РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,27.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, V-ти състав, в
публично заседание на 29. октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм.
дело № 486 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр.
чл. 21, ал. 2 от Закона за
насърчаване на заетостта (ЗНЗ).
Постъпила
е жалба от И.Л.Г. ***, против Решение от 12.08.2020 г., издадено от директор на
Дирекция "Бюро по труда" гр. Русе (ДБТ – Русе), с което е прекратена
регистрацията й в бюрото по труда, тъй като не е уведомила за промяна в
декларираните обстоятелства в изискуемия 7-дневен срок от настъпването на промяната
в декларираните данни. В жалбата оспорващата твърди, че решението е
незаконосъобразно. Сочи, че извършваната от нея дейност като член на
управителния съвет на кооперация не представлява трудова дейност, за която
следва да уведомява ДБТ. Иска съдът да отмени изцяло оспореното решение.
Претендира присъждане на разноски.
Административният
орган, ответник по жалбата – Директор на Дирекция "Бюро по труда" –
Русе, чрез представител по пълномощие – юриск. В.Р., оспорва жалбата, като
твърди, че е безспорно установено съществуването на осигурително
правоотношение, за което оспорващата не е уведомила органите по заетостта в
указания от закона срок, което сочи за материална законосъобразност на
обжалваното решение. Не претендира присъждане на разноски.
Като
съобрази оплакванията на оспорващата, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт, съгласно чл. 168 АПК, съдът приема за установено
следното:
С
жалбата се оспорва индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност, съгласно изричния текст на чл. 21 от ЗНЗ,
подадена е от лице с правен интерес и в законоустановения 14-дневен срок от
съобщаването на решението на 14.08.2020 г. – л. 9 от преписката). Ето защо
производството е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Не
се спори между страните, че оспорващата е била регистрирана в Дирекция
"Бюро по труда" гр. Русе по заявление №10086193/13.04.2020 г. като
безработно лице, което търси работа и има готовност да започне такава след
уведомяване. Като регистрирано лице, оспорващата е подписала декларация, че е
запозната със задължението писмено да уведоми съответното Бюро по труда в
7-дневен срок за промяна в декларираните от нея обстоятелства. По делото не се
спори, че жалбоподателката е член на управителния съвет на ЗКПУ „Родна земя“
гр. Русе, кв. „Средна кула“ (кооперацията) и е взела участие в заседания на
управителния съвет на 28.05.2020 г., 17.06.2020 г. и 02.07.2020 г., видно от
приложените протоколи от проведените заседания. Не се оспорва и
обстоятелството, че за тази дейност на жалбоподателката е заплатено
възнаграждение в размер на 80 лв. за заседание. Няма спор също така, че от
страна на Г. не е подавано заявление до ДБТ – Русе, с което да жалбоподателката
да декларира извършваната еднократно всеки месец дейност.
На
05.08.2020 г. в ДБТ – Русе е получено писмо от ТП на НОИ – Русе, с което се
съобщава, че при извършена проверка от контролен орган на НОИ е установено
участие на жалбоподателката в посочените по-горе заседания на управителния
съвет на кооперацията, за което й е изплатено възнаграждение и са подадени
данни за осигуряването й в Регистъра на осигурените лица. Към писмото са
приложени протоколи от процесните заседания, в които фигурира жалбоподателката.
На 12.08.2020 г. директорът на Дирекция "Бюро по труда" – Русе издава
оспореното решение. То е обосновано с правната норма на чл. 20, ал. 4, т. 7 от ЗНЗ. Като мотиви в решението е прието
неизпълнение на задължение от страна на И.Г. да уведоми органите от Агенцията
по заетостта за промяна в декларираните обстоятелства в 7-дневен срок от
настъпването им като изрично е посочено, че неуведомяването касае участието й в
заседанията на управителния съвет на кооперацията на 28.05.2020 г., 17.06.2020
г. и 02.07.2020 г.
По
делото е разпитан като свидетел С. Д. – председател на ЗКПУ „Родна земя“, който
в показанията си потвърждава, че жалбоподателката е участвала в процесните
заседания на управителния съвет (не си спомня конкретно само за заседанието на
28.05.2020 г.) и й е изплатено възнаграждение за това. Посочва, че
организирането на заседанията на управителния съвет става в рамките на два-три
дни, като окончателно потвърждение на участието на членовете се получава по
телефона в предходния ден. Заседанията
траят око 40-45 мин.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
Постановеното
решение е издадено от орган с материална и териториална компетентност съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ във вр. чл. 25, ал. 2 и т. 72 от Приложение № 3 към чл. 25,
ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта. Актът е издаден в условията на
заместване след оправомощаване на конкретното длъжностно лице, издател на акта,
по надлежния ред.Възраженията на жалбоподателката и аргументите за нищожност на
решението поради липса на компетентност не мога да бъдат споделени.
Административният орган, компетентен да издаде административният акт не може да
бъде отъждествен с юридическото лице според приложената от жалбоподателката
извадка от Регистър „Булстат“.
Актът
е в изискуемата по закон форма, съдържа правни и фактически основания.
Съдът
намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Действително
жалбоподателката не била уведомена по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване
на административното производство, чието начало е сложено с писмото, получено
от ТП на НОИ – Русе, имащо функцията на сигнал. Това нарушение обаче съдът
счита за несъществено в конкретния случай, доколкото всички релевантни за
случая обстоятелства са били установени и предвид факта, че жалбоподателката не
твърди различни факти, то не би могла да представи доказателства, които да
обосновават различни изводи. Възраженията си относно правилното приложение на
материалния закон жалбоподателката е развила пред настоящия съд, при което
правото й на защита не е ограничено по никакъв начин.
Налице
са и материалноправните предпоставки за прекратяване регистрацията на
оспорващата като безработно лице поради неуведомяване на органите от Агенция по
заетостта за промяна в декларирани обстоятелства в 7-дневен срок от
настъпването й. Това е нормативно задължение, въздигнато по силата на чл. 18,
ал. 5, изр. 2 от ЗНЗ и по делото е безспорно, че в конкретния случай липсва уведомяване
на териториалните органи на Агенцията по заетостта за участието на
жалбоподателката в проведените на 28.05.2020 г., 17.06.2020 г. и 02.07.2020 г.
заседания на управителния съвет на ЗКПУ „Родна земя“.
В
конкретния случай спорния по делото въпрос е дали въобще е възникнало
задължение за жалбоподателката за деклариране на промяна в обстоятелствата, декларирани
при подаване на заявлението за регистрация в ДБТ – Русе, при което неизпълнението
на това задължение да породи правомощието на директора на дирекция "Бюро
по труда" да издаде решение по чл. 20, ал. 4, т. 7 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията.
В
подаденото от жалбоподателката заявление-декларация за регистрация от
13.04.2020 г., същата, съобразно образеца на заявлението, е декларирала, че не
упражнява трудова или друга дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по Кодекса за социално осигуряване или законодателството на друга
държава. Декларирането на това обстоятелство е от значение във връзка с
предвидената хипотеза за прекратяване на регистрацията в ДБТ на основание чл.
20, ал. 3, т. 4 от ЗНЗ. При това положение за жалбоподателката възниква
задължение по чл. 18, ал. 5 от ЗНЗ да уведоми органите на Агенцията по
заетостта при промяна на това обстоятелство, а именно ако започне да упражнява
трудова или друга дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО
или по законодателството на друга държава.
Съгласно
чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са членовете на
кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в
кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в
кооперацията, не се осигуряват за безработица. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона
за кооперациите членовете на управителния съвет се избират измежду членовете на
кооперацията. При това положение членовете на управителния съвет на
кооперацията, като членове на кооперацията, когато получават възнаграждение за тази
си дейност подлежат на задължително осигуряване на основание цитираната норма
на чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
Ето
защо съдът приема, че с обективния факт на участие в заседанията на
управителния съвет на ЗКПУ „Родна земя“ на 28.05.2020 г., 17.06.2020 г. и
02.07.2020 г., оспорващата е лице подлежащо на задължително осигуряване за
всички социални рискове (освен безработица), това обстоятелство представлява
промяна в декларирания пред ДБТ статус на безработно лице, за настъпването му
следва лицето да се яви и подаде уведомление в съответния срок, като
неизпълнението на това задължение има за последица прекратяване на
регистрацията в ДБТ. Фактът, че извършваната дейност е само в един ден от
месеца не намира отражение върху коментираното задължение на лицето да уведоми
органите на Агенцията по заетостта за започването, респективно и за
приключването на дейността.
Възраженията,
развити от жалбоподателката, са свързани основно с твърдението, че същата не е
работила по трудово правоотношение в кооперацията, какъвто факт всъщност не се
и твърди. На задължително осигуряване по реда на КСО обаче подлежат не само
работещите по трудови правоотношения а и извършващите други дейности, изрично
изброени в чл. 4 от КСО. Именно в тази връзка и изявлението в
заявлението-декларация за регистрация, с което се декларират релевантни
обстоятелства включва деклариране упражняването не само на трудова, но и на
друга дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване.
С
оглед на това, съдът счита, че са налице доказани елементите от фактическия
състав по чл. 20, ал. 4, т. 7 от ЗНЗ във връзка с неизпълнение на задължението,
визирано в чл. 18, ал. 5, изр. 2 с.з. При това положение оспореното решение е
постановено в съответствие с материалния закон. Ето защо съдът намира, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата по закон форма,
при липса на нарушение на административнопроизводствените правила и при
спазване на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона,
поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на И.Л.Г. ***,
против Решение от 12.08.2020 г., издадено от директор на Дирекция "Бюро по
труда" гр. Русе, с което е прекратена регистрацията й в бюрото по труда,
тъй като не е уведомила за промяна в декларираните обстоятелства в изискуемия
7-дневен срок от настъпването на промяната в декларираните данни.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: