О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2023 г.
гр. В.ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1014 по описа за 2017
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 265646/16.11.2023 г. (по същността си
молба) от адв. Х.Я. – процесуален представител на Л.П.Г., с искане за изменение
в частта за разноските на Определение № 260237/13.11.2023 г., постановено по
гр. дело № 1014/2017 г. по описа на ВОС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав
съобрази:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в
законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество против Л.П.Г., ЕГН ********** и „Пи Ел Джи Билд” ЕООД /в ликвидация/,
ЕИК ,,,,, представлявано от ликвидатора И.Х.К., с правно основание чл. 74, ал.
2 от ЗОПДНПИ и цена на иска 578 958,79 лв.
С протоколно определение от 25.10.2023 г. съдът е прекратил
производството по гр. д. № 1014/2017 г. по описа на ВОС, на основание чл. 233
от ГПК, в частта относно предявените искове от КПКОНПИ срещу Л.П.Г., ЕГН **********
и „Пи Ел Джи Билд" ЕООД, ЕИК ***, по отношение на исковите претенции в общ
размер на 513 958,79 лв.
С молба вх. № 265299/24.10.2023 г. адв. Х.Я. –
процесуален представител на ответницата Л.Г., е направил искане за присъждане
на разноски по делото за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, като съдът е посочил, че ще се произнесе в
закрито заседание. ВОС е постановил Определение № 260237/13.10.2023 г., с което
е оставил искането без уважение.
Съдът, като съобрази постъпилата молба за
изменение на определението в частта за разноските, намира същата за основателна
по следните съображения:
Поради липса на специални правила в ЗПКОНПИ
относно разпределението на отговорността за разноски при прекратяване на
делото, приложима по силата на чл. 159 от ЗОНПИ се явява нормата на чл. 78, ал.
4 от ГПК. В процесуалния закон не са разгледани отделните причини за прекратяване
на производството - недопустимост на иска, оттегляне или отказ от иска. При
уреждане на отговорността за разноски, законът не прави разлика и от гледна
точка на причините за недопустимост на иска - дали се касае за изначална или
настъпила впоследствие недопустимост поради отпадане на някоя от предпоставките
за предявяването му. Във всички тези случаи правната последица е една и съща и
за всички тях важи правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК без оглед поведението на
ответника, защото от значение е обстоятелството, че съдебното производство е
образувано и прекратено по инициатива на ищеца. Според приложимата правна норма,
направените от ответната страна разноски са в тежест на ищеца.
В отговор на възраженията на ищеца следва да се
посочи, че дори и да се приеме, че и в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК
трябва да се изследва поведението на ответника, прилагайки по аналогия нормата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК (дали ответникът с поведението си е станал причина за
предявяване на иска), то в конкретната хипотеза не е налице такова поведение.
Налице е несъответстващо на действителния смисъл на закона тълкуване, извършено
от КПКОНПИ, при която се е стигнало до предявяване на иска. Поради това е без
значение за задължението за понасяне от ищеца на извършени от ответника
разноски, че в по-късен момент съдебната практика по приложението на закона е
била уеднаквена чрез постановяването на задължителен за съдилищата тълкувателен
съдебен акт, което е мотивирало ищеца да десезира съда. Изясняването на точния
смисъл на закона и даването на указания относно начина на неговото прилагане
чрез тълкувателен акт на ВКС, не е изменение на самия закон, за да бъде
приравнено на наличието на обстоятелства, които са новонастъпили и
освобождаващи ищеца от задължението за заплащане на разноски на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв, при
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв в исково производство, насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са
налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски,
като техният размер се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Трайната съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза
на адвоката, осъществил правната помощ.
За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв,
като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване.
Отнася се за изрично предвидено изключение от общия принцип, според който се
заплащат само реално направените по делото разноски, поради което чл. 38, ал. 2
от ЗАдв следва да се тълкува буквално и да се прилага без да се изискват и
събират доказателства относно съществуването на някое от основанията, посочени
в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗАдв.
В настоящия случай искането за присъждане на
разноски е направено своевременно от процесуалния представител на ответницата с
молба, депозирана преди последното открито съдебно заседание по делото, към
която е приложен договор за правна защита и съдействие от 22.11.2022 г., в
който е посочено, че адвокатът осъществява безплатна правна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. С оглед наличието на представени доказателства,
установяващи, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 от ЗАдв, съдът намира, че по отношение на адвоката на ответницата възниква
правото на възнаграждение, поради което направеното от ищеца възражение в тази
насока е неоснователно.
Определянето на самия размер на дължимото
адвокатско възнаграждение се осъществява от съда при съблюдаване на изискването
размерът да не е по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. В
хипотезата на чл. 7, ал. 2 от наредбата, минималният размер е в зависимост от
защитавания материален интерес. По настоящото дело защитаваният материален
интерес за ответницата се съизмерява с частта, по която се прекратява
производството във връзка с направения частичен отказ от иска, а именно за
сумата от 513 958,79 лв. Поради това и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 6 от
наредбата, минималното адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. Х.Я.
процесуално представителство в полза на Л.Г., е в размер на 25068,76 лв.
По изложените съображения, молбата на адв. Х.Я. за изменение на
постановеното по настоящото дело определение в частта за разноските е
основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от
изложеното, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 248 от ГПК, Определение № 260237/13.10.2023 г., постановено по гр. дело № 1014/2017 г. по описа на ВОС, с което е
оставено без уважение искането на адв. Х.Я. – процесуален представител на Л.П.Г.
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по отношение на частта,
в която е прекратено производството по гр. д. № 1014/2017 г. по описа на ВОС, КАТО:
ОСЪЖДА Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *****,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. Х.Я. ***, с адрес на упражняване на
дейността: гр. В., ул. „*******, сумата в размер на 25068,76 лв. (двадесет и пет хиляди и шестдесет и осем лв. и седемдесет
и шест ст.),
представляваща адвокатско възнаграждение в минимално определения
по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. размер за
осъществена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на ответницата Л.П.Г., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: