№ 810
гр. Пловдив , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330202919 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000162 от 05.02.2021г.
на И.Д.Ц. – директор на РД“АА“ Пловдив, с което на Водоснабдяване и
канализация ЕООД, Булстат ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“6-ти септември“ № 250 представлявано от СП. Л. Н. с ЕГН
********** – ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от ЗАвПр е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение по чл.76,
ал.7, т.3, б.“а“ от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
С жалбата от управителя на санкционираното дружеството се прави
искане за отмяна на НП поради неговата немотивираност,
незаконосъобразност, неправилност и издаването му в нарушение на
материалния и процесуалния закон. В жалбата се представят доводи че
описаната в НП фактическа обстановка не води до яснота къде е извършено
нарушението, както и датата на нарушението и което води до порочност на
цялото наказателно постановление тъй като е в противовес с императивното
изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. С жалбата се оспорва компетентността
на директора на РД“АА“ Пловдив да издава НП, той като не е описано по
какъв начин е оправомощен от министъра на МТИТС. В жалбата се
1
представят доводи за маловажност на случая и неоснователност от АНО да
приложи разпоредбата на чл.28, б.А от ЗАНН, за липсата на мотивна част в
НП и за засегнато право на защита поради не спазване изискванията на ЗАНН
да бъдат посочени НП описание на нарушението и обстоятелствата при
извършването му.
Дружеството – жалбоподател, редовно призовано, в съдебно заседание не
се представлява.
Въззиваемата страна – РД“АА“ Пловдив редовно призована, в съдебно
заседание не се представлява. Преди даване ход на делото е представено
писмено становище с което се счита жалбата за неоснователна. Представят се
доводи за правилно и законосъобразно проведено административно
производство при издаване на НП. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и тяхната
съвкупност, както и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното по делото НП, същото е
било връчено на представител на жалбоподателя на 15.04.2021г., а жалбата е
депозирана в РД“АА“ Пловдив на 21.04.2021г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
На 14.01.2021г. упълномощено от управителя на дружеството –
жалбоподател лице е подало в РД“АА“ Пловдив заявление за доказване на
финансова стабилност на дружеството, което било входирано с № 33-14-23-
54/14.01.2021г. На 14.01.2021г. от Г. Д. Д. – *** към РД“АА“ Пловдив бил
съставен против дружеството акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия А-2018 бл. № 255712 за това, че на 01.09.2020г.
около 00:01 часа в гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 82 седалище на
РД“АА“ гр.Пловдив, като лице извършващо превоз на товари на територията
на РБългария, притежаващо лиценз за превоз на товари на територията на
2
РБългария № 10751 е извършило следното нарушение: 1. Не е доказал
финансова стабилност в 10 дневен срок от заверяването на годишния
финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор.
Годишния финансов отчет е заверен на 18.03.2020г., но тъй като
задължението за доказване на финансова стабилност е възникнало по време
на извънредното положение, между 13.03.2020г. и 13.05.2020г. , срокът е
удължен до 31.08.2020г. Направена справка в единна информационна система
на ИААА, която доказва допуснатото нарушение. АУАН е съставен в РД АА
Пловдив при подаване на заявление за доказване на финансова стабилност от
упълномощено от управителя лице, с вх. № 33-14-23-54/14.01.2021г. с което е
нарушил чл.76, ал.7, т.3, буква а от Наредба 33 на МТ/ 03.11.1999г. Съгласно
съставения АУАН са иззети като писмени доказателства годишен финансов
отчет / приложен към преписката/, справка търговски регистър / приложен по
преписката с дата 14.01.2021г./ и пълномощно / приложено по преписката/. В
графата за обяснения/възражения няма саморъчно вписване от пълномощника
на дружеството. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на
съставянето на акта е връчен препис от него на пълномощника на
дружеството, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В
законоустановения срок пред АНО не са били представени писмени
възражения относно съставения АУАН и нарушението посочено в него от
страна на дружеството. На основание констатациите в акта е издадено и
атакуваното НП, в което по идентичен с акта начин е дадено описание на
нарушението и на нарушената правна норма. Издаденото НП е връчено на
дружеството на 15.04.2021г. В срок е обжалвано пред РС гр.Пловдив.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства които са непротиворечиви и допълващи
се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се
оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а
АУАН е съставен от компетентен орган. Въпреки това, съдът счита, че при
издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило
производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно
3
постановление. Това е така по следните причини:
Производството по установяване на административни нарушения и
издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са
регламентирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Съгласно въпросната
разпоредба - сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН са давностни.
Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че
давността е институт на материалното право. Следователно за давността по
чл.34 ал.1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на
тримесечната административно наказателната давност е обусловено от
откриването на нарушителя (чл.34 ал.1 от ЗАНН). Под откриване на
нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното
длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било
обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би
означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните
преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно
осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното
усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да
възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният
давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни
субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете
алтернативно предвидени предпоставки по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно да
не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече
години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Съгласно съдебната практика щом даден орган или длъжностно лице са
овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и
задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй
като реализирането на административнонаказателна отговорност не е
свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни
органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват
въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с
4
оперативна самостоятелност (последната е типична само за
административното право, но не и за административнонаказателното право).
Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може
да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те
да избират кога да формират своите субективни представи за състава на
административното нарушение и индивидуализиращите белези на
нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и
налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в
рамките на законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе,
имат за свой начален момент обективни, а не субективни юридически факти
т.е. те са длъжни еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат
действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението.
Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т.е.
съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на
органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и
административнонаказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите
и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо
държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да
извърши „отказ от компетентност”.
Следователно, определената с нормата на чл.53 от ЗАНН компетентност
на органите на ИААА да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право
да привличат към административнонаказателна отговорност субектите
извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за
установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Ето защо и
реализацията на административнонаказателната отговорност на правните
субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените
администрации, така че те да решават кога и по какъв начин да формират
субективните си представи относно съставите на административните
нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите
действия по тяхното установяване по чл.36 от ЗАНН и съответното им
санкциониране по реда на чл.52 - чл.57 от ЗАНН. Това те са длъжни да правят
по силата на закона /с предоставената им нормативна компетентност/ и в
пределите на законно установените срокове, които както стана въпрос по-горе
имат за свой начален момент обективни юридически факти, в конкретния
случай – изтичането на нормативен срок за подаване на заявлението за
5
доказване на финансовата стабилност на дружеството в законно определения
срок. Изрично в горния смисъл е и константата практика където изрично се
приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимото заявление
е моментът, от който нарушителят става известен на
административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще
узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни
срокове. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на
нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да
състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от
извършване на нарушението.
В конкретния случай Заявлението за доказване на финасовата стабилност
на дружеството е била подадена от дружеството, чрез свой пълномощник на
14.01.2021г., вместо в срока до 01.09.2020г. Нарушението е на просто
извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към
първия работен ден, след датата следваща последния срок 31.08.2020г., а
именно 01.09.2020г.(вторник). Контролните органи на ИААА са имали
обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни,
даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били
на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било
необходимо извършването от негова страна на каквито и да било
допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи
основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Тримесечният
срок, в който може да се състави на жалбоподателя, в конкретния случай
започва да тече от 01.09.2020г. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен на 14.01.2021г. след изтичане на тримесечния срок,
предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и
като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така
съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не
може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна
на обжалвания акт като незаконосъобразен.
Съобразно изхода на делото право да му бъдат присъдени разноски има
дружеството жалбоподател, но същото не прави такова искане, поради което
и съдът не дължи произнасяне.
6
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000162 от 05.02.2021г. на
И.Д.Ц. – директор на РД“АА“ Пловдив, с което на Водоснабдяване и
канализация ЕООД, Булстат ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“6-ти септември“ № 250 представлявано от СП. Л. Н. с ЕГН
********** – ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от ЗАвПр е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение по чл.76,
ал.7, т.3, б.“а“ от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7