Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1740
гр. Пловдив, 14 октомври 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХVIII
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
адм.дело № 1734 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Д.П.К., ЕГН **********,***, против Решение № 233/09.06.2022 г. на
директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу
Разпореждане изх. № С220016-137-0005574/28.04.2022г., издадено от И.Д.– главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, дирекция „Събиране“, в частта за
глоба, наложена с наказателно постановление № 790/25.09.2017 г. на общ.
Пловдив.
Жалбоподателят
твърди, че актът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Иска се проверка от съда и отмяна на оспорения акт, както и се претендират
разноски по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и излага
подробни доводи за незаконосъобразност на акта в писмени бележки.
Ответникът
– директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуален представител – юриск. К.,
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
С
Разпореждане изх. № С220016-137-0005574/28.04.2022 г. на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив е отказано погасяване по давност на публични
задължения на Д.П.К. по изпълнителен титул – НП № 790/25.09.2017г., издадено от
общ. Пловдив, за задължение в размер на 300.00 лв.
Разпореждането
е атакувано пред директора на ТД на НАП Пловдив.
По
основателността на жалбата.
Предмет на оспорване е Решение №
233/09.06.2022 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив - индивидуален
административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на
чл.268 ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, от
надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално
допустимо.
При
разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл.168 ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за
материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички съществени
елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59
ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали
постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение №
233/09.06.2022 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив е валиден акт, издаден в
надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При
извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
По
делото е безспорно, че Д.П.К. е длъжник по изпълнително дело № 16150009790/2015
г.
В
оспореното решение на директора по отношение издаденото от общ. Пловдив НП №
790/25.09.2017 г., влязло в сила на 29.11.2017 г., се твърди, че давностният
срок започва да тече от 30.11.2017 г. и същият е спрян след като е наложена
обезпечителна мярка с ПНОМ изх. № С190016-022-0010369/21.02.2019 г. на основание чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК и към
настоящия момент не е изтекъл.
Настоящият
състав на съда приема извода на решаващия орган, че за това НП давностният срок
не е изтекъл, тъй като са установени действия на публичния изпълнител, които го
прекъсват, поради което съдът следва да разгледа въпроса, кои са актовете,
които прекъсват и спират погасителната давност.
Няма
спор, че за това наказателно постановление давностният срок започва да тече от
30.11.2017 г., неправилно прието както от публичния изпълнител, така и от
решаващия орган, тъй като същото е влязло в законна сила на 14.11.2017 г.,
видно от приложената по делото разписка (л18) и самото НП (л.17), и това е
така, тъй като същото представлява наложена глоба на жалбоподателя, която е
публично държавно вземане по смисъла на чл.162 от ДОПК. Съгласно чл.162 ал.2
т.7 от ДОПК, вземанията по влезли в сила наказателни постановления са публични
такива.
Съгласно
чл.82 ал.1 б.“а“ от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба, а ал.2 гласи, че
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприети за изпълнение на наказанието, и след
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност. Чл.82 ал.3 от ЗАНН указва, че независимо от спирането или прекъсването
на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал.1, а ал.4 на същия текст, от своя
страна, указва, че ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането й в срока по ал.1, е образувано изпълнително производство. Или иначе
казано, в тези случаи, следва да се прилага абсолютната давност от 10 години по
чл.171 ал.2 от ДОПК и доколкото в ЗАНН липсват правила относно спирането на
давностния срок, то приложение намират общите разпоредби на ДОПК и по-конкретно
– чл.172 ал.1 от с.к.
В
случая съдът констатира, че за ПНОМ изх. № С190016-022-000369/21.02.2019 г.
(л.22), с което се твърди, че се спира давностният срок, започнал да тече от
30.11.2017 г. за НП № 790/25.09.2017 г., издадено от общ. Пловдив по
административната преписка липсват данни същото да е връчено по надлежния ред.
Липсва каквато и да било информация в тази насока.
Между
впрочем, аналогичен е изводът на този състав на съда и по отношение връчване на
Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0313113/01.12.2017 г. В хода
на съдебното производство към делото са приобщени 3 броя известия за доставка,
които касаят връчване на актове, издадени от ТД на НАП – Пловдив със следните
номера: - С190016-ОБР-0200026/22.02.2019 г. с получател „Първа инвестиционна
банка“ АД, № С220016-ОБР-0166887/28.04.2022 г. с получател Д.К. и №
94-00-3619#3, Р.233 с получател Д.К..
От
представените копия на известията за доставяне (л.41-42) се установява, че
лицето не е променило адреса си, видно от жалбите, адресирани до директора на
ТД на НАП – Пловдив и Административен съд – Пловдив.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се разгледа въпросът, дали давността за
събирането на спорните вземания следва да се счита за “прекъсната” по смисъла
на чл.172 ал.2 от ДОПК или „спряна“ по смисъла
на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК действията по присъединяване и с изготвянето
на постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 21.02.2019 г. и изпращането им за връчване на длъжника
или от момента, в който същите са редовно връчени на неговия адресат.
В
конкретния случай липсват каквито и да било доказателства, че публичният
изпълнител е направил дори опит да издири лицето.
Отделно
от това, липсват каквито и да било доказателства публичният изпълнител да е
предприел процедурата по чл.32 от ДОПК за връчване на адресата чрез прилагане
към данъчното досие на коментираните до тук разпореждане и постановление за
налагане на обезпечителни мерки, за което също не са съществували обективни
пречки.
Или
в обобщение, в случая не се твърди и не се установява от доказателствата по
делото, разпореждане за присъединяване от 01.12.2017 г. и ПНОМ от 21.02.2019 г.
да са доведени до знанието на длъжника и да са му редовно връчени, при което
положение и противно на приетото от административния орган, същото не е
предизвикало правния ефект на прекъсване на давността по смисъла, съответно, на
чл.172 ал.1 т.5 и на чл.172 ал.2 от ДОПК. За да предизвикат правния ефект по
чл.172 от ДОПК действията на публичния изпълнител, обективирани в съответния
акт, следва да са сведени до знанието на длъжника.
В
тази връзка съдът съобразява както мотивите по т.14 на Тълкувателно Решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията
Борислав Белазелков, съобразно които „Както при действието на Закона за
давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със
започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да
бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на
документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може
да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или
най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за
погасяването му по друг начин.“, така и константната съдебна практика на ВАС и
административните съдилища по приложеното на чл.172 ал.1 т.1 от ДОПК, а и на
чл.109 от ДОПК, съобразно която, за да породи правните последици на спиране на
давността, респ., за да се счита, че е спазен срокът по чл.109 от ДОПК,
заповедта за образуване на ревизионното производство, следва да е редовно
връчена на ревизираното лице, като без същото да е сторено, не може да се
породи, както ефектът на чл.172 ал.1 т.1 от ДОПК, така и да се приеме, че е
спазен срокът по чл.109 от ДОПК. Няма никаква логика да бъдат различно
третирани институтите на спиране на давността по чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК, спазване на преклузивните срокове по
чл.109 от ДОПК и прекъсване на давността по чл.172 ал.2 от ДОПК“.
От
данните по делото обаче, се установява, че надлежно уведомяване на длъжника за
предприетите действия по принудителното изпълнение на процесните задължения е
сторено най-рано на 08.04.2022 г., на която дата Д.К. е получил Разпореждане
изх. № С220016-0003985/25.03.2022 г., което липсва по административната
преписка. Това обстоятелство се установява от приложеното заявление от Д.К. до
директора на ТД на НАП – Пловдив вх. № С220016-000-0178867 от 14.04.2022 г.
(л.20), с което иска да му бъдат отменени глобите по давност.
Или,
в обобщение следва да се посочи, че давностният срок, в който се погасяват
глобите е различен в зависимост от това, дали административнонаказващият орган
е изпратил наказателното постановление на публичен изпълнител и е започнало
принудително събиране на глобата. Ако е започнало принудително изпълнение,
давността се урежда от правилата на чл.171-173 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Ако не е образувано изпълнително дело за събиране на глобата,тече давност съобразно
чл.82 ал.1 буква а от Закона за административните нарушения и наказания.
Давността в административнонаказателния процес
се прилага служебно за разлика от гражданското право.
На
22.07.2015 г. е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител въз основа
на влязлото в сила наказателно постановление от същата година. На 01.12.2017 г.
с разпореждане изх. № С170016-105-0313113 е присъединен публичен взискател –
общ. Пловдив, издала НП № 790/25.09.2017 г. Тъй като изпълнителното дело е
образувано в двугодишния срок от влизане в сила на постановлението, наложеното
с него наказание - глоба подлежи на изпълнение. В този случай по отношение на
погасителната давност влизат в сила правилата на ДОПК/ чл. 171, 172 и 173/.
Вземането на държавата за глоба ще се погаси, ако то не бъде платено в 10
годишен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати глобата,
независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на
длъжника.
В
случая 5-годишната погасителна давност по процесното наказателно постановление
изтича на 14.11.2022 г., а абсолютната
10-годишна давност – на 14.11.2027 г.
С получаването обаче на Разпореждане изх. № С220016-0003985/25.03.2022
г. на 08.04.2022 г., този давностен срок се прекъсва и започва да тече нов
такъв.
Предвид
изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена, а оспореният акт, като правилен и законосъобразен – потвърден.
При
този изход на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна. Съгласно
разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК във връзка с Нaредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира искането на
процесуалния представител на ТД на НАП - Пловдив за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за основателно и същото се констатира в размер на
500.00 лв., съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредбата.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. трето от АПК, Административен съд
– Пловдив, XVIII състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.К.,
ЕГН **********,***, против Решение № 233/09.06.2022 г. на директора на ТД на
НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу издаден отказ за
погасяване по давност на публичните задължения по Разпореждане изх. №
С220016-137-00005574/28.04.2022г., издадено от И.Д.– главен публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив, дирекция „Събиране“, в частта за глоба, наложена с
наказателно постановление № 790/25.09.2017 г. на община Пловдив.
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********,***,
да заплати на ТД на НАП – Пловдив, сумата от 500.00 (петстотин) лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/