П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 10.01.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-26 състав,
в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА |
|
Секретар: |
Милена КЮРКЧИЕВА |
сложи за разглеждане докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА гр.д. № 9143 по описа за
2018 г.
На именното повикване в 14.16
часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „Р.С.“ ЕООД – редовно призован, се представлява от адв. А., упълномощена
и приета по делото.
За ОТВЕТНИКА ДП „Н.К.Ж.И.“
- редовно призован, се
явява юрк. В., с
пълномощно по делото.
АДВ. А.: Да се даде
ход на делото.
ЮРК.
В.: Представям молба, с препис, с която моля съдът да не дава ход на делото,
поради недопустимост на иска и същото да бъде прекратено.
АДВ. А.: Запозната съм с
молбата.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА молба от 16.11.2018
г. от ищеца, чрез адв. А., с която прави изменение на размера на предявените
искове, на основание чл. 214 от ГПК, който да се счита предявен в размер -
главница 791 500 лв. и мораторна лихва 240 853.89 лв.
ДОКЛАДВА постъпила молба
от 10.12.2018 г. от ищеца, чрез адв. А., с която иска да бъде допуснато
уточнение на периода, за който се претендира вземането за мораторна лихва, като
същият се счита от 06.07.2015 г. до 05.07.2018 г., а не както е посочено в
исковата молба от 06.03.2014 г. до 06.03.2017 г. Изложени са съображения
относно допустимостта на иска и възражения против искането на ответника за
прекратяване на производството по настоящото дело.
В днешното съдебно
заседание ответникът изразява становище, че производството по делото е
недопустимо и представя съображения в писмена молба с препис за ищцовата
страна.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило
в цялост т.д. №593/2013 г. по описа на ОС – Пловдив, 16 състав.
АДВ. А.: Изложените
в молбата доводи за прекратяване на производството вече са изложени в отговора
към исковата молба и именно във връзка с тях подробно сме изложили становището
си в т. 3 от допълнителната искова молба, което поддържам изцяло. Намирам, че
не са налице основанията за прекратяване. Не се касае за идентични по основание
и по размер производства.
СЪДЪТ НАМИРА, че
следва да бъдат приети представените по делото писмени доказателства и
приложеното т.д. №593/2013 г. на ОС – Пловдив, които да бъдат съобразени от
съда при произнасяне по възражението на ответника за прекратяване на
производството като недопустимо поради отвод за присъдено нещо.
СЪДЪТ, съобразно
тези представени по делото доказателства и като се запозна с постановените в
търговското дело съдебни актове и съдържащите се в същото искова молба и отговор
на страните, НАМИРА, че възражението на ответника за прекратяване на
производството по настоящото дело е основателно.
Видно е, че с
определение от 22.08.2016 г. по т.д. №593/2013 г. на ОС – Пловдив, на основание
чл. 233 ГПК, поради заявения от ищеца отказ от иска, производството по делото е
било прекратено. Разглежданият пред ОС – Пловдив иск е бил предявен от „Р.С.“ ЕООД против дружество - ответник и в настоящото производство.
Видно от изложените в ИМ по това дело фактически обстоятелства, се претендира
изплащането на сума, съставляваща стойността на извършени подобрения в недвижим
имот, предоставен на ищеца за ползване, съгласно договор за наем и анекси към
него, чието действие е било прекратено към момента на предявяване на иска (12.08.2013
г.) и твърдения, че дори и при нищожност на договорите, задължението на
ответника да престира стойността на извършените подобрения, не отпада.
В това производство,
твърденията, на които ищецът основава иска си, са за възникнало негово право
като държател на процесния имот, в който са извършени подобренията, да
претендира присъждане на стойността им и да иска задържането на имота до
тяхното заплащане. И в това производство пред ОС – Пловдив, ответникът е
оспорил иска с твърдения, че не е налице негово знание и съгласие за извършване
на СМР и други подобрения, извън тези, за поставянето на преместваеми обекти по
смисъла на чл. 56 ЗУТ. Направил е и възражение за нищожност на договорите за
наем, което е прието от съда, видно от определението му по чл. 374 от ГПК.
При тези данни СЪДЪТ
НАМИРА, че каквато й да е дадената правна квалификация на предявените искове,
обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат искането и основанието
на спорното право, каквото съставляват фактите, на които се основава то и
търсената с иска защита. Силата на присъдено нещо се формира по отношение на
спорното право с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, страни
и правно естество. По делото то се индивидуализира чрез основанието и петитума
на исковата молба. Съпоставяйки ги, настоящия съдебен състав намира, че и по
разглежданото пред него дело, отново са изложени твърдения за извършване на
подобрения в чужд имот от държател на имота, какъвто се явява праводателя на
ищеца.
Спорното право се
основава на твърдения за наличието на качеството на „Р.Г.П.“ ЕООД, на държател
и подобрител на чужд имот, като позоваването на сключения с ответника договор
за наем и респективно нищожността му, е във връзка с това дали те са извършени
с или без знанието и съгласието на собственика. Договорът е и от значение за
размера на дължимите суми, предвид момента, към който следва да бъдат оценени
подобренията, но не и до основанието за възникване на вземането.
От приложеното
търговско дело е видно, че с определение от 17.01.2014 г. ОС – Пловдив е спрял
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване на гр.
д. №2966/2013 г. на ПОС, поради наличието на преюдициална връзка между делата и
с оглед на въведеното възражение за нищожност на договорите и анексите. В това
производство с решение №353/2014 г. на ОС – Пловдив и Решение №11/2016 г. на
ВКС е уважен предявения иск от наемодателя „Н.К.Ж.И.“ с правно основание чл. 26
от ЗЗД за обявяване на договорите за наем между него и „Р.Г.П.“ за нищожни. С
решението си съдът се е позовал на неспазената тръжна процедура.
Производството пред
ОС – Пловдив е възобновено и прекратено с определение влязло в сила на 15.09.2016
г., поради което силата на присъдено нещо според съда обхваща и настъпилите
дотогава факти, въз основа на които ищецът може да предявява своето вземане.
Преклудиращо действие на силата на присъдено нещо се изразява в това съществуването
на правото да се основава, респективно да се оспорва, въз основа на факти,
възникнали преди този момент и въведени от страните в производството по делото.
Относно правоприемството между ищеца и „Р.Г.П.“
ЕООД по делото няма спор. Същият е частен правоприемник по силата на сключения
договор за цесия от 04.05.2017 г. Тъй като изявлението на ищеца по делото, с
която заявява отказ от иска, се обяснява като негово твърдение за
неоснователност на иска и признание, че претендираното спорно право не
съществува, и силата на присъдено нещо се прикрепва към това волеизявление, то
същото има субективните и обективни предели на сила на присъдено нещо на решение,
с което искът би бил отхвърлен. Затова към момента на предявяване на настоящия иск, СЪДЪТ НАМИРА,
че е имало формирана сила на присъдено нещо по повдигнатия спор и пререшаването
му е недопустимо. Когато е поставен съдебен акт разрешаващ спора, респективно
определение за прекратяване, поради отказ от иска и впоследствие при настъпило
правоприемство и правоприемникът не разполага с процесуална възможност отново
да предявява същия иск. В тази връзка са постановени определение на ВКС №241/08.06.2018
г., ч.гр.д. №1431/2018 г. на ІІІ ГО и Решение №362/12.12.2018 г. на ВКС по т.д.
№390/2018 г. на ІІ ТО.
Следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че ищецът в настоящото производство, като
правоприемник на ищеца по т.д. №593/2013 г., при сключения договор за цесия е
прехвърлил същото вземане, описано в договора „…във връзка с прекратено наемно
правоотношение“, което е било предмет и на воденото съдебно производство по
търговското дело, от което следва извода и за еднаквото им правно положение и
обвързаността им от силата на присъдено нещо на отказа по първия иск.
Към момента на
сключване на договора за цесията е било влязло в сила съдебното решение за
обявяване нищожността на договорите за наем и обстоятелството, че вземането
отново е било индивидуализирано посредством препращане към договорите за наем
обаче, не променя характера на същото и юридическите факти, въз основа на което
то възниква.
По изложените
съображения съдът намира, че е налице процесуална пречка за допустимостта на
настоящото производството от категорията на абсолютните, поради което същото
подлежи на прекратяване.
Водим от горното и
на основание чл. 298 от ГПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 9143/2018 г. по описа на СГС, І-26 състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днес пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 14.38 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: