Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Перник, 24.03.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 25.02.2016г., VIII-ми състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Кристиан Петров
при секретаря Б.М., като разгледа гр.дело № 04993 по
описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове
от А.Д. срещу „СК – 13 Трансстрой” АД за заплащане: 1/ на осн. чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ общата сума 2820,80
лв. (увеличен по реда на чл. 214 ГПК) – неизплатени брутни трудови
възнаграждения за четири месеца, от които: декември 2014г. – 704,20 лв., януари
2015г. – 704,20 лв., февруари 2015г. – 704,20 лв. и март 2015г. – 708,20 лв.;
2/ на осн. чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД общата сума 127,69 лв. –
обезщетение за забава в изплащането на всяко едно брутно тр. възнаграждение от
датата на просрочието – 11 –то число на месеца, следващ този, в който е положен
труд, считано от 11.01.2015 г. до завеждане на иска; 3/ на осн. чл. 221, ал. 1 КТ сумата 708,40 лв. (увеличен по реда на чл. 214 ГПК) – обезщетение в размер
на едномесечно БТВ за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие; 4/ на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 20,05 лв. – лихви за забава върху
обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, считано от 27.04.2015г. до завеждане на
иска; 5/ на осн. чл. 224, ал.
1 КТ сумата 286,90 лв. (увеличен по реда на чл. 214 ГПК) – брутно обезщетение
за 9 дни неизползван платен годишен отпуск за 2015г.; 6/ на осн. чл. 86 ЗЗД
сумата 6,30 лв. – лихви за забава върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ,
считано от 27.04.2015г. до завеждане на иска, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
дължими по трудов договор № 14/18.02.2013г., по който изпълнявал длъжността
"организатор охрана", като трудовото му правоотношение е прекратено
със заповед № 31/27.04.2015 г. на ръководител на ответното дружество, на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ /прекратяване от работника на трудовия договор
писмено, без предизвестие поради забавяне изплащането на трудовото
възнаграждение от работодателя/, считано от 27.04.2015г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал
писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер по подробно
изложени съображения. Оспорва размера на претендираните тр. възнаграждения, от
които следва да се приспадне по 86,64 лв. месечно или общо за периода 346,56
лв. – дължимите от работника данъци и осигурителни вноски. Твърди плащане на
част от дължимото тр. възнаграждение за м. март 2015 г. общо в размер на 550,00
лв. Оспорва размера на претендираните мораторни лихви върху тр. възнаграждения,
като твърди, че съгласно допълнително споразумение към процесния тр. договор,
полагащото се тр. възнаграждение се изплаща на 25-то число от месеца, следващ
месеца, за който се начислява работната заплата, а не както твърди и претендира
ищецът – на 10-то число.
Ответникът предявява евентуално възражение
за прихващане с вземане за сумата от 92 169,00 лв. - основано на твърдения
за причинени имуществени вреди във вид на липси от работника-ищец в качеството
му на осъществяващ отчетническа дейност, изразяващи се в липса на материални
ценности и ДМА (171 броя релси тип 49, всяка от които с единична стойност 539
лв. - обща стойност на липсващи релси в размер на 92 169,00лв.).
Ответникът предявява евентуално възражение
за прихващане с вземане за сумата от 1615 лв. - основано на твърдения за
причинени от работника-ищец по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения и в качеството му на осъществяващ отчетническа дейност имуществени
вреди, изразяващи се в изтръгнати кабели и изтекло трансформаторно масло на
трансформатор в база Перник.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ:
Установява
се, че по трудов договор № 14/18.02.2013г. (л. 4
от делото) ищецът
е започнал работа при ответника на длъжност "организатор
охрана", със срок за изпитване 6 месеца, считано от 18.02.2013г., като
липсват доказателства договорът да е прекратен до изтичане на срока за
изпитване, поради което се е превърнал в договор за неопределено време – чл.
71, ал. 2 КТ. Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед № 31/27.04.2015 г. на ръководител на
ответното дружество (л. 5 от делото), на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
считано от 27.04.1015г., която заповед е връчена лично на ищеца на
27.04.2015г., удостоверено с подписа му, чиято автентичност не е оспорена по
настоящото дело. Въз основа на заключението на съдебно-икономическата
експертиза (СИЕ), съдът приема за установено, че по ведомостите за заплати при
ответника е начислено брутно ТВ на ищеца в размер общо на 2821,00 лв. за исковия
период м.12.2014г. – м.03.2015г., включително, като във ведомостите на
ответника са налице данни за авансови плащания на ищеца за м. 03.2015 в размер
на 550,00 лв., което се установява и представения по делото РКО №
284/09.04.2015г. (л. 26 от делото) като по реда на чл. 193 ГПК е установено
(заключение на съдебно-почерковата експертиза), че подписът на получател е на
ищеца, и за направени удръжки за ДОД и осиг. вноски, като за процесния период остава
да се дължи брутната сума 2271,00 лв. Следователно ищецът доказва наличието на
трудово правоотношение с ответника през процесния период, за който се
претендира, че има право на трудово възнаграждение, наличието на отработване на
претендираното трудово възнаграждение, както и размера на трудовото възнаграждение,
а същевременно ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението си да
заплати изцяло уговореното трудово възнаграждение на ищеца. Ето защо, съдът
намира иска за процесния период за доказан по
основание и размер общо за сумата 2271,00лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 2820,80
лв. искът е неоснователен. Върху неизплатената и доказана сума за главницата
се дължи и законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане, както е
поискано изрично от ищеца.
Във
връзка с възражението на ответника за дължимост единствено на нетния размер на
тр. възнаграждения, следва да се подчертае, че работодателят дължи на работника
брутния размер на трудовото възнаграждение, което е "брутно", не
защото включва и сумите, които работникът (служителят) дължи за данъци,
осигуровки и други плащания, а защото включва основното трудово възнаграждение
и добавките към него (Решение № 1172 от 17.12.2003 г. на ВКС по гр. д. №
414/2002 г., III гр. о.). Юридически длъжник на вземанията за данъци и осигуровки
в съответната част е работникът, а работодателят технически начислява и
превежда дължимите от работника суми към държавата – чл. 272, ал. 1 КТ.
Вземането на работника за трудово възнаграждение или обезщетение спрямо
работодателя включва и тази част от възнаграждението или обезщетението, което
работникът би дължал на трето лице (в случая - на държавата). Законно дължимите
данъци или други удръжки от дължимото възнаграждение или обезщетение се правят
при изплащането на сумата, а не при присъждането й от съда (Решение № 1892 от
22.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 800/99 г., III г. о.), поради което липсва
каквато и да е компенсируемост на „лични и здравноосигурителни вноски на ищеца”
с исковите претенции, най-малкото (но не и единствено) поради липсата на насрещност
на вземанията, поради което възражението на ответника в обратен смисъл е
неоснователно.
По иска по чл.
245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД:
В
процесния трудов договор № 14/18.02.2013г. е уговорен срок за
плащане на възнаграждението – 10-то число на следващия месец, следващ месеца,
за който се начислява работната заплата. Това означава, че и поради
неизпълнението, считано от изтичане на срока ответникът е изпаднал в забава и
дължи на основание чл. 245, ал.2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава в
размер на законната лихва без да е необходима покана от страна на работника
(арг. чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД). Съдът не кредитира посочения от СИЕ размер
на мораторната лихва, тъй като е изчислена върху нетното ТВ, а както се посочи
по-горе съдът приема, че работодателят дължи на работника брутния размер на
трудовото възнаграждение. Изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК лихвата за
забава в изплащането на всяко едно доказано брутно тр. възнаграждение на ищеца
по периоди е както следва: за периода 11.01.2015 г. – 07.08.2015г. върху сумата
704,20 лв. – 40,94 лв.; за периода 11.02.2015 г. – 07.08.2015г. върху сумата
704,20 лв. – 34,86лв.; за периода 11.03.2015г – 07.08.2015г. върху сумата
704,20 лв. – 29,38 лв. и за периода 11.04.2015г. – 07.08.2015г. върху сумата
158,40 лв. – 5,24 лв. – или общо 110,42 лв.
Във връзка с възражението на ответника, че
съгласно допълнително споразумение от 01.09.2014г. към процесния тр. договор,
полагащото се тр. възнаграждение се изплаща на 25-то число от месеца, следващ
месеца, за който се начислява работната заплата, а не както твърди и претендира
ищецът – на 10-то число, следва да се посочи, че по реда на чл. 193 ГПК е установено (заключение
на съдебно - почерковата експертиза), че подписът, положен за работник в допълнително споразумение от 01.09.2014г. към процесния тр.
договор
не е изпълнен от ищеца. Следователно документът е неистински, т. е.
неавтентичен и като такъв няма доказателствена сила за направените в него от
ищеца изявления, включително и уговорения в документа срок за изплащане на тр.
възнаграждение, поради което възражението е неоснователно. Ето защо, съдът
намира иска за процесния период за доказан по
основание и размер общо за сумата 110,42
лв., като за разликата до пълния предявен размер от 127,69 лв. искът е неоснователен.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ:
С процесната заповед
№ 31/27.04.2015 г. (л. 5 от делото), издадена и подписана от ръководител на
ответното дружество, е разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл.
224, ал. 1 КТ при прекратяване на ТПО в размер на 9 дни за 2015г. Посочената
заповед е частен свидетелстващ документ, на които е даден вид да е подписан от
ответника. При липса на доказателства установяващи неавтентичността му,
документът обвързва ответника с обективираните в него неизгодни факти – дължимостта
на посоченото в него обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за съответните дни - арг.
от чл. 180 ГПК. От СИЕ се установява, че размерът на БТВ на ищеца, предхождащ
уволнението му - това за м. 03.2015г., служи за база при определяне на
среднодневното трудово възнаграждение и за изчисляване на обезщетението. В
конкретната хипотеза от СИЕ се установява, че на ищеца се дължи брутно обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, определено за 9 дни за 2015г. и възлизащо
на 318,78 лв. Доколкото ответникът не е представил доказателства да е платил на
ищеца посоченото обезщетение, то съдът намира иска за процесния период за доказан по основание. Както се посочи
по-горе законно дължимите данъци или други удръжки от дължимото възнаграждение
или обезщетение се правят при изплащането на сумата, а не при присъждането й от
съда, поради и което съдът присъжда дължимото обезщетение като брутна сума, но
съгласно диспозитивното начало – чл. 6, ал.
2 ГПК,
сумата следва да бъда присъдена в размер на 286,90 лв., тъй като така е поискано от ищеца
(включително и след увеличение на иска по реда на чл. 214 ГПК). Върху сумата се
дължи и законна лихва, след подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както е поискано от ищеца.
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ:
Не се спори по
делото, а и се установява от заповед № 31/27.04.2015 г., че безсрочното трудово
правоотношение е било едностранно прекратено от ищеца на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ. Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ, при прекратяване на ТПО на посоченото
основание работодателят дължи обезщетение в размер на БТВ за срока на
предизвестието, който в случая е едномесечен – чл. 326, ал. 1, изр. първо КТ, и
доколкото видно от тр. договор страните не са уговорили по-дълъг срок. С
процесната заповед № 31/27.04.2015 г., издадена и подписана от ръководител на
ответното дружество, е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл.
221, ал. 1 КТ при прекратяване на ТПО в размер на БТВ за срока на
предизвестието – 1 месец. Посочената заповед е частен свидетелстващ документ,
на който е даден вид да е подписан от ответника. При липса на доказателства
установяващи неавтентичността му, документът обвързва ответника с
обективираните в него неизгодни факти – дължимостта на посоченото в него
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за съответните суми - арг. от чл. 180 ГПК.
Съгласно заключението на СИЕ, съдът приема за установено, че БТВ на ищеца за м.
03.2015г. за пълен отработен месец за 21 дни, предхождащ уволнението му (чл.
228, ал. 1 КТ) е 708,40 лв. По ведомостите при ответника е начислено брутно
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ на ищеца в размер на 708,40лв., от което са удържани
4,84 лв. – за ДОД по ЗДДФЛ. Както се посочи по-горе законно дължимите данъци
или други удръжки от дължимото възнаграждение или обезщетение се правят при
изплащането на сумата, а не при присъждането й от съда, поради което съдът
присъжда дължимото обезщетение като брутна сума. Ответникът не е представил
доказателства да е платил на ищеца посоченото обезщетение. Ето защо, съдът
намира иска за процесния период за доказан по
основание и размер общо за сумата 708,40лв.,
за която сума е предявена претенцията, като върху неизплатената и доказана сума
за главницата се дължи и законна лихва от исковата молба до окончателното
изплащане, както е поискано изрично от ищеца.
По
исковете по чл. 86 ЗЗД върху обезщетенията по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ:
Вземанията по чл.
221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ са изискуеми от деня, в който уволненият е могъл
да иска изпълнение. Тъй като вземанията по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ са
парични и безсрочни в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84,
ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора. В процесната заповед за прекратяване на
ТПО също не е определен такъв срок за плащане на обезщетенията, поради което
кредиторът може да иска изпълнението им веднага – чл. 69, ал. 1 ЗЗД, но
длъжникът изпада в забава след покана от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От деня
на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото
изпълнение на задължението. При доказателствена тежест на ищеца, по делото липсва
покана от ищеца до ответника за заплащане на дължимите и посочени в заповедта
обезщетения, поради което исковете са неоснователни.
С оглед частичната
основателност на предявените искове, следва да се разгледат евентуалните
възражения на ответника за прихващане.
По
възражението за прихващане с вземания на работодателя срещу работника за сумата
от 1615 лв.:
С възражението за прихващане се претендира вземане на
работодателя, основано на чл.
207, ал. 1, т. 1 КТ (ограничена имуществена отговорност), като работодателят
носи доказателствена тежест да установи следните обстоятелства: качеството на
ищеца на материалноотговорно лице; допуснато от работника нарушение,
съставляващо противоправно деяние, от което е причинена на работодателя вреда
по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения на
работника; обектът на нарушението е свързан с изпълнението на трудови
задължения на работника; причинна връзка между нарушението и вредата; както и
размерът на вредата.
Установява се от трудов договор № 14/18.02.2013г. и заповед № 31/27.04.2015 г.,
че в периода 18.02.2013 г. - 27.04.2015 г. между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал
длъжността "организатор охрана". Съдът намира, че не
са налице предпоставките за ангажиране ограничената имуществена отговорност на
ищеца за вреда, причинена при отчетническа дейност. Ответното дружество не
ангажира доказателства за наличие на отчетническото качество на работника-ищец.
От представения трудов договор № 14/18.02.2013г. не се установява на
ищеца да са били възложени конкретни задължения да събира, съхранява, разходва
или отчита парични или материални ценности на работодателя. Позоваването от
страна на ответника на длъжностната характеристика (28-29 от делото и доколкото
може да се приеме, че ищецът е запознат с нея, след като по реда на чл. 193 ГПК
е установено от съдебно - почерковата експертиза, че в оригинала на длъжностна
характеристика подписът, положен след името А.К.Д. и “подпис” не е изпълнен от
ищеца), според която "носи финансова отговорност за опазване на повереното
му имущество на обекта" - т. 2, не променя извода на съда за липсата на
отчетническо качество. С тази част от длъжностната характеристика не се
вменяват конкретни задължения по събиране, съхраняване, разходване или отчитане
парични или материални ценности, а се преповтаря едно от общите задължения на
работника, посочено в чл. 126, т. 8 КТ да полага грижа за опазване имуществото
на работодателя. Със или без това посочване, поначало работникът отговаря
имуществено пред работодателя, като в едни случаи отговорността му е ограничена
и се реализира извънсъдебно, а в други - пълна и се реализира по общия исков
път. Не би могло да се направи извод за наличие на качеството
"отчетник" и от титулната част на заповед № 11/24.04.2015г. на
работодателя (л. 35 от делото), тъй като със самото посочване на разпоредбата
на чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ, също не е достатъчно, за да се приеме, че на ищеца
са възложени отчетнически функции. За да е натоварен с такива, в тр. договор
или длъжностната характеристика на работника следва да фигурира конкретно задължение
същият да събира, съхранява, разходва и отчита парични или материални средства,
т.е. да са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл.
126, т. 8 КТ) за опазване имуществото на работодателя. По делото не се установи
такива задължения да са били възлагани на ищеца. След като това е така,
последният няма качеството "отчетник", поради което от него не би
могло да се търси ограничена имуществена отговорност за вреди на посоченото във
възражението основание.
Освен
гореизложеното, гласните и писмените доказателства по делото по никакъв начин
не установяват обстоятелства, които да са свързани с установяване на лицето,
което е причинило увреждането на процесния трансформатор (изтръгнати кабели и
изтекло трансформаторно масло), а още по-малко това да е ищецът, като в тази
насока липсват и каквито и да е други косвени доказателства. Обстоятелството,
че ищецът е имал досег до вещта (охранявал го е), не установява по безспорен и
категоричен начин съпричастност на ищеца с вредите, защото представлява
изолиран факт, а не елемент от комплексна система от факти, която система като
изключва всяка друга вероятност, да създава сигурност, че именно ищецът е
съпричастен с причинените вреди. След като не се доказва противоправно деяние
на ищеца, довело до увреждане на процесния трансформатор, то и поради това не
са налице елементите от състава на отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ.
Освен гореизложеното, с оглед събраните по делото
доказателства съдът приема, че проведената инвентаризация е била опорочена, тъй
като: от показанията на св. П.А. - гл.
счетоводител на ответното дружество, се установява, че процесният трансформатор
не е заприходен като ДМА в счетоводния актив на ответника; не се доказва от показанията на
св. П.А. - гл. счетоводител на ответното дружество, при установяване повреждането
на трафопоста, ответното дружество да начислило ДДС в размер на приспаднатия
данъчен кредит – чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.
Ето защо, предявеното
от ответника срещу ищеца възражение за прихващане е неоснователно.
По
възражението за прихващане с вземания на работодателя срещу работника за сумата
от 92 169,00 лв.:
С възражението за прихващане се
претендира вземане на работодателя,
основано на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ (пълна имуществена отговорност), като
работодателят носи доказателствена тежест да се установи следните
обстоятелства: качеството на ищеца на материалноотговорно лице; предаването на
поверените на работника стоково-материални ценности под отчет; размера на
констатираната при инвентаризацията липса на стоково-материални ценности, както
и момента на настъпването й в причинна връзка с неизпълнение на трудови
задължения от страна на материалноотговорното лице-ищец към 16.03.2015 г.
По идентични на гореизложените
съображения съдът приема, че липсват доказателства за наличие на отчетническото
качество на работника-ищец, поради което от него не би могло да се търси пълна
имуществена отговорност за липси. В допълнение на казаното следва да се
подчертае и че работниците, които нямат конкретни задължения, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални
ценности (както е в случая с ищеца), независимо че реално имат достъп до тях,
не носят отговорност за липси. Това следва от естеството на имуществената
отчетническа отговорност, която е създадена за възмезди работодателя за този
недостиг, чиито произход не може да бъде установен. Именно поради това
отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да боравят с тях и
това е същността на длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да
бъдат търсени от някой, на който те не са връчени за управление и пазене, макар
че е имал досег до тях.
Освен гореизложеното, с оглед събраните по делото
доказателства съдът приема, че проведената инвентаризация е била опорочена, тъй
като: липсва подписан от ищеца инвентаризационен опис, след като по реда
на чл. 193 ГПК е установено от съдебно - почерковата експертиза, че в оригинала
на протокол от 16.03.2015г. (л. 32 от делото) подписът срещу името на А.К.Д. не
е изпълнен от ищеца; липсват
доказателства за наличностите преди и след инвентаризацията, при съпоставката
на които да се установи дали е налице липса и в какъв размер, след като
по реда на чл. 193 ГПК е установено от съдебно - почерковата експертиза, че в
оригинала на приемо-предавателен протокол от 27.02.2013г. (л. 30 от делото)
подписът “приел” не е изпълнен от ищеца и същевременно от показанията на св. П.А. - гл. счетоводител на ответното дружество, се
установява, че процесните релси не са заприходени като ДМА в счетоводния актив
на ответника; не се
доказва от показанията на св. П.А. - гл. счетоводител на ответното дружество, при
установяване на липсите, ответното дружество да начислило ДДС в размер на
приспаднатия данъчен кредит – чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Освен това от гласните доказателства (св. Стефан
Д. Братованов) се установява,
че извън работното време на ищеца са били изнасяни релси от обекта, като
фактически ищецът не е могъл да осъществява контрол върху този процес като МОЛ.
Ето защо, предявеното от ответника срещу ищеца
възражение за прихващане е неоснователно.
В случая съдът се
произнася по основателността на възраженията за прихващане с оглед
несъществуването на насрещните вземания на ответника и в този смисъл се дава
"разрешение" по възраженията според терминологията на закона, поради
което съдът дължи и произнасяне с диспозитив по възраженията, каквото принципно
се изисква от нормата на чл. 298, ал.4 от ГПК (в този смисъл е постановеното по
чл. 290 от ГПК решение № 45 от 22.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 483/2008 г., I
т. о., ТК).
По
разноските:
На ищеца
не се дължат разноски, тъй като липсват доказателства за направени такива
(съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски по
производството, а в представения
договор за правна защита – л. 57 от делото, е посочено, че му е оказана безплатно адвокатска помощ – чл. 38
ЗА).
При
направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът
на ищеца има право на възнаграждение, което съдът определя на 507,90 лв.,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА
№ 1/2004 г., които му се дължат в съотношение 3376,72/3970,14 (уважената част и целия претендиран размер), т.е. има право на 431,98 лева.
Ответникът доказва разноски в размер
на 150,00 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат в съотношение 593,42/3970,14 (отхвърлената част и целия претендиран
размер), т.е. има право на
разноски от 22,42 лева.
Ответникът трябва да бъде осъден по
правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни такси от 4% върху уважените
размери на всеки от исковете – или общо в размер на 240,84 лв. (90,84 лв. - по
иска по чл. 128 КТ; 50 лв. - по иска по чл.
245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД; 50 лв. - по иска по чл. 221 КТ и 50 лв. - по
иска по чл. 224 КТ),
както и 304,28 лв. – заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица
(съдебно-икономическа и съдебно-почеркова експертизи).
Предвид изложените
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “СК –
13 Трансстрой” АД, ЕИК *********, гр. София, р-н Сердика, ул. Клокотница № 22,
ет. 2,
да заплати А.К.Д., ЕГН ********** ***: 1/ на осн. чл. 128, т. 2, вр.
чл. 242 КТ общата сума 2271,00 лв. – неизплатени брутни трудови възнаграждения
за периода м.12.2014г. – м.03.2015г., от които: декември 2014г. – 704,20 лв.,
януари 2015г. – 704,20 лв., февруари 2015г. – 704,20 лв. и март 2015г. – 158,40
лв.; 2/ на осн. чл. 245, ал.
2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД общата сума 110,42 лв. – обезщетение за забава в
изплащането на всяко едно брутно тр. възнаграждение от датата на просрочието –
11 –то число на месеца, следващ този, в който е положен труд, считано от
11.01.2015 г. до завеждане на иска – 07.08.2015; 3/ на осн. чл. 221, ал. 1 КТ сумата 708,40 лв. – обезщетение в
размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие; 4/
на осн. чл. 224, ал. 1 КТ сумата 286,90 лв. – брутно обезщетение за 9
дни неизползван платен годишен отпуск за 2015г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба – 07.08.2015
г. до окончателното изплащане, дължими по трудов договор № 14/18.02.2013г., по
който изпълнявал длъжността "организатор охрана", като трудовото му
правоотношение е прекратено със заповед № 31/27.04.2015 г. на ръководител на ответното
дружество, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 27.04.2015г., като ОТХВЪРЛЯ: иска по чл. 128, т. 2, вр.
чл. 242 КТ за разликата над 2271,00 лв. до пълния предявен размер от 2820,80
лв.; иска по чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД за разликата над 110,42 лв. до
пълния предявен размер от 127,69 лв.; иска по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата
20,05 лв. – лихви за забава върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, считано
от 27.04.2015г. до завеждане на иска – 07.08.2015г. и иска по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата 6,30 лв. – лихви за забава върху обезщетението по чл. 224,
ал. 1 КТ, считано от 27.04.2015г. до завеждане на иска – 07.08.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеното в
условията на евентуалност възражение за прихващане от “СК – 13 Трансстрой” АД, ЕИК *********, гр. София, р-н Сердика,
ул. Клокотница № 22, ет. 2 срещу А.К.Д., ЕГН ********** *** по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК за сумата от 1615 лв. - вреди по чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ, изразяващи се в изтръгнати
кабели и изтекло трансформаторно масло на трансформатор в база Перник, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ предявеното в
условията на евентуалност възражение за прихващане от “СК – 13 Трансстрой” АД, ЕИК *********, гр. София, р-н Сердика,
ул. Клокотница № 22, ет. 2 срещу А.К.Д., ЕГН ********** *** по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК за сумата от 92 169,00
лв. – липси по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, представляващи стойността
на 171 броя релси тип 49, всяка от които с
единична стойност 539 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА “СК –
13 Трансстрой” АД, ЕИК *********, гр. София, р-н Сердика, ул. Клокотница № 22,
ет. 2, да заплати на адв. А.А. ***, сл. адрес: гр. Перник, ул. Търговска № 42, сумата 431,98 лева – адв. възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА А.К.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на “СК – 13 Трансстрой” АД, ЕИК *********, гр. София, р-н Сердика,
ул. Клокотница № 22, ет. 2, сумата 22,42 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА “СК – 13 Трансстрой” АД, ЕИК *********, гр. София, р-н Сердика,
ул. Клокотница № 22, ет. 2, да заплати по
сметка на Пернишкия районен съд сумата 240,84 лв. - държавна такса, както и 304,28
лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: