№ 262626/13.10.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16710 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „З.и
С И.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** срещу Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
1668,00 лв., представляваща дължим остатък от продажната цена на 70 бр. листа
трапецовидна поцинкована ламарина с дължина 4 м. и профил *, за която е издадена
фактура № *г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане; както и сумата 139,00 лв. представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 31.08.2019 г. – 25.06.2020г., която сума е предмет на Заповед № 3915/30.07.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ * г. по описа
на ВРС.
В исковата молба ищецът, чрез адв. Н. Д.
от САК твърди, че предметът на дейност на дружеството е доставка на метални
профили, ламаринени листове, формована покривна ламарина и други подобни. Сочи,
че на 24.08.2019 г. ответникът, регистриран земеделски производител, поръчал от
ищеца 70 броя поцинкован профил * (0.40 х 752/1000 х 4000 мм). В тази
връзка ищецът съставил и изпратил на ответника електронна проформа
фактура № * г. на стойност 2388,00 лв. с ДДС, по която на 26.08.2019
г. ответникът заплатил авансово сумата от 720 лв. с ДДС, за което е издадена
електронна фактура № * г. С
приемо-предавателен протокол от 31.08.2019 г. представител на ищеца – Р.
Цв. З.,
който шофирал товарния автомобил, доставил договорената стока на посоченото от
длъжника място - стопански двор, село С.,
обл. В., като предал на ответника и фактура № *
г. за остатъка от цената в размер 1668,00 лв. с ДДС. Последната обаче не била
заплатена в срока по чл. 303а от ТЗ. В края на 2019 г. длъжникът бил поканен с
писмо да плати, но то се върнало като непотърсено. Сочи, че за процесните
вземания в негова полза е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № *
г. по описа на ВРС, срещу която длъжикът е подал възражение. Моли за уважаване
на исковете. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Н.Д.М., редовно уведомен, не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
В проведено по делото на 13.09.2021 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът
не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените с
исковата молба писмени доказателства, сред които са и проформа
фактура № * г., приложение № 2 – извлечение от „Р. Б.“ АД, фактура № * г., предавателно-приемателен
протокол № * г., фактура № * г., приложение № 6 – извлечение от „Р. Б.“ АД.
Приемо-предавателният протокол за получване от ответника на 70 бр. листа трапецовидна поцинкована
ламарина с дължина 4 м. и профил * г. носи неговия подпис, който не е
бил оспорен в срока по чл. 131 от ГПК, респективно представлява несъмнено
извънсъдебно признание, че описаната във протокола стока – по вид, количество и
качество, е била получена от ответника.
На следващо място по издадената от ищеца за прцесната
сделка фактура № * г. на стойност 2388,00 лв. с ДДС е извършено и авансово плащане от 720,00 лв. от ответника.
Следователно между ищеца и ответника съществува валидно облигационно
отношение по договор за търговска продажба на ламарина, по която ищецът е
изправна страна и за ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца
уговорената във фактура
№ * г. остатъчна
цена на доставената ламарина от 1668,00 лв. с ДДС.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната
сума за главница, нито на акцесорната претенция за обезщетение за забава.
Поради изложеното и с оглед обстоятелството, че по делото не се твърди,
нито установява заплащането на дължимите суми съдът намира исковете за реално
изпълнение и за обезщетение за забава за основателни в рамките на предявените
размери, т.е. следва да се уважат изцяло, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и .
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковите претенции
следва да се уважат по този ред.
При този изход на спора, в полза на ищеца
следва да се присъдят съдебно – деловодните разноски сторени в настоящото
производство в размер на 80,72 лв. за заплатена държавна такса и заплатено в
брой адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 19.12.2020 г. (л. 14), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Доколкото
заявителят, настоящ ищец, не е поискал присъждане на разноски от заповедния съд по
ч.гр.д. № * г. по описа
на ВРС,
съответно такива не са му присъдени със заповедта по чл. 410 от ГПК, искането
на ищеца за присъждане на разноски за заповедното производство направено едва с
молбата по хода от 10.09.2021 г. се явява преклудирано, съответно
неоснователно, съобразно мотивите на т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013,
гр.София, 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „З.и С И.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***
сумата 1668,00 лв., представляваща
дължим остатък от продажната цена на 70 бр. листа трапецовидна поцинкована
ламарина с дължина 4 м. и профил *,
за която е издадена фактура № *г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане; както и сумата
139,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 31.08.2019г. – 25.06.2020г., която сума е предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „З.и
С И.” ООД, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление:*** сумата
480,72 лв., представляваща
сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: