№ 1484
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330203166 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-001533/04.03.2021 г.
на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на М. П.
П. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.
Аргументира се с настъпване на различна фактическа обстановка от възприетата в акта
и постановлението. Навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Претендира разноските по делото. Редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. Н., който
поддържа жалбата и допълнението към нея, като прави същото искане. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна взема бланкетно становище по жалбата с писмото, с което
е изпратена преписката на съда, като оценява постановлението като законосъобразно и
обосновано и моли да бъде потвърдено. Прави възражение при евентуално уважаване
на жалбата, размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до минимума,
предвиден в Наредбата за минималните размери н адвокатските възнаграждения. Не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
1
което се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 05.02.2021 г. жалбоподателят М.П. управлявал личния си лек автомобил
„Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. № *** в гр. Пловдив, в компанията на друг пасажер - С. С..
Около 18:00 ч. доближил кръстовището на бул. „Източен“ с бул. „Санкт Петербург“, в
посока юг, където се пристроил в лява лента на пътното платно. В изчакване да бъде
подаден зелен сигнал на светофарната уредба за извършване маневра наляво, освен
процесният автомобил, пред него бил позициониран лек автомобил „Ауди“ с рег. №
***, управляван от К.Г., а пред „Ауди“ - лек автомобил „Пежо“ с рег. № *** с водач
А.Й.. При промяна на сигнала на „зелен“, колоната от автомобили не могла да се
изтегли веднага, това забавило тръгването на автомобила, управляван от Й., който бил
в покой с изначално задействана спирачна система. Ситуацията заблудила
жалбоподателят П., който потеглил, но не успял да спре своевременно и ударил в
задната част разположения пред него автомобил на Г.. От настъпилото
съприкосновение на двата автомобила леката кола „Ауди“ отскочила напред и ударила
стоящия пред него автомобил на Й.. След като усетили удара, тримата участници
слезли от автомобилите си. Станала ясна причината за сблъсъка. Между П. и другите
двама участници в пътния инцидент не е имало разногласия, нито претенции един към
друг. Жалбоподателят П. просто погледнал, констатирал, че нямало видими щети по
МПС-тата и си тръгнал. Тогава Й. и Г. изтеглили колите си от светофара, да не пречат
на движението по пътя и спрели на спирката до общежитията на „Чайките“.
Установили, че задната броня на л.а. „Пежо“ била леко засегната, но л.а. „Ауди“ бил
със счупена маска, капак, две дупки по задна броня, паднала решетка и емблема, при
което решили да сигнализират на телефон „112“, като уведомят компетентната служба
за контрол за станалия пътен инцидент. На място пристигнали полицейски служители,
които огледали местопроизшествието, двете коли, завели записки и направили снимки,
като междувременно рутинно тествали Й. и Г. за алкохол и наркотици. Отсъствието на
жалбоподателя П., като участник в ПТП, възпрепятствало съставянето на протокол на
място и се наложило всички участници да бъдат повикани впоследствие в районното
управление на 09.02.2021 г., където им били снети обяснения. Механизмът на ПТП,
участниците в него и нанесените имуществени щети, били отразени в Протоколи за
ПТП № 1768265 и № 1768266 от 09.02.2021г.
След изясняване на всички обстоятелства по случая, Й.К. съставил срещу
жалбоподателя П. АУАН с бл. № 855658/09.02.2021г., за виновно извършени
административни нарушения на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя били наложени следните административни наказания: на основание чл.
179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на
свидетелите А.Й., К.Г., частично от показанията на С. С. – участници в ПТП, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН,
протокол за ПТП № 1768265 от 09.02.2021 г., протокол за ПТП № 1768266 от
2
09.02.2021 г., писмено заявление с вх. № 444000-1230/09.02.2021 г., обяснение,
докладна записка, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-
515/14.05.2018г., оправомощителна заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.
Разпитани в съдебно заседания свидетелите Й. и Г. потвърждават
обстоятелствата от акта, механизма на ПТП, участниците в него, установените
имуществени вреди, поведението им и това на жалбоподателя непосредствено след
сблъсъка между автомобилите. Съдът намира показанията им за обективни, подробни,
логични, допълващи се, непротиворечиви и в съответствие с приетите по делото
писмени доказателства, както и помежду си, поради което им дава вяра като
достоверен източник на информация. Показанията на свидетелите от друга страна се
потвърждават и от констатациите в протоколите за ПТП от 09.02.2021 г., в които са
описани подробно механизмът на ПТП, участниците в него и нанесените материални
щети. Няма основание да не се даде вяра на показанията на свидетелите и да се приеме
различна фактическа обстановка, включително и тази, която предлага жалбоподателят.
В тази връзка съдът дава вяра и на показанията на свидетеля С., ангажиран от
жалбоподателя, но единствено в частта, в която потвърждават управлението на лек
автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. № *** от жалбоподателя в процесното време и
място, както и обстоятелството, че последният е разбрал за съприкосновението на
превозните средства. В останалата част от показанията му, в която описва, че сблъсък
между „Хонда“ и „Ауди“ не е имало, а само „докосване“, дължащо се на сблъсък
между „Хонда“ и намиращото се пред него „Пежо“, измествайки вниманието и вината
върху другите участници от ПТП, както и сочейки обстоятелства по последващи
реакции на жалбоподателя за установяване на щетите на място, съдът оценя критично,
доколкото в тази част те са изолирани и противоречиви на цялостния доказателствен
материал, като отчита и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, предвид
установените приятелски отношения с наказаното лице.
Относно приложението на процесуалните правила:
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на свидетел
очевидец и жалбоподателя, като му е предявен за запознаване и подписване и му е
връчен препис от него. Предоставена е възможност на нарушителя да изложи
възраженията си в писмен вид в тридневен срок от връчването на акта, като той не е
възползвал от това, но все пак е вписал възраженията си в акта.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представените заповеди, в предвидената от закона форма.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Относно нарушенията по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
ЗДвП /пункт 1 и пункт 2 от НП/:
По отношение на вменените по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“
от ЗДвП актът и постановлението отговарят на изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушенията са описани надлежно от фактическа страна,
като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези /време, място,
авторство и обстоятелства, при които са извършени/, поради което и в тази част на
АУАН и НП не се констатираха съществени процесуални нарушения, които да са
засегнали правото на защита на жалбоподателя.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
3
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 23, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Посочените норми
гласят, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, и че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието.
От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушенията.
Безспорно се установява, че М.П., като водач на „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. №
*** на 22.04.2020 г. около 17:40 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Източен“
с бул. „Санкт Петербург“ е ударил със своя автомобил управлявания от свидетеля Г.
лек автомобил „Ауди“ с рег. № ***, по задната броня, като последният от удара
отскочил и ударил позиционирания пред него лек автомобил „Пежо“ с рег. № *** с
водач А.Й.. Доколкото се установява по делото и тримата водачи са изчаквали на
кръстовището подаването на зелена светлина на светофарната уредба за извършване на
маневра наляво, и след подадената такава, обаче, колоната от автомобили не се е
изтеглила своевременно, при което е настъпил удар между автомобилите, то
законосъобразно е да се заключи, че жалбоподателят не е преценил правилно
фактическата обстановка и не е спазил дистанцията от предния автомобил, като се е
поставил в невъзможност да спре преди удара чрез спирачната система на собствения
си автомобил. Ясен е резултатът от липсата на необходимо разстояние за избягване на
удара и това са установените материални щети – задна броня на „Пежо“, предна и
задна броня на „Ауди“. Същевременно жалбоподателят не е изпълнил и задължението
си като участник в ПТП да окаже съдействие за установяване на вредите, като това
обстоятелство се извлича от факта на напускането му, потвърден от показанията на
другите двама участника. Излизането му от автомобила след настъпилия сблъсък,
бързото и едностранно заключение от негова страна, че просто няма причинени щети
вследствие от настъпилото ПТП без съгласуване с другите участници, които макар и да
не са се възпротивили, определено не покрива задължението му по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „а“ от ЗДвП. Още повече, че по случая са безспорно установени очевидни
имуществени щети - по задна броня на „Пежо“, задна и предна броня на „Ауди“, в това
число счупена маска, капак, две дупки по задна броня.
Ето защо, съдът намира за основателно ангажирането на жалбоподателя за
извършени по чл. 23, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП нарушения.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, която
предвижда нарушение на правилата за неспазване на дистанция и причиняването
пътнотранспортно произшествие да се наказва с глоба в размер на 200 лв., в случай че
не представлява престъпление. За нарушението по т. 2 от НП, което се състои в
нарушаване на задълженията на участник в пътнотранспортно произшествие, е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. – чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
4
случай” на административно нарушение, доколкото и наказанието по чл. 179, ал. 2 пр.
2 от ЗДвП е точно определено, а не в определени граници. От друга страна санкцията
по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е определена в минималния размер, предвиден в закона,
доколкото и нарушението и личността на нарушителя не се характеризират с висока
степен на обществена опасност и не се откриха отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-висок от определения. Конкретния случай не се
характеризира липса или незначителност на вредните последици (които не са
предвидени като престъпен резултат в нарушената норма) и не се откриват други
смекчаващи обстоятелства, които да го определят с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи от същия вид. Нещо повече деецът при условията на
реална съвкупност е извършил две нарушения, което именно дава основание да не
може да се приеме от съда, че случаят е маловажен. Същевременно определените
размери на глобите се оцениха като справедливи и отговарящи на условията за
превъзпитателно и възпиращо действие спрямо извършителя и останалите граждани.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно в тази част,
определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По отношение на вмененото по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП нарушение
/пункт 3 от НП/:
При извършената служебна проверка, съдът констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, касаещи нарушените правни норми, описанието
на нарушението и обстоятелствата, въз основа, на които е извършено нарушението.
В конкретния случай е вменена отговорност на жалбоподателя за нарушение,
описано в акта и постановлението като „участник в ПТП, който не уведомява
компетентната служба на МВР за случилото се“. Безспорни по делото факти са, че след
като едностранно е заключил липсата на причинени щети вследствие от настъпилото
ПТП без съгласуване с другите участници, П. си е тръгнал, като за уведомяване за
инцидента на телефон „112“ се е погрижил свидетелят Г.. От своя страна,
актосъставителят е подвел поведението на П. под правната норма на чл. 123, ал. 2, т. 3,
б. „в“ от ЗДвП, която сочи задължение за уведомяване съответната служба за контрол
на МВР на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълнява дадените
указания, при условие че между участниците в произшествието няма съгласие, относно
обстоятелствата, свързани с него. Същевременно, наказващият орган е квалифицирал
деянието на П. под нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП – задължаваща
участник в ПТП да уведоми компетентната служба на МВР, но в хипотезата на
пострадали при произшествието хора.
Първо, конкретните съставомерни елементи по сочените хипотези, за които
жалбоподателят не се е бранил, нито са описани в АУАН и НП, нито се установяват. В
този смисъл не се твърди от произшествието да има пострадали хора по смисъла на чл.
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, за нарушение на която е ангажирана отговорността с
НП. Напротив, в показанията си свидетелят Г. заявява, че не е имал разногласия с
жалбоподателя, нито претенции към него, а при тръгването му не го е възпрял и
репликирал. Различно не сочи и свидетелката Й.. Не се установяват и пострадали хора
от пътния инцидент, а приложените по делото протоколи за ПТП свидетелстват
единствено за причинени имуществени вреди по колите. Друг е въпросът, че службата
на МВР е била така или иначе уведомена за случая, посредством позвъняването на
телефон „112“ от Г. и е безпредметно, а и житейски нелогично това да се случва от
всеки участник в един пътен инцидент, като реалността сочи, че те могат да бъдат
5
много повече от двама. Затова съществува съществено противоречие и разминаване в
описанието на нарушението от словесна страна и неговата правна квалификация,
включително и относно съдържанието й като абстрактно правило за поведение от
обективна страна. Недопустимо е не само констатираното противоречие в правната
квалификация на деянието в АУАН и НП, водещи до ангажиране на отговорност за
едно и също, но по съвсем различни хипотези по ЗДвП, но и това в постановлението не
просто да се коригира нередовност по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН относно
правилното приложение на материалния закон, а и да се ангажира отговорността за
съвсем нови неустановени факти, неизвестни до този момент на жалбоподателя,
каквито са „пострадалите хора“ от деянието.
Необходимо е да се отбележи, че административнонаказателната отговорност не
може да се обуславя от предположения, а единствено от установени факти, които от
своя страна трябва да бъдат конкретно и изчерпателно посочени, както в АУАН, така и
в НП и които да бъдат подведени под релевантната нарушена норма и за всяко от които
административнонаказващият орган да се е произнесъл. Констатираните пропуски и
допуснати нарушения са съществени, тъй като касаят описанието на фактически
обстоятелства, имащи значение за преценката дали е осъществено или не соченото
нарушение в неговата цялост или не, както и правилната оценка на фактите с оглед
квалификация на деянието или деянията, така и за измерението на нарушението от
фактическа страна. В случая са допуснати нарушения на императивните изисквания на
чл. 42 вр. чл. 57 от ЗАНН, които са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а оттам и до съществено опорочаване на
административнонаказателното производство. Това влече след себе си
незаконосъобразност на НП в обсъжданата част и неговата отмяна.
По разноските:
По делото присъждане на разноски е поискал жалбоподателят, като съгласно чл.
63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Доколкото обаче съдът намери претенцията на жалбоподателя за отмяна на НП
за частично основателна, като отмени постановление в едната му част /пункт 3 от НП/
и го потвърди в друга /пункт 1 и 2 от НП/ и доколкото жалбоподателят и представителя
му не са уговорили в представения договор за правна защита и съдействие
разпределение на общия хонорар, съобразно всяка от санкциите, то съгласно
препращащата норма на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78
от ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно
с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Следователно по
съразмерност и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от
ГПК на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева, тъй
като се прецени, че за всяка една санкция страните са уговорили възнаграждение по
равно от общото заплатено в размер на 300 лв. Ето защо, с оглед изхода на делото и
отсъствието на претенция за разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение от страна на въззиваемата страна, последната следва да се осъди да
заплати разноските в размер на 100 лева за адвокатки хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-001533/04.03.2021 г.
на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, В ЧАСТТА, с
което на М. П. П. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от
6
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 21-1030-001533/04.03.2021 г. на
Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, В ЧАСТТА, с
което на М. П. П. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на М. П. П., с ЕГН ********** и
адрес *** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7