РЕШЕНИЕ
№ 3686
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110164024 по описа за 2023 година
М. Д. Д. е предявила срещу С. И. К. отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с искане да бъде признато за установено
в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор № *********** по КККР на
град София, общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени със заповед №
***************г. на Изпълнителния директор на АГГК, с адрес: **********,
с проектна площ от 189 кв. м. с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), при
съседи: Поземлени имоти с идентификатори:
**************,*************,************,**********,**************,
който поземлен имот е част от заличен обект от КККР, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****************, находящ се в
***************, целия с площ от 547 кв., м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10м), с номер по предходен план: 786, квартал 55, парцел IV, при съседи: ул.
„513-та“, отляво - Е.М., отдясно - К., отзад - Д.И.,, и при съседи по
кадастрална карта;
**********,************,************,*************,***************,**********,,
без 12 кв.м. от поземления имот, отредени за нереализирана на място задънена
улица, както и не е собственик на построената в ПИ Жилищна сграда-
еднофамилна с проектен идентификатор ***********.1 с проектна площ от
102 кв.м., предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи - 1,
която сграда представлява заличен обект от КККР, представляващ сграда с
1
идентификатор ****************.1, разположена в ПИ с идентификатори
******************, **************** и принадлежаща към ПИ с
идентификатор **************** със застроена площ 140 кв. м., бр. етажи 1,
предназначение: Постройка на допълващо застрояване.
Ищцата твърди, че процесният имот с проектен идентификатор №
*********** е част от ПИ с идентификатор № ****************, находящ се
в ***************, целия с площ от 547 кв., м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10м), с номер по предходен план: 786, квартал 55, парцел IV, при съседи: ул.
„513-та“, отляво - Е.М., отдясно - К., отзад - Д.И.,, и при съседи по
кадастрална карта;
**********,************,************,*************,***************,**********,,
без 12 кв.м. от поземления имот, отредени за нереализирана на място задънена
улица. Поддържа, че през 1992г. нейната баба е придобила по давност 312
кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ****************, заедно с построената в
имота едноетажна жилищна сграда от 25 кв.м., съгласно нот. акт № 197, том
VIII, дело 1858/1992г. През 2004г. ищцата е придобила 312/586 ид.ч. от
горепосочения поземлен имот с идентификатор ****************, заедно с
едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи и антре, с площ 25 кв.м.
по силата на покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 130, том II, дело
330/2004г. В исковата молба е посочено с нот. акт № 142, том I-1, дело
106/2022г. ищцата е призната за собственик по силата на давностно владение
на целия ПИ с идентификатор **************** с площ 547 кв.м. Сочи, че с
нот. акт № 056, том I, дело 047/2022г. ответницата е призната за собственик на
процесния ПИ с проектен идентификатор № ***********, заедно с
построената в него жилищна сграда-еднофамилна с проектен идентификатор
***********.1. Ищцата поддържа, че от 2004 г. упражнява давностно владение
върху целия поземлен имот с идентификатор **************** и живее в
него, в т.ч. и ПИ с проектен ***********, заедно с жилищната сграда с
проектен идентификатор ***********.1. Сочи, че тя е заплащала данъците и
консумативите за имота и оспорва владението на ответницата. Иска отмяна и
на издадения в полза на последната нот. акт № 056, том I, дело 047/2022г. на
основание чл. 537, ал.2 ГПК. Моли съда да уважи иска. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа подадения исковата молба
и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва предявения иск, като поддържа, че е собственик на
процесните имот по силата на давностно владение и издадения нот. акт № 056,
том I, дело 047/2022г. Сочи, че на основание удостоверение от **********
Н.Г.П. се снабдила с нотариален акт въз основа на давностно владение с № 54,
том XVI. дело 81/93 на нотариус И. Н. на следния недвижим имот: Жилищна
сграда построена в западната част на дворното място, състоящо се от: Стая,
кухня, и входно антре, заедно с 1/2 идеална част от дворното място, цялото с
площ от 312 кв.м., съставляващо имот пл. № 14 от кв. 30 по плана на
*********, за който имот е съсобствен с имот с пл. № 4 е отреден парцел VI-
14-4 от същия квартал, при съседи на имота: улица, В.В.Б.,М.Б.В.С., при
2
съседи на парцела: улица, парцели № XVI-15, XIII, XII, VII-1. Поддържа, че на
04.08.1992г. Н.Г.П. сключила предварителен договор с К.И.К. /съпруг на
ответницата/ за продажбата на собствената й жилищна сграда със застроена
площ от 20 кв.м., заедно със 156 кв.м. дворно място, като купувачът може да
влезе във владение на имота след подписване на договора, което е и сторено от
К.И.К.. Последният заедно със семейството си започнал да стопанисва имота.
На 20.07.1994г. Н.Г.П. чрез А.С.С. действащ в качеството му на неин
пълномощник, преупълномощил съпруга на ответницата- К.И.К., от нейно
име да подписва всякакви книжа, документи, договори, спогодби във връзка с
управлението, стопанисването и разпореждането с недвижим имот, находящ
се в г*************, представляващо дворно място с площ от 200 /двеста
кв.м./, ведно с построената жилищна сграда от един етаж със застроена площ
от около 50 кв.м. Цитираното пълномощно е заверено при нотариус М. с
нотариална заверка от 20.07.1994г. Сочи още, че видно от удостоверение на
СО за имота не са съставени актове за общинска собственост и в архивите на
районната администрация не са открити стар акт за държавна собственост
съставен до 01.06.1996г.; в разписният лист към КРП 1999г. на ****** като
собственик на имот с л. № 786 кв. 55 са записани Н.Д.Г. и К.С.С.. Моли съда
да отхвърли иска. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа подадения отговор на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представена е скица на поземлен имот № ************* от 16.11.2023 г.,
на поземлен имот с идентификатор ****************, ***************,
площ 547 кв. м., трайно предзначение: урбанизирана.
Представена е скица на сграда № ********** от 16.11.2023 г., с
идентификатор ****************.1, ***************, площ 140 кв. м.
Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност № 197 от 14.08.1992 г., том VIII, дело № 1858/1992 г.,
съгласно който М. П.В. е призната за собственик по давностно владение на
недвижим имот, а именно дворно място от 312 кв.м., находящо се в
********** съставляващ парцел VI-14, в квартал 30 по плана на гр. София,
заедно с построената в същото дворно място едноетажна жилищна сграда на
25 кв. м.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130
от 19.11.2004 г., том II, рег. № 8123, дело № 330/2004 г. М. П.В. е продала на
М. Д. Д. следни свой собствен недвижим имот, а именно 312/586 ид. ч. от
урегулиран поземлен имот, находящ се в **********, стар парцел VI-14,
отреден за имот планоснимачен номер, в квартал 55, стар квартал 30 по плана
на гр. София, ********, целият с площ 586 кв. м., заедно с построената в
същото място едноетажна жилищна сграда, с площ 25 кв. м.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот по давност № 142 от 18.07.2022 г., том I-1, рег. № 1574, дело № 106/2022
3
г., съгласно който М. Д. Д. е призната за собственик по давност на следния
недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор №
****************, находящ се в ***************, целия с площ от 547 кв. м.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти на основание давностно владение № 056 от 10.05.2022 г., том I, рег. №
1339, дело № 047/2022 г., съгласно който С. И. К. е призната за собственик на
основание давностно владение на следния недвижим имот, а именно поземлен
имот проектен идентификатор № *********** по КККР на град София, общ.
Столична, обл. София /столица/, одобрени със заповед № ***************г.
на Изпълнителния директор на АГГК, с адрес: *************, с проектна
площ от 189 кв. м., както и на жилищна сграда-еднофамилна с проектен
идентификатор ***********.1 с проектна площ от 102 кв.м.
По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № УГ01-
7963 от 02.11.2023 г. издадено от Столична община, от което е видно, че М.
П.В. е починала като неомъжена на 28.05.2005 г., като е оставил наследници
по закон Х. В.В. – син, И.В. Д. – дъщеря, Р.В.В. – дъщеря, П.М.В. – дъщеря, М.
В. В. – дъщеря, Л. М. М. – син /починал на 27.09.2019 г. и оставил за
наследници В. К. М., Н. Л. И., Х. Л. М., Б. Л. М., Ю. Л. М., З. Л. М., М. Л. М./,
и Ц. В. В. дъщеря /починала на 04.11.2021 г., която е оставила за наследници
М. В. Г. и Г. Цецков В./.
От представеното удостоверение за раждане за раждане от 04.08.2008 г.
издадено на М. Д. С. родена на 26.07.1977 г., се установява, че същата е с
майка М. В. В. и баща Д. С. В..
Съгласно удостоверение за семейно положение от 23.07.2008 г. се
установява, че М. Д. Д. с дата на раждане 26.07.1977 г. е разведена на
17.11.2024 г.
Представени са дванадесет броя квитанции издадени от Столична община
от 10.11.2004 г., 10.06.2005 г., 17.07.2008 г., 11.04.2012 г., 27.09.2013 г.,
22.10.2014 г., 08.05.2019 г., 17.07.2020 г., 08.07.2021 г., 20.10.2021 г., 21.10.2021
г.,както и 23.10.2023 г. за заплатени данъци за земя и сграда в*************.
Представена е разписка за платени задължения към ЮЛ за периода от
22.03.2012 г. до 19.09.2019 г., служебна бележка от 26.10.2023 г. от ЮЛ с
посочване на титуляр на партидата, заявление за промяна на брой ползватели
от 08.08.2011 г. Представени са разписки за платени задължения към ЮЛ,
както и фискални бонове. Представени са писма от ЮЛ и ЮЛ във връзка с
размера на задълженията и заплатените суми за процесния имот.
Представено е удостоверение с изх. № 9011/1980 г. на **********
съгласно, което на Н.Г.М. имало записани имоти на *********, а именно
дворно място, сгради, къща.
По делото е представен предварителен договор от 04.08.1992 г., съгласно
който Н.Г.М. продава на К.И.К. собствената си жилищна сграда със застроена
площ 20 кв. м., заедно с 156 кв.м. дворно място. В предварителния договор е
посочено, че купувачът може да влезе във владение на имота веднага след
подписване на предварителния договор.
4
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давност № 54 от 24.11.1993 г., том XVI, дело № 81/1993 г.,
съгласно който Н.Г.П. е призната за собственик по давност на следния
недвижим имот, а именно жилищна сграда построена в западната част на
дворно място, заедно с ½ ид. ч. от дворното място, цялото с площ 312 кв.м.,
съставляващо имот планоснимачен № 14 от кв. 30, по плана на г**********“,
като площта на сградата била 20 кв. м.
Представено е и пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите
от 20.07.1994 г. съгласно което А.С.С. , като пълномощник на Н.Г.П.
упълномощава К.И.К. с правата дадени му от Н.Г.П. да подписва всякакви
книжа, документи, договори и спогодби във връзка с управлението,
стопанисването и разпореждането с недвижим имот, находящ се в **********,
представляващ дворно място с площ около 200 кв. м., ведно с построената
жилищна сграда от един етаж със застроена площ от около 50 кв. м.
От представеното удостоверение от 26.11.2021 г. издадено от Столична
община се установява, че за недвижим имот, 191/547 ид. ч. от дворно място от
547 кв.м., представляваща УПИ IV-786, кв. 55, ****** по предходен
кадастрален и регулационен план, попадащо в ПИ с идентификатор
**************** по КККР, с административен адрес ********** нямало
съставен акт за общинска собственост и в архива на районната администрация
не се открило стар акт за държавна собственост съставен до 01.06.1996 г.
Представено е съобщение от Столична община от 20.02.2002 г. за
дължими данъци за земя и сграда в ***********.
По делото е представено и самото нотариално дело по описа на нотариус
Виолета Петрова въз основа, на който е издаден нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № № 056 от 10.05.2022 г., том I, рег. № 1339, дело №
047/2022 г.
Разпитван е свидетелят Р.В., която посочва, че била леля на ищцата.
Ищцата живеела на в г*************, като живеела на този адрес от
закупуване на имота от бащата и майката на свидетелката, които се казвали М.
П.В. и В.И.В., като свидетелката също живяла в този имот до 1983 г.-1984 г.
Имотът представлявал голям двор около 500 кв.м, в който имало къща на един
етаж с три стаи и антре, като ищцата била достроила антре в къщата и била
построила баня и тоалетна. Бабата на ищцата била направила дарение на
ищцата да владеела къщата. Посочва, че почти всеки месец посещавала имота.
Ищцата си била дострои имота и направила ремонт, направила баня, тоалетна,
ограда на имота, порта, всичко. Имотът бил ограден от 3 страни отпред от
лицето към улицата, от лявата страна на имота и отзад имало ограда на имота,
като отдясно на имота нямало ограда, защото съседите не били разрешили.
Ищцата била поддържала целия двор, като го почиствала, и си садяла каквото
иска, като имала повече цветя, защото съседите били отрязали дървото.
Свидетелката посочва, че незнаела имота да бил разделен на два парцела, като
парцела бил един. Посочва, че строежът на съседите от източния край на
имота се намира на един метър разстояние от прозореца на ищцата, като
къщата на съседите била разположена над къщата на М. и когато валяло
5
капело върху нейния прозорец. Съседите започнали строежа преди 2-3 години.
Като свидетел по делото е разпитван В.Б., която посочва, че познавала
ищцата, тъй като живеела в квартала от 39 години от и били съседи с ищцата,
като ищцата живеела на ******, а свидетелката на ******“. Посочва, че
имотът на ищцата бил ограден, като представлявал къща с двор, като имал
черна кована порта. Ищцата била израснала в тази къща, като била направила
ремонт на къщата, като тя поддържала къщата и двора, като свидетелката не
била виждала никой друг в имота. Свидетелката не била влизала в имота и
виждала от улицата виждам, че отпред имало ограда и порта, като оградата
била бетонна. В имота били живели много хора преди, като сега живеела
ищцата. Парцелът на ищцата не бил малък, голям бил дворът, не можела да
определя точно колко е голям. Свидетелката знаела от ищцата, че някой бил
влязъл в двора й и започнал да строи, като то се виждало, тъй като от 2-3
години се появила къща, която била разположена плътно до тази на ищцата,
но не знаела на кого е тази къща.
Разпитван е свидетелят З.Т., която посочва, че познавала ответницата от
1992 г., която живеела на ****** ***********, а свидетелката живеела в
************, на две къщи от ответницата. Посочва, че ответницата била
получила имота от Н.Г. през 1993 г. Посочва, че мъжа на ответницата И. бил
починал през 1993 г. -1994 г. Ответницата заедно с децата си правили ремонт
на къщата. Посочва, че нямало проблеми с имота допреди около 2 години,
когато се карали с ищцата, която била придобила имота от нейните баба и
дядо, като тя живеела в чужбина и владеела имота откакто се върнала от
затвора през 2004 г. На ответницата имотът бил малък, а на ищцата имотът
бил голям. В имота на ответницата имало три къщи, те са на двамата й синове,
както и на самата ответница, като имотът и има около 15-20 кв.м. свободни, а
трите къщи били залепени една за друга. Къщата на ищцата била от другия
край на оградата, като между имотите на ищцата и ответницата имало ограда.
По делото е разпитван и свидетелят М.Н., която посочва, че познавал
страните, тъй като живеел в *********. Посочва, че имотът на ответницата
бил от баба Н. и като дете си бил играл в къщата на ищцата и ответницата,
като след това дворът се бил разделил. Свидетелят посочва, че дворът бил
разделен от около 15 години, но не знаел кой го бил разделил. Имотът на
ответницата представлявал, старата постройка, която имала една стая и едни
коридор, до нея сина й направил още една стая и коридор, като това
пристрояване се случило преди около 10 години, като на първия етаж имало
построени две стаи и коридор преди 10 години. Съгласно показанията на
свидетеля съпругът на ответницата се казвал г-н И., който бил починал.
Посочва, че бил чувал ищцата и ответницата да се карат по улицата преди
около година и половина във връзка с имота. Не съм виждал ищцата през
всички тези години, като къщата на ищцата била каквато била преди 30
години. Имало ограда между двата имота, която представлявала мрежа, не
знаел кой бил сложил оградата. Посочва, че и в двата имота се влизало през
порта.
Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че
6
в ************* били налични два самостоятелно обособени имота - източен
и западен, като имотите били оградени самостоятелно и от всички страни и
имали по два входа към улицата - по един за автомобили и по един пешеходен
вход. По границата между двата имота била налична ограда от метални колове
и телена мрежа, като на място се виждали и основи от стара ограда, като сега
съществуващата ограда била приблизително по границата на съществуващите
основи. Вещото лице е посочило, че в западния имот, който бил идентичен с
процесния по делото ПИ *********** / с площ от 189 кв.м./ била налична
двуетажна масивна сграда, представляваща сграда с проектен идентификатор
***********.1, върху която бил надстроен един етаж, както и втора сграда / не
нанесена в кадастралната карта/, разположена северно от първата,
представляваща тоалетна и баня. При огледа на место присъстваха
ответниците по делото, които отключили имота, в който живеят в процесната
по делото сграда. Сградата към момента нямала строителни книжа, като
същата била образувана от нанесените в кадастралния и регулационен план
две сгради, които били пристроени и надстроени. Съгласно заключението
първоначално съществувалата сграда в имота от около 20-25 кв.м. била
построена от Н.Г., която я е продала на ответницата заедно със западната част
от парцел VI-4,16 кв. 30, като последващите пристройки и надстройки са
извършени от ответницата. В източен имот /с проектен идентификатор
******** и площ 378 кв.м./ също били налични две сгради, сграда с
идентификатор ****************.2 по сега действащата КККР,
представляваща едноетажна масивна сграда, която била реновираната и
преустроена масивна жилищна сграда, отразена в кадастралната основа на
действащия регулационен план. Втората сграда в имота била разположена
източно от първата и представлява едноетажна сграда - баня и тоалетна, като
вази сграда не била нанесена в кадастралната карта. Процесният по делото
имот е имот с проектен идентификатор *********** заедно с изградената в
него сграда, като този имот представлявал западната част от ПИ
**************** по действащата кадастрална карта. Съгласно заключението
в процесния имот към момента на огледа е налична една сграда /масивна
двуетажна/, която се владее от ответницата и семейството и, които живеят в
нея. Въз основа на предходните кадастрални и регулационни планове и
наличните ръчни скици към тях, както от приложените по делото документи и
извършеният оглед на място се установявало, че процесната сграда се състоя
от две сгради, които в действащия ЗРКП са нанесени като едноетажни сгради,
долепени една до друга и на калкан със сграда в ПИ ******************.
Към 1959 година в имот с пл. №14 е била заснета и нанесена едноетажна
масивна жилищна сграда, която съвпадала с местоположение с част от
сградата, нанесена в КККР като сграда с идентификатор ****************.2
/на ищцата/, находяща се в източната част от имота. Към 1970 година в имот
786 е била нанесена само една сграда - паянтова жилищна сграда с площ от
около 25 кв.м., попадаща отново върху сега съществуващата в източната част
от имота сграда с идентификатор ****************.2 / на ищцата/, като била
заснета и ограда, разделяща имота на две части - източна и западна. Вещото
лице посочва, че при попълване през 1987 година отново е заснета ограда,
разделяща имота на две части - източна и западна, като в западната част от
имота била заснета сграда с площ от около 25 кв.м., описана в нотариален акт
от 1993 г., като сграда на Н.Г.П., която сграда съвпада със западната част на
7
процесната по делото сграда. При попълването през м. декември 1993 г. била
заснета и нанесена нова паянтова жилищна сграда в западната част на ПИ 786,
която съвпадала с на процесната по делото сграда, владяна от ответницата.
Вещото лице е посочило, че процесният по делото имот с проектен
идентификатор *********** представлявал западната част от ПИ с
идентификатор ****************, а сграда с идентификатор от
***********.1 била частично идентична със сграда с идентификатор
****************, като представлявала средната и източната част от нея,
които попадали в обхвата на ПИ ****************, като от проектната сграда
била изключена погрешно приобщената сграда от съседния от запад ПИ
******************. Вещото лице посочва, че към момента на съставяне на
нотариален акт № 54 от 24.11.1993 г. е бил в сила регулационния план от 1959
година, като посочената в нотариалния акт сграда собственост на Н.Г.П. била
идентична със сградата, заснета в ръчната скица от 1993 г. сграда, построена в
западната част на ПИ 786 /части от стари имоти с пл. №14 , №4 и №15/, като
тази сграда попадала частично върху стар имот 14, стар имот 4 и стар имот 15,
като не се установили данни за уреждане на сметки по регулация за парцел VI-
4.14 от кв. 30. Описаната в акта сграда била идентична с част от сграда с
идентификатор ****************.1 и била идентична с част от процесната по
делото сграда с проектен идентификатор ***********.1. Също така вещото
лице посочва, че към момента на съставяне на нотариален акт № 197, том VIII,
дело 1858/1992г. била в сила регулационния план от 1959 година, като в този
план нямало отреден самостоятелен парцел за ПИ 14, а парцел VI, отреден за
ПИ 4 и ПИ 14 е с площ от 614 кв.м. Площта на ПИ 14 била 325 кв.м., предмет
на акта било дворно място с площ от 312 кв.м, собственост на М. П.В., като
към момента на съставяне на акта в кадастралния план е била нанесена само
частта от сграда с идентификатор ****************.2, която сграда е била с
площ от около 25 кв.м. и е попадала в източната част от ПИ 786, която е била
отделена с ограда. Вещото лице посочва, че въз основа на ръчната скица от
1970 година акта бил съставен за част от източната част на дворното място и
сградата в него. Към момента на съставяне на нотариален акт № 130, том II,
дело 330/2004г. в сила била действащия регулационен план от 1999 г. и
архивния кадастрален план с корекциите му включително тези от 1993 г., като
към този момент в източната част на имота сградата била вече е с площ от 59
кв.м., което не било отразено в акта, а в нотариалния акт бил посочен новият
номер на парцела и квартала, в който попада имота, но описанието на сградата
и площта на имота били пренесени от акта от 1992 г. Вещото лице посочва, че
тъй като за сградите в ПИ **************** нямала строителни книжа и
документи, неможело да се установи кой бил инвеститор на строежите. В
открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че къщата на ответницата
била частично идентична със сградата нанесена в ръчната скица от 1993 г., тъй
като същата била пристроявана и надстроявана. Вещото лице посочва, че на
практика и двете сгради към момента са били имот 786, като този имот още от
1970 г. е бил разделен, тъй като има ограда между тях.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от
него и оспорено от ищеца право съществува. По иска с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да установи правото си на собственост
8
върху описаните имоти, придобито на наведеното оригинерно основание, т.е.
че е упражнявал в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно
фактическа власт върху имота с намерение да го свой, което е манифестирал
спрямо ищеца и с едностранни действия са превърнали държането на чуждата
идеална част във владение.
В случая ответникът С. И. К. съгласно представения нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти на основание давностно владение № 056
от 10.05.2022 г., том I, рег. № 1339, дело № 047/2022 г., се легитимира, като
собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот, а
именно поземлен имот проектен идентификатор № *********** по КККР на
град София, общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени със заповед №
***************г. на Изпълнителния директор на АГГК, с адрес:
***********, с проектна площ от 189 кв. м., както и на жилищна сграда-
еднофамилна с проектен идентификатор ***********.1 с проектна площ от
102 кв.м. Съгласно разрешенията дадени с тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, нотариалният акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК,
не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава
правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко
лице, което има правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на титуляря на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму
след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие
на акта е необходимо да се докаже, че титулярят не е бил или е престанал да
бъде собственик. Когато и двете страни в правния спор легитимират с
нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни
или такива за правна сделка/, то всяка страна следва да докаже своето право,
т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание.
По делото не се спори, че М. П.В. по силата на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност № 197 от 14.08.1992
г., том VIII, дело № 1858/1992 г. е била призната за собственик по давностно
владение на недвижим имот, а именно дворно място от 312 кв.м., находящо се
в ********** съставляващ парцел VI-14, в квартал 30 по плана на гр. София,
заедно с построената в същото дворно място едноетажна жилищна сграда на
25 кв. м. Също така не се спори, а и се установява от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 130 от 19.11.2004 г., том II, рег. №
8123, дело № 330/2004 г., че М. П.В. е продала на М. Д. Д. 312/586 ид. ч. от
урегулиран поземлен имот, находящ се в **********, стар парцел VI-14,
отреден за имот планоснимачен номер, в квартал 55, стар квартал 30 по плана
9
на гр. София, ********, целият с площ 586 кв. м., заедно с построената в
същото място едноетажна жилищна сграда, с площ 25 кв. м. Също така на
18.07.2022 г. по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот
по давност № 142 от 18.07.2022 г., том I-1, рег. № 1574, дело № 106/2022 г.,
ищцата е призната за собственик по давност на следния недвижим имот, а
именно поземлен имот с идентификатор № ****************, находящ се в
***************, целия с площ от 547 кв. м.
В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС и
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според чл. 68 ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Два са основните признака на
владението-упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта.
По отношение на владелеца трябва да са налице кумулативното и на двата
елемента от фактическия състав на чл. 68 ЗС - корпус и анимус. Настоящият
състав намира, че в случая са налице кумулативното предвидените елементи
на фактическия състав за придобиване по давност на процесните недвижими
имоти от страна на ответницата. В случая ответницата се позовава на
обстоятелството, че след сключването на предварителния договор от
04.08.1992 г. от нейния съпруг с продавача Н. Пеева същата е установила
своето владение върху процесните имоти. В случая съгласно неоспорената от
страните съдебно-техническа експертиза се установява, че в ***********
били налични два самостоятелно обособени имота - източен и западен, като
западният имот, който бил идентичен с процесния по делото ПИ ***********
/ с площ от 189 кв.м./ била налична двуетажна масивна сграда, представляваща
сграда с проектен идентификатор ***********.1. Като съгласно заключението
към момента на съставяне на нотариален акт № 54 от 24.11.1993 г. е бил в сила
регулационния план от 1959 година, като посочената в нотариалния акт сграда
собственост на Н.Г.П. била идентична със сградата, заснета в ръчната скица от
1993 г. сграда, построена в западната част на ПИ 786 /части от стари имоти с
пл. №14 , №4 и №15/, като тази сграда попадала частично върху стар имот 14,
стар имот 4 и стар имот 15 и описаната в акта сграда била идентична с част от
сграда с идентификатор ****************.1 и била идентична с част от
процесната по делото сграда с проектен идентификатор ***********.1, като в
открито съдебно заседание вещото лице посочва, че тази частична
идентичност на сградата се дължало поради извършеното пристрояване и
надстрояване от страна на ответницата. Настоящият състав намира, че
ответницата установи в условията на пълно и главно доказване владението си
именно върху западния имот. В случая по делото се установи, че ответницата
е получила владението на процесните имоти на основание сключения
предварителен договор. Съгласно показанията на свидетеля Т. ответницата
била получила имота от Н.Г. през 1993 г., а мъжът на ответницата И. починал
1993 г. -1994 г. Също така съгласно показанията на този свидетел ответницата
заедно с децата си правили ремонт на къщата, като в имота на ответницата
имало три къщи, те били на ответницата и на нейните синове, като трите къщи
10
били залепени една за друга. Свидетелката посочва, че къщата на ищцата била
от другия край на оградата, като между имотите на ищцата и ответницата
имало ограда. В този смисъл са и показанията на свидетеля Н., който посочва,
че имотът на ответницата бил получен от баба Н., като нейния съпруг, който
се казвал г-н И., който бил починал преди години. Съгласно показанията на
свидетеля Н. между имота на ищцата и този на ответница имало ограда, която
била от телена мрежа, като дворът бил разделен от около 15 години. Също
така имотът на ответницата представлявал, старата постройка, която имала
една стая и едни коридор, като до нея синът на ответницата направил още
една стая и коридор, като това пристрояване се случило преди около 10
години. Свидетелката Б. също посочва, за наличието на ограда между
имотите, както и за наличието на строеж. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката Василева, в частта, в която посочва, че нямало ограда откъм
имота ответницата, доколкото противоречи на останалите събрани по делото
доказателства в т. ч. и на другите свидетелски показания, както и на
заключението по съдебно-техническа експертиза. Нещо повече, че видно от
заключението по съдебно-техническата експертиза двата имота били
разделени с ограда на източен и западен още от 1970 г., тъй като през 1970 г.
била заснета и ограда, разделяща имота на две части - източна и западна, като
през 1987 г. отново била заснета ограда, разделяща имота на две части -
източна и западна, като и към момента на изготвяне на заключението на
границата между двата имота била налична ограда от метални колове и телена
мрежа, като на място се виждали и основи от стара ограда, като сега
съществуващата ограда била приблизително по границата на съществуващите
основи.
Също така следва да бъде посочено, че към момента на съставяне на
нотариален акт № 197, том VIII, дело 1858/1992г. била в сила регулационния
план от 1959 година, като в този план нямало отреден самостоятелен парцел за
ПИ 14, а парцел VI, отреден за ПИ 4 и ПИ 14 с площ от 614 кв.м., като площта
на ПИ 14 била 325 кв.м., предмет на акта било дворно място с площ от 312
кв.м., собственост на М. П.В., като към момента на съставяне на акта в
кадастралния план е била нанесена само частта от сграда с идентификатор
****************.2, която сграда е била с площ от около 25 кв.м. и е
попадала в източната част от ПИ 786, която е била отделена с ограда. С оглед
на което предмет на сделката по нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 130 от 19.11.2004 г., том II, рег. № 8123, дело № 330/2004 г.
е могъл да бъде единствено източната част от имот с идентификатор
****************, но не и западната част от имотът, който се владее от
ответницата. С оглед на гореизложеното от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че ответницата е установила своето
владение върху процесните недвижими имоти най-късно през 1994 г., което
владение продължава и към настоящият момент, като не са ангажирани
никакви доказателства, които да установят прекъсване на същото, поради
което е изтекъл предвидения в закона 10 годишен срок още към 2004 г. За
пълното следва да се посочи, че ищцата не е в състояние да се легитимира,
като собственик върху процесния имот на основание представен нотариален
11
акт за собственост върху недвижим имот по давност № 142 от 18.07.2022 г.,
том I-1, рег. № 1574, дело № 106/2022 г., доколкото съгласно посоченото
тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК,
доколкото и двете страни легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имота, то всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание, което в случая не е сторено, доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява, ищцата да е упражнявала владение върху
западната част от имота, още повече, че оградата разделяща имота на източен
и западен е построена още към 1970 г. и не е била премахвана. Такива
доказателства не представляват и представените квитанции издадени от
Столична община за заплатени данъци за земя и сграда , както и за
задължения за ВиК услуги и ел. енергия, които са годни да установят
единствено плащането на задълженията, още повече, че видно от
представените доказателства за двата имота е имало и различни партиди,
която се водят на страните по делото. Предвид на гореизложено, доколкото
ответницата установи да е осъществявала явно владение върху процесния
имот, което е било необезпокоявано, непрекъснато и в предвидения от закона
срок, още повече, че доказателствата са еднопосочни, че същата е извършвала
пристрояване и надстрояване в имота, то същата е придобила собствеността
върху процесните имоти по давност.
С оглед на гореизложеното, доколкото по делото е безспорно установено,
че процесния недвижим имот се явява собственост на ответника, поради което
предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искането с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за
отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижими имоти на
основание давностно владение № 056 от 10.05.2022 г., том I, рег. № 1339, дело
№ 047/2022 г., с оглед на неоснователността на иска по чл. 124 от ГПК, то
същото не следва да бъде разглеждано.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищеца не се дължат разноски. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски, като
на страната следва да се присъдят сумите от 840 лв. депозит за вещо лице.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес
***********, чрез адв. Х. Р., против С. И. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес *********** чрез адв. М. Г., отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че С. И. К. не е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с проектен идентификатор № *********** по КККР на град София,
общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени със заповед №
12
***************г. на Изпълнителния директор на АГГК, с адрес:
***************, с проектна площ от 189 кв. м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10м), при съседи: Поземлени имоти с идентификатори:
**************,*************,************,**********,**************,
който поземлен имот е част от заличен обект от КККР, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****************, находящ се в
***************, целия с площ от 547 кв., м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10м), с номер по предходен план: 786, квартал 55, парцел IV, при съседи: ул.
„513-та“, отляво - Е.М., отдясно - К., отзад - Д.И.,, и при съседи по
кадастрална карта;
**********,************,************,*************,***************,**********,,
без 12 кв.м. от поземления имот, отредени за нереализирана на място задънена
улица, както и не е собственик на построената в ПИ Жилищна сграда-
еднофамилна с проектен идентификатор ***********.1 с проектна площ от
102 кв.м., предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи - 1,
която сграда представлява заличен обект от КККР, представляващ сграда с
идентификатор ****************.1, разположена в ПИ с идентификатори
******************, **************** и принадлежаща към ПИ с
идентификатор **************** със застроена площ 140 кв. м., бр. етажи 1,
предназначение: Постройка на допълващо застрояване.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***********,
чрез адв. Х. Р., да заплати на С. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
*********** чрез адв. М. Г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
840 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13