№………………...2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Варна , ІІ-ри
състав в открито съдебно заседание на шести
април през две хиляди и двадесет и първа
в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Добринка Долчинкова и прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от съдия Веселина Чолакова адм. дело № 2371 по описа за 2020
год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 285 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ ,във вр. с чл.203 АПК,
вр.чл.1 ЗОДОВ.
.
Същото е образувано по подадена искова молба от П.И.И. чрез адв. С. с адрес
*** , с която да бъде осъден ответникът Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева , представляваща
обезщетение за периодите от 10.01.2019 г. до 22.01.2019 г., от 01.04.2019 г. до
04.04.2019 г., от 07.05.2019 г. до 10.05.2019 г., от 03.06.2019 г. до
05.06.2019 г., от 25.11.2019 г. до 28.11.2019 г., от 18.05.2020 г. до
20.05.2020 г. и от 03.07.2020 г. до 08.07.2020 г. неимуществени вреди,
причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията и длъжностни лица
на ареста към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Добрич, които се
изразяват в неосигуряване на достатъчно жилищна площ, неосигуряване на пряк
достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване в спалното
помещение, липса на постоянен достъп до санитарен възел, липса на течаща вода в
помещенията, в които е настаняван, невъзможност за пълноценен сън и почивка,
невъзможност за двигателна активност, лоши битови и санитарно-хигиенни условия,
липса на възможност за поддържане на елементарна хигиена, липса на чисти
чаршафи, наличие на дървеници и хлебарки в помещенията. Обезщетението се
претендира ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 27.10.2020 г. до окончателното заплащане
на сумата. Сочи се, че площта която е обитавал в спалните помещения№ 8, № 13, №
9 е била по-малка от изискуемата от 4
кв.м. Помещенията не са били оборудвани с мебели, освен с легла /вишки/. Сочи
се, че помещенията са били без прозорци, което е препятствало достъпа на дневна
светлина и свеж въздух. Стените на помещенията са били мръсни , мухлясали и
влажни, миризмата е била лоша, липсвали са кошчета за изхвърляне на боклук. Не
било извършвано почистване и дезинфекция на спалните помещения. В помещенията е
имало хлебарки и дървеници, от които е имал белези от ухапвания. Не е провеждан
престой на открито. Не е бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода. Използвани са пластмасови бутилки за уриниране. Трябвало е да
задоволява нуждите си пред други лица. Не са били предоставяни пособия за
поддържане на лична хигиена. Къпането е
осъществявано два дни в седмицата в рамките на няколко минути, топлата
вода не е била достатъчна за всички. Предвид бездействието на служители в
администрацията на ареста в гр.Добрич е бил поставен в неблагоприятни условия,
които са уронили човешкото му достойнство и са породили чувство на страх,
незащитеност и малоценност. Влошило се е общото му здравословно състояние,
появили се депресия и тревожност. Преживените негативни емоции, дискомфорт и
унижение, са довели до съществена и трайна промяна на личността и са се
отразили в емоционален план. Счита, че с бездействията си служители на Ареста в
гр.Добрич са нарушили чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи и чл.29,ал.1 от Конституцията на Република България
и чл.3 от ЗИНЗС
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковата си претенция срещу ГДИН , която счита за основателна. В депозирани по
делото писмени бележки неговият пълномощник
излага доводи за съществуването на кумулативните законови предпоставки на
претендираното субективно право на обезщетение. Прави се искане за присъждане
на съдебно-деловодни разноски .
Ответната страна по жалбата- Главна дирекция „ Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ , се представлява от процесуален представител, който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на предявения иск за обезщетение
. Счита, че липсва конкретно увреждане на ищеца , което да е последица
от неговия престой в ареста в гр.Добрич. Претендира се присъждане на юрисконсултско
. възнаграждение .
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна счита предявения иск за частично основателен. Моли съдът да
присъди искането обезщетение по справедливост.
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
Към момента на подаване на
исковата молба П.И. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ Разделна
към затвора в гр.Варна. Впоследствие е освободен поради изтърпяване на
наказанието.
Срещу ищеца е образувано
наказателно дело в Окръжен съд – Добрич, което към датата на подаване на
исковата молба не е приключило с влязла в сила присъда. По време на налагане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и във връзка с явяването му пред
Окръжен съд-Добрич, ищецът е настаняван в ареста в гр.Добрич.
Ищецът П.И. е пребивавал в ареста
в гр. Добрич във връзка с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за
периода от 10.01.2019 г. до 22.01.2019 г. , настанен в спално помещение № 8. В
помещението е бил настанен с лицата Я. В. Г., който е пребивавал в периода от
03.01.2019 г. до 01.04.2019 г. и с Н. И. А., настанен за периода от
03.01.2019 г. до 13.03.2019 г. Помещението е с площ от 4,93 кв.м. Помещението е
било оборудвано с две легла тип вишка , дървен нар и спални принадлежности.
В периода от 01.04.2019 г. до
04.04.2019 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 13. Престоят му в
ареста в гр.Добрич е бил поради извършване на процесуално следствени действия
по досъдебно производство и явяване в съда.
В същото спално помещение са били настанени Н. С. И. за периода от 01.04.2019 г. до
04.04.2019 г., Щ. Г. П. за периода от 01.04.2019 г. до 04.04.2019 г., Д.К.К. за периода от 02.04.2019 г. до 04.04.2019 г. , С. Р. В. за периода от 02.04.2019 г. до 04.04.2019 г.
От 03.06.2019 г. до 05.06.2019 г.
е бил настанен в същото спално помещение. В него са били настанени и лицата: И. В. С. за периода от 25.11.2019 г. до 28.11.2019 г., А. А. М. за периода от 21.11.2019 г. до 28.11.2019 г.
От 18.05.2020 г. до 20.05.2020 г.
ищецът е настанен в спално помещение № 9. В него са пребивавали и лицата: Г. В. Р. за периода от 18.05.2020 г. до 20.05.2020 г., Д. К. К. за периода от 19.05.2020 г. до 21.05.2020 г.
От 03.07.2020 г. до 08.07.2020 г.
ищецът е настанен в спално помещение № 13. В същото помещение са
настанени: Г. В. Р. за периода от 03.07.2020 г. до
14.07.2020 г., Г. Т. Г. за периода от 06.07.2020 г. до
14.07.2020 г., Г. Г. Й. от 06.07.2020 г. до 08.07.2020
г.
От 02.11.2020 г. до 04.11.2020 г.
ищецът е настанен в спално помещение № 13. В същото помещение са настанени: С. П. Д. от 02.11.2020 г. до 06.11.2020
г., Г. Г. Й. от 02.11.2020 г. до 04.11.2020
г., М. П. Д. от 02.11.2020 г. до 04.11.2020
г. и Д. Г. А. от 03.11.2020 г. Помещението е с
размери 3,0/3,0/2,63 м- 9 кв.м. За периода 01.04.2019 г.- 04.04.2019 г.
спалното помещение е било оборудвано с осем легла /четири двойни легна легла-
тип вишка и спални принадлежности. За другите периоди на настаняване на ищеца
от 25.11.2019 г. до 28.11.2019 г., 18.05.2020 г. до 20.05.2020 г., 03.07.2020
г. до 08.07.2020 г. и от 02.11.2020 г. до 04.11.2020 г., помещението е било
оборудвано с шест легла тип вишка /три двойни/ и спални принадлежности. След
извършен ремонт през месеците юли и август 2019 г. са демонтирани две легла и е
направена циментова замазка на пода в спалното помещение.
За периода от 07.05.2019 г. до
10.05.2019 г. ищецът е настанен в спално
помещение № 9. В същото помещение
са настанени и лицата Щ.Г.П. за периода от 07.05.2019 г. до
10.05.2019 г. Настанен е в същото помещение и за периода от 03.06.2019 г. В
същото помещение е настанен и Щ.Г.П. от 03.06.2019 г. до 05.06.2019
г.
На вратите на помещенията са
направени отвори с метална решетка, достъпът на слънчева светлина е през тях,
като външните прозорци са отделени от вратите на помещенията от коридора. Над
вратите на килиите е монтирана вентилационна система по дължината на арестния
коридор. Отворите за проветрение са монтирани над вратите на килиите, вкопани в
стената с метална предпазна решетка. Помещенията, в които е бил настанен ищецът
нямат санитарен възел. Санитарният възел е общ за всички настанени лица.
Бойлерът с топла вода е бил също общ. Ползването на санитарен възел се е
осъществявало покилийно, при спазване на правилото да не се отварят две килии
едновременно.
Установява се , че Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби имат сключен
договор с фирма „ДДД-1“ ООД, след проведена процедура за възлагане на
обществена поръчка. Съгласно сключения договор дезинсекция се извършва шест
пъти годишно, дератизация два пъти годишно. В ареста в гр. Добрич е извършена
дезинсекция на следните дати: през 2019 г.- 18.01.2019 г., 20.02.2019 г.,
22.03.2019 г., 03.04.2019 г., 29.05.2019 г., 05.07.2019 г., 21.08.2019 г.,
12.09.2019 г., 25.10.2019 г., 25.11.2019 г. и през 2020 г.- 22.01.2020 г.,
15.04.2020 г., 29.04.2020 г., 08.05.2020 г., 24.06.2020 г., 24.08.2020 г.,
08.10.2020 г. и 22.10.2020 г.
Горепосочените данни се
установяват от справка от и.д. началник на Районна служба „Изпълнение на
наказанията – Добрич, вх.№ 14075/12.11.2020 г. /л.58 от делото/, справка от
и.д. началник на Районна служба „Изпълнение на наказанията – Добрич, вх.№
2776/22.02.2021 г. /л.84-86 от делото/ и протоколи за извършени услуги общо 18
броя / л.60 и л.87-104 от делото/.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля В.И.П.. Свидетелят е настаняван в
ареста в гр.Добрич през 2019 г. до 13.03.2021 г. във връзка с явяване по дело в
Окръжен съд гр.Добрич. Към момента пребивава в ЗОЗТ Разделна към затвора в
гр.Варна, където изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Свидетелят е
пребивавал в ареста в различни помещение №№13,9,1 и 2. За помещение № 13
твърди, че в него има шест вишки и една метална маса, подът е бетонен , стените
са в мръсни и мухлясали. В помещенията няма мивка и санитарен възел, както и
течаща вода. Вентилацията не работи постоянно. При нужда следва да извика
надзирател, който да го отведе в санитарното помещение. Вечерта уринирането се
извършва в шишета. В помещението има лампа, която не осигурява достатъчно
светлина и осветлението е денонощно. В ареста в гр.Добрич няма условия за
престой на открито. Мизерията в ареста била голяма. С ищеца са контактували в
Разделна. Казал му е ,че му „било страшно тъпо“ да се кара със старшините да го
пускат до тоалетна. Свидетелят е посочил, че в килиите в ареста в гр.Добрич са
пълни с дървеници, които причиняват ухапване, което води до подуване и сърбеж.
При така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Текстът на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от
същия закон. Разпоредбата на чл.
3, ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно чл.
3, ал. 2 ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.
240 на Част четвърта от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване от
свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за
неотклонение задържане под стража, доколкото в тази част не се предвижда друго.
В общата разпоредба на чл. 43, ал. 2 от с. з. изрично е предвидено, че всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. Следователно органите, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на мярката за
неотклонение "задържане под стража", са длъжни да осигурят на лицата
по чл.
241 от ЗИНЗС такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане
на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи и разпоредбата на чл.
29, ал. 1 от Конституцията на РБългария, с оглед на които следва да се
приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да
предотвратява всяко причиняване на физическо страдание или унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято свобода е ограничена, вкл. чрез
условията, при които се изтърпява наложената по съответния ред мярка за
неотклонение "задържане под стража".
Съгласно чл. 12
от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Основателността на иска за вреди
по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно изискуеми
предпоставки - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца - същата се предполага до
доказване на противното (чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда. В случая вредите се претендират вследствие лошите битови и
санитарно-хигиенни условия в спалните помещения в ареста в град Добрич,
изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, липса на естествена
светлина и проветрение, неосигуряване на условия за двигателна активност и
престой на открито, липса на санитарен възел и аспирация в спалните
помещения, наличие на дървеници в
килиите, липса на спално бельо и санитарни материали. От събрания
доказателствен материал по делото се установява безспорно, че са налице
незаконосъобразни фактически бездействия на администрацията на следствения
арест, с които се нарушава чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС. От съдържанието на представената от ответника справка е
видно, че пребиваването на ищеца през исковия период е било в условията на
недостатъчна жилищна площ. Всички килии, в които ищецът е пребивавал са били с
недостатъчна площ. Килия № 8 и № 9 са с площ от 4,93 кв.м. , а килия № 13 с
площ от 9 кв.м., но в различни периоди от време той е съжителствал с още две
лица , а в килия № 13 с три или четири лица. Това означава, че минималната
жилищна площ, с която ищецът е разполагал през целия исков период, е била под 4
кв. м., което е в противоречие с чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, приложим на основание чл. 240
от ЗИНЗС.
От данните по делото е видно, че
в сградата на ареста в гр. Добрич няма обособено място за разходка и престой на
открито поради липса на техническа възможност за това, като задържаните лица са
извеждани навън само при ползването на общата баня и тоалетна, което е в
нарушение на изискването по чл.
256, ал. 1 от ЗИНЗС. Не е спорно и това, че килиите в ареста не разполагат
с прозорци, които да осигуряват непосредствен достъп на свеж въздух и
естествена светлина за настанените в тях, с което не е спазен чл.
20, ал. 2 от ППЗИНЗС. От разпита на свидетеля П. се установява, че през
периода на неговия престой през 2019 г.-2020 г. в килиите е имало дървеници,
което видно и от представените от ответника доказателства е наложило и
третирането на спалните помещения от
дружеството „Д.Д.Д.-1“ ООД. Известен факт е, че ухапванията от предизвикат и
много неприятен сърбеж. Безспорно е и това, че килиите, в които е бил настанен ищецът
не разполагат със санитарен възел и течаща вода, което е в нарушение на
изискването по чл.
20, ал. 3 от ППЗИНЗС в заведенията от закрит тип ползването на санитарен
възел и течаща вода да се осъществява в спалните помещения. По делото няма
доказателства за това ищецът да е бил лишен от възможността да ползва общия
санитарен възел и да е бил принуден да удовлетворява естествените си нужди в
шише в килията. При разпита си пред съда св. П. е посочил, че е уринирал в шише през нощта, но
не е споменал дали ищецът също е правил това в килията. Независимо от това
самият факт, че в килиите няма изграден самостоятелен санитарен възел е
достатъчен, за да се направи извод, че ищецът не е имал осигурен постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, което е в нарушение на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС. Наличието на изградена огранизация и график за покилийно
ползване на общата баня и тоалетна в коридора не може да замести изискването
санитарният възел да е разположен в самите спални помещения. Не се установи, че
ищецът е бил лишен от спално бельо или санитарни материали.
Всички тези обстоятелства в
своята съвкупност могат да се определят като уронващи човешкото достойнство,
което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от
претърпените лишения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Неблагоприятните
последици за ищеца се презумират по силата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС. Ответникът е този, който следва да докаже, че
условията, при които е бил настанен П.И. за изтърпяване на мярката за неотклонение,
са били различни от твърдените в исковата молба, което той не е сторил, поради
което следва да се приеме, че са налице нарушения по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, които са въздействали негативно върху личността на
ищеца. Ответникът не е изпълнил задължението си да осигури на ищеца нормална
жизнена среда, тъй като разполагаемата площ е била под 4 кв.м. , битово - хигиенни условия при престоя му в
ареста, поради липсата на санитарен възел и течаща вода в помещението , престой на открито , неефективна дезинфекция
на помещенията, с оглед на което е налице нарушение на признати права по чл. 3 от ЗИНЗС като условие за обезщетяване на причинените вреди по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС. През исковия период се установява нарушение на
чл.43,ал.4 от ЗИНЗС, тъй като на ищеца не е била осигурена минималната разполагаема
площ; нарушение на чл.43,ал.2 от ЗИНЗС поради липсата на достъп до дневна
светлина и свеж въздух, проветряване, почистване на помещенията, липсата на
обособено място за престой на открито, липсата на постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода. В останалата част не се установяват твърдените
незаконосъобразни бездействия. Посочените изводи съдът извежда от представените
от ответника писмени справки и показанията на свид. В.П., които кредитира, като
достоверни.
Всичко изложено дава основание на
съда да приеме, че служители при
ответника неоснователно са бездействали и не са осигурили на ищеца за периода
на престоя му в ареста в гр. Добрич - 10.01.2019 г. до 22.01.2019 г., от
01.04.2019 г. до 04.04.2019 г., от 07.05.2019 г. до 10.05.2019 г., от
03.06.2019 г. до 05.06.2019 г., от 25.11.2019 г. до 28.11.2019 г., от
18.05.2020 г. до 20.05.2020 г. и от 03.07.2020 г. до 08.07.2020 г., достатъчно
жилищна площ, пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено
проветряване в спалното помещение, постоянен достъп до санитарен възел, течаща
вода в помещенията, в които е настаняван, възможност за пълноценен сън и
почивка, възможност за двигателна активност, нормални битови и
санитарно-хигиенни условия, възможност за поддържане на елементарна хигиена,
ефективна дезинфекция на помещенията.
Съгласно практиката на Съда по
правата на човека чл.
3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява
наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора, и че по отношение на практическите изисквания на лишаването
от свобода здравословното и душевното състояние на лишения от свобода са
гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Безспорно битовите и
санитарните условия в ареста в гр. Добрич са лоши и надвишават неизбежното ниво
на страдания, присъщо на задържането. Те излизат извън прага на строгост по чл.
3 от Конвенцията и минималните изисквания по чл. 43, ал. 2 от ЗИНС, поради
което ищецът следва да бъде възмезден за тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост, като липсва скала за сумите, които следва да се присъждат.
През 2020 г. Европейският съд по
правата на човека /ЕСПЧ/ постанови няколко осъдителни решения срещу Република
България по дела относно оплаквания по чл.3 и чл.13 от Конвенцията за защита на
правата на човека поради лошите условия при задържане под стража или
изтърпяване на наказание. По делата Йорданов и Джебелов срещу България и И. и
други срещу България ЕСПЧ приема, че компенсаторното средство за защита по
чл.284 и сл. от ЗИНЗС принципно е ефективно, но присъдените от националния съд
обезщетения са много ниски. В свое решение Stella and Others v. Italy , ЕСПЧ приема, че обезщетение от
8 евро на ден за подобни оплаквания е адекватно за Италия. Съдът установява, че
обезщетение в размер между 4 и 5,3 евро на ден за задържане в лоши условия в
Унгария е адекватно съобразно жизнения стандарт / Domjan v.
Hungary/ . От
посоченото може да се направи извод, че обезщетение присъдено от националния
съд, което се равнява на минимум 4
евро на ден е адекватно и не поставя под съмнение ефективността на
производството за обезщетяване на вредите и би било достатъчно, за да обезщети
вредите , произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на
задържане по смисъла на чл.3 от Конвенцията.
Съгласно чл.284,ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от
продължителността на периода, през който те са били претърпени. От данните по
делото е видно, че неблагоприятните условия, в които е бил поставен ищецът, не
са съществували трайно. Престоят му в ареста в гр.Добрич е общо 37 дни през
различните периоди, което не е значително. Но степента на вредите е значителна,
тъй като през престоя си в ареста в гр. Добрич, ищецът е бил поставен в
изключително лоши условия, което предполага по-голямо страдание. Поради това
съдът намира, че обезщетение в размер на 12,00 лв. на ден престой , или общо 444
лева ще е адекватно и справедливо. Същото ще овъзмезди най-точно причинените на
ищеца емоционални и физически притеснения и неудобства съобразно обществения
критерий за справедливост. Искът следва да бъде уважен до този размер, като за горницата
до пълния предявен размер от 20 000 лева следва да бъде отхвърлен.
Съответно, спрямо този размер на
главния иск /в размер на 444 лева/, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2020
г. – датата на предявяване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от спора,
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски,
съгласно разпоредбата на чл.
286, ал. 3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. В представения договор за правна защита и
съдействие от 14.09.2020 г. / л.106/ има клауза за осъществяване на безплатно
представителство за него на конкретно основание – чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което безспорно се установява,
че е налице. В тази връзка и на основание чл.
286, ал. 3 ЗИНЗС, във връзка с чл.
78, ал. 1 ГПК и чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за
пълномощника на ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 25 лева /
1130 /минималния размер на адв. възнаграждение/ х 444 /уважената част на иска/
: 20 000 / цената на иска/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноски на ищеца в размера на платената държавна такса от 10,00 лв., съобразно
уважената част на иска в размер на 0,22 лв.
Неоснователна е претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на
частично уважаване на исковата молба. Производството по делото е водено по специалния
ред по чл.
286 ЗИНЗС, а в ал.
2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.
286, ал. 2 и ал.
3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение
на общите разпоредби на чл.
10, ал. 4 ЗОДОВ и чл.
78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл.
143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от изложените съображения Административен
съд гр. Варна
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София да заплати на
П.И.И., ЕГН ********** обезщетение в размер на 444,00 /четиристотин четиридесет
и четири/ лева за претърпени неимуществени вреди за периода 10.01.2019 г. до
22.01.2019 г., от 01.04.2019 г. до 04.04.2019 г., от 07.05.2019 г. до
10.05.2019 г., от 03.06.2019 г. до 05.06.2019 г., от 25.11.2019 г. до
28.11.2019 г., от 18.05.2020 г. до 20.05.2020 г. и от 03.07.2020 г. до
08.07.2020 г., както и законовата лихва върху тази сума, считано от 27.10.2020
г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на
П.И.И., ЕГН ********** сумата от 0,22 лева за платената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати
в полза на адвокат Т.С. ***, със съдебен адрес *** сумата от 25,00 /двадесет и
пет/ лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд гр. Варна в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните.
Административен съдия: