№ 106
гр. К., 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20235140100435 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове на „В. К.” ООД,
ЕИК *******, с адрес: ******* против Т. С. А., ЕГН **********, с правна квалификация чл.
198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3 240,02 ( три хиляди двеста и четиридесет лева и 2 ст.) лева,
представляваща главница по договор за доставка на битово-комунални услуги, за питейна
вода и отвеждане на канална вода за периода от 09.12.2020 г. до 06.02.2023 г., за обект, аб.
№ *******, с адрес: ******* , както и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в периода от 14.02.2021 г. до
12.04.2023 г., в размер на 56,99 лв. ( петдесет и шест лева и 99 ст.), ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране исковата молба 13.04.2023 г. до
окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода при
Общи условия (ОУ) на основание чл.198о от Закона за водите, приети и влезли в сила по
реда на ЗРВКУ. Ответникът не е заплатил в рамките на исковия период стойността на
потребената питейна вода за процесния обект. Твърди се, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като иска уважаване на предявените
искове и присъждане на разноски.
Ответникът, чрез особения представител адв. Р., оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани и иска тяхното отхвърляне. Твърди липса на облигационно
правоотношение, доколкото се оспорва, че ответникът е потребител на ВиК услуги. Оспорва
се ВиК услугите да са фактически доставени. Възразява се за изтекла давност.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими и основателни, по следните съображения:
Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
юридически факти: 1) наличието на действително правоотношение по договор за доставка
на вода за питейно-битови нужди при Общи условия, по силата на което доставчикът се е
1
задължил да достави процесните стоки и услуги, а потребителят да заплати уговорената
продажна цена и 2) установяване, че доставчикът фактически е доставил вода за питейно-
битови нужди в твърдяното количество на потребителя.
В тази връзка за да е налице договор за доставка на битово-комунални услуги за
питейна вода и отвеждане на канална вода, е необходимо да се докаже, че ответникът е
собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот, или пък, че между него и ищеца е
сключен нарочен договор, в който смисъл са разясненията на ТР № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, които следва да намерят приложение по аналогия що се отнася и до договора за ВиК
услуги.
В случая се установява, че водоснабдения обект е бил собственост на ответника, в
рамките на процесния исков период, което обстоятелство се доказва както от представената
по делото /л. 94/ справка от Служба по вписванията – гр. К., така и от представените по
делото карнети, имащи характер на изходящи от ответника частни документи за обема на
доставените услуги, т.е. на разписки, а също и от споразумение за разсрочване на вземането
/л.89/ и заявление за промяна на партида /л.90/, депозирано от новия собственик на
06.02.2023 г.
Установява се от приетата ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че стойността на
доставените услуги съответства на размера на исковата претенция.
По изложените съображения съдът намира предявите искове за доказани по
основание и размер. Неоснователно е наведеното възражение за изтекла погасителна
давност, тъй като срокът на давността, който е тригодишен, не е изтекъл към датата на
исковата молба 13.04.2023 г.
При този изход на делото ответникът носи отговорност за разноски за държавни
такси, експертиза, особен представител и за адвокатско възнаграждение, които възлизат
общо на 1534,60 лева, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, РС-К.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Т. С. А.,
ЕГН ********** да заплати на „В. К.” ООД, ЕИК *******, с адрес: ******* сумата от 3
240,02 ( три хиляди двеста и четиридесет лева и 2 ст.) лева, представляваща главница по
договор за доставка на битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална
вода за периода от 09.12.2020 г. до 06.02.2023 г., за обект, аб. № *******, с адрес: ******* ,
както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното задължение,
считано от падежа на всяка вноска в периода от 14.02.2021 г. до 12.04.2023 г., в размер на
56,99 лв. ( петдесет и шест лева и 99 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране исковата молба 13.04.2023 г. до окончателното й заплащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. С. А., ЕГН ********** да заплати на „В.
К.” ООД, ЕИК ******* сумата от 1534,60 ( хиляда петстотин тридесет и четири лева и 60
ст.) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
2