Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….
26.07.2019 г., гр. ****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в съдебно
заседание, проведено при закрити врата
на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В. като разгледа докладваното от съдията г. д. №
611/2019 г. по описа на Районен съд - ****, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по исковата молба, подадена от Ф.А.М., действаща като майка и
законен представител на малолетния А.М.Р., против М.Р.М., с която се претендира
изменение на издръжката, присъдената в полза на детето А.Р..
В исковата
молба се сочи, че с влязло в сила решение № 34/18.09.2013 г., постановено по г.
д. № 14/2013 г. по описа на РС - **** ответникът е осъден да заплаща на
малолетния си син А.М.Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител, месечна издръжка в размер на 110лева. Заявява се, че промяната
във възрастта на детето е свързана не само с увеличаване на разходите за
подмяната на облекло и обувки, но и до възникването на такива за задоволяване
на образователните и културните нужди и интереси на детето. Излага се, че
детето е ученик, посещава извънкласни занятия, свързани с изучаването на
английски език, пиано, вземането на допълнителни уроци по математика, за които
освен за основните ученически пособия, заплаща допълнително. Твърди се, че
интересите на детето са трайни. Посочва се, че през лятото предстои пътуване на
детето на летен лагер. Навеждат се доводи за настъпилите промени в социално –
икономическо отношение в национален план, които са в посока на драстично
повишаване на цените на всички стоки, дори на тези от първа необходимост, както
и на услугите. Заявява се, че майката среща затруднения, особено през зимните
месеци, да поема разходите за електричество, вода, храна, лекарства и др. и че
това налага често да заема парични средства. Твърди се, че от месец април 2019
г. работодателят е прекратил трудовия договор на майката, поради намаляване на
обема на работа. Твърди се също, че ответникът работи, като често пътува до
Федерална Република Германия, където допълнително реализира доходи, че няма
друго семейство и низходящи, които да издържа, нито здравословни проблеми.
Счита се, че е налице първата, визирана в разпоредбата на чл. 150 от ГПК
алтернативна предпоставка – трайна съществена в нуждите на правоимащото лице,
както и че е налице изменение в положителна посока по отношение на втората
предпоставка – повишени и трайни финансови възможности на ответника. Прави се
искане за увеличаване на размера на издръжката за детето А. от 110лева на 230лева
месечно, считано от датата на образуване на настоящото дело. Представят се
писмени доказателства и се правят доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който не се оспорва основателността на иска, но се оспорва неговия
размер. Заявява се признание на иска до размер на 150лева месечна издръжка.
Счита се, че исковата претенция над този размер е неоснователна. Твърди се, че
от 2016 г. ответникът трайно пребивава в Република България. Бил е безработен и
не е реализирал никакви доходи. Не е получавал и никакви социални обезщетения и
пенсии. Баща му се е разболял от злокачествено онкологично заболяване,
състоянието му се е влошило силно през 2016 г. и ответникът е трябвало да
полага активно грижи за него, да го придружава за лечение, хоспитализиране и
престои в болница в гр. ****. Излага се, че ответникът е започнал работа от
30.06.2017 г. и е работил до месец декември 2018 г. в ППК „Красен”, с. Красен,
Област Русе на длъжност „животновъд” на минимална работна заплата от 510лева. От
месец декември 2018 г. до 19.02.2019 г. е бил безработен, когато е започнал
работа по трудово правоотношение в „Мегапрофил ИГ” ЕООД – гр. Русе на длъжност
„опаковач” на минимална работна заплата от 560лева. Посочва се, че ответникът
няма други деца освен детето А. и понастоящем няма съпруга, не притежава
собствено жилище, нито имоти, които би могъл да отдава под наем, за да
реализира доход. От края на 2015 г., когато се е завърнал в страната, същият
живее заедно с родителите си в тяхното жилище в с. Щръклево, община Иваново,
област Русе. Твърди се, че със заплащането на месечната издръжка ответникът успява
да се справя много трудно, тъй като с получавания минимален доход трябва да се
самоиздържа, а и да полага грижи за двамата си възрасти родители, които са
пенсионери с минимални пенсии – майка му получава пенсия в размер на
306.12лева, а баща му получава инвалидна пенсия в размер на 338.44лева. Твърди
се също, че ответникът, заедно с родителите си, преживяват много трудно под
границата на екзистенц – минимума. Посочва се, че от раздялата на родителите М.М.
многократно е подготвял подаръци за празници на сина си, но е бил
възпрепятстван от страна на майката да му ги даде. Оспорват се твърденията, че
доходите на майката се състоят от получаваното от нея трудово възнаграждение и
са недостатъчни за издръжката ѝ. Твърди се, че Ф.М. е собственик на ЕТ
„ЕГО – Ф.М.”*** и че същата има успешен частен бизнес, от който реализира
високи доходи. Счита се, че потребностите на детето възлизат на около 230лева
на месец, като с оглед материалните възможности на майката, ответникът следва
да заплаща издръжка в размер на 150лева месечно, а останалата част от
издръжката следва да се поеме от майката, при отчитане на обстоятелството, че
последната полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
детето. Оспорва се твърдението, че нуждите на детето са нараснали драстично,
както и че твърденията за извънкласните занимания на детето и за тяхната
стойност не са подкрепени с доказателства. Прилагат се: допълнително
споразумение към трудов договор, сключен между ППК „Красен” и М.М.,
удостоверение от ППК „Красен” за получени брутни и нетни трудови възнаграждения
за периода ноември 2018 г. – април 2019 г., трудов договор, сключен на
19.02.2019 г. между „Мегапрофил ИГ” ЕООД и М.М., със срок за изпитване 6
месеца, уговорен в полза на работодателя, удостоверение от „Мегапрофил ИГ” ЕООД
за получено от М.М. брутно трудово възнаграждение за месеците март и април 2019
г., удостоверение за съпруга и родствени връзки на ответника и други писмени
доказателства. Правят се доказателствени искания. Моли се да бъде отхвърлен
иска в частта над 150лева до пълния предявен размер от 230лева. Претендират се
разноски.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът не се явява. От негово
име процесуалния му представител прави изменение на иска, като увеличава
претендирания размер на 250лева месечна издръжка. Изменението е допуснато с
протоколно определение. Пледира за уважаването на предявения иск в изменения
размер. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатското възнаграждание. По негово искане, в определения от съда
срок, представя писмена защита, в която излага подробни съображения за
основателност на иска.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, възразява срещу искането за изменение на
размера на претендираната издръжка до 250лева, като счита същото за
неоснователно. Пледира за отхвърляне на предявения иск за разликата от 150лева
до 250лева месечна издръжка. Претендира разноски. Счита възражението по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за неоснователно.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени
доказателства: Решение № 34/18.09.2013 г. по гр.д. № 14/2013 г. по описа на Районен съд ****;
Удостоверение изх. № 8/20.03.2019 г.; Амбулаторен лист № 002240/25.03.2019 г.;
Удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 343/27.05.2019 г.;
Допълнително споразумение към трудов договор № 24/30.06.2017 г. от 01.08.2018
г.; Удостоверение изх. № 52/20.05.2019 г.; Трудов договор № 551/19.02.2019 г.;
Удостоверение изх. № 19-0031/21.05.2019 г.; Разпореждане № **********/27.09.2017
г.от ТП на НОИ Русе; Разпореждане № **********/04.07.2018 г.от ТП на НОИ Русе;
Копие на лична амбулаторна карта на Р. М. – 10 листа; Протокол на медицинска
комисия; Епикриза от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД ****; Експертно решение №
3375/137/25.01.2017 г.; Извлечени от ТРРЮЛНЦ за ЕТ „ЕГО-Ф.М.“, писмо с вх. №
3801/01.07.2019 г. от „Мегапрофил ИГ“ ЕООД – Русе и служебна бележка вх. № 4184/17.07.2019 г.
издадена от „Мегапрофил ИГ“ ЕООД, справка за история на осигуряването като
самоосигуряващо се лице Ф.А.М.; регистрационна карта на Ф.А.М. *** от
28.05.2019 г.; Удостоверение за завършен 2-ри клас на А. М.Р.; Грамота за
отличен успех за завършен 2-ри клас на А. М.Р.; Удостоверение за завършен 1-ви
клас на А. М.Р.; Грамота за отличен успех за завършен 1-ви клас на А. М.Р.;
Грамота за отлично представяне в национално математическо състезание; Касови
бонове – 3 броя от 9, 13 и 17 юли 2019 г.; Договор за организиране на детски и
ученически туристически пътувания – незаверено ксерокопие; три сертификата от
участие на детето А. в състезания по математика, както следва: октомври 2018
г., февруари 2019 г. и април 2019 г.
се установява, че: Ф.М. и ответникът имат едно дете: А.М.Р.,
роден на *** г. С решение № 34/18.09.2013 г., постановено по г. д. № 14/2013 г.
по описа на РС – **** бракът им е прекратен по взаимно съгласие и е утвърдено
постигнатото между страните споразумение, като М.Р.М. е осъден да заплаща на
своя малолетен син А.Р. чрез неговата майка и законен представител Ф.М. месечна
издръжка в размер на 110лева, платима всеки месец до 30-то число на месеца, за
който се дължат, ведно със законната лихва върху просрочената вноска, считано
от постановяването на съдебното решение до настъпване на обстоятелство,
обуславящо по закон изменението или прекратяването на алиментното задължение. Ищецът
А.Р. е ученик през учебната 2018/2019 г. във втори клас в Първо основно училище
„Христо Смирненски“ гр. ****. Детето се
обучава в детска музикална школа „Светослав Обретенов” към НЧ „Алеко
Константинов 1884” гр. **** от 2016 г. и понастоящем. Участва в състезания по
математика. През месец март 2019 година е боледувал от остра инфекция на
горните дихателни пътища с множествена локализация. Майката на детето е
регистрирана като безработна в Бюрото по труда – гр. **** на 28.09.2019 г. От
09.07.2012 г. е прекъснала дейността си като едноличен търговец.
За периода м. 11.2018 г. – м. 12.2018 г. ответникът е
получил брутно трудово възнаграждение в размер на 1175.04лева и нетно трудово
възнаграждение за същия период в размер на 911.81лева по сключен трудов договор
с ППК „Красен” – с. Красен, община Иваново, област Русе. За периода м. 03.2019 г. – м. 04.2019 г. същият е получил брутно
трудово възнаграждение в размер на 1667.98лева, от които за месец март
426.64лева и за месец април 1667.98лева, по сключен трудов договор с
„Мегапрофил ИГ” ЕООД – гр. Русе на длъжност „опаковач”, като трудовият договор
е сключен на 20.02.2019 г. със срок на изпитване 6 месеца в полза на
работодателя. За месец май 2019 г. при същия работодател, но на длъжност „електро
– заварчик”, ответникът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на
1669.33лева за 20 отработени дни, а за месец юни 2019 г. за 20 отработени дни
на длъжност „опаковач” е получил брутно трудово възнаграждение в размер на
1713.71лева.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП – **** се
установява, че детето е отглеждано от майка му,
която задоволява всичките му основни потребности. Майката е споделила, че не
ограничава контактите с бащата и роднините по бащина линия, но интерес и опит
да се реализират контакти от тяхна страна с А. не са осъществени. Детето е в
добро здравословно състояние. През учебната 2018/2019 година А. успешно е
завършил втори клас в Първо основно училише „Христо Смирненски” - гр. ****.
Детето се обучава в Детска музикална школа „Светослав Обретенов” към НЧ „Алеко
Константинов” от 2016 г. до настоящия момент, специалност пиано. Режимът на
отглеждане на детето е съобразен с нуждите и потребностите му. А. контактува с
деца на неговата възраст, близки и роднини по майчина линия. Майката е подпомагана от
ДСП **** с месечни
помощи по чл. 7 от ЗСПД
в размер на 40лева. Социалните работници са установили, че е нарушена
диалогичността и толерантността в отношенията между двамата родители.
От
изготвения по делото социален доклад от ДСП – Две могили се установява, че
бащата на детето не съобщава за свои хронични заболявания. По негови данни след
развода е виждал детето само няколко пъти. Не е имал възможност да контактува с
него по телефона или по друг начин, тъй като майката е ограничавала тези
контакти. Детето почти не го познава, не познава и своите роднини по бащина
линия. М.М. обитава жилището на родителите си. Същият работи с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 560лева. С трудовите доходи, които получава М.
успява да покрие своите разходи, като понякога разчита на подкрепата на своите
родители. Работата му е на смени – дневни и нощни, като до работата пътува със
служебен транспорт. Желае да създаде и
изгради емоционална връзка със сина си.
От разпитания по делото свидетел Ш. А.М. /сестра на Ф.М.
и леля на А./ се установява, че живеят в една къща заедно със сестра ѝ, детето
и майка им. А. взима уроци по математика и български език около два – три пъти
седмично и по пиано – три пъти седмично. Един урок струва най – малко 15лева.
Детето страда от дислексия и ходи на логопед. А. страда и от нощно напикаване,
което изисква закупуване на памперси и подложки. Боледува често, особено пред
зимата, което изисква закупуване на лекарства. Всяка година детето ходи на
летен лагер, който също се заплаща. Майката има намерение тази година детето да
започне да ходи на уроци по английски език. Свидетелят заявява, че с нейната
заплата от 1700лева издържа цялото семейство и че издръжката на детето възлиза
на около 700лева. Майката на детето е без работа от около две години, но не
може да си намери работа в града. Сестрите не могат да си позволят да работят и
двете във гр. ****, защото едната от тях трябва да се грижи за майка им, която
е болна – има меланом. От 7-8 години фирмата на сестра ѝ не работи. Ф. не е
възпрепятствала М. да полага грижи за детето. Не е връщала подаръци от него.
Никога не е имало подаръци за детето. Не ѝ е известно бащата на детето да
е изпращал по куриер или по поща подаръци за детето, които да не са
приемани.
От показанията на свидетеля Р. И.Д. /майка на М.М./ се
установява, че ответникът е купувал подаръци на детето и са идвали заедно
няколко пъти в гр. **** в разрешеното време, но вратата на дома на семейството
на Ф. винаги била заключена. Те нямат контакт с тях и по телефона, защото на
домашния телефон и на телефона на майката на Ф. никой не отговаря. Мисли, че
синът ѝ е на минимална работна заплата и ако имат повече работа, тогава
им се заплаща допълнително. Работата на сина ѝ е временна и всеки момент
можели да го махнат. Той помагал много на родителите си. Те разчитали на него.
Поради тежкото заболяване на баща му М. помагал със средства за домакинството и за
лечението на баща му.
За шестте години от развода са идвали около три пъти в гр. **** да носят
подаръци на детето.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.
150 СК. За наличието на промяна в обстоятелствата по смисъла на този текст от
кодекса е достатъчно да се констатира трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно
наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142 ал.1 СК.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". По
това обстоятелство не са спори по делото, както и че ответникът е баща на ищеца.
Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия за живот за
тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за случая. Само по себе си обстоятелството, че от
определянето на предходната издръжка е изминал продължителен период от време е
достатъчна предпоставка за изменение размера на присъдената такава, тъй като с
биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна,
облекло и възникват нови нужди – образователни, социални и др., за
задоволяването на които са необходими повече средства. В тази връзка съдът
счита, че от определяне на предходната издръжка е изминал дълъг период от време
- близо шест години. През този период безспорно нуждите на детето са се
изменили значително с оглед неговата възраст, биологично развитие, както и с
оглед голямата динамика на икономическата обстановка в страната. През този
период се наблюдава неизменно повишаване на цените на стоките и услугите в
страната, като темпът на нарастването им е устойчив. Ето защо съдът намира, че
от първоначалното присъждане на издръжката до настоящия момент е налице трайно
съществено изменение в нуждите на издържаното дете по смисъла на т. 19 от
Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС.
Изложеното, както и
фактът, че минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия
момент е в размер на 140лева месечно, по арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с член
единствен, ал. 1 от Постановление на Министерския съвет № 320 от 20 декември 2018 г. (обн., ДВ брой 107 от 28.12.2018
г.) за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната, води до извод, че предявеният иск е доказан по своето основание.
Впрочем, до сумата от 150лева месечно искът се признава и от ответника. Спорен
по делото е въпросът за размера, до който искът следва да бъде уважен.
Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия за живот за
тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за случая. Към момента детето А.Р. е на 9 години, което
означава, че неговите потребности са по – високи в сравнение с тези, съобразени
при първоначално определената издръжка. По делото се доказа, че обучението на
детето изисква закупуването на учебни помагала и други материали. Установи се,
че А. посещава и извънкласни занимания, като във връзка с участието му в
състезания по математика се налага да взима допълнителни уроци по математика и
български език, поради заболяването му от дислексия, които се заплащат. Тези
разходи, които са насочени единствено към развитието на детето, се отчитат от
съда, ведно с всички останали обстоятелства по делото, при определяне на
конкретните нужди на детето. Детето се намира във възраст, в която расте и
се налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи, учебни материали и
пособия, и въобще всичко необходимо за училище. Посещаваните извънкласни
занимания също изискват заплащането на допълнителни средства, като съдът
намира, че посещаването на уроци по математика, български език, пиано и
участието в състезания по математика развиват способностите на детето и са необходими
за неговото развитие. Ето защо разходите за тези дейности следва да се вземат
предвид при определяне на нуждите на детето от издръжка. На тази възраст се
увеличават културните, социалните и др. потребности, което също е свързано с
отделянето на повече парични средства. По делото се установи, че детето страда
и от нощно напикаване, което изисква ежедневно използване на памперси и
подложки и това е свързано с допълнителни разходи.При тези обстоятелства следва
да се приеме, че по делото е установена първата от двете хипотези,
представляващи трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК.
По аргумент от чл. 125,
ал. 1 СК задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича от
общото им задължение да се грижат за децата си. По аргумент от чл. 143 СК
размерът на издръжката зависи не само от нуждите на правоимащия, но и от
възможностите на лицето, което я дължи. Според задължителните разяснения в т. 5
от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд, възможностите
на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. В тази връзка съдът
съобразява факта, че към момента бащата на детето е трудово ангажиран. От
събраните по делото доказателства се установи, че брутните доходи на бащата са
в размер на 6226.06 лева през периода м.11.2018 г. – м.06.2019 г. Доводите му, че следва да осъществява разходи и за болния си
баща, не следва да се вземат предвид, доколкото по арг. от чл. 141, т. 1 от СК
с приоритет е заплащането на издръжка на детето. Освен това при проведения
разговор със социалния работник /социален доклад на ДСП – Две могили/ същият е
споделил, че понякога разчита на подкрепата на своите родители, които са
пенсионери.
Майката е регистрирана в бюрото по
труда като безработна през м. май 2019 г. Съобразно задължителните указания, дадени с Постановление № 5 от
16.XI.1970 г. на Пленума на ВС, семейните добавки, които се получават в полза
на детето следва да бъдат съобразени при определяне на размера на издръжката.
Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП - ****, помощите които се
получават от майката за детето са в размер на 40 лв. В исковата молба се
твърди, че от месец април 2019 г. трудовото ѝ правоотношение е
прекратено, а от свидетелските показания на сестра ѝ - св. Ш. М., се
установява, че Ф.М. не работи от две години, като причината да не търси работа
в гр. **** е тази, че трябва да се грижи за болната им майка. Обстоятелството,
че родителите на детето имат ангажименти съответно - към болен баща и към болна
майка, касаят единствено морален акт от страна на
бащата и майката, които следва да преценят приоритетите си по отношение
задоволяване нуждите на детето или на възрастните си родители. Последното не
може да бъде съобразявано при конкуренция със задължение за заплащане на
издръжка на дете, което е задължение от първи ред по смисъла на чл. 141 от СК.
Родителите са в работоспособна възраст
и следва да си осигурят доходи, с които да задоволяват както техните
потребности, така и непрестанно нарастващите потребности на детето, които са
създали. Предвид това, променените нужди на детето и възрастта му,
както и с оглед социално - икономическите условия в страната и размерът
на минималната работна заплата /560лева/, предвиден да покрие основните разходи
на възрастен човек, както и при съобразяване на
специфичните нужди на малолетното дете, съдът счита, че към настоящия момент за задоволяване на потребностите на
детето А. е необходима месечна издръжка в рамките на 380лева, като от
този размер следа да се приспадне месечната помощ в размер на 40лева. Остатъка от 340лева следва да се разпредели - 110лева
за майката, а остатъкът от 230 лева следва да се заплаща от бащата. По аргумент от чл. 143 СК размерът на издръжката зависи не
само от нуждите на правоимащия, но и от възможностите на лицето, което я дължи.
В тази връзка съдът съобразява факта, че към момента бащата на детето е трудово
ангажиран, като получените от него доходи през месец март 2019 г. са над
400лева, през месец април 2019 г. - над 1200лева, а през месеците май и юни 2019
г. достигат и до над 1600 – 1700лева на месец. Наред с това са събрани
достатъчно доказателства и в насока, че от ноември 2018 г. и понастоящем той
полага труд, поради което е налице постоянен характер на получаваните от него
доходи от трудово правоотношение. Съдът
намира, че бащата ще може да заплаща така определения размер на издръжка
предвид факта, че за него няма данни да страда от някакво хронично заболяване
или да има други задължения по закон да заплаща издръжка. Относно размера на дължимата издръжка от майката съдът
съобразява както обстоятелството, че през последните шест години и понастоящем
отглеждането и грижите за детето са поети изцяло от нея, така и факта, че
същата не работи от две години, като едва след завеждане на делото се е
регистрирала в Бюрото по труда в гр. ****, с което сама се е поставила в
невъзможност да започне работа не само в гр. ****, но и в гр. ****.
С оглед гореизложеното
предявеният иск от А.Р. е основателен до размер от 230лева, като за разликата
от този размер до претендирания от 250лева следва бъде отхвърлен.
Страните са претендирали
присъждане на разноски. От доказателствата по делото се установява, че
сторените от майката на ищеца разноски са в размер на 300 лева адвокатско
възнаграждение, а платеното от ответника адвокатско възнаграждение е в размер
на 450лева. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК на ищецът следва да
се присъдят разноски съразмерно уважената част от иска, които в случая възлизат
в размер на 276лева. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът
намира своевременно направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, за основателно поради
обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както
и че по същото е проведено едно съдебно заседание, в което е приключило
разглеждането на делото. С оглед на това и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
същото следва да бъде намалено до размера по чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е
300лева за адвоката повереник на ответник по
дело за издръжка. Ето защо на ответникът следва да се присъдят
разноски в размер на 24лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС
- **** дължимата държавна такса съразмерно на увеличения размер на издръжката,
в размер на 172.80 лева, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на определената с одобрена от
съда съдебна спогодба по г. д. № 14/2013 г. на РС - **** издръжка, дължима от М.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на малолетното си дете А.М.Р., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Ф.А.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, като я УВЕЛИЧАВА от 110лева /сто
и десет лева/ на 230лева /двеста и тридесет лева/, считано от предявяване на
иска – 07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката
до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването й, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 230лева до предявеният размер от 250лева, на основание чл. 150 СК.
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Провадийския
районен съд дължимата по делото държавна такса, съобразно допуснатото
увеличение на издръжката, в размер на 172.80 лева /сто седемдесет и два лева и
осемдесет стотинки/, на основание чл. 78 ал. 6, вр. с ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Ф.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените
разноски по делото, съразмерно с уважената част от предявения иск в размер на 276.00лева
/двеста седемдесет и шест лева/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ф.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
да
заплати на М.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от предявения иск в размер на 24.00лева /двадесет и четири лева/, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Постановява
предварително изпълнение на решението относно увеличената издръжка.
При неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано
от влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващ и
дължимата държавна такса за издаването му.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС - ****.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: