О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./……..04.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 805 по
описа на ВОС за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 6848/30.01.2018г. от на „Водоснабдяване и канализация –
Варна”ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”Прилеп”33, срещу Решение
№ 5506/29.12.2017г. по гр.д. № 14236/2017г. на ВРС,10 св.,В ЧАСТТА ,с която о
съдът е ОСЪДИЛ ВЪЗЗИВНИКА да плати ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Н.Д.
ЛНЧ **********, гражданин на Русия,
с адрес ***, сумата от 9831.36 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени на 07.09.2016г. върху
собствения на ищеца л.а. „Нисан Микра”
рег. №О817ЕК199 (регистриран в Русия), двигател №203999R, година на
производство 2008г., при придвижването му в гр.Варна по бул.”Васил Левски” към
бул.”Княз Борис I”, вследствие настъпила авария на водопреносната
мрежа, стопанисвана от ответника, дължаща се на амортизиран водопровод на
ул.”Д-р Петър Скорчев” 17, на основание чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД .
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, по подробно изложените в
жалбата съображения, моли за изменението му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се съображения
, че по делото не е установен състава на
чл.49 от ЗЗД , като не е налице нито негово противоправно
поведение, нито възникването на аварията е част от понятието „поддържане“ на водопроводната
и канализационната система вменено му съгласно Закона за водите и Наредба № 4
от 2004г. на МРРБ. Твърди се , че по делото безспорно е доказано , че настъпила
увреда на веща на ищеца се дължи на неговото
поведение, а именно навлизане в подлеза, вместо предприемане на маневра за
спиране , както и ако закъсалия
автомобил е бил репариран незабавно . Твърдят , че по делото е установено, че
веднага след подаване на сигнала за възникналата авария водоподаването
е било преустановено, а самия ищец твърди,
че е знаел, че бул. “Васил Левски „ е
наводнен и въпреки това е продължил движението си по същия. Излагат се твърдения
, че ищеца е унищожил процесния л.а. непосредствено
преди първото по делото заседание , с което е препятствал изготвянето на заключение
от вещото лице по повторната САтЕ, което поставя под
съмнение обективността на заключението му, доколкото не е обследвало пряко
пострадалата вещ.
Моли решението да бъде отменено и иска да бъде отхвърлен. Моли за присъждане
на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Твърди се , че именно поради неполагането на
необходимата поддръжка за
поддържане в изправност и техническа
пригодност на магистрален водопровод в добро състояние е възникнала процесната авария , а в последствие поради бездействието на
аварийните екипи се е стигнало до причиненото наводняване и щета за ищеца.
Счита, че размера на обезщетението е определен
правилно от съда , како са отчетени събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените
поделото разноски.
В условията на евентуалност , ако съда
прецени , че въззвината жалба е основателна, поддържа
предявения в условията на евентуалност
иск против ответника с правно основание чл.50 от ЗЗД.
Квалификацията на спора, очертана в доклада
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на
книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, но доколкото първоинстанционния
съд не е разпределил доказателствената тежест по
евентуално предявения иск с правно основание чл.50 от ЗЗД , се налага допълване
на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно
разпределяне на доказателствената тежест по
предявения от ищеца в услбовията на евентуалност иск.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване
и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена
държавна такса.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. №
6848/30.01.2018г. от на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп”33, срещу Решение № 5506/29.12.2017г. по гр.д. №
14236/2017г. на ВРС,10 св.
На основание чл.146 ал.1 т.5 от ГПК УКАЗВА на ищеца, че по предявения в
условията на евентуалност иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, в негова тежест
е да докаже: настъпили вреди-вид, характер, размер, обстоятелството, че вредата
е настъпила от самата вещ, а не от неговото поведение в качеството на
пострадал, както и качеството на ответника, а именно , че е собственик на веща,
респ.лице под чиито надзор е същата.
НАСРОЧВА за 14.05.2018г. от 14.00 ч. , за
която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: