Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 8
14.04.2010 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СИЛИСТРЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в публично
заседание на девети март две хиляди и десета година
Като разгледа докладваното
Гр.д. № 245 по описа на
Постъпила е искова молба от Д.К.Ц. с ЕГН ********** против К.Й.С. с ЕГН **********
с искане последният да бъде осъден да му заплати сумата 91597
лева,
дадена в заем и невърната до момента. Удостоверява задължението на С. с представения запис на заповед
от 20.10.2005год. за сумата от 48409 евро. Обяснява размера на претенцията си
като разлика между сбора на главницата по записа с начислена 1% месечна лихва и
изплатени от С. 19000евро. Заявява, че тъй като записът на заповед няма
изискуемите в Търговския закон реквизити, ще се ползва от него като обикновена
разписка за дълга.
С., чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск по основание и размер. Позовава се на липса на доказателства за
сключен договор за заем между страните и индивидуализацията им като субекти на
създадено правоотношение.
Съобразявайки становищата на страните с оглед
представеното писмено доказателство, настоящият съд достигна до следните изводи
от фактическа и правна страна.
Представеното доказателство, именувано запис на
заповед, не поражда менителнично задължение, защото не съдържа изискуемите в
чл.535 от ТЗ реквизити.При това положение, за да се ползва с удостоверителна
сила, недействителният запис на заповед следва да се конвертира в друга
действителна правна сделка. За да може това да стане, документът трябва да съдържа
елементите на такава сделка. Според обстоятелствата на случая един
недействителен 33 може да се конвертира в паричен заем или в поемане на парично
задължение.
В исковата молба се твърди, че
претендираната сума е била дадена в заем, а в молбата на лист 23 - че Ц. е
"подпомагал финансово ответника". От текста на писменото
доказателство не може да се направи извод в нито една от посоките - получил ли
е С. посочената сума, защо и от кого, Ц. ли е кредитора му или е
лице-посредник, на когото ще я изплати?... То не дава отговор на въпроса има ли
създадено правоотношение между страните и какво е то. И тъй като не са
депозирани други доказателства, а и не се направи искане за събиране на такива,
твърдението на Ц.,че основанието на вземането му е дадена в заем и невърната
сума, остана недоказано. Дори да се приеме обратното, липсата на уговорен срок
за връщане на парите задължава ищеца да изпълни процедурата по чл.240 ал.4 от ЗЗД - да отправи покана до ответника, който в течение на един месец от поканата
трябва да върне заетите пари.В случая това не е сторено и определя
неоснователността на предявения иск.
В представеното доказателство К.С. заявява:
"Безусловно обещавам да изплатя...".Израз, който може да се възприеме
единствено като абстрактно волеизявление. Но това волеизявление би обвързвало С.
само, ако документът беше облечен във формата, императивно определена в чл.535
от ТЗ. В случая това не е така и затова съставеният документ сам по себе си не
установява друго, освен че е направено такова изявление, но не и че посочената
в него сума се дължи.
Не без значение е и липсата в документа на точно
персонифициране на посочените в него лица с техните лични данни и в какво
качество са. Това е задължително, защото е в пряка зависимост с основанието на
правната сделка, към която е насочено имущественото разместване между
участниците в нея.
Мотивиран от изложеното, произнасящият се съд,
РЕ Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.Ц. с ЕГН ********** против К.Й.С.
с ЕГН ********** иск за осъждането му
да заплати сумата от 91597/деветдесет и една хиляди петстотин деветдесет и
седем/лв., ведно със законните последици и направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
|
|
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.