РЕШЕНИЕ
№ 138
Велико Търново, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г.
и в присъствието на прокурора ………………………………………………………………
разгледа докл***аното от съдията адм.дело № 266/2020г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.За вида на
производството:
Производство по реда на чл. 197, ал.2 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс/ДОПК/, във връзка с чл.208, ал.2 от с.к.
Образувано по жалба вх. № 1306/04.05.2020г., подадена от името
на Д.Ст.Г., регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „*****“ В. Търново,
с ЕИК *********, действащ чрез упълномощения ***окат.
Оспорва се Решение № 69/13.04.2020г.
на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново и потвърдения с него Отказ за отмяна на наложени обезпечителни
мерки с изх. № С200004 - 012 - 0000038/02.04.2020
г., издадено от публичен изпълнител при същата дирекция.
II.Становища на
страните:
Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ за отмяна на обезпечението е незаконосъобразен, защото е наложен запор по банкова сметка ***, по която му превеждат субсидиите от Държавен фонд „Земеделие“. Настоява, че същите са публични средства, целево предоставяни от държавния бюджет и този на ЕС, поради това върху тях не може да се провежда принудително изпълнение. Тези суми са несеквестируеми и единственият овластен да ги получи и то в пълен размер е земеделският производител – бенефициер. Предвид това, че при налагане на запора ПИ не е посочил несеквестируемостта на сумите, постъпващи от ДФЗ по сметката на жалбоподателя, последният иска отмяната на обезпечителната мярка.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. От упълномощения ***окат е постъпило писмено становище, с което поддържа предявената жалба и пледира същата да бъде уважена. Претендира разноски и представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването
- Директорът на ТД на НАП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява в о.с.з. Представлява се от
упълномощения юрисконсулт, който пледира жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение. Счита, че наложения запор е законосъобразен, за което се
позовава на мотивите в оспореното Решение. Освен това изтъква, че преведената
от ДФЗ сума не била за конкретна дейност, а преразпределително плащане за
2019г., поради което съгласно ЗДБ не била целева. Не отрича, че постъпващите от
европейските фондове средства към земеделските производители са публични
средства, но смята, че с постъпването им по сметката на жалбоподателя губят
това си качество и стават негови лични средства. Поради което няма пречка за
провеждане на принудително изпълнение върху тях. Подчертава, че този вид
вземания на длъжника не са изрично посочени
в чл.213 от ДОПК като несеквестируеми. Настоява, че тази разпоредба на ДОПК не
противоречи на пряко приложимия в държавите членки Регламент на ЕС. Твърди, че
не са налице предпоставките на чл.208 от ДОПК за отмяна на обезпечението. Претендира
за присъждане на разноски, за което представя списък.
ІII.По
допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Депозирана е в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 197, ал.2 от ДОПК. Потвърдителното Решение №69/13.04.2020г. на ТД на НАП В. Търново е съобщено на оспорващия на 15.04.2020г. - лично, видно от разписка върху същото, а жалбата е депозирана на 22.04.2020г., според отбелязването на щемпела в ТД на НАП. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна
подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид
това, съдът прие жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество
същата е частично ОСНОВАТЕЛНА по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
IV.По
доказателствата:
Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените
към жалбата и тези с административната преписка не са оспорени от страните. В
хода на производството пред съда не са ангажирани нови доказателства. На
практика страните не спорят по фактите, а по тяхната правна интерпретация.
С разпореждането за
насрочване на делото е указано на
жалбоподателя, че следва да установи пред съда, че по запорираната сметка в
банка ДСК са превеждани субсидии от фонд „Земеделие“ и/или други
несеквестируеми вземания, както и наличието на предпоставките за отмяна на
обезпечението по чл.208, ал.1, вр. с ал.3 на ДОПК.
В настоящето производство, съгласно чл. 160, ал.2 от ДОПК,
във вр. с чл.144, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на акта, проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
В тази връзка, съдът взе предвид направените в жалбата
оплаквания. Съобрази доводите на страните.
Извърши служебно дължимата
проверка на оспорения акт, на основание чл.168 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени
средства, съдът намери за установено следното:
V.По фактите:
1. В ТД на НАП В. Търново е образувано изпълнително дело № **********/2013г. за събиране на неплатени в срок публични задължения на жалбоподателя Д. Гецов в общ размер на 1 622,71лв., от които главница 1 117,80лв. и лихва 504,19лв.
2. Публичен
изпълнител при същата ТД преценил, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо
публично вземане. Поради това наложил обезпечителни мерки върху имущество на
длъжника. С Постановление с изх. № С 190004-022-0118893/13.12.2019г. ПИ наложил
запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, собственост на длъжника, в две банки:
Централна кооперативна банка и ДСК-ЕАД за сумата от 1 622,71лв.
2.1. В ПНОМ не е посочено, че субсидиите от ДФЗ не са
секвестируеми. Спомената е общо разпоредбата на чл.213 от ДОПК и обстоятелството,
че семейството на длъжника е от двама членове.
3. След получаване на запорното съобщение от банка ДСК-ЕАД на 18.12.2019г. отговарят, че Димитър С. Гецов
има открити две разплащателни сметки, по които са наложени запори на вземанията
на длъжника. По блокираната сметка постъпва пенсията на лицето и на основание чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК сума в
размер до 250лв. месечно ще бъде предоставена на длъжника. Върху вземанията на
длъжника по посочените сметки има и други претенции, а именно: договор за залог
в полза на Банка ДСК-ЕАД.
4. Отговор на запорното съобщение от ЦКБ не е представен.
5. По делото няма данни процесното ПНОМ да е обжалвано.
6. Представено е
Удостоверение с рег. № 0401-20-00164/27.03.2020г., издадено от Банка
ДСК-ЕАД в уверение на това, че на 24.03.2020г. по сметка IBAN ***. Гецов с ЕГН ********** е постъпила сума в размер на
511,78лв. Същата е субсидия, преведена от Държавен
фонд „Земеделие“ и е с посочено основание „СПП 2019“.
В обобщение, горните фактически констатации са основани на
съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от
страните и по своето съдържание не са противоречиви. На практика безспорно е
между страните, че жалбоподателят е земеделски производител, който по посочената
сметка в банка ДСК получава субсидии от ДФЗ и пенсия. Субсидията е подпомагане по мярката „ Схема за
преразпределително плащане“/СПП/. Същата представлява допълващо плащане към
Схемата за единно плащане на площ/СЕПП/. Върху същата банкова сметка ***,
считано от 18.12.2020г. и е задържана сумата от преведената на 24.03.2020г.
субсидия по СПП 2019г. от ДФЗ. В съдебна фаза на процеса не се събраха
доказателства за нови обстоятелства, нито доказателства опровергаващи по
съдържание тези, известни на публичния
изпълнител/ПИ/.
Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият
състав на съда формира следните изводи:
VІ.По правото:
Изнесените в жалбата твърдения за факти разкриват административно-правен спор. Жалбоподателят търси съдебна защита срещу отказ на администрацията на НАП да отмени наложени обезпечителни мерки – запор върху банковите му сметки в банка ДСК и изпълнение върху суми, които счита за несеквестируеми.
Приложим закон при издаване и обжалване на акта е ДОПК. Правните норми са съобразен от съда в действащата при постановяване на оспорения акт редакция.
На основание чл.208, ал.2 от ДОПК, отказът за отмяна на обезпечението се обжалва по реда на чл.197 от ДОПК. Следователно отказът в случая подлежи на задължителен контрол по административен ред пред директора на съответната ТД на НАП, а негово решение, с което се потвърждава този отказ, според чл. 197, ал. 2 от ДОПК може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на същата ТД. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.197 ДОПК се очертава, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са отказът на ПИ за отмяна на ОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. В тази връзка, съдът на основание чл. 168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да прецени дали при издаването на двата административни акта са спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на органа, постановил съответния акт; изискването за писмена форма и реквизити; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им.
При служебно дължимата проверка на валидността на обжалваните
актове, която не се оспорва, съдът
установи следното:
Процесното Решение е издадено от оправомощен за това орган в
пределите на неговата компетентност. Постановено е лично от директора на ТД на
НАП В. Търново, който въз основа на чл.197, ал.1 от ДОПК, вр. с чл.208, ал.2 от
с.к. е натоварен с това правомощие. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения
в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата. Изложени са
подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали
териториалния директор на НАП да потвърди обжалвания пред него отказ.
Обжалваният пред административния орган отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки също е издадено от
компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция
на НАП - гр. Велико Търново, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в
рамките на правомощията му по чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Същият е изготвен в писмена
форма и съдържа необходимите реквизити, както и фактически и правни основания
за издаването му.
Не се твърди в жалбата и не се установява при проверката да
са допуснати нарушения на процесуални правила при постановяване на отказа за
отмяна на обезпечението. Наличието на ликвидни и изискуеми публични задължения
не се оспорва. Не се твърди погасяването им или др. активно поведение на
длъжника в тази връзка, т.е. обезпечителната нужда съществува. Не се твърди и
наличие на предпоставки за отмяна на обезпечението в хипотезата на чл.208, ал.1
от ДОПК. Дали наложеният запор е ОМ
съразмерна/пропорционална на дълга е въпрос на материална законосъобразност,
която ще бъде разгледана по –долу.
От фактическа и правна страна актът на администрацията е
основан на това, че наложеният от ПИ запор върху банковите сметки на жалбоподателя в ДСК е
законосъобразен, т.к. субсидиите от ДФЗ не са посочени конкретно като
несеквестируеми в чл.213 от ДОПК, а предпоставките по чл.208, ал.1 от ДОПК не
са налице. Макар да сподели последната част от извода на ПИ, съдът намери
оспорения отказ за материално незаконосъобразен,
отчасти, предвид следното:
В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) са уредени различни форми на финансово подпомагане на
същите оператори, а именно: държавно подпомагане; прилагане на схеми за
директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както
и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони.
Средствата, с които се субсидират земеделските производители включват такива от
държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз, в различно
съотношение.
В конкретния случай в изплатената на ЗП субсидия по СПП 2019г.
също има национално доплащане от ДЧ. В тази връзка следва да се има предвид, че
съгласно чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за
2019 г., целево предоставяните средства
от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и
капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се
използват за обезпечения, а съгласно
ал. 2 на същия член, тези средства не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и
частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. В § 1, т. 1 от ДР
на ЗПЗП е посочено, че "земеделски производители" са физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна
и/или животинска продукция, от което следва, че те не представляват финансови
предприятия. Следователно, цитираните по-горе норми на Закона за държавния
бюджет за 2019 г. намират приложение по отношение на държавните субсидии и
целеви помощи, които се отпускат на земеделските производители и тези средства
не могат да се използват за принудително погасяване на вземания, включително и
на публични такива.
По своето естество и
предназначение средствата, отпускани от
фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, също са публични
финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП
предоставянето им съставлява публично
финансиране. Според предвиденото в чл.11а, ал.1 т. 2 от ЗПЗП,
ДФ“Земеделие“, действащ като Разплащателна агенция за България, извършва
разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска
политика/ОСП/. РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 е посветен на финансирането,
управлението и мониторинга на ОСП. Според изложеното в преамбюлната част на Регламент (ЕС) №
1306/2013 бюджетът на Съюза следва да финансира разходите по ОСП, включително
разходите за развитието на селските райони чрез Фондовете. Съгласно чл. 3 от
същия регламент с оглед на постигането на предвидените в ДФЕС цели на Общата
стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в тази
политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като фондовете са включени в
общия бюджет на Европейския съюз. В този ред на мисли следва изводът, че получаваните
от длъжника като земеделски производител субсидии по различните схеми и мерки
за подпомагане от европейските фондове, чрез Държавен фонд
"Земеделие", в частта, която не е целево предоставена от държавния
бюджет на България, представляват публично
финансиране от бюджета на Европейския съюз, което също е целево.
Съобразно Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., бенефициери на тези
плащания - в пълния им размер, съгласно чл.11 от Регламента са регистрираните земеделски производители, а
целта – влагането на средствата от ЕС в осъществяваната от тях дейност по
схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът
предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се
използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Същността на така
посочената уредба е субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и да се
употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето следва правният извод, че
финансирането е и целево. Всяка мярка от общата селскостопанска политика следва
да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на бенефициерите се
публикуват, с оглед засилване на публичния контрол относно разходването на
предоставените им средства. От изложеното следва, че и при средствата от ЕФ
като част то сумата на субсидията се касае за публично целево финансиране. Поради това, единствения овластен да получи средствата в
пълния им размер е бенефициер – земеделски производител. Следователно, тези
средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица.
Член 213, ал.1 от ДОПК, аналогично чл. 442 ГПК прогласяват
принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Когато се касае
за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в
закон. Така изисква и чл.444, т.8 от ГПК. А нормата на чл.213 от ДОПК, която е
специална не предвижда такива изключения. В частност субсидиите от ДФЗ към ЗП
не са посочени изрично в специалния закон. Но приложимата към казуса нормативна
уредба е по-широка. Включва както националното така и общностното право, т.к.
иде реч за ОСП на ЕС в различните ДЧ. Съдебната практика е константна, че Регламентът
е акт с общо приложение, който се прилага пряко в ДЧ. Това в случая означава,
че цитираната норма на чл.11 от Регламент ЕС №1306/2013г. дава право на
жалбоподателя да се позове на нея пред орган на ДЧ и да обоснове несеквестируемостта
на тези субсидии, за което говори правото му единствен да ги получи и то в
пълен размер. Освен това да иска от съда да я приложи, когато национална правна
норма и противоречи. Това произтича от принципа на примата на
правото на ЕС, който изисква от националните съдилища да защитят правата, които
ЕП дава на гражданите на държавите членки, дори когато национални правни норми
му противоречат. В случая не става въпрос за същинско противоречие, а за
същностна черта на ЕП, което е правна система, която действа едновременно с
националното законодателство. Цялостната логика на публичното целево
финансиране на ЗП със средствата от
фондовете на ЕС изключва възможността тези субсидии да бъдат предмет на
принудително изпълнение за публични задължения. Противното тълкуване е правен нонсенс, т.к. води до бойкот на ОСП
на ЕС и видно от ЗДБ структурата на същия не включва попълването му със
средства от ЕСИФондове по този ред -
чрез принудително изпълнение върху публично целево финансиране от фондовете на
ЕС.
Вземането е несеквестируемо, когато за него са налице
императивни правни норми, които да забраняват то да бъде изпълнено на лице,
различно от длъжника. В този смисъл в чл. 11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г. е
прието, че плащанията на бенефициерите по предвиденото в него финансиране се извършват
в пълен размер, т.е. ЗП в случая е единственият овластен да получи субсидията.
Регламентът урежда също така, че плащанията следва да се извършват навреме, за
да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Разпоредбите са
императивни и съвкупният им анализ обосновава извод, че субсидиите съставляват
публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им
размер бенефициер – земеделският производител. С оглед този специален
императивно установен режим те съставляват несеквестируеми вземания на
земеделския стопанин, макар европейското и националното право да не съдържат
изрична разпоредба, където е употребен този израз, но смисълът е точно този.
След като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево, като не се
допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики
на ЕС за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е
предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е
отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага изводът, че тези средства
не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно
предназначение от това, за което са отпуснати. Това означава, че към тях не може да бъде насочено
принудителното изпълнение. В този смисъл е Решение № 143/25.10.2017 г. по
гр. д. № 4666/2016 г. по описа на ВКС, III гр. о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, поради което не е задължителна
съдебна практика, но се споделя от настоящия състав.
Съдът намери за неоснователно възражението на ответника, че
веднъж преведена, субсидията спира вече да е целева и се превръща просто в
парични средства, по отношение на които могат да се провеждат обезпечителни и
принудителни мерки. Самата субсидия е парична сума, но с целеви характер. По
същия начин и издръжката или пенсията или обезщетението до несеквестируемия
размер се изплаща в пари, но и те имат такъв характер, поради което не подлежат
на обезпечителни мерки. Посочените по-горе правни норми на ЗДБ и Регламента,
въвеждат допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии,
извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Посочените средства са целеви и са
предназначени за подпомагане на земеделските производители съгласно чл. 4, ал.
3 и чл. 20 от КРБ и след като тези средства се предоставят в публичен интерес,
то същите не могат да бъдат обект на индивидуално принудително изпълнение.
След като с изложените аргументи бе изяснен въпросът за
несеквестируемостта на субсидиите на ЗП, изплащани от ДФЗ следва да изясним
какъв е резултатът на плоскостта на конкретния казус. Безспорно е, че по
запорираната банкова сметка *** несеквестируеми вземания/субсидиите от ДФЗ/,
така и частично секвестируеми суми от пенсията на лицето. Съгласно
задължителните тълкувания, дадени в т.13 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. ОСГТК ВКС, когато по сметка на длъжника наред с постъпленията от
несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително
изпълнение, постъпват и плащания по
други/секвестируеми/ вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка
е недопустимо само над общия размер на
другите /секвестируеми/ постъпления. В този ред на мисли отказът на публичния
изпълнител да отмени ОМ до размера на несеквестируемите вземания на длъжника е
незаконосъобразен в тази му част и следва да бъде отменен в същата. Според
цитираното ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС запорът на парично вземане е
несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава. Затова, ако
приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни
действия, които нарушават(несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е
отправено изрично искане за това. В случая такова е направено с жалбата до
съда.
VІІ.Решаващ
правен извод:
По изложените мотиви съдът намира, че жалбата се явява
частично основателна. Безспорно нормата на чл.213 от ДОПК не предвижда сред
изключенията от принудително изпълнение субсидиите, изплащани на ЗП от ДФ“Земеделие“,
но несеквестируемостта на тези суми има друга законова опора – цитираните
по-горе норми на ЗДБ и Регламент №1306/2013г. Предвид установената
несеквестируемост на сумите от субсидии от ДФЗ се следва частична отмяна на
оспорените актове – решение на ТД и отказа на ПИ. Отмяна съответно и на наложеното
обезпечение конкретно върху тези средства. Обезпечението е една антиципирана
фаза на принудителното изпълнение, следователно щом последното е недопустимо, то и обезпечението е
незаконосъобразно. Порочни са и самите изпълнителни действия по събирането на
сумата от субсидията по сметка на ТД на НАП. Последните като незаконосъобразни следва да бъдат
отменени на основание чл. 267, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Обезпечението в останалата
част, касаеща секвестируеми вземания на длъжника е законосъобразно. Жалбата, в частта, с която
се иска отмяна на запора извън средствата от ДФ "Земеделие" е
неоснователна и следва да се отхвърли.
VІІІ. По
разноските:
При този изход на делото, тъй като жалбата е частично
основателна, всяка от страните има право да получи разноски съобразно уважената,
респ. отхвърлената част от жалбата. С оглед на това жалбоподателят има право да
получи половината от направените от него разноски, които са общо 350 лева, т.е.
175лв., а ответната страна – половината от дължимото юрисконсултско
възнаграждението, което е половината то 500лв., т.е. 250лв. На основание §1,
т.6 от ДР на АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК сумите се следват на НАП.
Воден от горните
мотиви, на основание чл. 208, ал.3 от ДОПК, VII-ми
административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
69/13.04.2020г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново и потвърдения с
него Отказ с изх. № С200004 - 012 - 0000038/02.04.2020 г. за отмяна на
обезпечителни мерки, наложени с
Постановление с изх. № С 190004-022-0118893/13.12.2019г. на ПИ при
същата дирекция, В ЧАСТТА, с която е наложен запор върху несеквестируеми
вземания на длъжника - постъпващите от Държавен фонд "Земеделие" суми
от субсидии по сметката на земеделския производител Д.С.Г.в банка ДСК-ЕАД с IBAN
***.
ОТМЕНЯ Постановление с изх. № С 190004-022-0118893/13.12.2019г. на
ПИ при ТД на НАП В. Търново, В ЧАСТТА, с която е наложен запор върху
постъпващите от Държавен фонд "Земеделие" суми от субсидии по
сметката на земеделския производител Д.С.Г.в банка ДСК-ЕАД с IBAN ***, както и
предприетите въз основа на тази част действия по принудително изпълнение -
събиране на тези суми от субсидии от ДФЗ за покриване на задължения по изп. дело
№ **********/2013 г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на Д.С.Г., в останалата й част.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на Д.С.Г.с ЕГН ********** разноски за
настоящото производство в размер на 175,00лв./сто седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Д.С.Г.с ЕГН **********
да заплати на Национална агенция за приходите разноски за настоящото
производство в размер на 250,00лв./двеста и петдесет лева/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
Решението да се съобщи
на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: