Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260339
гр.Бургас, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 958 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Т.П.П., ЕГН: **********, адрес: ***, против Наказателно
постановление № 4/20.01.2021г., издадено от Кмета на Община Камено, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредбата за управление на
отпадъците на територията на Община Камено е наложено наказание глоба в размер
на 300 лв.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и необоснованост.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
като се представлява от адв. *. Същият посочва, че не е доказано авторството на
деянието, както и че са налице противоречия в свидетелските показания.
За
Административно - наказващият орган, представител не се явява.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно
от разписката на л. 6 НП е връчено на 27.01.2021 г., а жалбата е подадена на 02.02.2021
г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по
следните съображения:
На неустановена дата през 2020 г. бил подаден сигнал в Община Камено, че
лице е изхвърляло строителни и битови отпадъци в депо гр. Камено, което било с
преустановена експлоатация. В деня на постъпване на сигнала св. Г.К.-***,
заедно с друго лице, посетили депото и констатирали наличие на строителни и
битови отпадъци. Прегледали и записи, на които се виждало непознато за тях
лице, което изхвърлило отпадъците. Било им посочено от Т. *- кмет на с. *, че
лицето, което изхвърлило отпадъците било жалбоподателят Т.П..
Няколко дни след проверката на депото- на 03.11.2020 г., на П. бил съставен
АУАН, в който била посочена разпоредбата на чл. чл. 11, т. 1 от Наредбата за
управление на отпадъците на територията на Община Камено. Актът не бил връчен
на жалбоподателя. На 20.01.2021г. било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът намира, че са допуснати
множество процесуални нарушения, всяко едно от който е самостоятелно основание
за отмяна на наказателното постановление.
На първо място, в
НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредбата.
От прочита на същата е видно, че чл. 11 няма алинеи, а само точки. Това
несъответствие не е непреодолимо и може да се заключи, че всъщност се визира
чл. 11, т. 3 от Наредбата. По-важното обаче е друго. Чл. 11, т. 3 гласи, че се
забранява изхвърляне на отпадъци от производствени и от търговски обекти,
заведения на обществено хранене, административни и жилищни сгради, в уличните
кошчета за смет. Нито в АУАН, нито в НП има въвеждане на подобни съставомерни
признаци при описанието на фактическата обстановка. В тях е записано, че
жалбоподателят изхвърля битови и строителни отпадъци на нерегламентирано място
(като в АУАН е уточнено, че се касае за депо с преустановено предназначение и е
посочена разпоредбата на чл. 11, т. 1 от наредбата). Налице е разминаване между
описанието на нарушението в НП и соченото за нарушено правило за поведение,
което неминуемо накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като последният
е поставен в невъзможност да разбере срещу какви факти да се защитава.
На второ място,
посочено е че се налага глоба в размер на 300 лв., но никъде не посочено
правното основание за налагане на това наказание. Това от една страна накърнява
правото на защита на наказаното лице, а от друга поставя съда в невъзможност да
направи преценка за законосъобразността на наложеното наказание- дали изобщо за
неизпълнение на това задължение е предвидена санкция, дали наказанието е в
предвидените от закона предели, дали отговаря на тежестта на нарушението т.н.
На следващо място,
правата на наказаното лице са били нарушени, защото АУАН не му е бил връчен.
Видно е, че на същият липсва подпис на „нарушител“, т.е. актът не е връчен.
Накрая на акта са положени подписи на лица за „обстоятелствата по т. 2“- отказ
за получаване и ненамиране на адреса. Не става ясно обаче за кое от двете
обстоятелства са се разписали свидетелите. От това следва, че не може да се
заключи, че е бил налице отказ от подписване, което е допустима хипотеза АУАН
да не бъде връчван. От друга страна, ако нарушителят не е бил намерен (което е
трудно да се приеме при положение, че актосъставителят заяви, че местността
била малка и хората се познавали и очевидно кметът на с. *, който е посочил
нарушителят, е и връчител на акта), то е следвало да бъде извършено щателно
издирване, за което липсват каквито и да е данни.
Изложеното е напълно
достатъчно за отмяна на атакуваното постановление, поради накърняване правото
на защита на жалбоподателя.
Независимо от
горното, следва да се отбележи, че нарушението е и недоказано.
Съгласно чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН в наказателното постановление следва да се съдържа
описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и описание на
обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са
били нарушени виновно. Иначе казано, изискване към този правораздавателен акт
е, нарушението да бъде очертано както от фактическа, така и от правна страна.
Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни факти-
какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин
и кога.
В АУАН изобщо не
става ясно на коя дата се твърди да е извършено нарушението, а е налице дата на
съставянето на акта. В постановлението вече е записано, че жалбоподателят на
03.11.2020 г. изхвърлял отпадъци на нерегламентирано място. В този смисъл, на
жалбоподателя е повдигнато обвинение, че именно на тази дата е извършено
нарушение и тази дата влиза в предмета на доказване. Видно от свидетелските
показания на актосъставителя обаче, датата 03.11.2020 г. е именно датата, на
която единствено е бил съставен актът, докато сигналът за извършено нарушение
бил подаден няколко дни преди това, като в деня на подаването му било посетено
и мястото. Ясно е, че няма как вмененото нарушение да е извършено на датата,
посочена в НП, поради което обвинението остава недоказано в тази му част.
Ирелевантно е и евентуалното точно установяване на тази дата, тъй като няма как
да бъде извършено изменение на обвинението пред съда. АНО е следвало да събере
данни за това на коя дата всъщност е било забелязано лице да изхвърля отпадъци
и да я посочи в постановлението.
В заключение следва
да се посочи, че наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 16), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. По делото не е направено възражение за
прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата, т.е. уговореното възнаграждение следва да се присъди изцяло.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Община
Камено да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията,
изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 4/20.01.2021г., издадено от Кмета на Община Камено, с което на Т.П.П.,
ЕГН: **********, адрес: ***, за нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредбата
за управление на отпадъците на територията на Община Камено е наложено
наказание глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Община Камено да заплати на Т.П.П.,
ЕГН: **********, адрес: ***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала: Д.Б.