
нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи
на административния орган. Последният изложил формално и бланкетно определени
факти и обстоятелства. В този смисъл решението представлявало своеобразна
компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган
нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничило с
нищожност на административния акт.
Нарушението на материалния закон се аргументира още с това, че
подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не
били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Видно било от мотивите на
решението, че административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за
ситуацията в П., без да търси и събере информация от утвърдени международни
източници, като се задоволил единствено с това декларативно да обяви, че
оспорващият не бил преследван по смисъла на ЗУБ и че могъл ефективно да се
защити в страната си по произход. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от
ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят
добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в П.,
както и относно факта, че положението се влошавало непрекъснато, в светлината
на което следвало да бъде разгледана молбата му. Органът обаче приел, че жалбоподателят
не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му в П..
Същевременно не били изложени никакви аргументи защо било прието, че
оспорващият се позовавал на обстоятелства извън предмета на закона или че не
посочвал причини за основателно опасение от преследване. Заявената причина за
напускане била свързана с липсата на сигурност и перспектива за чужденеца.
Оспорващият сочи, че заявил пред административния орган, че ако му бъде
отказана закрила и бъде върнат обратно в П., щял да бъде изложен на опасност от
сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко
това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в П. и това била
причината да напусне страната. Счита, че неправилно административният орган
тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала
транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Поради това
неправилно тълкуване на приложената материална норма, административният орган
стигнал до погрешен извод и постановил административния си акт в нарушение на
чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна
на атакуваното решение, като се иска връщане на преписката на административния
орган с указания за разглеждане на молбата за закрила по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган към Държавна агенция за
бежанците (ДАБ) при МС (П. К.), чрез процесуален представител моли жалбата да
бъде отхвърлена.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. № 105450-3750/14.12.2020г. в СДВНЧ –
Любимец, Дирекция „Миграция“ /л.50/, жалбоподателят, под името А.С.
от П., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила.
Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх.№616/21.12.2020г. на ТЦ – с. П.
с посочени в нея имена А.С.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на
регистрационен лист с рег.№УП-6931/21.12.2020г. като А.С., гражданство - П.,
етническа принадлежност - пенджабец, роден на ***г. в П., пр. Г., със същия
постоянен адрес, със **** образование, професия ****, религия - ****, ****,
документи за самоличност – национален паспорт №********* изд. от П. на
15.07.2019 валиден до 14.07.2029. В приложение към регистрационния лист са
обективирани данни за съпругата на чужденеца, както и за дъщеря му, като е
посочено, че същите са с местонахождение в момента в Гърция. Видно от Настанителна
заповед №5109/21.12.2020г. с рег.№УП-6931/21.12.2020г., чужденецът е бил
настанен в ТЦ – Пъстрогор. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно
реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се
следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в
Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и
чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е
удостоверено с подписа на настоящия жалбоподател, длъжностно лице и преводач,
върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№УП-6931/21.12.2020г. На 21.12.2020г.
към търсещия закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю
на 08.01.2021г.
С Писмо с рег.№ УП-6931/22.12.2020г. на ДАБ, За Директор
на ТЦ – с. П. изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено
становище по постъпилата молба за международна закрила.
На 08.01.2021г. било проведено интервю с А.С., като
част от административната процедура по предоставяне на международна закрила,
видно от Протокол от проведено интервю рег.№ УП-6931/08.01.2021г., с което му е
предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто
чужденецът посочил, че потвърждава казаното от него по време на регистрация. Не
използвал други имена. Имал роднини в държава-членка на ЕС: съпруга М. С., на
35 г. в България, тя била от Грузия, от 13 години живеела в Гърция и
гражданство; дъщеря С. А., родена била в
Гърция, с гражданство, в момента била в Гърция; брат Ф. А. – Гърция, имал зелена карта в
процедура, от 4 години; брат Е. А. – Гърция, имал зелена карта в процедура от 6
години. Заявил, че напуснал П. през 2008 година нелегално за Иран, където
останал около 8 месеца. Оттам нелегално отишъл в Турция, където останал една
година в град Истанбул. След това заминал нелегално за Гърция, там останал 10
години. Работил през цялото време по нивите, земеделие. След този престой заминал нелегално за Македония. Относно
пристигането си в България разказал, че преминал границата укрит в камион, на
границата със Сърбия влязъл в Сърбия. Там останал 10 дни и отново с камион
укрит се върнал в България. Заявил, че сам се предал на полицията в Провадия.
Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на
ЕС. Подавал молба за закрила в Гърция, през 2011 година.Там го писали С. А. и
до ден днешен не му оправили името. Чакал 4 години за отговор, водил дело в
съда, но не получил закрила. Имал адвокат, който не му представил пълномощното
и затова му отказали статут заради грешното име. Не бил арестуван, нито осъждан
в държавата си по произход или в друга държава. Относно причините да напусне
държавата си по произход разказал, че в П. станал проблем за имот за земя,
която притежавал в град К., близо до гр. Г.. През 2007 година стреляли по него,
на 15.06.2007г. Пътувал с автомобила си с един свой приятел. Стигнали до едно
с. Чар, което било пусто. Минавали по черен път. От скалите излезли 4-5 мъже и
стреляли по колата. Поради тази стрелба ранили приятеля му в крака. Отишли в
болница и там разказали на полицията и те всичко записали. Чужденецът разпознал
само трима от мъжете, другите двама не ги разпознал. Те били доста опасни хора
в тази област. На въпроса каква била причината да стрелят по него тези мъже
отговорил, че преди време тези хора заплашвали семейството им да искат да им
дадат земята. Първо искали от дядото на чужденеца, баща му да им я даде, след
това от чужденеца, но той игнорирал тези заплахи и си продължил живота, мислел,
че тези хора нищо няма да му направят. След като се оплакал на полицията за
стрелбата, предприели да ги издирват, но все още не били заловени. След
инцидента останал да живее в П. близо една година и няколко месеца. За този
период имал проблем с тези хора, отново го атакували. Било на 15.04.2008г.,
седнал с двама свои братовчеди. Появили се два микробуса и излезли 15 човека и
стреляли по тях и викали. Отново бил проблема за земята, те се скрили вкъщи,
появили се и съседите, казвали тези хора, че ще ги убият ако не им предадат
земята, нямало да останат живи. И отново подал жалба в полицията. На въпроса за
колко декара земя ставало въпрос отговорил, че за 10 канала. Тя била наследство
от дедите им и не си давали толкова лесно имота. Животът си бил живот, но това
било уважението на семейството му. Заради този имот напуснал и си оставил
уважението на семейството. На въпроса дали тези хора проявяват интерес към
земята им в момента, отговорил, че проявяват, но не досаждали толкова много,
дори направили някакъв проблем на
братята на чужденеца и затова и те дошли при него в Гърция. Сключил брак
със съпругата си през 2016г., бракът им бил записан в Гърция на място, където
се женят мюсюлманите. Жена му преди това била християнка, но като решили, тя
приела исляма, отишли в джамията и там станало. Дъщеря му била на 3 години и
няколко месеца. На въпроса съпругата му като има гражданство, защо чужденецът
не получил пребиваване, отговорил, че заради това, че има грешка в името. През
2016г. когато се оженили казали, че ще зачетат името от зелената карта. А то
било грешно. Заявил, че е С.А., а те го записали С. А.. Когато отивал да му
вадят документ, те му вземали паспорта и
казвали, че не могат да му издадат документ. Имал паспорт от 2014г. и
през 2019 г. го подновил в посолството в Гърция. Имал и акт за раждане на
детето му, граждански брак. Заявил, че не би се завърнал в държавата си по
произход, защото ако се върне в П., тези хора ще го убият. Нямало какво да
добави към изложеното, това, което споделил за проблемите за имота, заради
проблема с имената решили да дойдат да живеят в България. Един приятел му
предоставил къща, където да живее и след това да развият собствен бизнес. Жена
му имала лиценз за доктор и искали да отворят клиника. Подал молба за закрила в
Република България, защото искал закрила. Не членувал в политически партии.
Нямал проблеми с властите в страната.
С Решение №УПП-31/12.01.2021г. Интервюиращ орган при
ДАБ (П. К.) отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на А.С.,
на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
В решението си органът посочва, че проблемите,
изложени от молителя, не били релевантни за предоставянето на закрила. Той не
заявил спрямо него да била осъществена репресия или преследване поради раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен
статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да се смята, че
молителят бил принуден да напусне П., поради реална опасност от смъртно
наказание или екзекуция. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ
кандидатът не правил. Административният орган разгледал обширно и възможността
за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че няма
основания за това в случая. В акта е посочено и, че за кандидата не са налице и
предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
На 18.01.2021г., срещу подпис, решението е връчено на
жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който
владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е
подадена чрез административния орган на 22.01.2021г. Същата е процесуално
допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при
спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от
ЗУБ.
По делото са приети към доказателствата представените
с легализиран превод на български език извлечение от Акт за сключен брак на А.С.
с М.А.С. №187/1/2017г., издаден от Отдел „Гражданско състояние“ – гр. К., Р
Гърция, ведно с апостил към същия.
Представено е и заверено копие от Удостоверение за
пребиваване на граждани на ЕС, издадено на С. М. А., с отбелязан вид
пребиваване – продължително пребиваване, гражданство на лицето - Гърция, дата
на раждане ***г., с номер на документа *********, издаден от МВР, с дата на
издаване 17.02.2021г. и валидност – 14.02.2026г., с посочен в документа адрес:
обл. С., общ. С., гр. С.,, ул. „Ц. С.“ *** ет.***, ап.***.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя длъжностни
лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да
извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена
Заповед №РД 05-771/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ, с която П. Т. К., младши
експерт в Транзитен център – с. П., е определена за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането
на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание
чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок до 14
работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи
ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно
неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 12.01.2021г.,
предвидения срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено
производство е бил спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Установява
се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия
орган в Транзитен център – с. П. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю,
което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието
на преводач, на разбираем за него език. Оспореният административен акт отговаря
на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно
мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В
случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила. Следва обаче да се отбележи, че липсата
на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото
същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорено производство, а
в този случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.10, изр.2 от ЗУБ, такова
становище не се изисква.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която
се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за предоставяне на
международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице
условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и
чужденецът: т.1, се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 –
не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“. Член 8,
ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва
да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с
оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за
напускане на страната си по произход – П., някоя измежду изброените в чл.8,
ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи
извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя,
административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо
последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното интервю
чужденецът е посочил като основни мотиви за исканата закрила обстоятелството,
че в П. станал проблем за имот - за земя, която притежавал. Поради това решил
да напусне П.. Правилно интервюиращият орган е приел, че тези причини не
попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изложените от кандидата причини за
напускане на П. правилно са преценени като неотносими към приложното поле на
чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на
материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец се явява
правилен и законосъобразен. Очевидно изразеното желание за напускане на
страната по произход не следва да се приема като причина, която би могла да се
определи като една от тези, визирани в чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата
на лични проблеми, които не могат да се приемат като основание за предоставяне
на международна закрила. В хода на интервюто А.С. заявил, че не е членувал в
политически партии или организации, не е бил арестуван или осъждан, не е имал
проблеми с властите в страната си. Всичко това води на извода за наличието на
причини, различни от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателят е напуснал П..
Няма обективирани данни същият да е член на семейството на чужденец с
предоставен статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в България,
нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по
отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8
от ЗУБ.
Правилна е и преценката на органа за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В
случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход
той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и
материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от
държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от
тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал
бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари
Административният орган е извършил преценката си за
страната по произход след анализ на информацията, обективирана в Справка с
вх.№МД-641/25.11.2020г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ,
относно П.. От същата става ясно, че ситуацията в тази страна не е такава,
която да обосновава предоставяне на международна закрила на гражданите ѝ.
От данните в справката и от приобщения доказателствен материал може да се
направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателят
би могъл да води нормален живот, при условията на социално-икономическата
обстановка в П.. Ситуацията в тази страна не достига границите на въоръжен
конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки заплахи поради такъв
конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ.
Настоящият съдебен състав намира извършената преценка
на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна, предвид
оценката, че в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена
дадена молба за закрила, безогледното насилие в П. следва да е изключително,
каквото не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката
там. Изложените данни в Справка с вх.№ МД-641/25.11.2020г., изготвена от
Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно П., не сочат да е налице крайно
тежка икономическа криза, нито да има политически и социални сътресения, макар
и тези фактори да не рефлектират пряко върху преценката за наличието или
липсата на основания за предоставяне на международна закрила.
Като цяло, от анализа на представената по делото
официална справка на ДАБ, както и от информацията, налична в общодостъпни
източници, не се установява ситуацията в П. да е усложнена до степен, че да са
налице основания за предоставяне на международна закрила на граждани на тази
страна.
За пълнота на изложението следва да се добави, че
настоящата инстанция намира за неотносими към настоящото производство
представените документи за сключен религиозен брак на чужденеца, доколкото това
обстоятелство в конкретния случай не
оказва влияние върху преценката за предоставяне на хуманитарен статут, вкл. при дължимата преценка по чл.9, ал.8 от
ЗУБ. Семейното положение на молителя обосновава възможност
за търсене
на защита по реда на Закона за чужденците в Република
България, но не и по ЗУБ.
Предвид
гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото
постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок,
налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената
против него жалба отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С., гражданин на П.,
против Решение №УПП-31/12.01.2021г. на Интервюиращ орган П. К. към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: