Решение по дело №12/2025 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 42
Дата: 21 февруари 2025 г.
Съдия: Александър Костадинов Трионджиев
Дело: 20251840200012
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Ихтиман, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20251840200012 по описа за 2025 година
Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от Г. Б. С., ЕГН **********, с
адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „С. К.“ № 11А, ет. 3, ап. 8, против Наказателно
постановления № **** от 02.12.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
А. П. И..
Жалбата е подадена чрез наказващия орган, като същата е предоставена в съда ведно
с препис на административната преписка.
Според жалбоподателя наказателното постановление е незаконосъобразно и
необосновано, като се излагат подробни съображения за това и се настоява за неговата
отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се явява и
негов процесуален представител, като преди заседанието е постъпило писмено становище от
Г. Б. С.. В съдебното заседание не се явява и процесуален представител на наказващия орган,
от когото преди това, чрез юрисконсулт, е постъпил писмено отговор /становище/. Районна
прокуратура е призована редовна, като същата не изпраща представител и не взема
становище по делото.
Съдът намира, че депозираната жалба е допустима – подадена е от лице, срещу което е
издадено наказателното постановление, като е депозирана в установения в закона срок –
наказателното постановление е връчено на 12.12.2024 г., а жалбата е изпратена по пощата на
23.12.2024 г и е получена от наказващия орган на 30.12.2024 г., след което същата, ведно с
административната преписка, са препратени към съответния съд.
За да се произнесе, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 07.11.2024 г., около 12:44
часа, на път I-8, км. 119+500 Г. Б. С. е управлявал и извършил превоз на товари /царевица/
със съчленено ППС с 5 оси – МПС с оси марка В., модел ФХ 42 Т с рег. № СО****ВР и
полуремарке с 3 оси с рег. № СО****ЕМ, като натоварването на задвижващата /2-ра/
1
единична ос на МПС-то е била 11.925 тона, при максимално допустимо натоварване от
11.500 тона, а сумата от натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето е била 28.950
тона при максимално допустимо натоварване на оста от 24 тона.
Поради горното и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 139,
ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
/Наредба № 11 от 03.07.2001 г./ на Г. Б. С. е наложена глоба в размер на 2000 лева
посредством процесното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
Според правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6,
ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички
пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените
в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за единична ос – зaдвижвaщa
на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 – 11.5 тона.
В чл. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е записано, че
допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6,
ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички
пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените
в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията
на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е
над 1,3 m – 24 тона.
Нормите на чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. сочат, че
допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, е за състав от ППС с пет, шест и повече оси, както следва: моторно превозно
средство с две оси с ремарке с три и повече оси - 40 тона; моторно превозно средство с три и
повече оси с ремарке с две, три и повече оси - 40 тона, а за съчленени ППС с пет, шест и
повече оси, както следва: моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече
оси - 40 тона, моторно превозно средство с три и повече оси с полуремарке с две, три и
повече оси - 40 тона, моторно превозно средство с две оси с триосно полуремарке,
превозващо при интермодални транспортни операции един или повече контейнера или
сменяеми каросерии с обща максимална дължина до 45 фута – 42тона, моторно превозно
средство с три оси с двуосно или триосно полуремарке, превозващо при интермодални
транспортни операции един или повече контейнера или сменяеми каросерии с обща
максимална дължина до 45 фута – 44 тона.
Текстът на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 500 до 3000
лева водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство
с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
2
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение.
Наказателното постановление и актът да установяване на нарушението, които са
предмет на настоящото производство, са издадени при спазване на необходимите законови
изисквания. Те съдържат нормативно регламентираните реквизити, като в тях ясно и
подробно е посочено в какво се изразява нарушението, мястото и времето на извършването
му, лицето, което го е извършило, а така също и кои законови норми са нарушени. Не се
установяват да са реализирани процесуални нарушения при изготвянето на акта и на
наказателното постановление и при връчването им. В акта за установяване на нарушението
ясно и конкретно са изписани измерените тонажи /тежестта/ на процесното превозно
средство, както и допустимите максимални такива. Тези обстоятелства са отразени и в
наказателното постановление. Правилна е и квалификацията, въз основа на която е наложена
глобата, която квалификация е дадена от наказващия орган в наказателното постановление.
Следва да се приеме за неоснователно възражението на жалбоподателя, според което е
допуснато нарушение на чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., понеже при
констатиране /установяване/ на нарушението не е имало служители на МВР. Текстът на чл.
36 от горепосочената наредба сочи, че контролът на извънгабаритните ППС и колесни
трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, по пътищата се осъществява от А. П. И. със съдействието
на съответната служба за контрол при МВР, а в граничните контролно-пропускателни
пунктове - от Агенция „Митници“. В чл. 37 от наредбата е записано, че във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и А. П. И. спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица. В чл. 167, ал. 3, изречение второ от
ЗДвП изрично е посочено, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на
пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на
А. П. И. с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване,
а Агенция „Митници“ осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на
маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Текстът на чл. 170, ал. 1 от
ЗДвП гласи, че контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията,
определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от
съответните служби по тази глава и същите налагат и предвидените в този закон наказания.
Както чл. 167, така и чл. 170 се намират в Глава пета - права и задължения на службите за
контрол и надзор на пазара. Правилото на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП сочи, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон. От съдържанието на нормите на чл. 167, ал. 3, чл. 170 и
чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и от систематичното им тълкуване се налага извод, че не само
органите на МВР могат да издават актове за установяване на административно нарушение
във връзка с движението по пътищата и да издават наказателно постановление във връзка с
тях, но и органите /длъжностни лица/ на А. П. И. имат подобни правомощия, когато става
въпрос за нарушения, свързани с общата маса, осовото натоварване и габаритните размери
на пътните превозни средства. В настоящия случай, видно от материалите по делото,
именно длъжности лица към А. П. И. са съставили актът за установяване на нарушение и
наказателното постановление заради управление на МПС с по-голяма тежест на някои от
осите от допустимото. Само за яснота може да се посочи, , че чл. 36 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г., в които е посочено, че контролът на извънгабаритни и/или тежки ППС-та по
пътищата се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“ със съдействието на
3
съответната служба за контрол при МВР, не е императивна в частта, сочеща участие на
служители на МВР. От съдържанието им е видно, че всъщност контролът се осъществява от
Агенция „Пътна инфраструктура“, а службите на МВР могат да окажат само съдействие, ако
такова е необходимо. Съдебният състав счита, че когато не се налага оказване на съдействие,
не е задължително участието на органите на МВР. В подобен смисъл е и съдебната
практика, обективирана в мотивите към Решение № 1234 от 13.01.2025 г. на АдмС - С. по
адм. д. № 10747/2024 г., Решение № 27576 от 18.12.2024 г. на АдмС - С. по адм. д. №
9624/2024 г. и Решение № 22046 от 1.11.2024 г. на АдмС - С. по адм. д. № 6685/2024 г., в
които е посочено, че участието на МВР е с цел съдействие и то няма отношение към
законосъобразността на издадения акт.
Неоснователно се явява и възражението според което предвид правилото на чл. 15, ал.
3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на санкция в случая е подлежал собственика на ППС-то, а
не водачът. Съгласно чл. 15, ал. 3 от наредбата собствениците на извънгабаритни и/или
тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в А. П. И. или в
съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец. В същото време, съгласно чл. 11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.,
следва да се прави разграничение между водача и лицето, което извършва превозите, като
този, които извършва превоза, е натоварен със съответните задължения, посочени в чл. 11.
Текстът на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, обаче, е ясени и непротиворечив – в него изрично е
посочено, че административната санкция глоба се налага само на водач, който, без да спазва
установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. И именно защото водач на превозно средство може да бъде само човек
/физическо лице/, в чл. 177, ал. 1 от ЗДвП е предвидено като административно наказание
единствено глоба, но не и имуществена санкция.
Като свидетели по делото са разпитани лицата Р. Г. и Л. М. – служители на Дирекция
АРОК при АПИ.
Свидетелят Р. Г. заявява, че на 07.11.2024 г. на път I-8, км. 119+500 водач е извършен
превоз на товар царевица с ППС с 5 оси – МПС с 2 оси и полуремарке с 3 оси. Сочи, че
ППС-то било спряно и с електронна мобилна везна било измерено, че натоварването на
втора задвижваща ос е 11.925 тона, при максимално допустими 11.500 тона, а измерената
сума на тройната ос била 28.950 тона, при максимално допустими 24 тона. Свидетелят сочи,
че не си спомня чия собственост е било МПС-то и че не е правил проверка дали са издавани
разрешителни за МПС-то да се движи с претоварване, като обяснява, че според него тази
процедура за разрешителни за претоварване вече я няма. Твърди, че при проверката са били
само той, неговият колета и шофьорът на автомобила.
Свидетелят Л. М. разяснява, че на 07.11.2024 г. неговият колега е спрял за проверка
ППС, което превозвало царевица, като на втората единична ос на МПС-то имало
претоварване с 425 килограма, а на тройната задвижваща ос на ремаркето при допустими 24
тона имало 28.850. Свидетелят допълва, че не си спомня името на водача, бил възрастен
господин, който взел акта. По отношение на влекача сочи, че е бил В..
По делото, след изискване от съда, е постъпило писмо от А. П. И., в което е посочено,
че на съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси В. модел ФХ 42 Т с рег. № СО****ВР и
полуремарке с 3 оси с рег. № СО****ЕМ не е издадено разрешение за дейности в рамките на
специално ползване на пътищата /разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства към 07.11.2024 г.
Предвид изложеното дотук, налага се извод, че Г. Б. С. е извършил нарушение на 177,
ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 7, ал. 1, т.
4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Деянието е извършено при
4
форма на вина непредпазливост. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно общото
правило на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо и че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай не се установява в
ЗДвП да е предвидено, че непредпазливо деяние по чл. 177, ал. 3 от същия нормативен акт
не се наказва, поради което то подлежи на санкция и когато е извършено по
непредпазливост.
Според съда не може да намери приложение в казуса нормата на чл. 28 от ЗАНН,
където е разписано, че за маловажен случай на административно нарушение наказващият
орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. На първо място трябва
да се посочи, че в случая претоварването на едната ос е било с 425 килограма, а на другата
ос – с над 4 тона. Разпоредбите на ЗДвП и на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. уреждат правила,
които осигуряват нормалното предвижване по пътищата на страната с цел предотвратяване
на пътни произшествия и с цел защита здравето и живота на участниците в движението, а
така също и предпазване на тяхното имущество. Част от тези норми са и такива,
регламентиращи пределните /максималните/ натоварвания на превозните средства. В
настоящия случай се установява претоварвана на превозното средство на две от осите, като
на едната същото е от над 4 тона. Поради тези съображения не следва да се приеме, че е
налице маловажен случай. Само в допълнение може да се посочи, че съгласно чл. 189з от
ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН.
Неправилно, обаче, според настоящия съдебен състав административният орган е
определил размера на глобата /тежестта на административната санкция/. Според чл. 177, ал.
3 от ЗДвП глобата може да бъде в размер от 500 до 3000 лева. Текстът на чл. 27 от ЗАНН
задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен
случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Съдебният състав констатира, че по делото не бяха събрани доказателства
процесното нарушение да е повторно, нито пък жалбоподателят преди датата на въпросната
проверка да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за други
нарушения от подобен вид. Също така по делото липсват и данни, които да характеризират
жалбоподателя като личност, която да има склонност към умишлено нарушаване на
обществения ред. Липсват и доказателства посредством управлението на процесното
превозно средство да са настъпили някакви конкретни вреди заради неговата претовареност.
От друга страна не се установява водачът на автомобила да е попречил по някакъв начин на
контролните органи да извършат дейността си, като от данните по делото може да се
приеме, че същият е оказал необходимото съдействие. Предвид изложеното и на основание
чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, съдът намира, че така съставеното наказателно постановление
следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция в
размер на 2000 лева трябва да бъде намалена до предвидения минимум от 500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт, е
направено искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса, съдът счита, че
следва да определи възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулт като
процесуален представител на ответника – наказващия орган. Това означава, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати тази сума на ответника.
5
Жалбоподателят не е отправил претенция за съдебни разноски, нито пък е представил
доказателства за сторени такива, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса дали
наказващият орган му дължи разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, Наказателно постановления №
**** от 02.12.2024 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при А. П. И., издадено срещу Г. Б. С.,
ЕГН **********, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 2000 /две хиляди/
лева на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Г. Б. С., ЕГН ********** да заплати на А. П. И. сумата от 100 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – С. област,
чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6