№ 657
гр. Бургас, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120105836 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ - гр.
Варна, Булстат *********, адрес: гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 73, против Д. Д. Щ.
с ЕГН **********, адрес: гр. *********, с която се претендира установяване
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 1785/27.07.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 4097/2020 г.
по описа на Районен съд – Бургас, а именно: сумата 4 569. 58 лева - главница,
представляваща неизплатено задължение за възстановяване на разходите за издръжка и
обучение, за времето през което е бил курсант в училището от 09.08.2019 г. до
30.01.2020 г., дължима поради напускането му по собствено желание по време на
обучението, ведно с мораторна лихва в размер на 176. 45 лева за периода от 29.02.2020
г. до 16.07.2020 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението - 24.07.2020 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане
на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за това,
че ответникът е бил курсант в ищцовото училище в периода от 09.08.2019 г. до
30.01.2020 г., за което е сключил и договор за военна служба № 659/09.08.2019 г. По
време на обучението му бил на държавна издръжка, със средства от бюджета на
Министерството на отбраната, стипендия, храна, вещово доволствие, медицинско
обслужване, задължително застраховане, настаняване в общежития, транспорт и т.н.
Същият подал рапорт за напускане по собствено желание на 29.01.2020 г., поради
което и съобразно нормативната уредба държал връщането на търсената главница и
1
лихвите, като му била връчена и покана за доброволно изпълнение за това, но такова
не последвало.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 260,
ал. 2 от ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди, че ищецът сам е отменил
заповедта за отчисление на ответника. По отношение на цената на иска се сочи също
така, че е в завишен размер.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото няма спор относно това, че ответникът е бил курсант в ищцовото
училището в периода от 09.08.2019 г. до 30.01.2020 г., въз основа на валидно сключен
договор за кадрова военна служба № 659 от 09.08.2019 г. същия има за предмет
уреждане на отношенията между страните във връзка с обучението на ответника, в
качеството му на курсант, в процесното военно училище за подготовката му за
изпълнение на военна служба като професия и задължение за последващо изпълнение
на военна служба. Договорът е сключен за срок от 15 години, от които 5 години –
обучение по учебния план за придобиване на висше образование и 10 години –
изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението. Така и
съгласно договорът се предвижда задължение за застраховане на курсанта, осигуряване
за сметка на държавния бюджет на общежитие във военно училище, храна,
униформено облекло и отличителни знаци, медицинско обслужване и стипендия, за
които също няма спор, че са били осигурени.
С рапорт до началника на училището от 27.01.2020 г. ответникът е поискал на
основание чл. 97, ал. 1, т. 3 и чл. 99 от Правилника за устройството и дейността на
училището т.е. по собствено желание и при знание, че следва да възстанови разходите
за издръжката и обучението му за времето на престоя във висшето училище, да бъде
освободен от военна служба.
Поради това и със Заповеди на началника от 29.01.2020 г. е прекратен договорът
за военна служба с ответника и същият е освободен от военна служба, като е отчислен
от списъчния състав на училището, считано от 30.01.2020 г. Изрично е посочено, че на
основание чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 99, ал. 1 от Правилника за устройството и
дейността на училището ответникът следвада възстанови сумата от 4 569. 58 лева за
периода от 09.08.2019 г. до 30.01.2020 г. т.е. до датата на освобождаването му.
На 29.01.2020 г. ответникът е получил и изрична покана в този смисъл, като му е
2
даден 30-дневе срок за изпълнение от датата на получаването й.
Представена е и финансова справка, съгласно която сумата се формира като
сбор от следните такива за периода от 09.08.2019 г. до 30.01.2020 г. – 1 886. 04 лв. –
разходи за храна, да 156 дни по 12.09 лв. на ден; 689. 01 лв. – стипендии за обучение;
вещево доволствие – 298. 69 лв.; разходи за обучение, съгласно Наредба Н-1 от
14.02.2013 г. на базата на отметна 2019 г. /3 913. 47 лева , пропорционално изчислени
за периода на обучение в размер на 1 695. 84 лева или общо сумата от 4 569. 58 лева.
Липсва оспорване на същата.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на
спора, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите,
освободени от военна служба на основание чл. 163 и 165 преди изтичането на
първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3
и на удължения срок по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока
на неизпълнението. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба министърът на отбраната
определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация. Издаденият от министъра на отбраната в
рамките на тази делегация подзаконов нормативен акт е Наредба № Н-1/14.01.2013 г. за
реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация на военнослужещите от министерство на отбраната, структурите на
пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия /обн. в ДВ, бр.
8/29.01.2013 г., в сила от 02.02.2013 г.). Т.е. в случая предсрочното освобождаване от
военна служба на посочените в същата разпоредба основания е настъпило след тази
дата – 02.02.2013 г. и сумите следва да се определят по този подзаконов нормативен
акт, каквито и изчисления са извършени по представената финансова справка. Макар и
да не налице оспорване на иска по размер, формално оспорване на същата не е
направено, при което съдът намира иска за главница в размер на 4 569. 58 лева за
доказан по основание и размер въз основа на така представения неоспорен документ по
чл. 417 от ГПК. Друг е и въпросът, че ответника не внесе депозита за допусната по
негово искане експертиза, във връзка с направените оспорвания в тази връзка.
Основателна се явява и претенцията за мораторна лихва за времето от 29.02.2020 г. до
16.07.2020 г. в заявения размер от 176. 45 лева, изчисбен с помощна на calculator.bg,
при все че с покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 29.01.2020 г.,
му е даден 30- дневен срок за доброволно изпълнение, като няма твърдения и
подкрепящи ги доказателства такова да е последвало както в срока, така и след
неговото изтичане, както и претенцията за законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК – 24.07.2020 г., до окончателното изплащане на
3
дължимата главница.
При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното
производство разноски в размер на 94. 92 лева, които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени
в настоящото производство.
При този изход на спора са основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответникът да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 644. 92 лева, съобразно
представения списък на разноските.
При това общата дължима сума за разноските възлиза на 739. 84 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че Д. Д. Щ. с ЕГН **********, адрес: гр. *********,
дължи на Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ - гр. Варна, Булстат
*********, адрес: гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 73, представлявано от Флотилен
адмирал проф. д.в.н. Боян Кирилов Медникаров, сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1785/27.07.2020 г.,
издадена по ч.гр.д. № 4097/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно: сумата
4 569. 58 лева - главница, представляваща неизплатено задължение за възстановяване
на разходите за издръжка и обучение, за времето през което е бил курсант в училището
от 09.08.2019 г. до 30.01.2020 г., дължима поради напускането му по собствено
желание по време на обучението, ведно с мораторна лихва в размер на 176. 45 лева за
периода от 29.02.2020 г. до 16.07.2020 г., както и законна лихва върху главницата от
датата на подаването на заявлението - 24.07.2020 г., до окончателното й изплащане
Осъжда Д. Д. Щ. с ЕГН **********, адрес: гр. *********, да заплати на Висше
военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ - гр. Варна, Булстат *********, адрес: гр.
Варна, ул. „Васил Друмев“ № 73, представлявано от Флотилен адмирал проф. д.в.н.
Боян Кирилов Медникаров, сумата от 739. 84 лв. /седемстотин тридесет и девет лева и
84 ст. / за направените по делото разноски, от които 94. 92 лв. по ч.гр.д. № 4097/2020 г.
и 644. 92 лв. по настоящото гр.д. № 5836/2021 г., двете по описа на Районен съд -
Бургас.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4