Решение по дело №1439/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 989
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20231110201439
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 989
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20231110201439 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “Старт 3-2017” ЕООД против Наказателно постановление №
22-2200489/27.02.2023 г., издадено от Директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 414, ал.
3 КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 2 500 лева, за
неизпълнено задължение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недоказаност и за обективна
несъставомерност. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Оспорва жалбата, като
взема отношение по направените възражения. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.09.2022 г. екип на ДИТ-София извършил проверка по спазване на трудовото
законодателство в търговски обект – щанд-парфюмерия, находящ се в гр. София, ул. „Хайделберг“
№ 1, магазин „Кауфланд“ и стопаниаван от дружеството-жалбоподател.
В хода на проверката в обекта била установена Ж С Г, която в момента на проверката
обслужвала клиенти и издавала фискални бонове. В собственоръчно попълнена и подписана
декларация на място, Г посочила, че работи без трудов договор, с определено работно време (от
08:30 ч. до 14:30 ч.), с подневно заплащане от 25 лева на ден и почивни дни, съгласно изготвен
1
график. При извършена служебна проверка, не било констатирано наличие на трудов договор
между дружество-жалбоподател и Ж Г Такъв не бил представен и до края на проверката.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Г. Б.; АУАН; НП; заповеди за компетентност; протокол за проверка; декларация;
фискален бон; график.
В настоящия случай, страните спорят и по релевантната фактология (по отношение на
установената от контролните органи и възприета от административнонаказващия орган
фактическа обстановка), и по приложението на материалния закон.
Водещи за установяването й са гласните доказателства, подкрепени и от писмените
такива. Пред скоби следва да се отбележи, че актосъставителят е служител на
административнонаказващия орган, т. е потенциално от него би могла да се очаква известна
тенденциозност. Това, обаче, не прави казаното от него a priori недостоверно, а изисква повишено
внимание (Р 2530/2011 АССГ X кас с-в). Прави впечатление, че показанията на св. Б. са подробни,
последователни и логични. В тях се съдържа подробен разказ за хронологията на проверката,
макар водеща роля да имат писмените доказателства по преписката, и по-конкретно –
съдържащите се в попълнената от работника декларация данни за работно място, длъжност,
регламентирано работно време и почивки, както и уговорено подневно възнаграждение.
В жалбата се излагат твърдения, в насока – че Ж Г била пробно на обекта. В противовес
на това твърдение са показанията на разпитания актосъставител – че работникът не просто бил сам
на обекта (т. е. липсвал е друг такъв, който евентуално да го надзирава, контролира и подпомага, в
случай на нужда), но и лично е извършвал дейност по обслужване на клиенти и издаване на
фискални бонове (т. е. действия, попадащи в кръга на типичните за търговската дейност на
дружеството-жалбоподател). В този смисъл и съдът намира, че се касае за изграждане на защитна
версия, неподкрепена от доказателствата по делото.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
2
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че между “Старт 3-2017” ЕООД и лицето Ж С Г е
договорено престиране на работна сила, без да е налице регистриран подписан трудов договор.
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения. Въпросът за нарушаването на чл. 62, ал. 1 от КТ е свързан с
въпроса за наличието на трудово правоотношение между работника или служителя и работодател.
Предметът на трудовото правоотношение включва предоставянето от физическо лице на
работна сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически умения
за изпълнение на определеният вид работа срещу трудово възнаграждение. Като условие, за да се
приеме, че е налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор в писмена форма, следва
да съществува и съответно да е доказано по делото съдържанието на едно трудово
правоотношение, а именно, че лицето предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид
работа, при определен работен режим, заплащане и работно време. Съдът намира, че по несъмнен
начин се доказа наличие на фактическо трудово правоотношение между “Старт 3-2017” ЕООД и Ж
С Г за инкриминирания период.
Съгласно § 1, т. 1 КТ “Старт 3-2017” ЕООД представлява работодател, по отношение на
Г.ева, тъй като е организационно и икономически обособено образувание - предприятие, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Извършваната от Ж Г дейност, според настоящия съдебен състав, носи признаците на
полагане на труд. За да се счете един договор за трудов (респективно – за да бъде квалифицирано
едно правоотношение, като трудово), той трябва да съдържа задължителните реквизити изброени
в чл. 66, ал. 1 КТ. Основните са месторабота (търговския обект, в който работникът е бил
установен, в хода на проверката), продължителност на работния ден (08:30 ч. – 14:30 ч.),
периодично (в случая - подневно) възнаграждение, регламентирани дневни (при възможност) и
месечни (по график) почивки. Тези реквизити липсват при гражданския договор. При последния
изпълнителят сам определя работното си време и място (дискреция, която Г не е имала), както и
продължителността на работния ден (отново предварително фиксиран за работника). Това е и
причината по време на работа на граждански договор да се признава само осигурителен стаж, а
трудов – не, защото не е изпълнено условието посочено в чл. 351 ал.1 – 2 от КТ, а именно -
„Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е
работил по трудово правоотношение“.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят “Старт 3-
3
2017” ЕООД е осъществил състава на чл. 414, ал. 3 КТ, като не е сключил трудов договор в
писмена форма с работника, при наличие на фактическо трудово правоотношение между тях и в
нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Съдът намира, че не са налице условията на чл. 28 ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл.
415в, ал. 2 КТ изрично изключва от възможността за прилагане на привилегированата разпоредба
за случаите на нарушения на чл. 62, ал. 1 КТ.
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на жалбоподателя, тъй
като при условията на чл. 83 ЗАНН е достатъчно констатирането на извършеното нарушение,
доколкото отговорността на юридическите лица и едноличните търговци е обективна и
безвиновна.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По размера на имуществената санкция
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 до 10 000
лв., за всяко отделно нарушение. В конкретния случай, не се установява наличие на предходни
издавани постановления, спрямо жалбоподателя, като следва да се отчете и краткият период, през
който отношенията с Ж Г. не са били надлежно уредени (един работен ден, съгласно
декларираното от самата нея), поради което и размерът на санкцията незаконосъобразно е бил
отмерен, над специалния минимум и следва да бъде редуциран до него.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и, като такова,
следва да бъде потвърдено, с коментираната корекция в санкционната част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2200489/27.02.2023 г., издадено от
Директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на “Старт 3-2017” ЕООД била
наложена имуществена санкция, за неизпълнено задължение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ,
като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2 500 на 1 500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление, в останалата му част.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4