Решение по дело №1316/2013 на Районен съд - Лом

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                        Гр.Лом, 20.03.2014 година                        

 

   Ломският районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав, в публично заседание на пети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

                                                                   

при участието на секретаря В.М.,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1316 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба с правна квалификация чл. 127 ал. 2 от Семейния кодекс (СК), подадена от Д.Г.П. с ЕГН: **********  чрез адв. Л.Ф., против В.Е.И., ЕГН: **********.

В исковата молба е посочено, че страните съжителствали на семейни начална от  от която им връзка има родено дете през 2010 г., което ответникът припознал. От 2011 г. обаче ответницата, напуснала съвместно обитаваното жилище и заживяла заедно с детето си в дома на нейните родители в гр.Вълчедръм,обл.Монтана. Освен това ищеца твърди още, че условията при които живее ответницата с детето им не са добри, както и ,че ответницата не го допуска за да осъществява контакти с детето си. В тази връзка моли да му се предостави упражняването на родителските права, посочва, че има доходи и разполага с необходимите жилищни условия в дома на родителите си в с.Новоселци,обл.Видин, декларира, че няма да ограничава контактите на майката при свижданията.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който оспорва изложените в искова молба обстоятелства. Посочва, че ищеца не се грижел за детето и не участвала в издръжката му. Освен това същият живеела в едно домакинство с родителите си, като епизодично пребивава и в гр.Вълчедръм при свои близки роднини. Твърди още и не бил лишен от възможност да осъществява контакти сдетето им, но при последното посещение предизвикал скандал, което имало своите негативи върху детето им. Не било вярно това, че тя ограничавала  контакти на детето, нито пък, че условията при които живеели не са добри. Същевременно ответницата и детето в дома на родителите й могат да разчитат на финансовата подкрепа на нейните родители, и най-вече на нейната майка която живее и работи в РИталия. Моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

От представеното по делото № 1666/13г. ва ВРС (лист 4) удостоверение за раждане на детето Г. Д- Г., ЕГН: **********, се установява, че страните са негови родители.

По делото от събраните гласни доказателства се установява, че ищеца е работил по граждански договор/без да е представен такъв по делото/ като общ работник и е получавал възнаграждение около 400-500 лв. месечно, но през зимата поради сезонния характер на работата ищеца не работи и не получава доходи. Ответницата също декларира, че не работи тъй като отглежда малолетният си син Г..

Приети са и два социални доклада, от съдържанието на които се установява, че към настоящия момент детето се отглежда в дома на майката при подходящи и съобразени с възрастта му условия, като такива съществуват и в обследваното жилище на бащата.

По делото е представено писмо от РУ”Полиция”Лом, от което е видно, че по отношение на ищеца бил изготвен протокол за полицейско предупреждение на основание чл.55 ЗМВР,по силата на което ищеца бил предупреден: да не отправя заплахи и закани, да не извършва самоуправни действия спрямо ответницата по делото.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, ангажирани от всяка страна.

С исковата молба са предявени искове с правна квалификация по чл. 127 ал. 2 от СК. В случая  родителите на детето не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие по въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и личните отношения с него и в тази връзка бащата предявява претенция за възлагането на тези права върху него. Страните нямат сключен брак помежду си, между тях съществуват недоразумения и проблеми, породени взаимното неразбирателство между страните.

Без значение за съществото на спора са твърденията за осъществяван спрямо ищцата физически и психически тормоз от страна на ответника, тъй като това попада извън премета на делото, но и показанията в тази връзка на св. Е.Г.следва да се преценяват внимателно и критично с оглед неговата заинтересованост от изхода на делото, предвид близките му родствени отношения с ответницата (ней баща). Дори и да се кредитират обаче, се установява негативното му или лошо отношение към ищеца по делото.  На следващо място, показанията на другия разпитан свидетел О.Савов, който е чичо на ищеца, са в насока, че ищеца работи и получава доходи, но както бе отбелязано и по горе, не бяха ангажирани категорични доказателства в тази насока, от където съдът извлича и заинтересоваността на страните към развитието по делото. От социалния работник посетил дома им пък се установява, че между детето и родителите му има изградена емоционална връзка, като за отглеждането и възпитанието помагал и дядото по майчина линия, който също живее заедно в едно домакинство със ответницата и нейната сестра също.

Водещ критерий за решаване на спорния по делото въпрос са интересите на детето, които следва да се преценят в тяхната съвкупност с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи и отношение, съществуващата привързаност на детето към двамата, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на всеки един. Съдът намира, че принципно и двете страни разполагат с необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето и всеки от тях е в състояние да задоволява потребностите на детето, което пък е предпоставка за това, че родителите могат да осигурят правилното му развитие. Отделно от това, факта, че живеят в жилище на своите родители са обезпечени откъм нужните жилищно- битови условия за отглеждане на дете, страните не са трудово заети, като и те самите се издържат от доходите на своите родители, като детето е привързано и към двамата. Основният решаващ според съда момент в случая е това, че няма да бъде в интерес на детето постановяването на една промяна в местоживеенето му при бащата, който има за цел да се установи да живее със сина си на съвсем различно място в дома на своите родители, в друго далечно селище. Такава евентуална промяна на вече установеното статукво няма да е подходяща за детето, защото по настоящем то се е адаптирало към досегашните си условия на живот и заобикаляща го среда и бъдещото му преместване и ново устройване на различно, непознато за него място, няма да му се отрази благоприятно. То е все още в една ранна детска възраст, при която подобни резки промени на обстановката не са препоръчителни. Принципно не е в полза на детето да бъде откъсвано от обичайната го обкръжаваща атмосфера, към която е свикнало и в която се чувства спокойно и сигурно. Следва да се има предвид, че в отглеждането му досега грижи е полагала предимно майката , подкрепяна от нейното семейство. Тази подкрепяща среда на близък роднина на страните, с който детето е свикнало, също е от важно значение за запазване на фактическото положение, каквото е към момента. С оглед събраните доказателства и съвкупната им преценка, съдът намира, че възлагането на упражняване на родителските права върху детето на бащата, свързани неизбежно с промяна на местоживеенето му и обкръжаваща среда, няма да е целесъобразно разрешение на проблема. Още повече, че не се установява поведение на майката, което да се отразява по негативен начин на възпитанието или развитието на детето, което разбира се не омаловажава родителските качества на другия, нито пък изключва намеренията на бащата да ги упражнява, но както вече се посочи, не са налице основанията за възлагането им върху него, като дори и без тях той не е лишен от възможността да участва пълноценно при подходящ подход и на двете страни в процеса във възпитанието на детето и изграждането му като личност. Именно в тази връзка е и препоръката в социалния доклад за поддържането на коректни отношения между родителите, което щяло да допринесе до по- нетравмиращата адаптация на детето към новите семейни обстоятелства.

Предвид неоснователността на главния иск за постановяване упражняването на родителските права в полза на ищеца, без да е необходимо да се разглеждат по същество, следва да се отхвърлят и обусловените от него искове за местоживеене на детето, лични отношения с другия родител , с оглед на това, че те се намират в пряка зависимост по решението по основния иск и при това положение също остават недоказани.

Макар в случая да не е предявена изрична претенция чрез насрещен иск на ответника да й бъде присъдено упражняването на родителските права, предвид изразеното от нея становище в тази връзка, а и с оглед разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК, съдът при спор между родители по тези въпроси е длъжен служебно да се произнесе за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му. Изложените по- горе обстоятелства, преценени и с оглед интересите на детето, налагат извода, че с оглед запазване на съществуващите благоприятни за него условия на живот към момента, които съответстват на нуждите му и са в състояние да осигурят правилното му физическо и интелектуално развитие, упражняването на родителските права следва да се възложи на майката, като и местоживеенето на детето се определи при нея, както е било и досега. Същевременно обаче това не може да става за сметка на ограничаване или възпрепятстване на взаимоотношенията и срещите с другия родител, на когото трябва да се предостави съответен режим на лични контакти с оглед запазването на съществуващата привързаност и нейното развитие, укрепване и разширяване, в каквато насока е и становището на социалния работник в доклада. Между детето и бащата има изградена емоционална връзка, която трябва да се поддържа, като им се предостави възможност за прекарване на повече време заедно при самостоятелно общуване между двамата. В този смисъл съдът намира, че личните контакти следва да се осъществяват без присъствие на майката, защото по делото се установи, че именно от усложнените отношения между страните по повод на детето, е възможно за него да се получат неблагоприятни ситуации, на които то да стане свидетел или  да е принудено да изтърпи във връзка със свижданията си, ако и двамата родители са заедно с него. Затова съдът намира, че подходящ режим на лични контакти на бащата е той да има право да взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, без присъствието на майката, както и три седмици през лятото и една седмица през зимата- и в двата сезона без фискирани дати, през време обаче, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Така определения режим на лични контакти е в състояние да способства за съхранение и развитие на отношенията с другия родителя, като занапред, в случай на необходимост, същият винаги подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или е продиктувано от изменение на обстоятелствата.

Като последица от предоставянето на родителските права на майката, ищеца следва да бъде осъден да заплаща необходимата издръжка на дъщеря си. По смисъла на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на такава и възможностите на лицето, което я дължи. В случая се касае за момче на възраст от навършени четири години, за което се налагат нормалните и обичайно нужни за дете в този период от развитието си разходи. От събраните по делото доказателства се установява, че и двете страни не са работещи и се издържат от средствата, които получават от свои родители. В тази връзка съдът намира, че ищеца е в състояние да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 85 (осемдесет и пет) лева, която е напълно във възможностите му и не би го поставила в особени затруднения, още повече, че той няма задължения към други низходящи. Издръжката,  следва да се присъди от момента влизане на решението в сила, до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й. С оглед възрастта и потребностите на момченцето, стандарта на живот в страната и доходите на страните, така определеният й размер е справедлив и съответстващ на конкретната фактическа обстановка. Майката следва да поема своята част от издръжката на детето под формата на ежедневните грижи, които полага за отглеждането му, предвид на това, че детето ще живее пори нея.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ответника се дължат направените в процеса разноски, защото искът е отхвърлен. Такива се претендират и те възлизат в размер за назначеният адвокат К.Г. да оказва правна помощ на ответницата в размер на 200 лева, които следва да се възложат в тежест на ищеца. За присъдената издръжка на детето същата дължи и държавна такса в размер на 122,40 лева, която сума да се внесе по сметка на ВСС, изчислена на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК- 4 % върху тригодишните платежи.

 

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д.Г.П. с ЕГН: ********** чрез адв. Л.Ф., против В.Е.И., ЕГН: **********, искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете Г. Д- Г., ЕГН: **********, за определяне на режим на лични отношения между майката и детето и за осъждане на ответника да му заплаща месечна издръжка, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 

Предоставя УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от съвестното съжителство  на страните дете Г. Д- Г., ЕГН: **********, на майката В.Е.И. ЕГН: **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Г. Д- Г., ЕГН: **********, да бъде при майката В.Е.И., ЕГН: **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата Д.Г.П. с ЕГН: *********** и малолетното дете Г. Д- Г., ЕГН: **********, както следва: бащата има право да взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, без присъствието на майката, както и три седмици през лятото и една седмица през зимата- без фискирани дати, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

 

ОСЪЖДА Д.Г.П. с ЕГН: **********, да заплаща на малолетното си дете Г. Д- Г., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител В.Е.И., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 85 (осемдесет и пет) лева, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване. 

 

ОСЪЖДА Д.Г.П. , да заплати по сметката на ЛРС ноправените разноски по делото за адвокат, който оказва правна помощ на ответницата в размер на 200 (двеста ) лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.П., да заплати по сметка на ВСС сумата от 122, 40 (сто и двадесесет и два лева и 40 стотинки) лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ :