Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 12.03.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 438 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, град София, ул. „Ханрих Ибсен” № 15, е
предявило против А.И.Т. с ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК искове
за установяване на част от вземанията, за които е издадена заповед № 2151 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.12.2019г. по ч.гр.д.№
4499 по описа на ДРС за 2019г., а именно:
- 1671,64 лева, представляваща
дължима сума /главница/ за периода от 20.01.2015г. до 20.11.2015г. /11
погасителни вноски/ по договор за стоков кредит от 18.11.2013г., (сключен между
А.И.Т. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането по което е прехвърлено на
заявителя на 10.01.2017г.), заедно със законната лихва върху нея от датата на
завеждането на заявлението (10.12.2019 г.) до окончателното плащане.
- 494,57 лева, представляваща
законната лихва за забава върху главницата от 1671,64 лева за периода от
02.12.2016г. до 01.11.2019г.
Претендират се разноските.
Исковете са предявени след
успешно проведено производство по чл. 410 от ГПК и надлежно депозирано
възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, в срока, предвиден в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Основават се на основават на следните
обстоятелства: На 18.11.2013г. между „БНП Париба Пърсънър Файненс“ ЕАД, ЕИК
********* и А.И.Т., ЕГН ********** е сключен договор за потребителски паричен
кредит с номер CREX 10444095, въз основа на който между страните възниква
облигационноправна връзка. По силата на договора за потребителски кредит
кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит в общ размер на 3150,28
лева, от които сума в размер на 2779,99 лева за закупуване на телевизор „LG“ и
сума в размер н 266,88 лева за закупуване на застраховка „Защита на
плащанията“, както и сумата в размер на 103,41 лева за закупуване на
застраховка „Защита на имуществото“. В договора е уговорено частта от
главницата, която е за потребителски цели да бъде изплатена пряко на
упълномощен търговски партньор, в чл. 1 от условията на договора, а частта от
главницата за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ да бъде платена
директно на застрахователния агент „Кардиф Животозастраховане“ клон България и
„Кардиф Общо застраховане“ клон България, както и част от главницата за покупка
на застраховка „Защита на имуществото“ да бъде платена директно на ЗК „Уника“ АД.
Кредитодателят е предоставил чрез банков превод посочените по-горе суми
съответно пряко на упълномощения
търговски партньор и на застрахователния агент. Кредитодателят е изпълнил
всички свои задължения по договора за потребителски кредит. От своя страна
кредитополучателят се задължава да върне предоставения кредит /главница/, ведно
с дължимите лихви и такси на 24 броя месечни погасителни вноски, съгласно срока,
уговорен в договора. Кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не
изпълнил всички свои задължения по договора и преустановил плащанията, като
падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 20.12.2013г. Считано от
следващия ден длъжникът изпада в забава. В този случай се дължи договорно обезщетение
за забава /лихва за забава/, чийто размер се изчислява спрямо действащата
законна лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
20.11.2015г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение – главницата, която е дължима, ведно със законната лихва за забава /съгласно
чл. 86 от ЗЗД/ от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението. Дължимо е и уговореното обезщетение за забава /лихва
за забава/ от момента на изпадането в забава. На 10.01.2017г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК
********* е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. По силата на
договора и на основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД титуляр на вземанията по договора,
включително вземанията, претендирани в настоящото производство, е станал ищецът
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Съгласно задълженията си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
цедентът упълномощил цесионера да уведоми кредитополучателя за прехвърлянето на
вземанията спрямо него. В полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е издадено
пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файнен“ЕАД, по силата на което новият
кредитор е изрично упълномощен да уведомява длъжницитге, чиито вземания са
прехвърлени. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД изпратило писмено уведомление до А.И.Т.,
но пратката се върнала в цялост, като непотърсена от адресата. Поради
неизпълнение на кредитополучателя на договорните му задължения „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, в качеството си на цесионер по договора за потребителски
кредит, предявило претенциите си по съдебен ред и подало заявление по чл. 410
от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 4499/2019г. по описа на ДРС има издадена
заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на длъжника, същият в
законоустановения срок е подал писмено възражение. Съдът с разпореждане от
19.12.2019г. по ч.гр.д. №4499/2019г. по описа на ДРС е указал на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД да предяви иск за вземането си.
С исковата молба се претендира
част от сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№4499/2019г. по описа на ДРС, а именно: 1671,64 лева – главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателно изплащане на задължението; 494,57 лева – лихва за
забава за периода от 02.12.2016г. до 01.11.2019г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът не е представил писмен отговор. В съдебно заседание не се явява.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 4499/2019г. по описа на ДРС, по което е издадена
заповед № 2151 от 12.12.2019г., с която е разпоредено А.И.Т., като длъжник по
договор за паричен заем да заплати на кредитора „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД следните
суми: 1) 3052,34 лева, представляваща дължима сума по договор за стоков кредит
от 18.11.2013 г., (сключен между А.И.Т. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
вземането по което е прехвърлено на заявителя на 10.01.2017г.), ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждането на заявлението (10.12.2019г.)
до окончателното плащане. 2) 978,05 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 20.12.2013г. до 20.11.2015г. 3) 1790,43 лева, представляваща
законната лихва за забава за периода от 21.12.2013г. до 01.11.2019г. 4) 851,07
лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски.
След възражение от ответника и по указание на съда кредиторът е предявил
настоящите искове, които са с правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал.
1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК, вр.
чл. 99 от ЗЗД.
Представените от ищеца писмени доказателства установяват, че на
18.11.2013г. между „БНП Париба Пърсънър Файненс“ ЕАД и А.И.Т. е сключен договор
за потребителски паричен кредит с номер CREX 10444095 в общ размер на 3150,28
лева, от които сума в размер на 2779,99 лева за закупуване на телевизор „LG“ и
сума в размер н 266,88 лева за закупуване на застраховка „Защита на
плащанията“, както и сумата в размер на 103,41 лева за закупуване на
застраховка „Защита на имуществото“. По делото не е оспорено изпълнението на
задължението на кредитодателя да предоставил чрез банков превод посочените
по-горе суми съответно пряко на упълномощения търговски партньор и на
застрахователния агент.
Сумата по кредита от 3150,28 лева е платима от кредитополучателя чрез 24
месечни погасителни вноски съобразно съставения погасителен план, с падеж 20-то
число на месеца, всяка от които по 175,23 лева, или общата стойност за
плащанията възлизат на 4205,62 лева.
Договореният годишен лихвен процент е 29,44%, годишният процент на разходите е 33,64%.
Съгласно чл. 3 от договора, при забава на една или повече месечни вноски, се
дължи законната лихва върху всяка вноска. Погасителният план е инкорпориран в самия договор.
От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, се
установява, че кредитът е изцяло усвоен от потребителя, който е извършил
плащания в общ размер 175,23 лева. Първата неплатена вноска е с падеж
20.01.2014г. Остатъчното задължение включва: 2693,55 лева главница; 863,10 лева
договорна лихва; 100,20 лева главница по застраховка „Защита на плащанията“ и
32,10 лева договорна лихва върху сумата по тази застраховка; 258,59 лева
главница по застраховка „Защита на имущество“ и 82,85 лева договорна лихва
върху сумата по тази застраховка; 2408,85 лева законна лихва върху неплатената
главница от 21.01.2014г. до 10.12.2019г. Законната лихва за забава върху
главницата от 1671,64 лева /предмет на настоящото дело/ за периода от
02.12.2016г. до 01.11.2019г. възлиза на 494,54 лева.
По делото се установи наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор на потребителски кредит, по
който кредитодателят е изпълнил своите задължения, а кредитополучателят е
допуснал неизпълнение, чийто стойностен израз е посочен в заключението на
вещото лице. Настъпил е крайният падеж на договора и неизпълнението на длъжника
е основание за претендирането му по съдебен ред. Сумата от 1671,64 лева,
представляваща главница за периода от 20.01.2015г. до 20.11.2015г. /11
погасителни вноски/ е дължима от ответника. За забава в плащането на тази
главница в периода от 02.12.2016г. до 01.11.2019г. ответникът дължи обезщетение
за забава в размер на 494,54 лева, според заключението на вещото лице. В тези
размери са налице неизпълнени задължения на кредитополучателя по договора.
Ищецът е надлежно легитимиран да претендира реално изпълнение на основание
сключен с кредитодателя договор за цесия от 10.01.2017г. Съгласно задълженията
си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
кредитополучателя за прехвърлянето на вземанията спрямо него /така пълномощно
на л. 20 от делото/. Уведомлението за извършеното прехвърляне на вземания е
надлежно връчено на ответника като приложение към исковата молба по настоящото
дело. Не са противопоставени от ответника възражения за извършени плащания в
погасяване на дълга на стария кредитор преди получаване на уведомлението.
По тези съображения предявените искове са основателни за сумата от 1671,64
лева главница и 494,54 обезщетение за забава, а за разликата до претендираните
494,57 лева акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.
Като последица ответникът дължи разноски в заповедното производство,
съответно на предявената част от вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение
– 316,72 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
разноски в исковото производство в размер на 73,50 лева внесена държавна такса,
200 лева депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.Т.
с ЕГН ********** ***, дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, град
София, ул. „Ханрих Ибсен” № 15, следните суми, за които е издадена заповед №
2151 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.12.2019г. по
ч.гр.д.№ 4499 по описа на ДРС за 2019г., а именно:
- 1671,64 лева, представляваща
дължима сума /главница/ за периода от 20.01.2015г. до 20.11.2015г. /11
погасителни вноски/ по договор за стоков кредит от 18.11.2013г., (сключен между
А.И.Т. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането по което е прехвърлено на
заявителя на 10.01.2017г.), заедно със законната лихва върху нея от датата на
завеждането на заявлението (10.12.2019 г.) до окончателното плащане.
- 494,54 лева, представляваща
законната лихва за забава върху главницата от 1671,64 лева за периода от
02.12.2016г. до 01.11.2019г., като ОТХВЪРЛЯ този иск в частта за разликата над
494,54 лева до претендираните 494,57 лева.
ОСЪЖДА А.И.Т. с ЕГН ********** ***,
да плати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, град София, ул. „Ханрих
Ибсен” № 15 разноски в заповедното производство в размер на 316,72
лева; разноски в исковото производство в размер на 73,50 лева внесена държавна
такса, 200 лева депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :