ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 155
гр. Пловдив, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500018 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Й. Б. Д. и Л. Р. Д., чрез адв.С. А. срещу
определение №8009/06.10.2021г. по гр.д. № 12864/2021г. на РС Пловдив, ХІV
гр.с., с което е върната исковата молба с вх. № № 45888 от 04.08.20201 г. в
частта относно ищците Й. Б. Д. и Л. Р. Д., като недопустима и е прекратено
производството по гражданско дело № 12864 по описа за 2021 г. на Районен
съд- Пловдив, XIV гр.с. в посочената част.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди, че е налице интерес у жалбоподателите за
водене на установителен иск, защото за тях практически има значение от кого
и дали това право на надстрояване ще бъде осъществено или погасено, поради
запазеното им право на ползване върху имота и сградите в него.
На основание чл.130 от ГПК препис от жалбата не се върчва на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от
ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Неоснователно е възражението на жалбоподателите Й. Б. Д. и Л. Р. Д., че
1
за тях е налице интерес за водене на установителен иск, защото за тях
практически има значение от кого и дали това право на надстрояване ще бъде
осъществено или погасено, поради запазеното им право на ползване вълху
имота и сградите в него.
РС Пловдив е приел, че легитимиран ищец е собственикът на земята, а
легитимиран ответник по иска по чл.67 ЗС е лицето, в чиято полза е било
учредено единното право на строеж, което не е реализирано в петгодишния
срок. Останалите ищци не са легитимирани да предявят такава претенция,
защото установяването няма да доведе до промяна в тяхното правно
положение. Ако се приеме обратното и им се признае самостоятелно право на
иск, би се стигнало до хипотеза, в която носителят на право на ползване да
установи погасяването на правото на строеж по давност, въпреки че
собственикът на земята не желае да се позове на изтичането на срока и не
възразява.
Въззивният съд се съгласява с тези доводи. Посоченият довод във
възивната жалба, че интереса се обуславя от практическото значение от кого
и дали това право на надстрояване ще бъде осъществено или погасено, поради
запазеното право на ползване вълху имота и сградите в него от
жалбоподателите не се приема от настоящия съд. Това е така, защото правото
на ползване като вещно право е абсолютно и е противопоставимо на всички
лица, без значение кои са те. Тоест за ползвателите на съществуващата сграда
и парцел е без значение кой ще я надстрои, защото и надстроената част е
включена в това право на ползване и ще се ползва от тях независимо кое лице
извърши това надстрояване и придобие голото право на собственост върху
надстроеното. Същото ще се случи и ако лицата притежаващи правото на
собственост върху имота и сградите в него прехвърлят собствеността си на
трети лица, за което не са длъжни по закон да искат съгласието на носителите
на правото на ползване на имота. Тоест в казуса не става дума за някакви
субективни права свързани с личността, та за ползвателя това да има някакво
практическо значение и правен интерес. Това има значение за собственика на
сградата и иделаните части от парцела Л. С. Д., който е завел иска и
разглеждането на този иск ще продължи за него, защото същият е само
частично прекратен, но не и по отношение на него. Вписването на името на
това лице в настоящата частна въззивна жалба е безсмислено, защото делото
2
по отношение на него продължава. Предвид на това, въззивният съд счита, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран така съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №8009/06.10.2021г. по гр.д. №
12864/2021г. на РС Пловдив, ХІV гр.с.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите при наличие на
предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК на осн. чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3