Р Е Ш
Е Н И Е
№ 28
/17.01.2023 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на дванадесети
януари две хиляди двадесет и трета година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Нели Стоянова
секретар В.Т.
прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1830/2022 година
Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с
глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Б.С.Д. с ЕГН
********** *** против решение № 741/08.07.2022 година по н.а.х.д. № 1398/2022
година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-7779-000545/08.07.2021 година, издадено от началник на РУ – Камено
при ОД – Бургас на МВР (НП).
С НП, на касатора, за нарушение на чл. 137а ал.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183 ал. 4 т. 7
от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.
Касаторът оспорва решението с доводи, че спорът
се разглежда за втори път от РС и не са изпълнени задължителните указания,
дадени от Административен съд – Бургас (АдмСБ) с решение № 492/14.04.2022
година по КНАХД № 446/2022 година на АдмСБ – да бъде разпитан - като свидетел -
очевидецът, посочен в съставения акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и да се изложат мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Твърди, че поради допуснатите съществени процесуални нарушения в съдебното
производство извършеното административно нарушение не е доказано, а това
обуславя незаконосъобразност както на съдебния акт, така и на издаденото НП.
Ответникът не изразява становище по жалбата.
Прокурорът пледира основателност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С НП Д. е наказан за това, че на 01.07.2021
година, в 21:15 часа, в град Камено, на улица „Освобождение“, като водач на лек
автомобил „Ауди А 4“ с регистрационен № СА 8889 АА, не използва обезопасителен
колан, с който МПС е оборудвано.
За да постанови решението си, съдът е приел, че
нарушението е надлежно описано, като ясно е отразено кое МПС, къде се е
движило, как е спрян водачът и какви да били действията на актосъставителя при
установяване на нарушението. Обосновал е извод за съставомерност на
констатираното деяние и правилно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанието,
предвидено в съответната санкционна разпоредба.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Според чл. 218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са основателни, но не
до степен, водеща до отмяна на съдебното решение и на НП.
Фактическата обстановка е изяснена от РС.
Изложени са съображения защо съдът приема, че извършването на нарушението от Д.
е доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и е направен
обоснован извод за отговорността на лицето във връзка с извършеното нарушение.
В административнонаказателното производство не
са допуснати процесуални нарушения, които РС е следвало да обсъди.
При новото разглеждане на спора, неясно защо, РС
не е изпълнил указанията, дадени с решение № 492/14.04.2022 година по КНАХД №
446/2022 година на АдмСБ – за разпит на лицето, посочено като свидетел –
очевидец в АУАН и за излагане на мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Действително, съгласно чл. 224 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, задължителен
характер имат само указанията на касационната инстанция по тълкуването и
прилагането на закона, а не и указанията, свързани с извършването на определени
процесуални действия, както е в случая. Ако РС е приел, че не следва да събира
нови (различни) доказателства от вече събраните, той е следвало да изложи
конкретни (проверяеми) мотиви в тази насока. Такива мотиви липсват. Въпреки
всичко, неизпълнението на указанията на касационната инстанция няма за краен
резултат недоказаност на деянието, а оттам – незаконосъобразност на НП и на
потвърждаващото го решение. РС е разпитал отново като свидетел –
актосъставителя (полицай Т.П.), вместо указания в АУАН очевидец (полицай С.С.).
Както и при първоначалното разглеждане на спора (по н.а.х.д. № 3713/2021 година
на РС), в показанията си по н.а.х.д. № 1398/2022 година актосъставителят е бил пределно
конкретен. Той е описал отново същата фактическа обстановка - действията си по
извършване на проверката и по установяване на нарушението (управление без
обезопасителен колан), взаимодействието си с нарушителя по съставянето на АУАН
и подписването на акта от Д. без възражения. Според настоящия съдебен състав,
тези показания са в пълно съответствие със съдържанието на АУАН, доказват – в
съдебното производство – извършването на нарушението от обективна страна и са
достатъчни за установяване на обстоятелствата по делото, наред с цялата представена
административнонаказателна преписка.
Неизлагането на мотиви относно приложението на
чл. 28 от ЗАНН при новото разглеждане на делото не е процесуално нарушение,
обуславящо отмяната на наложеното административно наказание. В случая РС е
приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин и е потвърдил акта по чл.
58д от ЗАНН (издаденото НП). След мащабното изменение на ЗАНН с ДВ бр. 109/2020
година при съдебния контрол на законосъобразността на НП съдът разполага със
собствена правна възможност да отменя издаденото НП, ако приеме, че извършеното
нарушение представлява „маловажен случай“, като при приложението на тази
хипотеза се ръководи от общите правила на НК, съобразно нормата на чл. 11 от НК. Тогава, именно, съдът дължи изрично мотивиране налице ли са обстоятелства,
характеризиращи извършеното деяние като „маловажен случай“, за да бъде надлежно
обоснована отмяната на НП. Съществено процесуално нарушение би била отмяната на
НП на основание чл. 63 ал. 4 във връзка с чл. 63 ал. 2 т. 2 от ЗАНН, без
излагане на съответните фактически и правни доводи относно маловажността на
случая, а не неизлагането на мотиви относно (не)приложението на чл. 28 от ЗАНН
от административнонаказващия орган.
Като краен резултат, обжалваното решение е
законосъобразно и следва да се остави в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2
изр. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 741/08.07.2022 година по
н.а.х.д. № 1398/2022 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: