Р Е Ш Е Н И Е № 751
14.06.2017г.,
град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав
в закрито заседание на 14.06.2017г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХОВА
НИКОЛАЙ
ГОЛЧЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ст.Михова гр.дело №1243 по
описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано по жалба на А.А.К.,
ЕГН **********, , подадена чрез пълномощника адв. Е.Т. против действията на ЧСИ
Сурпик Татарян с рег.№830, с район на
действие ПОС по изп.д.№120/2015г.,
касаещи извършено на 08.02.2017г.
разпределение.Релевирани са оплаквания от жалбоподателката,че не е била призована за предявяване на
разпределението от съдебния изпълнител, с което е била лишена
от възможността да защити интересите си. Поддържа, че в обжалваното
разпределение неправилно е преценено, че вземанията на съдебният
изпълнител и на първоначалния
взискател за разноски се ползват
с привилегия по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД. Твърди,че вземането й по изпълнителното дело за
издръжка се ползва с привилегия по чл.136,ал.1,т.5 от ЗЗД и следва да се
удовлетвори преди това за разноските дължими на ЧСИ и на първоначалния по делото
взискател.Като не е съобразил реда на привилегиите и не е присъдил суми в полза
на жалбоподателката , в качеството й на присъединен по делото взискател, съдебният
изпълнител е извършил незаконосъобразно разпределение , което се настоява да
бъде отменено от съда , а делото върнато за извършване на ново разпределение на
постъпилата парична сума.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е подадено възражение от взискателя
„Агенция за събиране на вземания“ООД и солидарния длъжник Д.М..
ЧСИ
Сурпик Татарян излага становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивският
окръжен съд , след преценка доводите на
жалбоподателите и материалите по
изпълнителното дело, намира следното:
Установява се от
представените по делото писмени доказателства ,че изп.дело №120/2015г. по описа на ЧСИ Татарян е образувано на 05.06.2015г.
по молба на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ООД за принудително
събиране на парично вземане срещу солидарните длъжници А.А. К.
и Д.С.М. в размер от 286,79
лева-главница , дължима по запис на заповед, издаден на 09.01.2013г. , ведно
със законната лихва считано от
27.05.2015г. до окончателното й изплащане, съгласно изпълнителен лист издаден на 29.05.2015г. по ч.гр.дело
№6341/2015г. по описа на ПРС , и на парично вземане в размер от 650
лева-разноски съгласно изпълнителен лист издаден на 18.07.2016г. по
гр.д.№8929/2015г. по описа на ПРС.
Като изпълнителни способи за
събиране на паричното вземане от взискателя е поискано налагане на запор върху
пенсията на длъжника А.К., на трудовото възнаграждение получавано от
длъжника Д.М., както и опис на движими вещи.До длъжниците А.К. и Д.М. са
изпратени ПДИ, извършено е проучване на имуществото им.На 02.09.2016г. е подадена
молба от длъжника по изпълнителното дело А.К. да бъде присъединена като
взискател за вземането й срещу Д.М.. Към
молбата е приложено удостоверение издадено по
изп.д.№61/2016г. по описа на ЧСИ
Петя Николова , от което се установява,че делото е образувано по молба
на взискателя А.К. въз основа на представен изпълнителен лист издаден по гр.д.№6728/2016г.
на ПРС, по което длъжникът Д.М. е осъден
да й заплаща сумата от 110 лева-месечна
издръжка начиная от 25.05.2016г., ведно със законна лихва от 25.05.2016г. Съгласно удостоверението вземането на А.К.
спрямо длъжника Д.М. към датата на издаването му-01.09.2016г. е в размер на 413,51 лева.
ЧСИ Татарян е удовлетворил
молбата, като е конституирал длъжника по изпълнителното дело А.К. и като
взискател по делото с разпореждане от
02.09.2016г.
На 08.02.2017г. съдебния
изпълнител е изготвил обжалваното
разпределение на постъпилата по делото сума в размер от 350 лева, от която 200
лева в резултат на наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника Д.М. и 150 лева-доброволно платени от него в
хода на изпълнителното производство.
След като ЧСИ е констатирал
,че постъпилата сума е недостатъчна за удовлетворяване на
кредиторите по изпълнението „Агенция за събиране на вземания“ООД и А.К. , е разпоредил да бъде разпределена по следния
начин:
I.
По т.1 на чл.136,ал.1
от ЗЗД-разноски по изпълнението:
. за
взискателя „Агенция за събиране на вземания“ООД
- 266 лева –разноски,
включващи :
-Такса по т.1 от ТТРЗЧСИ-24
лева
-Такса по т.3 от ТТРЗЧСИ- 18
лева
-Такса по т.5 от ТТРЗЧСИ-96
лева
-Такса по т.9 от ТТРЗЧСИ-36
лева
-Такса по т.20 от ТТРЗЧСИ-60
лева
-юрисконсултско
възнаграждение-200 лева
. такси за ЧСИ за присъединяване на длъжника А.К. като
взискател по делото-84 лева.
При така установената
фактическа обстановка Пловдивският окръжен съд приема, че жалбата е допустима. Според
позитивната процесуална уредба, разпределението се предявява на длъжника и на
всички взискатели/чл.462, ал.1 ГПК/, които имат право на обжалване в 3 –дневен срок от предявяването му.
Разпределението на вземания за разноски на взискателите не променя неговата
същност и не се отразява на правото на жалба на взискателя и на длъжника против
него.Те имат право да обжалват разпределението както в частите, с които не се
приемат за погасяване вземанията на
кредиторите за извършени разноски и/или не им се признава привилегия, а така
също, при наличие на правен интерес в частите, с които се приемат за погасяване
вземания на други взискатели за извършени от тях разноски и/или им се признава
привилегия. След като жалбоподателят има качеството на длъжник по
изпълнителното дело , е активно легитимиран и има правен интерес да обжалва
разпределението,а мотивите на съдебния изпълнител,че няма задължения за
предявяване на разпределението на длъжника и на взискателя,на който не се
разпределят суми са неправилни.Тъй като разпределението не е било предявено на
жалбоподателя от съдебния изпълнител, съдът приема,че жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл. 462, ал.2 ГПК, но разгледана по същество-неоснователна.
Разпределението е акт на
съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване вземанията на
взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко
едно от тях. Когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/,
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворение на вземанията се определя
съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД,
а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване
на вземанията с еднакъв ред.
Съгласно чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията
за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение спрямо кредиторите, които
се ползват от тези разноски, т.е. не всички разноски по изпълнителното дело
попадат в приложното поле на цитираната норма. В първия ред на специалните
привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ, тъй като по изпълнителното дело не се
извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпления от
отделни изпълнителни способи. Такива необходими разноски по начало са таксите
към ЧСИ за образуване на изпълнителното дело, за цялостното проучване
имущественото състояние на длъжника, изпращането на призовки, уведомления и
книжа, налагане на запор върху вещи или вземания, както и възбрани върху
недвижими имоти, извършване на опис и публична продан на вещта и др. подобни.
В конкретния случай постъпилата сума, предмет на
разпределението, е в резултата на един предприет изпълнителен способ-
запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Д.М., получавано от „Автотранс 2000“ООД и доброволно
платена от същия длъжник по
изпълнителното дело сума.
Следователно правилно на първо място е заделена от съдебния
изпълнител сума за удовлетворяване на вземанията за разноски по принудителното
изпълнение по смисъла на чл. 136, ал.1, т.1
от ЗЗД в полза на взискателя „Агенция за събиране на
вземания“ООД по т.т.1,3,5,9,20 от ТТРЗЧСИ и на ЧСИ такси по т.5 и т.11 от ТТРЗЧСИ , чиито размер не е оспорен от жалбоподателя.
Правилно е определен и размерът на юрисконсултското възнаграждение дължимо на взискателя „Агенция за събиране на
вземания“ООД в минималния такъв от 200
лева съгласно чл. 10,ал.1 ,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение.Възраженията на жалбоподателя, че същото не
следва да бъде включено в посочения ред по чл. 136, ал.1, т.1
от ЗЗД с привилегия, съдът намира за неоснователни. Съобразно задължителните
разяснения, дадени в т.6 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, с такова
право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват
разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат
включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
Неоснователно е оплакването в
жалбата за незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие, поради
невключване на жалбоподателката в изготвеното на 08.02.2017г. разпределение.Неправилно се поддържа от А.К. ,
че същата се ползва с право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл.
136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД.Същата има
качеството на длъжника по изпълнителното дело
и неправилно е била присъединена от съдебния изпълнител и като взискател по изпълнението. Разпоредбата
на чл.456 от ГПК е императивна и определя кои лица имат право да се
присъединят като кредитори по
изпълнението- само кредитори на същия длъжник.Длъжник по изпълнението е този,
който се сочи от първоначалния
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.Затова
е недопустимо длъжникът по изпълнението, макар и солидарен, да бъде присъединен
и като взискател по делото, както незаконосъобразно е направил ЧСИ Татарян в
процесния случай.В разпоредбата на чл.429 ,ал.1 от ГПК е уредена суброгацията в
правата на удовлетворения кредитор на поръчителят и солидарният съдлъжник,
които са платили дълга и възможност да искат изпълнение въз основа на издадения
в полза на взискателя изпълнителен лист.Тази суброгацията е допустима само при пълно изплащане на дълга, в
който случай взискателят се замества от суброгента, а последният продължава
изпълнението. При частично погасяване на задължението заместване на взискателя
не може да настъпи и принудителното изпълнение срещу длъжника следва
да продължи за пълно удовлетворяване вземането на кредитора. Ето защо, платилият
частично длъжник не може да бъде конституиран като взискател, тъй като няма
качеството на присъединен такъв, нито може да замести в изпълнителния процес
първоначалния взискател.В настоящия случай солидарният длъжник А.К. не е платила дълга на взискателя „Агенция
за събиране на вземания“ООД, поради което не са налице и основанията на чл.429
от ГПК за суброгация в правата на взискателя и конституирането й като взискател
по делото.
След като А.К. има
качеството на длъжник на изпълнителното дело, по което се разпределят от
съдебния изпълнител суми постъпили в резултат на наложения запор върху трудовото
възнаграждение на другия солидарен длъжник
Д.М. и на доброволно платени от него в хода на изпълнителното
производство, то правилно в полза на жалбоподателката не са разпределени суми с
обжалваното разпределение, а жалбата й като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с вх.№ 15640 / 18.05.2017г. при регистратурата на ПОС,подадена от А.А.К., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Е.Т., против извършено
на 08.02.2017г. разпределение по
изп.д.№120/2015г., по описа на ЧСИ Сурпик Татарян с рег.№830, с район на действие
ПОС.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.