Р Е Ш Е Н И Е
№ 1040
Гр. Перник, 17.10.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Капка Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01463 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от
„МедЛийз“ АД, с ЕИК: ********* срещу В.С.А. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно
основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД с искане ответницата да бъде осъдена
да заплати на ищцовото дружество сумата от 3
000 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № 64 от 10.10.2017 г. и сумата от 827,52
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.11.2017 г. до
10.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 01.03.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът „МедЛийз“ АД твърди, че между него, в
качеството му на кредитор и ответницата В.С.А., в качеството ѝ на
кредитополучател, бил сключен Договор за
потребителски кредит № 64 от 10.10.2017 г., по силата на който ѝ
предоставил кредит в размер на сумата от 3 000 лв., която била усвоена от
ответницата чрез банков превод на 12.10.2017 г. Договорено било
кредитополучателят да върне сумата по кредита, заедно с договорна лихва, на 48
месечни анюитетни вноски до 10-то число на месеца, всяка в размер от по 79,74
лв., включваща главница и лихва, с падеж на първата погасителна вноска на 10.11.2017 г. и падеж на последната
погасителна вноска на 10.10.2021 г. Неразделна част от договора бил и
погасителен план, подписан от двете страни, в който били уговорени броят,
падежът и размерите на погасителните вноски, включващи главница и договорна лихва.
Поддържа се, че в клаузата на чл. 5 от процесния договор било уговорено
настъпването на предсрочна изискуемост на кредита в случай на неплащане от
ответницата на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората
такава. Посочва се, че към момента на депозиране на исковата молба В.А. като
кредитополучател не е заплатила 4 месечни вноски, дължими
за периода ноември 2017 г. – февруари 2018 г., което е основание за настъпване
на предсрочната изискуемост на кредита в пълния му размер, включително за
вноските с ненастъпил падеж, в т. ч. и на възнаградителната лихва, дължима до
края на първоначално уговорения срок на действие на договора, в общ размер от
827,52 лв. Намира, че ответницата следва да се счита за уведомена за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем с връчването на препис от
исковата молба. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковите
претенции. Счита за дължима и претендира законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в
производството.
С Разпореждане от 07.03.2018 г. съдът, след
като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл.
127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално
допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към
нея да се изпратят на ответницата, указвайки ѝ възможността в едномесечен
срок от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително
съдържание, последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните
права. Съдът изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок
не представи отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, за което е редовно призована, без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие, съдът по искане на ищеца може да постанови
неприсъствено решение. Препис от разпореждането, заедно с преписи от исковата
молба и останалите книжа са получени от ответницата В.С.А. по реда на чл. 46,
ал. 2 ГПК – чрез друго лице от адреса /майка на ответницата/, приело
съобщението със задължение да го предаде на адресата на 10.05.2018 г. /видно от
разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването им – л. 32 от
делото/, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същата не е депозирала
писмен отговор.
В
съдебното заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от
пълномощника си адв. Х.Б.. От името на доверителя си същият поддържа исковата
молба с направеното уточнение, че месечната погасителна вноска по процесния
договор за кредит е формирана като съвкупност от главница и договорна лихва,
определени в погасителния план, обективиран в табличен вид в договора за
кредит. Отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата,
поддържайки, че са налице законоустановените предпоставки за това. Претендира
присъждане на разноските, сторени в производството, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответницата
В.С.А., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В
настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване
на неприсъствено решение, са налице: ответницата В.С.А. не е депозирала отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомена е за последиците по
чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 07.03.2018 г., редовно призована за
първото по делото съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като
не е направила и искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. Същевременно
в съдебно заседание ищецът е релевирал изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът намира, че от посочените в исковата молба
обстоятелства и от приетите по делото писмени доказателства – заверени копия от
Договор за потребителски кредит № 64 от 10.10.2017 г., обективиращ и
погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредит, представляващ приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК, Декларация от
09.10.2017 г. от ответницата, обективираща съгласието ѝ за обработване на
личните ѝ данни от „МедЛийз“ ЕАД във връзка с договора за потребителски кредит и преводно нареждане за кредитен превод
от 12.10.2017 г., може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове. В тази връзка и при съобразяване с обстоятелството, че
сумите се претендират като последица от предсрочната изискуемост на процесния
договор за кредит, съдът намира за допустимо отнемането на преимуществото на
срока да породи правните си последици с получаването от ответницата на препис
от исковата молба, съдържаща волеизявлението на ищцовото дружество, че поради
допусната забава в изплащането на повече от две поредни месечни вноски,
конкретно четири такива – за месеците ноември и декември 2017 г. и за месеците
януари и февруари 2018 г. и на основание т. 5 от договора за кредит, вземанията
стават предсрочно изискуеми в целия им размер /в този смисъл са разясненията,
дадени в Решение № 77/10.05.2016 г. по дело № 3247/2014 г. II т.о., ТК на ВКС по
реда на чл. 290 ГПК, Решение № 161/08.02.2016 г. по дело № 1153/2014 г., II
т.о. ТК на ВКС/. От съдържанието на процесния договор се установява, че
действително между страните е била уговорена такава клауза, като ответницата не
твърди и не представя доказателства за осъществено плащане на сумите,
неизпълнението на които в уговорения срок е дало основание за изискуемост на
целия остатък по договора преди първоначално уговорения краен срок за връщане
на заемната сума.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни
искове да бъдат уважени изцяло, като ответницата бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумите за главница и възнаградителна лихва, респ. за
периодите, предмет на исковите претенции, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът. На последния следва да се присъдят направените разноски в
настоящото производство в размер на сумата от 153,11 лв. за внесена държавна
такса. Не следва обаче да бъде уважено искането на ищцовото дружество за
присъждане на сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, с
оглед липсата на доказателства, удостоверяващи реалното му заплащане. По делото
е представен Договор за правна защита и съдействие от 26.09.2018 г., в който е
вписано, че договорното възнаграждение в полза на адв. Х.Б. за процесуално
представителство на ищеца „МедЛийз“ АД в настоящото дело възлиза на сумата от
800 лв., както и, че същото поначало е платимо в брой при подписване на
договора. Уговорено е също, че при неплащане в срок на възнаграждението
адвокатът има право да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл. 37
ЗА. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане по правилата на чл. 78 ГПК подлежат само
тези разноски, за които страните са доказали, че са извършени. Когато
възнаграждението е заплатено в брой е допустимо доказването на това
обстоятелство да се осъществява със самия договор за правна защита и
съдействие, в случаите, при които този факт – на плащането в брой бъде отразен
в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В тази
хипотеза той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия
случай в договора за правна защита и съдействие от 26.09.2018 г. /л. 37 от
делото/ страните са посочили, че адвокатският хонорар е платим в брой при
подписване на договора, но не е отразено, че действително е платен. Този извод
се потвърждава и от предвидената възможност за адвоката да потърси правата си по
реда на чл. 37 ЗА в случай, че възнаграждението не бъде платено в срок. Ето
защо, на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски и в размер на сумата от
800 лв. за адвокатско възнаграждение, а единствено тези за държавна такса.
На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.С.А., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „МедЛийз“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лозенец, ул. „Свети Наум“ №
ет. 2, ап. 2, по исковете с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 000 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № 64 от 10.10.2017 г. и сумата от 827,52
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.11.2017 г. до
10.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 01.03.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 153,11 лв., представляваща сторени
разноски по делото за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните – за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: