Номер 129810.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна29 състав
На 10.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Бончева
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно
наказателно дело № 20203110203711 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН по
жалба на „р.ф.” ЕООД, против Наказателно постановление №
**********/02.09.2020г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което на „р.ф.”
ЕООД е наложено административно наказание “Имуществена санкция ” в
размер на 10 000 лева на основание чл. 150 ал.1 от Закона за управленвие на
отпадъците.
В жалбата си жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, моли
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява но се
представлява, като процесуалният и представител поддържа жалбата и моли
за отмяна на НП.
Представител на въззиваемата страна, издала НП, оспорва жалбата и
моли НП да бъде потвърдено.
След като прецени обжалваното постановление ,с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.06.2020 г. в РИОСВ-Варна, гр.Варна, след уведомяване от Националния
координационен център за преминали през ГКПП товарни автомобили,
транспортиращи отпадъци, „р.ф." ЕООД е извършило незаконен
тренсграничен превоз на отпадъци от пластмасови опаковки с код 15 01 02 по
Европейския каталог и релевантен код В3010 по Базелска конвенция, в
1
количество 22,880 т, с лице, което урежда превоза W.R. FIBERS - Обединено
кралство, предназначени за дейност по оползотворяване с код R3, т.к. същия е
извършен по начин, който фактически не е посочен в документа по
Приложение VII от Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на
отпадъци. След преглед на представената документация от „Оперативен
център за контрол на трансграничен превоз на отпадъци" при МОСВ, е
установено, че гореописаният превоз е;извършен на 10.06.2020г. и „р.ф."
ЕООД, в качеството на получател на отпадъци не притежава документ по
чл.35, ал.1, т.1 или т.2 или ал.2, т.З и т.5 от ЗУО. Дружеството е регистрирано
като търговец на отпадъци, под № 1011/27.12.2018 г. За целите на
трансграничния превоз на отпадъци за България, вписаните в регистъра
търговци и брокери на отпадъци нямат право да действат като
„получател/вносител" на отпадъци. По смисъла на Регламент (ЕО) №
1013/2006, „получател" е лицето или предприятието под юрисдикцията на
държавата по местоназначение, до което се превозват отпадъците за
оползотворяване или обезвреждане. Съгласно изискванията на разпоредбата
на чл. 99 от Закона за управление на отпадъците, всеки превоз на отпадъци до
Република България се извършва, когато получателят на отпадъци притежава
разрешение или комплексно разрешително по чл.35, алЛ или регистрационен
документ по чл.35, ал.2, т.З и 5 от същия закон, за дейности по третиране на
отпадъци. Във връзка с разпоредбите на чл.35, ал.2, т.9 и ал.З и чл.104 от
Закона за управление на отпадъците и предвид публикуваните на
официалната интернет страница на Министерството на околната среда и
водите указания за прилагане на разпоредбите за търговци и брокери на
отпадъци, вписаните в публичния регистър търговци и брокери на отпадъци
нямат право да действат като „получател/вносител" за целите на
трансграйичния превоз на отпадъци за България, както и дейностите като
търговец и брокер изключват от обхвата си дейности с отпадъци на
определена площадка, т.е вписването в регистъра като търговци и брокери не
дава право на лицата да извършващ дейности по оползотворяване
(включително съхраняване и предварително третиране); обезвреждане и
събиране и транспортиране на отпадъци. ; Превозът е извършен по начин,
който фактически не е посочен в документа по Приложение VII от Регламент
(ЕО) № 1013/2006, поради това, че в същия липсва съществена информация
относно лицето, което действително е получател на отпадъците.
2
За констатациите си служителите от РИОСВ съставили акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
атакуваното наказателно постановление.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.150 ал.1
от Закона за управление на отпадъците във връзка с чл.2, параграф 35, буква
"ж", т.ІІІ от Регламент 1013/2006/ЕО относно превози на отпадъци и чл.99, ал.
1, т. 1 от ЗУО.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на
въззивника.
В съдебно заседание бе разпитан свид. Дора Илиева, чиито показания
съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на РИОСВ Варна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на РИОСВ Варна в шест месечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя,
което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Съдът намила, че АУАН също е бил
3
издаден в предвидените от ЗАНН срокове. Видно от разпоредбата на чл.34
ал.2 от ЗАНН АУАН за екологични нарушения се издават до две години от
извършване на нарушението. Жалбоподателят е бил поканен за съставянето
на АУАН и след като не се е явил АУАН е бил съставен на основание чл.40
ал.2 от ЗАНН. АУАН е бил предявен на нарушителя за запознаване и видно
от положен подпис в АУАН нарушителят се е запознал със съдържанието на
акта.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.150 ал.1 от Закона за управление на
отпадъците във връзка с чл.2, параграф 35, буква "ж", т.ІІІ от Регламент
1013/2006/ЕО относно превози на отпадъци и чл.99, ал. 1, т. 1 от ЗУО, като е
отнесъл фактите към хипотезата на правната норма, но неправилно е
определил субекта на нарушението. Съгласно посочената за нарушена
правна норма за извършване на превоз на неопасни отпадъци, определен
като незаконен съгласно чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006,
или за нарушаване на забрана по чл. 98 физическите лица се наказват с
глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци
се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.
В настоящия казус няма спор между страните по делото,че
превозваните пластмасови опаковки представляват "отпадък". Съществува
спор дали жалбоподателят следва да бъде наказан. Съгласно чл. 35. (1) За
извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква: 1.
разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или 2. комплексно
разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за
опазване на околната среда. Ал.2 Разрешение не се изисква за: 3. дейности по
оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с
изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от
дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на
приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, с изключение
на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо
и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и
акумулатори (НУБА) и излезли от употреба моторни превозни средства
(ИУМПС); 5. дейност, обозначена с код R1 по смисъла на приложение № 2
към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, отнасяща се до изгаряне с
оползотворяване на получената енергия в специализирани за целта
4
съоръжения на неопасни отпадъци, по определението за "биомаса" по
смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби. Безспорно е, че към
момента на осъществяване на въпросния превоз-10.06.2020г за извършването
на превоз на отпадък е било необходимо разрешение. В чл. 2 пар.35 от
Регламента, б."ж"-III са изброени подробно кои превози се считат за
незаконни. Предвид разпоредбите на регламента и тъй като в настоящия казус
коментирания превоз е осъществен без документа,описан в чл.35 от ЗУО, то
този превоз се счита за незаконен по смисъла на чл. 2,параграф 35 от
Регламент 1013/2006.
На следващо място, съобразно доказателствата по делото съдът
намира, че неправилно е била ангажирана отговорността на "р.ф." ЕООД за
извършеното нарушение. По делото не се спори, че превозът на отпадъци не е
бил придружен с изискуемия документ. В този смисъл правилно е било
прието, че извършения превоз е незаконен. От приобщените в хода на
съдебното следствие писмени доказателства, а именно преведени на
български език товарителница и фактура, обаче се установява че "р.ф." ЕООД
е получател на описаните в постановлението отпадъци, изпращач е "WR
FIBERS UK"-, а превозвач е Транс груп ЛТД. Съгласно чл. 2, т.14 от
Регламента "получател" е лицето или предприятието под юрисдикцията на
държавата по местоназначение, до което се превозват отпадъците за
оползотворяване или обезвреждане. В този смисъл, след анализ на дадените
легални дефиниции на описаните понятия, съдът намира че наказаното
юридическо лице неправилно е била наказано, тъй като не то е осъществило
конкретния превоз на отпадъци. Поради това и доколкото нормата на чл. 150,
ал.1 от ЗУО предвижда санкция единствено за извършване на превоз,
определен като незаконен, а не за получателя на отпадъците, то съдът намира
че от страна на "р.ф." ЕООД не е допуснато описаното в постановлението
нарушение. Безспорно по делото е установено, че за този вид товар се
предвижда предварително разрешение. Съдът не констатира обаче,
получателят на стоката да е задълженото лице, което е следвало да снабди
превоза и с документа по чл.35 от ЗУО. Жалбоподателят е получател на
стоката, а разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗУО предвижда санкция
единствено за извършване на превоз, определен като незаконен, а не за
получаването му. В хода на АНП не са ангажирани доказателства, сочещи на
извода, че "р.ф." ЕООД има отношение към извършването на превоза.
5
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отмени НП.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900
лв. за процесуално представителство. Представен е списък с разноски и
доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 900лв. В конкретния
случай производството по делото продължи в едно съдебно заседание, разпитан е
един свидетел, делото не е с фактическа или правна сложност. По тези съображения
в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо съдът намира, че следва да осъди РИОСВ Варна,
тъй като именно това е страната участвала в производството да заплати на
жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/02.09.2020г. на
Директора на РИОСВ-Варна, с което на „р.ф.” ЕООД е наложено
административно наказание “Имуществена санкция ” в размер на 10 000
лева на основание чл. 150 ал.1 от Закона за управленвие на отпадъците.
ОСЪЖДА РИОСВ-Варна да заплати на „р.ф.“ ЕООД сумата от 100
лева за направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАРНЕНСКИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6
7