№ 21500
гр. София, 19.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110143086 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от Л. П. М. срещу ................. осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр.
45 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – стрес, негативни емоции, обида, безпомощност, вследствие от
противоправно поведение на ответното учебно заведение, изразяващо се в незаписването й
като студент по съвместна магистърска програма „Дигитален маркетинг и социални медии“
за академичната 2021 г. – 2022 г. на Университета в Йорк и ................., при създадена и
поддържана представа у ищцата, че реално е била записана, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата Л. М. твърди, че в края на 2020 г. започнала кандидатстването си за прием за
обучение през академичната 2021 г. – 2022 г. по съвместна магистърска програма на
Университета в Йорк, Великобритания, чрез „Сити Колит“ - Солун и ................. - „Дигитален
маркетинг и социални медии“, за която научила от публикация в уебсайт. Посочва, че във
връзка с кандидатурата си осъществила контакт и поддържала комуникация с представил на
ответното учебно заведение – Десислава Пенчева, на длъжност „секретар – специалист“.
Излага, че надлежно е подала необходимите документи до „.............“ - Европейски
университетски комплекс към Университета в Йорк, след което – на 12.05.2021 г. получила
официално потвърждение от „.............“, както и от представители на НБУ за одобряване на
кандидатурата й за провеждане на обучение по програмата в град София, след което М.
заплатила необходимата такса за първи семестър. Последната сочи, че обучението следвало
да се проведе в рамките на три семестъра, в сградата на ................., а част от лекциите и в
неприсъствена форма. При успешно завършване на обучението М. следвало да получи
диплома за завършено висше образование, степен „магистър“ от Университета в Йорк, както
и диплома за завършено висше образование, степен „магистър“ от .................. Поддържа, че
учебната 2021/2022 г. по избраната от нея специалност започнала на 04.11.2021 г. в сградата
на ответното учебно заведение, когато ищцата била официално регистрирана. Същата не
получила факултетен номер и студентска книжка. Посочва, че е посещавала провежданите
лекции в продължение на цял семестър и е положила всички изпити. В хода на обучението е
уведомена от представители на ответника за необходимостта да бъде записана и като
студент в НБУ. В последвалата комуникация със служители на ................. й било обяснено,
че е невъзможно записването й като студент във висшето учебно заведени и
продължаването на обучението, тъй като завършеното от М. висше образование „бакалавър“
не е в същото професионално направление. Ищцата твърди, че през месец март 2022 г. била
1
уведомена за невъзможността да бъде записана по посочената програма, съответно да
посещава следващите лекции в НБУ. Считано от 30.03.2022 г. студентският й имейл акаунт
бил спрян и вече нямала достъп до него. Излага, че реално същата не била записана като
студент и не получила диплома, въпреки посещаване на проведените лекции през целия
семестър. Ищцата предала последната си курсова работа на 01.04.2022 г. чрез използвана
онлайн – платформа, което било и последното й реално участие в учебната програма
„Дигитален маркетинг и социални медии“. След осъществена проверка било установено, че
ответникът няма акредитация да извършва процесното обучение по съвместна магистърска
програма с Университета в Йорк. Намира, че поведението на ответника, изразяващо се в
реалното незаписване на Л. М. като студент в ................., въпреки създадената и поддържана
у нея представа, че това е осъществено, реализирано чрез неговите конкретни
представители, на които е възложено извършването на дейността, свързана с прием на
студенти в процесната програма, е противоправно и е довело до претърпяване от ищцата на
конкретни неимуществени вреди – преживян стрес и негативни емоции, започнали по време
на фактическото обучение и продължаващи към момента. Посочва, че вследствие от
поведението на ответната страна М. се чувства обидена, тъй като въпреки положените
изпити, присъствие на лекции и отделено време за повишаване на професионалната си и
образователна подготовка, не получила очакваното поведение от ответната страна, не се
води като студент и няма право на академична справка. Плановете й за реализация и за
придобиване на по-добри знания били сринати. Изпитала гняв и отчаяние, които довели до
напрежение, срам и разочарование за доверието си. Претърпените вреди същата оценява на
сумата от 6 000 лева, чието заплащане претендира от ответника, който чрез съответните
представители на учебното заведение, не е записал Л. М. като студент, създавайки
невярната представа, че това е осъществено. Намира за дължима и претендира и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
09.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и присъждане на сторените по делото
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
исковата претенция като неоснователна, отричайки да е възлагал извършването на работа на
сочените от ищцата негови представители. Заявява, че между ................., „.............“ –
Европейски Университетски Комплекс към Йоркски Университет и Йоркски Университет е
подписано споразумение от 22.07.2021 г. за осъществяване на програми за двойна диплома.
Съгласно клаузите на споразумението „.............“ и НБУ следва заедно да определят кои
кандидати да бъдат приети и записани като студенти съгласно нарочни критерии, описани в
Приложение № 1 към Споразумението. Процесът на прием се управлява именно от двете
заведения в съответствие с българското законодателство. Твърди, че НБУ законосъобразно е
отказал да запише Л. М. като студент в конкретната магистърска програма „Дигитален
маркетинг и социални медии“, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 6 от Закона за
висшето образование, с оглед завършената към този момент от ищцата М. ОКС –
„бакалавър“, то същата има правото да продължи образованието си в ОКС „магистър“
единствено в същото професионално направление, откъдето следва невъзможността да бъде
записана в желаната от нея магистърска програма. Поддържа, че за посочените
обстоятелства ищцата е уведомена многократно от легитимния представител на НБУ, но
въпреки това същата е продължила да посещава занятията, без да е записана като студент.
Наред с това ответникът счита, че е положил необходимата грижа, предлагайки на М.
алтернативни варианти за обучение, които не били приети от нея. Оспорва наличието на
предприети от него действия или поведение, което би довело до морални – неимуществени
вреди, тяхното реално напътване и връзката им с действия на НБУ или на лица при
изпълнение на възложена работа от Университета. С тези доводи ответникът отправя искане
за отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на по-нисък размер на обезщетение,
поради прекомерност на заявения от ищцата.
2
Съдът, при извършената по реда на чл. 145 ГПК, проверка относно редовността на
направените искания от страните, намира, че на ответника следва да бъдат дадени указания
да обоснове правния си интерес от искането си по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане в
настоящия процес като трето лице – помагач на лицата Т.П.Т., Д.К.П. и „.............“ –
................., чрез посочване на фактическите/правни основания, поради които счита, че тези
лица имат интерес решението да бъде постановено в полза на ................., в частност чрез
посочване наличието на конкретно основание за реализиране на регресната им отговорност,
както и да представи доказателство относно правосубектността на ".............“ – .................,
съгласно законодателството на държавата, в която е учредено и съществува, в противен
случай искането за допускане на участието на тези лица като подпомагаща страна ще бъде
оставено без уважение. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че правният
интерес във връзка с искане по чл. 219, ал. 1 ГПК не се предполага, а следва да бъде
обоснован от съответната страна, поради което изложеното в отговора, че този интерес е
виден и законосъобразен не е достатъчно, за да обоснове извод за наличието на
предпоставките по чл. 219 ГПК и за уважаване на искането на ответната страна.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие от непозволено увреждане, както следва:
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия
състав на твърдения деликт: 1). осъществяването на описаното деяние и неговата
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено
поведение) – като конкретно поведение, реализирано по описания начин, а именно чрез
незаписване на ищцата като студент по процесната съвместна магистърска програма, при
създаване на представа, че е надлежно приета и записана; 2). причиняването на
неимуществени вреди и техния размер; 3). причинна връзка между противоправното деяние
и настъпилите вреди.; 4). отговорност на ответника за вредите, причинени от лицата, на
които същият е възложил извършване на работата, при или по повод изпълнението й, без да
е необходимо установяване на прекия причинител.
При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от
непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до
доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да
опровергае твърдените от ищцата обстоятелства за наличието на елементите от фактическия
състав, пораждащ отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, в т. ч., че не отговаря за
действията във връзка с приема и записването на студенти по процесната магистърска
програма.
По доказателствените искания на страните:
Приложените от страните – от ищеца към исковата молба и уточнителната молба
(доколкото документите, съставени на чужд език са придружени с преводи на български
език) и от ответника - към отговора писмени материали са относими към предмета на спора
и необходими за правилното решаване, поради което следва да бъдат приети като писмени
доказателства.
Като относими и своевременно заявени следва да бъдат уважени исканията и на двете
страни за допускане до разпит на по двама свидетели, при режим на довеждане, за
установяване на изложените от тях обстоятелствата, с оглед разнородния им характер.
Искането на ответника за допускане изслушването на експертиза и определяне на вещо
лице по въпроса, формулиран в т. 2 от доказателствените искания, следва да бъде оставено
без уважение, доколкото посоченото обстоятелство – наличието на договорни отношения
подлежи на установяване в процеса чрез други доказателства, а не по реда на чл. 202 ГПК.
3
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника ................. в двуседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение с писмена молба да обоснове правния си интерес от искането по чл.
219, ал. 1 ГПК за привличане в настоящия процес като трето лице – помагач на лицата
Т.П.Т., Д.К.П. и „.............“ – ................., чрез посочване на фактическите/правни основания,
поради които счита, че тези лица имат интерес решението да бъде постановено в полза на
................., в. ч. чрез посочване наличието на конкретно основание за реализиране на
регресната им отговорност в случай на уважаване на исковата претенция, както и да
представи доказателство относно правосубектността на „.............“ – ................., съгласно
законодателството на държавата, в която е учредено и съществува, в противен случай
искането за допускане на участието на тези лица като подпомагаща страна в процеса на
страната на ответника ще бъде оставено без уважение.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ответника ................. по чл. 219 ГПК до
изпълнение на дадените указания, респ. изтичане на срока за това.
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2023 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните – към исковата и уточнителната молба от ищцата и към писмения отговор от
ответника писмени материали.„
ДОПУСКА по искане на ищцата събиране на гласни доказателства, чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата молба.
ДОПУСКА по искане на ответника събиране на гласни доказателства, чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата,
посочени в отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 202 ГПК за определяне
на вещо лице за отговор на въпроса, формулиран в т. 2 от доказателствените искания в
отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните възможността най – късно в първото по делото заседание
да вземат становище по дадените указания и проекто – доклада
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина
е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил
4
по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия
си адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за
връчване; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1,
както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да
уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5