О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                               №………

 

                                 Гр.Ловеч,15.12..2020 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в     закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                      ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА в.ч.гр. дело № 677 по описа за 2020 година и  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон - България, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сгр.14, чрез юрисконсулт П.П., против Разпореждане № 260337/15.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 575/2020 г. пo описа на РС - Тетевен, с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Атанас Р.Атанасов. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че не може да бъде споделен решаващият извод на съда, тъй като с ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ВКС е прието, че при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед изпълнение, не може да се игнорира съществуването на валидна облигационна връзка между страните. Твърди, че доколкото предсрочната изискуемост не може да приложена по отношение на вече падежиралите към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила, то длъжникът дължи изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът.

По изложените съображения моли съда да постанови определение, с което отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и върне делото на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По допустимостта на частната жалба.

 За атакуваното разпореждане жалбоподателят е уведомен на 26.10.2020 г., а частната жалба е постъпила на 30.10.2020 г., т.е.в срока по чл. 413, ал.2 от ГПК. Подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 413, ал.2 от ГПК, поради което съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима.

  По основателността на частната жалба.

  От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 575/2020 год. по описа на РС Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от  "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон - България,  за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника  Атанас Радев Атанасов за парично вземане в размер на сумата от 6201.60 лв. – главница, 3770.76 лв.  възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.10.2020 г., 1650.00 лв. мораторна лихва за периода  от 20.12.2017 г. до 17.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда  до изплащане на задължението, както и 232.00 лв. платена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В т.12 от заявлението е изложено, че на 20.12.2017 г. вземането е станало изискуемо в целия си размер поради просрочие на две и повече погасителни вноски от страна на длъжника. Посочено е, че на 22.05.2018 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредиторът изрично е обявил кредита за предсрочно изискуем.

С разпореждане от 30.09.2020 г.,  РС - Тетевен на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК е оставил без движение заявлението на  "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон - България и дал указания към заявителя за допълване на обстоятелствената част на заявлението като посочи, дали изпратената на 22.05.2018 г. покана за доброволно изпълнение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е получена от длъжника и на коя дата.

В указания от съда 3-дневен срок с молба от 14.10.2020 г. заявителят е уточнил, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 22.05.2018 г. при условията на фингирано връчване по чл.14, ал.2 от ЗПК.

    При тези данни с разпореждане № 260337 от 15.10.2020 г., РС Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 от ГПК. В мотивите на обжалваното разпореждане е прието, че изявлението на кредитора за упражняване правото за едностранно разваляне на договора за кредит чрез обявяването му за предсрочно изискуем, не е било узнато от длъжника. Изложени са и доводи за неоснователност на позоваването на нормата на чл.14, ал.2 от ЗПК относно института на фингираното връчване и с оглед уредбата в цитираната норма за уведомяване при промяна на лихвен процент при договор за потребителски  кредит, която не касае настъпването на предсрочна изизскуемост.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи. В съдебната практика няма спор, че при заявление по реда на чл. 410 от ГПК заявителят следва точно, ясно и конкретно да изложи твърденията си по фактите, които смята за осъществени и на които основава тезата си за наличие на заявеното вземане. При строго формалния характер на производството по чл. 410 от ГПК е достатъчно заявителят да посочи как и кога е изпратил уведомление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и получено ли е от него - как и кога. Следва да се има предвид, че с обявяване на предсрочната изискуемост настъпва съществена трансформация на ангажиментите на страните по договора - договореното като срочно задължение става вече изцяло изискуемо, договорът се счита прекратен, влизат в сила предвидените обезпечителни механизми на договора и т.н. Затова страната следва да бъде уведомена за настъпилата промяна. Яснотата и предвидимостта в правата и задълженията на страните е основен принцип, на който страните следва да подчиняват договореностите и изпълнението си.

Приложено в хипотезата на чл. 410 от ГПК, за да е редовно заявлението, е достатъчно заявителят да е изложил твърдения кога и как е настъпила предсрочната изискуемост, след като се позовава на нея. Следва да се отбележи, че в случая, въпреки дадените указания от заповедния съд, позицията на заявителя за момента на настъпване на предсрочната изискуемост остава неясна и към момента. От една страна в т.12 от заявлението се сочи, че на 20.11.2017 г. длъжникът е преустановил заплащането на месечните погасителни вноски, а на  20.12.2017 г. вземането е станало изискуемо в целия си размер поради просрочие на две или повече месечни вноски. От друга в молбата си от 14.10.2020 г. уточнява, че поканата за доброволно изпълнение, с която е обявил кредита за предсрочно изискуем, е получена от длъжника на 22.05..2018 г. при условията на фингирано връчване. Следователно е предприел действия по уведомяване, но без да е ясно коя от двете дати за обявяване на предсрочната изискуемост приема за меродавна. Уточняването на това обстоятелство е съществено, тъй като от този момент се дължи законната лихва, а в случая е заявена претенция за дължима възнаградителна лихва от 20.11.2017 г. до 20.10.2020 г., която е датата на последната погасителна вноска, което е в противоречие с нормата на чл.33 от ЗПК.

Съдебният състав намира за неоснователни изложените в частната жалба съображения за приложимост на задължителните за съдилищата указания, дадени в Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Същото касае правомощията на съда при предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по договор за банков кредит, а не в заповедното производство.

По изложените съображения въззивната инстанция приема, че правилно РС - Тетевен е приел, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон - България против длъжника Атанас Радев Атанасов.

Ето защо постановеният от районния съд  съдебен акт и правилен и следва да бъде потвърден.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, Ловешкият окръжен съд

 

                                       О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260337/15.10.2020 год., постановено по ч.гр.дело № 575/2020 год. по описа на Районен съд Тетевен.  

 Определението е окончателно.

 

                   

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

    

 

                                                                                                   1.

                                                                       

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                                    2.