№ 774
гр. Варна , 01.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на първи март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500396 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба №289624/16.12.2020г. на М.Л. Т.
срещу Разпореждане №36177/12.09.2018г., постановено по гр.д. № 7488/2018г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на
заявителя за сумата, посочена в Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №4782/19.06.2018г.,
постановена по гр.д. № 7488/2018г. на ВРС.
Жалбоподателят оспорва първоинстанционното разпореждане като неправилно и
прави искане за неговата отмяна. Оспорва, че дължи две задължения по един и същ договор.
В предоставения срок е постъпил отговор от ответника по жалбата, в която я оспорва
като неоснователна с твърдения, че длъжникът не е възразил срещу заповедта в
законоустановения срок.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия за това срок, с оглед представените доказателства за
връчване на ПДИ на 14.12.2020г., поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Въз основа на Разпореждане №23656/19.06.2018г. по гр.д. № 7488/2018г. на ВРС в
полза на заявителя „А1 България“ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл.410 от ГПК № 4782/19.06.2018г. срещу М.Л. Т. с ЕГН ********** за
сумата от 652.94 лева, от които 212.90 лв. – задължения за абонаментни такси за периода
09.03.2017г. – 09.09.2017г., сумата от 75 лева – неустойка за периода 22.09.2017г. –
22.10.2017г., сумата от 47.76 лева неустойка за периода 09.06.2015г. – 09.06.2017г.,
произтичащи от договор №М4593572/30.04.2017г., сумата от 227.28 лева - задължения за
абонаментни такси за периода 09.09.2017г. – 23.10.2017г. и сумата от 90 лева – неустойка за
периода 08.11.2017г. – 08.02.2018г., произтичащи от договор №М5649435/30.04.2017г.,
ведно със законната лихва от заявлението и сторените в производството разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 29.08.2018г. чрез работодател.
В законоустановения към този момент 14-дневен срок длъжникът е депозирал
възражение по чл.415 от ГПК на 11.09.2018г., в което е зачертал текста от образеца, че
вземането е недължимо и е изложил твърдения, че дължи сумата от 219.90 лева за
абонамента такса. Изразил е готовност да я заплати разсрочено. Посочил е още, че
договорът е от 2015г., а се търсят суми до депозирането на искането в съда, фирмата е с нов
собственик и при справка не дължи нищо – опростена е сумата.
С обжалваното Разпореждане №36177/12.09.2018г. съдът е приел, че същинско
възражение не е подадено, тъй като длъжникът не оспорва задължението, а иска
разсрочването му, поради което е констатирал, че заповедта е влязла в сила и е разпоредил
издаването на изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.101 от ГПК съдът е длъжен да
съдейства на страните за отстраняване нередовностите на предприетите от тях процесуални
действия.
В разглеждания случай възражението по чл.415 от ГПК е нередовно, тъй като от една
страна съдържа признание на едно от вземанията по заповедта, а от друга се позовава на
опрощаването като погасителен способ, без да е ясно дали се твърди погасяване на същото
или на останалите вземания. Техническото действие по зачеркване на реквизит от
формуляра не следва да се преценява като липса на оспорване при наведени в словесната
част макар и неясни твърдения за обратното. Именно поради тази неяснота нередовността на
процесуалното действие следва да бъде отстранена, като на страната се дадат указания да
уточни недвусмислено дължи ли сумите, посочени в заповедта за изпълнение и или ги
оспорва, като посочи размер и период на вземанията за главница и неустойки, срещу които
възразява, както и размер и период на вземането за главница и неустойки, чиято дължимост
не се оспорва. Същевременно длъжникът може да бъде уведомен за последиците, а именно,
че в случай, че оспорва дължимостта, съдът ще даде указания на заявителя да предяви иск, в
който бъдещ исков процес длъжникът може да понесе допълнителни разноски, а в случай, че
не оспорва дължимостта на сумите, заповедта за изпълнение ще влезе в сила и ще се издаде
изпълнителен лист.
2
В случая указания в тази насока не са давани, поради което обжалваното
разпореждане се явява постановено при процесуално нарушение, което не може да бъде
отстранено от настоящата инстанция.
В контекста на изложеното съдът намира, че разпореждането следва да бъде
отменено, а делото върнато за отстраняване нередовностите на възражението и извършване
на последващи процесуални действия в зависимост от възприетия от длъжник начин на
процедиране. Като последица от отмяната на разпореждането следва да бъде обезсилен
издадения въз основа на него изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №36177/12.09.2018г., постановено по гр.д. № 7488/2018г.
по описа на Районен съд – Варна, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в
полза на заявителя „А1 България“ЕАД срещу М.Л. Т. за сумата, посочена в Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №4782/19.06.2018г., постановена по гр.д. № 7488/2018г. на ВРС
и ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на него изпълнителен лист.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по подаденото възражение по чл.415 от ГПК.
Определението е окончателно.
Препис от разпореждането да се изпрати на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, рег. №894,
район на действие ВОС, по изп.д. 20208940401350.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3