Р Е Ш Е Н
И Е №260113/16.10.2020г.
гр. ЯМБОЛ.16.10.2020..г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ............. гражданска колегия, ІV-ти състав,
в публично заседание на
.......17.09.2020 г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря ...........................С.М….......…...................................и
в присъствието на
прокурора....................................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………………….гр.дело N.761...... по описа
за 2020год.
и за да се произнесе взе предвид
следното................................................................
Производството по
делото е образувано по молба на П.К.С.
против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.Ямбол, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „***“ на основание чл.188, т.2, вр. чл.187, т.З, т.7 и
т.8 от КТ,
Оспорва издадената
заповед като материално и процесуално незаконосъобразно издадена, като твърди,
че в нея са посочени три нарушения по КТ по чл.187, т.3 т.7 и т.8, а в диспозитивната част на заповедта е отразено едно нарушение- че на 03.02.200г. не изпълнил разпорежданията
на прекия си ръководител. Посочва, че заповедта не е мотивирана, липсва
обстоятелствена част в нея, отразяване на нарушенията, описание на същите.
Твърди, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина,
тъй като на сочената дата е изпълнявал нареждания на прекия си ръководител,
като е бил на периодична проверка и смяна
на *** на ул. „ ***„ в гр. С., след което до 17 часа е бил в базата на дружеството в гр. С..
Счита, че не е
извършил нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането на
дисциплинарното наказание, като същото е неоснователно и несправедливо.
В хода на съдебното
дирене искът се поддържа изцяло по основание.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ВиК“ ЕООД, с който
оспорва предявеният иск. Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е законосъобразна, издадена от компетентен органи при спазване на процесуалните правила.
Посочва, че ищецът
е извършил нарушение на трудовата дисциплина на 03.02.2020 г. описано в доклад
на прекия му ръководител вх. № *** г. ,на същия са му поискани писмени
обяснения, като такива са постъпили от работника, а прекия ръководител е
представил становище по тях.
Дисциплинарното
наказание е наложено с писмена заповед на Управителя на дружеството, в която е
посочено нарушението, нарушителят, датата на извършеното наказанието и
законното основание. Моли за отхвърляне на предявеният иск, като им бъде
присъдено адв. възнаграждение съгласно чл.78 ал.8 от ГПК. В хода на производството възражения се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Представена е
атакуваната заповед № ***г. на *** на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД-Ямбол, с която на осн.чл.188, т.2 и във връзка с чл.187, т.3,т.7 и т.8 от КТ /неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на законните нареждания на
работодателя и злоупотреба с доверието и уронваане на доброто име на
предприятието/, във връзка с доклад с вх.№ *** г. от Т.Т.С. *** и дадени
писмени обяснения на лицето по чл.193, ал.1 от КТ с вх.№ ***/10.02.2020г. П.К.С.-***–
***, при „В и К“ ЕООД – гр.Ямбол, е наказан
с „***“ за това, че на 03.02.2020г. не е изпълнил нарежданията на прекия
си ръководител – да *** в с.Т., с което е нарушил трудовата дисциплина съгласно
чл.187, ал.1, т.3, 7 и 8 от КТ..
С отговора си
ответника е представил доклад вх.№***г. от т.С. *** до *** на дружеството, в
който посочва, че на 03.02.2020г.*** на с.Т. го уведомил, че в селото е
възникнала авария. Т.к. *** на селото бил в болнични, наредил на *** Ж.Й.В., П.К.С.
и В.Т.Й. да отстранят ***. Въпреки неговия нареждания , въпреки осигуреният от
него транспорт до селото, въпреки липсата на *** за отстраняване в града към
този момент, същите отказали под предтекст, че заплатата им била малка.
С писмо изх.№***г.
получено от ищеца на 05.02.2020г., ответникът му е поискал да представи писмени
обяснения в срок до 11.02.2020г.. Такива с дадане на 07.02.2020г., в които
ищецът е посочил, че на процесната дата 03.02.2020г. не са получили нареждания
от прекия си ръководител да посещават с.Т.. По нареждане на прекия си
ръководителбили в с.М. и гр.С., където целодневно извършвали ***. Във връзка с
постъпилите обаснения и постъпил доклад от Т.С. вх.№ ***/12.02.2020г. до
управителя на „ВиК“ЕООД.
По делото бяха
разпитани като свидетели Ж.В., С.Д. и М.П..
Свидетелят Ж.В.
заяви, че с ищеца са колеги в район тр.С., като работи при ответника. Към
03.02.2020г. прекият им ръководител бил Т.С., които им разпоредил да отидат до
с.М.. Г.н С. им разпоредил да отидат да сменят *** и като се върнат от с.М.,
трябвало да свалят *** в гр.С.. те изпълнили задачата и в 12 без 15ч. били
приключили, прибрали се в гр.С. и останали там до края на работния ден. Там
били заедно с П. и В. К. Заявява, че през този ден други нареждания нямали от
прекия си ръководител. Посочва, че за този ден имал издаден пътен лист от Т.С.
за да тръгнат по съответния маршрут. Пътния лист бил заверен от Т.С. на 03.02,
и на този ден за с.Т. не е ставало въпрос. Ставало е въпрос за следващия ден –
04.02. На свидетелят също е наложено дисциплинарно наказание, като счита ,че
към тримата имало някакво лично отношение.
Свидетелката С.Д.
заяви, че работи при ответника и познава ищеца. Посочи, че обичайно всяка
сутрин се правило оперативка в предприятието и се разпределяли задачите за
деня. В началото на м.02. имало *** в с.Т. и Т.С. изпратил Ж.Й.В., В.Д. и П.К.С.
да отстранят ***, защото колегата на с.Т. бил болен и няма *** на селото.
Свидетелката заяви, че те отказали, защото за тези заплати не им се ходило да работят
в други райони. Те били *** на С., а ги пращали на не техен район. Били 20
човека, коато те отказали да изпълнят задачата пред всички, сутринта в 8-830ч.
наложило се *** на съседното село да отстрани ***.
Свидетелката М.П.,
заяви че работи във „В и К4 С. и познава ищеца. Зави, че всяка сутрин правят
оперативка, като началникът им поставил задача да отидат в с.Т. да отстранят
аварията, защото колегата им е болен, но те отказали, защото не можели да
обслужват всички села за тези пари, които получават. Между Т.С. и тримата ***
имало пререкания помежду им. Свидетелката описа начина по който се
обработват пътните листи в дружеството.
Заяви, че Ж. кара колата и на него като *** се издава пътния лист.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл. 357, ал.1 от КТ , вр. с чл.187, ал.1,т.1 от КТ, вр. с
чл.188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „***“.
Съдът намира иска
за допустим, доколкото е налице правен интерес у
ищеца от предявяването и поддържането му.
Разгледан
по същество съдът намира иска за основателен.
В тежест на
работодателя е да докаже законността на наложеното на ищеца с атакуваната
Заповед № ***г. на
управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Ямбол, дисциплинарно наказание „***” за нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187, ал.1,т.3, 7 и 8 от КТ.
Оспорваната заповед е издадена от
компетентен орган-работодателя на ищеца и в пределите на неговата дисциплинарна
власт, при спазване изискванията за форма. Заповедта е издадена на 13.02.2020г.
за констатирано нарушение извършено от 03.02.2020г., при спазване на двумесечния срок от откриване
на нарушението и в едногодишен срок от извършването му, съобразно изискванията
на чл.194, ал.1 от КТ . Спазена е процедурата по чл.193,ал.1 от КТ, като на
ищеца са поискани обяснения с писмо изх№ ***г., връчено лично и такива са
постъпили от работника с вх.№ ***г.
Според мотивите на
издадената заповед за дисциплинарно наказания , то е наложено за три нарушения
на трудовата дисциплина: неизпълнение на възложената работа – пояснено в
заповедта – /да отстрани настъпила *** в с.Т./, неизпълнение на законните
нареждания на работодателя и злоупотреба с доверието и уронване на доброто име
на предприятието/, във връзка с доклад с вх.№ ***г. от Т.Т.С. *** .
Заповедта е
издадена за неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на законните
нареждания на работодателя, което е констатирано с доклад на прекия ръководител
на ищеца Т.С., състоящи се в отказ на
ищеца да отстрани настъпила ***в с.Т., което се потвърди и от показанията на
св. С.Д. и М.П., които съдът кредитира като обективни. Съдът не кредитира
показанията на св. В. за факта през този ден на 03.02.2020г. са нямали други
нареждания от прекия си ръководител, т.к. са в противоречие с другите
доказателства и са заинтересувани, т.к. на свидетелят също е наложено такова
наказание. Безспорно отказа да изпълнява трудовите си задължения и във връзка с
тях нареждания на прекия си ръководител са дисциплинарни нарушения, които съдът
намира за установени с доказателствата по делото. Посоченото в заповедта трето
нарушение по т.
8 от чл. 187 КТ - "злоупотреба
с доверието и уронване доброто име на предприятието” съдът намира за
неустановено, като в заповедта липсват мотиви за неговото осъществяване.
Доктринално нарушението по тази разпоредба
съставлява съзнателно отклонение от страна на служителя, от целта на
възложената му дейност, която работодателят желае да постигне чрез изпълнението
й, което отклонение има за резултат или уронване престижа и доброто име на
работодателя, или разпространяване на служебна информация, или нанасяне на
материални щети на работодателя. Касае за специфичен вид нарушение на трудовата
дисциплина, различно от тези, описани в чл.
187, т. 1- 7 КТ, с оглед на систематичното
му място. В съдебната практика тази теоретична постановка е допълнена в следния
смисъл: Злоупотребата с доверието на работодателя, оказано при възлагане
изпълнението на работата за длъжността по смисъла чл.
187, ал. 1, т. 8, пр. 1 КТ, може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с нагласа извличане
на имотна облага за себе си или за трето лице. Доброто име на предприятието е
нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред
трети лица и това достоверно се отразява или е възможно да се отрази
неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на
предприятието.
За посоченото в заповедта нарушение по чл.
187, т.8 КТ - "злоупотреба с
доверието на работодателя", следва да се има предвид, че личния характер
на трудовото правоотношение по необходимост предполага установяване на
отношения на доверие между работника или служителя и работодателя. Злоупотреба
с доверието означава използването на оказаното от работодателя доверие на
работника или служителя за неправомерно извличане на определена облага за него
или за другиго, с което се накърнява доверието на работодателя. Характерна за
това нарушение е неговата субективна страна. То е съставомерно само
когато е извършено умишлено. Неправомерното извличане на определена изгода от
работника или служителя, когато е извършено по небрежност, на общо основание
съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но то не може да се квалифицира
като злоупотреба с доверието.
Доколкото нарушението на трудовата дисциплина е вид
правонарушение, то притежава всички общи негови признаци и в частност, от
субективна страна се характеризира с признака вина на дееца. Ето защо в
предмета на доказване се включва обстоятелството извършено ли е дисциплинарното
нарушение виновно от ищеца (умишлено или непредпазливо). Ответникът, като
носител на преобразуващото право да наложи дисциплинарно наказание, следва да
установи, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл негова е
доказателствената тежест да докаже при условията на пълно, главно доказване
осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина посредством обективните
му и субективни признаци. В настоящия случай, ответникът не проведе доказване,
че ищеца е злоупотребил с доверието на работодателя, не се установи умисъл от
страна на ищеца за неправомерно извличане на определена облага за него или за
другиго, с което да се накърни доверието на работодателя , поради което не може
да се вмени на ищеца извършване на това дисциплинарно нарушение.
Съдът счита, че поведението на ищеца 03.02.2020г., не
може да се квалифицира като уронване доброто име на предприятието. Разпоредбата
на чл.
187, ал.8 от КТ, изисква наличието на две
кумулативни предпоставки – злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на
предприятието, които са в причинно-следствена връзка. Злоупотребата с доверие
се изразява в използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно
извличане на определена облага за работника или за трето лице, и в резултат на
тези действия следва да е настъпило уронването на доброто име на работодателя.
В случая обстоятелства за такова нарушение не се установиха, нито са посочени в
обжалваната заповед.
По тези съображения
съдът намира, че обжалвана заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.
При този изход на
делото ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото в
размер на 350лв., представляващи адв.възнаграждение. На основание чл.
78 ал. 6 от ответникът следва да заплати държавна такса за
разглеждане на делото в размер на 80.00лв. по сметка на ЯРС, както и държавна такса в размер на
5.00лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, Я
Р С
Р
Е Ш И :
УВАЖАВА предявеният
от П.К.С. с ЕГН: ********** ***- иск по чл. 357, ал.1 от КТ , вр. с чл.187,
ал.1,т.1 от КТ, вр. с чл.188, т.2 от КТ против “Водоснабдяване и
канализация“ЕООД с адрес: гр.Ямбол, ул.“Д-р Петър Брънеков“ №20, като отменя
заповед № № ***г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Ямбол,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация“ЕООД на осн.чл.78,ал.1
от ГПК да заплати на П.К.С. направените по делото разноски в размер на 350лв.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация“ЕООД да заплати държавна такса за разглеждане на
делото в размер на
80.00лв. по сметка на ЯРС, както и държавна такса в размер на 5.00лева в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: