Р Е Ш Е Н И Е
Номер
195 , 22.02.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,
ХV-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 09.02.2023г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При
секретаря И. Г., прокурора Мирослав Илиев, като разгледа докладваното от
съдията Йовка Бъчварова КАНД № 2064 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Д.В.В. срещу решение № 972/19.10.2022г., постановено по АНД №
2555/2022г. на РС Бургас, в частта му, в която е изменено наказателно
постановление (НП) № 22-0769-000674/17.05.2022г. на Началник група при ОД на
МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, чрез намаляване на наложените на
жалбоподателя административни наказания, както
следва : глоба от 100.00 лева на 50.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС от два месеца на един месец. Решението в останалата му част, в
която НП е било отменено, като необжалвано от страните, е влязло в сила. В
касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен
акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително
основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Оспорва да е извършил административно
нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП, тъй като бил блъснал внезапно излязло на
пътя куче и понеже не били причинени щети на друго пътно превозно средство или
на пътната инфраструктура, продължил по пътя си. Впоследствие бил установил, че
при сблъсъка били причинени щети по управлявания от него автомобил и тогава се
обадил на тел.112, но служителите от РУ на МВР Карнобат отказали да посетят
местопроизшествието, след като жалбоподателят вече го бил напуснал и освен това,
то не попадало в тяхната териториална компетентност. Жалбоподателят счита, че
не бил извършил нарушение на задълженията си като участник в движението, поради
което моли за отмяна на обжалваното съдебно решение.
В
срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу
касационната жалба.
В
съдебно заседание касаторът – Д.В., се явява лично и
поддържа касационната жалба.
Ответникът
по касация – Началник група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се
явява и не изпраща представител.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност
на касационната жалба и съответно за потвърждаване на обжалваното решение и на
потвърденото с него НП.
Съдът,
след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни
основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в
първоинстанционното производство, за която решението
е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211,
ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213
от АПК, приложими по силата на чл.63в
от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Обхватът
на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр.
чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон съдът следи и служебно.
С обжалваното решение
състав на РС Бургас е изменил НП № 22-0769-000674/17.05.2022г. на Началник група при ОД на
МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, в частта му, в която
на жалбоподателя за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДП са наложени глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от два месеца, като намалил размера на наложеното
наказание глоба от 100.00 лева на 50.00 лева, а размерът на наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС от два на един месец.
Със същото решение съдът е
отменил наказателното постановление в частта му, в която на жалбоподателя за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП на основание чл.179, ал.2, предл.1
от ЗДП е наложена глоба в размер на 200.00 лева.
С решението съдът е осъдил
жалбоподателя В. *** сумата 20.00 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд е приел от
фактическа страна следното :
На 14.12.2021г. около 18:00
часа по първокласен път І-6 на територията на Община Бургас жалбоподателят
управлявал МПС – лек автомобил Рено Меган с рег. №
СВ6502РС, в посока от град Бургас към кв. Ветрен, и в района на магазин Джъмбо блъснал изскочило на пътя животно, като по този
начин водачът допуснал ПТП с материални щети по МПС. Жалбоподателят не спрял за
установяване на щетите и продължил движението си по магистралата в посока към
град София. Подал сигнал за ПТП едва в района на град Карнобат, поради възникнала
повреда вследствие на удара с животното.
Срещу жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършване
на следните нарушения : 1/не избрал скоростта на движение, съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение
и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението – нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП; 2/ не спрял и не
установил последиците от ПТП – нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП.
В атакуваното пред съда НП
за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДП на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179,
ал.2, предл.1 от ЗДП, а за нарушението по чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДП – глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП.
С решението си съдът приел,
че НП в частта му, в която жалбоподателят е наказан да е извършил
административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗПД, е незаконосъобразно, поради
което го отменил в тази му част.
В останалата му част
изменил НП, като намалил размера на наложените административни наказания. Приел
е, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДП, установяващ задължение за водача на ППС, който е участник в ПТП, без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Съдът е коментирал, че тези факти се
установявали както от обясненията на нарушителя, така и от показанията на свид. Г. и от предявените на страните записи на подадените
сигнали на телефон 112. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на
жалбоподателя да е изпълнил произтичащите от чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП
задължения да спре, тъй като обективните данни по делото сочели, че бил спрял
не на мястото на ПТП, а поне 50 км по-нататък. Анализирал е правната норма на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП и е стигнал до извода, че с нея се вменява задължение
за спиране не на кое да е място, а на мястото на ПТП. Правилно била издирена
правната норма, установяваща наказанието за извършеното от жалбоподателя
административно нарушение, но е прието, че административнонаказващият
орган не бил изложил мотиви какви обстоятелства са били налице, за да определи
наказанията именно в размера им, посочен в НП. Съдът е преценил, че били налице
само смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, поради което
изменил НП, като намалил размерите на наказанията до предвидените в чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДП минимални размери.
Касационната инстанция,
извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения,
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не
са допуснати нарушения на процесуални
правила, които да
са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
въз основа на които е стигнал до краен правен извод за неоснователност на жалбата дали е извършено
нарушението. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав
и в границите на вменената му компетентност,
като за проведеното съдебно заседание е съставен
протокол при
условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено
средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени
и за събраните доказателства.
Разгледана по същество,
касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но
неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед правомощията си по чл.348 от НПК, касационната инстанция извърши проверка на спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното
убеждение на решаващата предходна инстанция при установяване
на обстоятелствата, относими към предмета
на доказване. Въззивният съд е
стигнал до неправилен правен извод за доказаност на
фактическия състав на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП. Прочитът на събраните по делото
доказателствени източници сочи, че те всички са с
производен характер : Протоколът за ПТП е съставен на 11.02.2022г. по данни на
жалбоподателя. Актосъставителят Д.Г., разпитан като
свидетел, пресъздава фактите, които жалбоподателят му съобщил. Налично е
„сведение“ от 07.02.2022г., дадено от жалбоподателя, съдържащо негови
обяснения. В съдебно заседание е изслушан запис, изискан от ЕЕН 112, без
процесуалното действие да е било извършено при спазване на правилата на НПК,
което обаче е без значение, тъй като няма спор, че е записано обаждането на
жалбоподателя. Казано с други думи, доказателствената
основа по делото се изчерпва с данните, които жалбоподателят е съобщил.
Представените от жалбоподателя снимки на лекия автомобил съдът не обсъжда, тъй
като те нямат характер на доказателства, събрани по реда на НПК. Липсват други
доказателства, в съвкупност с които вече събраните да бъдат обсъдени и едните
да служат за проверка на достоверността на другите. Така въззивният
съд е стигнал до извод за доказаност на административнонаказателното обвинение при нарушение на
забраната на чл.116 от НПК, според която обвинението и присъдата не могат да
почиват само на самопризнанието на обвиняемия. Чрез кредитиране на различни доказателствени източници, пресъздаващи по същество
изявленията на жалбоподателя, се е стигнало до ситуация жалбоподателят да дава
показания сам срещу себе си, което не се допуска от закона. Самопризнанието на
привлеченото към отговорност лице не освобождава съответните органи от
задължението им да събират и други доказателства по делото. Други доказателства,
извън вече събраните, е обективно невъзможно да бъдат събрани. С оглед
изложеното, касационната инстанция не следва да връща делото, а да реши делото
по същество. Поради липса на надлежна доказателствена
обезпеченост на административнонаказателното
обвинение, удовлетворяваща стандартите на чл.304 от НПК, съдът приема, че
жалбоподателят не е извършил нарушението на ЗДП, за което е санкциониран,
поради което следва да отмени по реда на чл.222, ал.1 от АПК решението на въззивния съд, вкл. и в частта му относно присъдените в
полза на ответника по жалбата разноски, и да реши делото по същество, като
отмени обжалваното НП.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 972 от 19.10.2022 г., постановено по
АНД № 2555 / 2022 г. по описа на Районен съд Бургас в частта му, в която
е изменено наказателно постановление № 22-0769-000674/17.05.2022г. на Началник група
при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“,
чрез намаляване на наложените на Д.В.В., ЕГН **********,***,
административни наказания глоба
от 100.00 лева на 50.00 лева и лишаване от право
да управлява МПС от два месеца
на един месец, както и в частта му относно присъдените разноски.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0769-000674/17.05.2022г. на Началник
група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, в частта му, в която на Д.В.В.,
ЕГН **********,***, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер
на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :
Ч Л Е Н О В Е : 1/
2/