Р Е Ш Е Н И Е
№ 368/5.5.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито
съдебно заседание на пети април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА
|
|
|
по адм. дело № 170 по описа
на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на КСО и е образувано по жалба
на Р.С.К. с ЕГН ********** ***, против Решение № Ц1040-02-174/29.12.2020г. на Директора
на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено Разпореждане №
0-02-000-00-01428528/19.11.2020г. на Ръководител по изплащането на обезщетенията
и помощите.
В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен,
постановен при противоречие с материалния закон. Твърди, че през посочения
период е работила по трудов договор в „ГРГ Експорт“ ЕООД, като е брала гъби.
Счита, че е недопустимо да бъде лишена от правото си да ползва обезщетение за
временна неработоспособност поради бременност. Моли се да бъде отменено
оспореното решение и преписката да бъде върната на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване за ново произнасяне по подаденото заявление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв. П.,***, който по изложени подробни съображения моли съда да отмени процесното
решение като неправилно и незаконосъобразно, съответно да върне преписката на
административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на
разноските.
Ответникът по оспорването, редовно призован, не се представлява.
Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на
чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С решението, чиято законосъобразност е предмет на делото, е отхвърлена
жалбата на Р.К. срещу Разпореждане № 0-02-000-00-01428528/19.11.2020г. на Ръководител
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Бургас, с което е
отказано отпускане на парично обезщетение по болнични лист: Е20202141534 за временна
неработоспособност поради бременост на основание чл.
40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване. Постановеното решение е съобщено на
жалбоподателката срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен срок е
упражнила правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.
С оспореното решение ответникът е приел, че няма възникнало осигурително
правоотношение, каквото жалбоподателят претендира като породено от трудово
правоотношение, поради което същият няма качеството на осигурено лице с
аргумент от §1, т. 3 от ДР на КСО.
Всъщност от внимателния прочит на мотивите в това решение се установява, че
липсата на тези предпоставки се обосновава от ответника с невалидност
/недействителност/ на обуславящото осигурително правоотношение – трудово такова
/в конкретния случай/. Оттам е изведен и довода, че за жалбоподателя не е налице
и задължение за внасяне на осигурителни вноски. Всъщност ответникът е приел, че
е налице привидно правоотношение, целящо имитиране на качествата осигурено лице
по отношение на жалбоподателката.
Началото на административното производство е поставено с подаване на
удостоверение с вх. № Р14-02-000-00-00738336/15.11.2020 г. в ТП на НОИ гр. Бургас,
приложение № 9 към НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по
болничен лист № Е20202141534 за временна неработоспособност поради раждане,
издаден на жалбоподателката, с период на неработоспособността 14.11.2020 г. до 28.12.2020
г. Съгласно данните от информационните масиви на НОИ Р.К. е осигурена и работи
по трудово правоотношение с "ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК *********.
Във връзка с инициирана от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик
проверка на осигурителя "ГРГ Експорт" ЕООД поради наличие на данни,
които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ на парично
обезщетение за временна неработоспособност е извършена проверка. Проверката на
контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик е приключила със съставянето на
Констативен протокол № КП-5-12-00837122/06.11.2020 г. и издаването на
задължителни предписания № ЗД-1-12-00837193/06.11.2020 г. за заличаване на
данни. Задължителните предписания са връчени на 09.11.2020 г. на управителя на
дружеството Д.П.Б., не са обжалвани и са влезли в сила. Материалите от
извършената проверка са изпратени на Районна прокуратура гр. Бургас, на
основание чл. 108а от КСО, за предприемане на действия по компетентност.
При извършен обстоен анализ в информационната система на НОИ, в Търговския
регистър и в информационния справочник "Апис"
и "Лакорда" е установено, че осигурителя
„ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК ********* е регистриран на 18.03.2015 г. като
дружество с ограничена отговорност „ГРГ Експорт" ЕООД с едноличен
собственик на капитала и управител Г.Р.Г. с адрес по седалище и управление на
дружеството гр. София, район „Младост 1", ****
Считано от 16.04.2019 г. дружество „ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК ********* е
прехвърлено, като за едноличен собственик на капитала и управител е вписан Д.П.Б.,
с адрес по седалище на дружеството гр. Пазарджик, ул. ****. Считано от
20.03.2020 г. дружество „ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК ********* е с едноличен
собственик на капитала и управител - Д.П.Б., и с адрес по седалище и управление
на дружеството гр. Бургас, ул. ***.
От мотивите на оспореното решение се установява, че при извършена проверка
в информационната система на НОИ „Регистър на трудовите договори" е
установено, че дружеството е подало уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за
сключени трудови договори за 93 лица. 91 броя от трудови договори са сключени
от месец март 2020 г. Към момента на проверката са подадени 11 уведомления за
прекратяване трудови договори. Съгласно информационната система на НОИ данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са подавани за 01.2017 г. и за периода от 03.2020 г.
до 09.2020 г. като дължимите осигурителни вноски за ДОО не са преведени.
Във връзка с постъпил сигнал за извършване на проверка по делегация, на
основание чл. 31, ал. 4 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизинна дейност е издадена заповед №
ЗР-5-12-00799252 от 18.08.2020 г., с която е възложено извършване на проверка
на осигурителя от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Пазарджик.
На 15.09.2020 г. е осъществен контакт с Д.Б., при който са му връчени
заповедта за проверка и задължителни предписания № ЗД-1-12-********** от
11.09.2020 г. за представяне на ведомости за заплати и присъствени форми за
наети лица, трудови досиета, дневник-регистър на болничните листи и дневник за
издадените удостоверения за пенсиониране. Задължителните предписания със срок
за изпълнение 7- работни дни, не са изпълнени, за което е съставен акт за
установяване на административно нарушение №АИ-1-12-00815523 от 28.09.2020 г.,
по който не е постъпило възражение.
Административният орган е достигнал до извода, че дружество не е извършвало
дейност по смисъла на Търговския закон за периода от 31.8.2016 г. до 30.09.2020
г., която да поражда необходимост от назначаването на лицата по трудови
правоотношения, както и че за същите не е изпълнен състава на чл. 10 от КСО и §
1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица, за да ползват
осигурителни права.
На дружество са издадени Задължителни предписания за заличаване на
подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, за заличаване на данните за
осигурителен стаж и осигурителен доход за общо 93 (деветдесет и три) лица за
посочени в задължителното предписание периоди вкл. за жалбоподателя за времето
от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. Предписанията са връчени лично на собственика
и управителя на дружеството Д.Б.на 09.11.2020 г., не са обжалвани и са влезли в
сила на 24.11.2020 г.
За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото са допуснати
до разпит свидетелят П. и Б., чиито показания съдът възприема и кредитира като
достоверни, последователни и непротиворечащи на събраните по делото писмени
доказателства.
В отговор на поставените му въпроси свидетелят П. заяви, че работи във фирма
„ГРГ Експорт“ ЕООД от края на май 2020 г. и до момента. Конкретните му задължения,
които изпълнява, са да бере гъби.Заявява, че са брали основно четири вида гъби,
пет дни в седмицата, като са работили с трудови договори , а заплата са
получавали два пъти в месеца – аванс и заплата, като са се подписвали на
ведомости. В подкрепа на това негово твърдение са и приетите по делото писмени
доказателства – ведомости, от които е видно, че той, както и жалбоподателката
са се подписвали върху ведомости за получени възнаграждения. Твърди, е познава
жалбоподателката, работили са заедно от края на май, началото на юни. Тя също
събирала гъби, но след като напреднала бременността и, същата оставала да пази
чантите с набрани гъби. Тъй като фирмата имала разрешение на територията на ДГС
Пазарджик, брането е осъществявано в районите
покрай реката – Црънча, Паталеница, Дебръщица, Баткун,
Добра вода, нагоре след Добра вода по посока Св. Константин, от двете страни на
пътя в гората.
Свидетелят Б. – който съжителства на семейни начала с жалбоодателката
също твърди, че тя е работела на трудов договор и заедно са брали
гъби.Организирали се и пътували и с други работници.Плащало им се на ръка и се
подписвали на ведомости.Твърди , че най-вече са събирали манатарки, пачи крак,
трюфели.Показанията на свидетелите се подкрепят и от приетите по делото писмени
доказателства.
Като доказателства по делото от жалбоподателя са представени: Свидетелство
за регистрация на фискално устройство от 18.05.2020 г., Позволително за
ползване на недървесни горски продукти серия ЮЦДП № 00308/22.04.2020 г. на
територията на ТП ДГС Пазарджик, Протоколи
за подадени данни (приложение № 9 към чл. 8, ал. 7 от Наредба Н – 13 за
месеците май, юни, юли, август, септември,октомври 2020 г., ведно с ведомости
за заплати, в която фигурира и жалбоподателя Р.К.. Представени са и
удостоверения от Сдружение „Асоциация на преработвателите
на диворастящи гъби и плодове в България“ от 10.05.2020 г. за успешно преминал
инструктаж на работниците, договори за наем, договори за продажба, както и Удостоверение
за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби №
75/05.06.2020 г. от ОДБХ Пазарджик, уведомление за данни от справката
декларация за ДДС, дневник за покупки и дневник за продажби за периода от месец
май до месец септември 2020 г., ведно с издадени фактури за продажба на гъби,
справка изх. № 02388203046861/12.06.2020 г. за уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ. Договори за покупка на кучета, регистрирани в РЗИ, с оглед събирането на
трюфели.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването,
и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена
форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При
издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е
допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт
е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт
противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.
Събраните в хода на административното производство доказателства са довели органите
на ТП на НОИ гр. Бургас до извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова
дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с „ГРГ
Експорт“ ЕООД. Тези изводи съдът намира за неправилни.
Материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
раждане е регламентирано в чл. 40, ал. 1 от КСО, като изплащането се извършва въз
основа на акта на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО. От същата разпоредба следва, че
за да упражни това свое право, лицето трябва да е осигурено и да има най-малко шест
месеца осигурителен стаж като осигурено за съответния риск. Разпоредбата на §
1, т. 3 от ДР на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а,
ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение
следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са
внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В случая
спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че жалбоподателят не
е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението,
обуславящо дължимостта на осигурителните вноски, респ.
липсата изобщо на дължимост на такива вноски от страна
на осигурителя.
Следва да се отбележи, че в настоящото производство не се разглежда въпросът
за действителността на трудовия договор. Той не може да се решава инцидентно по
повод на спор около обезщетения, свързани с породеното от наличието на такъв договор
правоотношение. Този извод се налага при внимателното тълкуване на разпоредбите
на чл. 74, ал. 1 и ал. 3 от КТ. По аргумент за по-силното от разпоредбата на чл.
74, ал. 5 от КТ следва да се приеме, че и контролни органи по повод на административни
спорове не могат в хода на административно производство да се позовават инцидентно
на необявена по надлежния ред недействителност на трудово правоотношение. За неговата
действителност е достатъчно наличието на валидно годно основание за пораждането
на правоотношението и готовността на работника, служителя да престира работната си сила. В този смисъл уведомлението, което
работодателят е длъжен да изпрати в НАП не е елемент от фактическия състав, пораждащ
трудовото правоотношение. От съдържанието на определението за осигурено лице обаче
следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита
за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 от КСО.
Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно за целите на осигуряването. Изискването
на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице"
по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето
да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва
да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.
В конкретния случай по делото са представени писмени и гласни доказателства
за изпълнение на конкретни трудови функции от страна на жалбоподателя по сключения
договор. Представен е не само трудов договор, но и длъжностна характеристика, от
която да се установява какви са основните му задължения. Разпитани са
свидетелите П. и Б., които са категорични, че жалбоподателката е престирала труд и то по трудово правоотношение, получавала
е заплата, като за целта се е разписвала върху ведомости, приети като
доказателство по делото.
Освен това поделото са представени и редица писмени доказателства, от които
се установява, че „ГРГ Експорт“ ЕООД реално е осъществявало дейност.Същите не
са оспорени от ответната страна, поради което съдът намира, че имат съответната
доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства.
Предвид на това съдът намира, че от събраните в хода на административното производство
доказателства безпротиворечиво се установява, че жалбоподателят
е извършвал трудова дейност, тоест реално е осъществявал трудова дейност в изпълнение
на задълженията си по сключеният трудов договор.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното решение е неправилно
и незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено, а преписката
върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Предвид изхода на делото и
направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
направените по делото разноски в размер на 10 лева държавна такса, 600 лева
адвокатски хонорар или общо 610 лева.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд – Пазарджик, І - състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № Ц1040-02-174/29.12.2020г. на Директора на
ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено Разпореждане №
0-02-000-00-01428528/19.11.2020г. на Ръководител по изплащането на обезщетенията
и помощите.
ВРЪЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Директора на ТП на НОИ гр. Бургас да заплати на Р.С.К., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на общо 610 лв. (шестстотин и десет
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.