№ 10497
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110108040 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „**************“ ЕАД
срещу Ц. Л. С. , с която са предявени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 45022/2023 г. по описа на СРС, 69 състав: 3148, 29лева
главница за периода от 01.05.20г.- 30.04.22г., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № *******,
представляващ ************** , заедно със законна лихва от 10.08.23г. до
изплащане на вземането, 450,29лева- мораторна лихва за периода от 15.08.21г.
до 02.08.23г., главница за дялово разпределение за периода 01.07.20г.-
30.04.22г. в размер на 35,39лв., заедно със законна лихва от 10.08.23г. до
изплащане на вземането , както и сумата от 7,58лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.20г.- -02.08.23г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата в качеството на вещен ползвател по отношение на
топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че
ответницата е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
1
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата оспорва исковите претенции,
при твърдение, че е свалила радиаторите в жилището .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45022/2023 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответника
е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
2
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От представените по делото от ищеца писмени доказателства се
установява, че ответницата упражнява правото на ползване по отношение на
процесния топлоснабден имот, което обстоятелство не се оспорва по делото.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното
облигационно правоотношение между „**************“ ЕАД и ответницата
Ц. С. , възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна
енергия в процесния период, като в отношенията между страните за исковия
период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „**************“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
3
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая факта на доставената от ищеца в имота на ответницата
топлинна енергия се установява предвид изслушаната и приета по делото
съдебно-техническа експертиза . Според заключението на вещото лице , което
съдът възприема като обективно, безпристрастно и пълно, ищцовото
дружество е извършвало разпределение на топлинна енергия в блока след
отчет на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС.
За процесния период 01.05.20г.- 30.04.22г. ищецът е отчитал водомерите в
имота, като е попълнен документ за отчет, подписан от потребител.. Според
заключението в имота има два водомера за топла вода, по които се отчита
разхода.Топлинна енергия в сградата ЕС, където се намира процесния имот, е
била разпределяна като топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
топлинна енергия , отдадена от имотите, и топлинна енергия за подгряване на
топла вода съгл. Чл. 61 до 69 от НТ и Методика за дялово разпределение към
приложение на чл. 61. Според вещото лице сумите за топлинна енергия за
имота на ответницата са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба.Посочено е още, че в ищцовото дружество има съхранени
документи за периодични проверки на топломера съгл. Наредба за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и протоколи за
тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години.
Ответницата не твърди и не доказва заплащане на задълженията за
процесния период, поради което съдът намира, че общият размер на
дължимата сума за топлинна енергия за исковия период е претендираният - с
оглед и на заключението на изслушаната техническа експертиза. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 10.08.2023 г., до окончателното плащане.
4
Съдът намира, че към посочените по-горе сума не следва да се добавят
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение,
които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от
2016 г., чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл. 10 от Общите условия на договорите между „**************“ ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. За извършването на тази услуга ищецът не е ангажирал
писмени доказателства по делото, поради което претенцията на ищеца за
дялово разпределение за сума в размер на 35,39лева следва да бъде
отхвърлена.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответниците покана за заплащане на таксата
за дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. намират приложение
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от
5
2016 г. „**************“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период м.05.2020 г. - м.04.2021 г. и
за отчетния период м.05.2021 г. - м.04.2022 г. са издадени съобщения към
фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ на 30.06.2021 г. и на 30.04.2022 г. Поради това
върху дължимата главница за доставена топлинна енергия в размер на 3148,29
лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. се дължи обезщетение за забава,
което възлиза на търсената сума от 450,29лева за периода 15.09.20г.- 02.08.23г.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, доколкото
главната претенция подлежи на отхвърляне, на отхвърляне подлежи и
акцесорната такава – за лихва за забава върху цена на услуга дялово
разпределение, претендирана за период 15.09.20г.- 02.08.23г. в размер на
7,58лева.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в двете производства, като съразмерно на уважените искове, в
заповедното производство му се следват разноски в размер на 112,58лева, за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, и за исковото производство –в размер на 598,36лева – за заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице за изготвяне на експертиза и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответницата не е поискала присъждане на разноски и не е ангажирала
доказателства за извършване на такива, поради което такива не й се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Л. С. с ЕГН **********, с адрес гр.
******************* , дължи на „**************“ ЕАД, ЕИК **********, с
адрес на управление гр. ***********, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
45022/2023 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 3148, 29лева главница за
периода от 01.05.20г.- 30.04.22г., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № *******, представляващ
************** заедно със законна лихва от 10.08.23г. до изплащане на
вземането, 450,29лева- мораторна лихва за периода от 15.08.21г. до 02.08.23г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д.
6
№45022/23г. на СРС, 69състав , КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за
признаване за установено, че дължи на ищеца главница за дялово
разпределение за периода 01.07.20г.- 30.04.22г. в размер на 35,39лв., заедно
със законна лихва от 10.08.23г. до изплащане на вземането , както и сумата от
7,58лв. – мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
15.09.20г.- -02.08.23г.
ОСЪЖДА Ц. Л. С. с ЕГН **********, с адрес гр. *******************
, ап. 29, да заплати на „**************“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес на
управление гр. ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
112,58лева – разноски в производството по ч. гр.д. № 45022/23г. по описа на
СРС, 69с-в, както и сумата от 598,36лева- разноски за настоящото исково
производство, съразмерно на уважените спрямо нея искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7