№ 59
гр. Враца, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Х.
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Христо Н. Х. Търговско дело №
20241400900080 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 444, ал. 6, изр. 3-то вр. чл. 459, ал. 4 КЗ.
Обективно съединен е и иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на
законната лихва.
Постъпила е искова молба от Е. Х. А., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан
Караджа" № 2.
Ищеца твърди, че на 26.07.2018 г., в цех на „МАСТЕР - ПЛАСТИК" ООД, находящ се
в гр. София, на бул. Илиянци" 12, е била реализирана злополука, при която е пострадал
неговият служител П.И. Н.. Вследствие на получените от злополуката травми, на 03.08.2018
г. пострадалият починал. С разпореждане на Националния осигурителен институт № 22392
от 16.10.2018 г. въпросната злополука била призната за трудова такава, по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Към датата на настъпване на злополуката, между
работодателя и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД имало
сключена Застрахователна полица № ********** за Групова застраховка „Трудова
злополука". Предмет на въпросната групова застраховка бил животът и здравето на всички
служители и работници на Работодателя, като същите имали качеството на застраховани
лица по нея. Един от покритите по застраховката рискове бил „Смърт вследствие трудова
злополука". В застрахователния договор било посочено също така, че, при настъпване на
покрития риск „Смърт вследствие трудова злополука", дължимата застрахователна сума се
1
изплаща на законните наследници на починалия като трети ползващи се лица. С Добавък №
1 от 11.07.2018 г. към въпросната полица, уговорена била застрахователна сума 5 012 280 лв.,
като било посочено, че тя е равна на 84-кратния размер на брутните месечни заплати за
всички работници и служители на работодателя. Един от тези застраховани работници бил и
П.И. Н., чиято месечна брутна заплата била 510 лв., респективно съответстващата за този
работник застрахователна сума била 84-кратния размер на тази заплата или 42 840 лв.. В
добавъка било отбелязано още, че оставащият срок до кР. на полицата бил 5 месеца, което,
предвид датата на сключване на добавъка (11.07.2018 г.), означавало, че срокът на
застраховката е бил до 11.12.2018 г.. След смъртта си П. Н. оставил за свои законни
наследници 4-ма от своите първи братовчеди - Д.Ц.П., И.Ц.М., ищеца Е. Х. А. и П. М.Т.. В
изпълнение на задължението си по застрахователния договор и съобразявайки се с броя
наследници, дружеството изплатило на ищеца сумата от 10 710 лв., представляваща 1/4 от
цялата дължима за настъпилото събитие застрахователна сума от 42 840 лв.. До изтичането
на предвидения в чл. 378, ал. 2 от Кодекса за застраховането ( КЗ") 5-годишен давностен
срок за изплащане на останалата част от сумата, останалите ползващи се лица (наследници)
не предявявали претенции към Дружеството за изплащане на припадащите им се дялове от
същата, а от своя страна Дружеството също не извършвало самоволно такива плащания. С
оглед на това, след изтичането на въпросния давностен срок и позовавайки се на правилото
на чл. 444, ал. 6, изр. 3-то от КЗ, ищеца отправил искане към Дружеството да му заплати
останалата неплатена част от застрахователната сума, равняваща се на 32 130 лв. (42840 -
10710 = 32130). Впоследствие, обаче, Дружеството отказало да извърши исканото плащане,
излагайки твърдението, че според него, правилото на чл. 444, ал. 6, изр. 3-то от КЗ не
намирало приложение по отношение на горепосочената групова застраховка „Трудова
злополука". Постановеният от Дружеството отказ за изплащане на остатъка от
застрахователната сума в полза на ищеца се явявал неоснователен. П. Н., към датата на
смъртта си бил разведен, нямал живи роднини по права линия, единственият му брат Ц. Н.
починал преди него, без да остави низходящи наследници, и всички братя и сестри на
родителите на П. Н. (съотв. чичото Ц. М., вуйчото А.Д. и лелите Т.Ц. и П.Т.) починали преди
него. На основание чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството, 4-мата, живи към датата на
смъртта на П. Н., негови първи братовчеди, явяващи се негови роднини по съребрена линия
от 4-та степен, били неговите законни наследници. Тези 4-ма първи братовчеди били Д.П., Е.
А., И. М. и П. Т.. Изр. 3-то на разпоредбата на чл. 444, ал. 6 от КЗ повелявало, че, в случаите
на настъпило застрахователно събитие по застраховка „Живот", ако третото ползващо се
лице не потърси своята част от застрахователната сума до изтичане на давностния срок,
застрахователят я разпределял пропорционално между останалите ползващи се лица.
Следващото изр. 4-то на чл. 444, ал. 6 от КЗ пък гласяло, че ако в случаите по изречение
трето, в едногодишен срок от изтичане на давностния срок, ползващото се лице не получи
допълнителната част, тя остава в полза на застрахователя. Правилата на чл. 444, ал. 6, изр. 3-
то и 4-то от КЗ предвиждали, че когато третите ползващи се лица по застраховката са повече
от едно и някои от тях не потърсят следващите им се дялове от застрахователната сума до
изтичането на съответния давностен срок, право за получаване на въпросните дялове
2
възниквало в полза на останалите правоимащи лица, като за реализацията на това ново
право започвал да тече нов 1-годишен давностен срок. Правилото на чл. 444, ал. 6, изр. 3-то
от КЗ повелявало, че, след като до изтичането на 5-годишния давностен срок, считано от
датата на смъртта на пострадалия (03.08.2018 г.), Д.П., И. М. и П. Т. не са потърсили от
Дружеството следващите им се дялове от застрахователната сума, тези дялове следва да
бъдат заплатени в полза на Е. А.. Противно на виждането на Дружеството и въпреки, че чл.
444 от КЗ е озаглавен „Застраховка „Живот" с определяне на трето ползващо се лице", тази
разпоредба намирала приложение и в настоящия казус. Както изрично било посочено в
наименованието на сключената с Дружеството застраховка, същата е от тип „Злополука" и
правилата, които я регламентират се намирали в едноименната Глава четиридесет и трета от
КЗ - „ЗАСТРАХОВКА ЗЛОПОЛУКА" (т.е. чл. 459 - чл. 460 от КЗ). Съгласно
регламентираната изрично в чл. 459, ал. 4 от КЗ законова препратка, за застраховка
„Злополука" с изплащане на фиксирани парични суми се прилагали множество други
разпоредби от КЗ, вкл. и чл. 444 от КЗ. Сключената между Работодателя и Дружеството
Групова застраховка „Трудова злополука" попадала във въпросната категория застраховки с
изплащане на фиксирани парични суми, тъй като, по силата на застрахователния договор,
при смърт на застраховано лице се изплаща предварително определена по размер
застрахователна сума (84-кратния размер на брутната месечна заплата на застрахованото
лице). В конкретния случай дължимата в полза на третите ползващи се лица застрахователна
сума била в общ размер от 42 840 лв. (84-кратния размер на брутната месечна заплата на
пострадалия - 510 лв.). Съгласно чл. 444, ал. 6, изр. 1-во във връзка с чл. 459, ал. 4 от КЗ,
когато третите ползващи се лица по договор за застраховка „Живот", респ. „Злополука", са
няколко на брой, те имат равни права, освен ако в договора е уговорено друго. В настоящия
случай, в застрахователния договор не е уговорено друго. Ето защо, в случая приложение
намира горепосочената разпоредба на чл. 444, ал. 6, изр. 1-во от КЗ, а това означава, че всеки
един от 4-мата законни наследници на П. Н. е имал право на равен дял от застрахователната
сума от 42 840 лв., т.е. всеки дял се равнява на 10 710 лв. По тази причина и Дружеството
първоначално заплатило посочената сума от 10 710 лв. в полза на ищеца. Неизплатеният
остатък (32 130 лв.) от застрахователната сума съставлявал сбор от трите равни дяла на
останалите ползващи се лица, като с оглед на изложеното по - горе, този остатък следвало да
бъде присъден в полза на ищеца. Наред с горепосочената главница от 32 130 лв.,
Дружеството дължало и законната лихва върху нея за периода до деня, предшестващ датата
на подаване на исковата молба. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетението за забава било
дължимо от датата на забава на длъжника. В разпоредбата на чл. 444, ал. 6, изр. 3 от КЗ
изрично било посочено, че ако до изтичане на давностния срок трето ползващо се лице не
потърси своята част от застрахователната сума, застрахователят я разпределя
пропорционално между останалите ползващи се лица. В случая 5-годишният давностен срок
по чл. 378, ал. 2 от КЗ започнал да тече на 03.08.18 г. (датата на смъртта на пострадалия). По
силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на Народното събрание от 20.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците, на 13.03.2020 г. спряла да тече давността за погасяване на права на
3
частноправни субекти, каквито са и вземанията на останалите ползващи се лица по
застрахователния договор. Тази давност започнала да тече отново на 21.05.2020 г. (т.е. 2
месеца и 7 дни по-късно) - по силата на параграф 13 от Преходните и заключителните
разпоредби на обнародвания на 13.05.2020 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за
здравето. Следователно в случая давностният срок за останалите ползващи се лица по
застрахователния договор изтекъл на 10.10.2023 г. (5 години, 2 месеца и 7 дни след смъртта
на застрахованото лице). По силата на чл. 444, ал. 6, изр. 3 от КЗ, Дружеството изпаднало в
забава, считано от 11.10.2023 г. (денят, следващ датата, на която изтекъл давностният срок за
вземанията на останалите ползващи се лица по застрахователния договор, които не си
потърсили дължимата им част от застрахователната сума). За периода от 11.10.2023 г. до
07.08.2024 г. (денят, предшестващ датата на подаване на исковата молба в съда) законната
лихва за забава върху главницата от 32 130 лв. се равнявала на сумата от 3 662,56 лв., която
сума също следвало да бъде присъдена в полза на ищеца, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Претендира осъждане, на основание чл. 444, ал. 6, изр. 3-то във връзка с чл. 459, ал. 4 от КЗ,
ответника да заплати на ищеца сумата от 32 130 лв., представляваща неизплатена част от
дължима застрахователна сума, съгласно Застрахователна полица № ********** за Групова
застраховка „Трудова злополука", както и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в
размер на 3 662,56 лв. - за периода от 11.10.2023 г. до 07.08.2024 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
претендираната сума. Претендира разноски.
В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. Ответника заявява, че оспорва изцяло предявените срещу
„ЗАД АРМЕЕЦ" АД искове както по основание, така и по размер, като счита същите за
допустими, но неоснователни. Оспорва да са налице предпоставките по чл. 444, ал. 6, изр.
трето КЗ. Оспорва да са налице предпоставките по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, оспорва да са налице и
други предпоставки за плащане на застрахователно обезщетение. Счита, че правилата по чл.
444 КЗ са неприложими, както и, че ищецът няма качество на трето ползващо се лице по см.
на чл. 444, ал. 6 КЗ. Текстът на чл. 444 КЗ регулира случаите, в които страните по договора
определят третото ползващо лице. Аргумент в тази насока е и текстът на чл. 445, ал. 1 КЗ,
съгласно който третото ползващо се лице по договора може да не е наследник. Настоящият
случай се регулирал от правилото на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане
на работниците и служителите за риска „трудова злополука", съгласно което
застрахователното обезщетение или сума се изплаща на наследниците на застрахованото
лице в случаите на смърт, т. е. правоимащият е определен не, съобразно волята на страните
по договора, а отнапред - от правна норма и независимо от волята на страните. Съгласно
уговореното в процесната полица, страни по застрахователния договор са застрахователят
ЗАД Армеец АД и застраховащият Мастер - Пластик ООД - работодател на наследодателя на
ищеца; наследодателят на ищеца има качеството на застраховано лице. Не е спорно, че
ищецът, заедно с останалите трима първи братовчеди на застрахования, са четиримата
законни наследници на починалия П.И. Н., всеки в равен дял. Не е спорно и, че единствено
ищецът е получил част от застрахователната сума по договора. Т. е., ответникът е изпълнил
4
точно задължението си по договора да изплати припадащата се на ищеца част от
застрахователната сума. Предвид изложеното, за ищеца не е възникнало правото по чл. 444,
ал. 6, изр. трето от КЗ, защото текстът урежда последици при друг вид застрахователен
договор и е неприложим към конкретния случай. Оспорва и иска за присъждане на
мораторна лихва, предвид акцесорния му характер и неоснователността на главния иск,
както и, при условията на евентуалност, поради обстоятелството, че ответникът не е
изпаднал в забава, поради липса на покана по реда на чл. 380 КЗ за исковата сума. Оспорва
посочената начална дата ответникът да е изпаднал в забава. Претендира разноски.
В двуседмичен срок от връчване на препис от отговора с доказателствата, ищеца е
подал допълнителна искова молба, с която по подробно изложени в същата съображения
поддържа доводите си изложени в първоначалната молба и оспорва възраженията на
ответника.
В двуседмичен срок от връчване на препис от допълнителната искова молба с
доказателствата, ответника е подал допълнителен отговор, с който поддържа доводите в
първоначалния си отговор.
В съдебно заседание, ищеца лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба.
В съдебното заседание ответника, в докладвана писмена молба оспорва исковете, по
съображенията изложени в отговора. Сочи, че на лицевата страна на процесната полица е
отбелязано, че договорът за застраховка Трудова злополука е с покритие, съгласно чл. 55, ал.
1 КСО и е сключен в изпълнение на Заповед на МТСП за определяне на икономическите
дейности, подлежащи на задължително застраховане, поради което към договора са
приложими общите правила на закона, и по-конкретно – Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, а не приети от
страните типизирани, общи клаузи. Това било уговорено и на лицевата страна на полицата –
в раздел специални условия и договорености – „условията на Наредбата имат предимство
пред Общите условия на застраховка Злополука и заболяване на ЗАД Армеец АД“, в
случаите в които основната дейност на застраховащия попада в заповедта на министъра на
труда и социалната политика. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата, в случай на смърт на
застрахованото лице, застрахователното обезщетение или сума се изплаща на наследниците
на застрахованото лице, което било сторено.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от разпореждане на Националния осигурителен институт № 22392 от
16.10.2018 г., че декларираната злополука вх. № 735 от 31.07.2018 г. на ТП - София град от
осигурителя МАСТЕР-ПЛАСТИК ООД, станала с П.И. Н. на 26.07.2018 г., е приета за
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Злополуката е станала през време и по повод на
извършваната работа - при изхвърляне на стъклопакети в специализиран автомобил за
извозване на отпадъци, пострадалия пада и е затиснат от пирамидата на която се намира,
вследствие на което получва тежка черъпно-мозъчна травма, счупване на свода на черепа.
5
Установява се от препис - извлечение от акт за смърт на П.И. Н. и от удостоверение
за наследници на същият от 26.07.2023 г., че след смъртта си на 26.07.2018 г., П. Н. оставил
за свои законни наследници 4-ма първи братовчеди - Д.Ц.П., И.Ц.М., П. М.Т. и ищеца Е. Х.
А..
Установява се от застрахователна полица № ********** за застраховка „Трудова
злополука", със срок на действие от 01.12.2023 г. – 30.11.2023 г., сключена между ответното
дружество – застраховател и застраховащ - „МАСТЕР - ПЛАСТИК" ООД, със застраховани
работниците и служителите на застраховащият, че е сключен такъв договор. Отбелязано е,
че договорът за застраховка е с покритие, съгласно чл. 55, ал. 1 КСО и е сключен в
изпълнение на Заповед на МТСП за определяне на икономическите дейности, подлежащи на
задължително застраховане. Предвидена е застрахователна сума за едно лице в размер 84
кратния размер на брутната месечна заплата при настъпване смърт, вследствие трудова
злополука. В раздел специални условия и договорености е предвидено, че условията на
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
"трудова злополука" имат предимство пред Общите условия на застраховка Злополука и
заболяване на ЗАД Армеец АД“, в случаите в които основната дейност на застраховащия
попада в заповедта на министъра на труда и социалната политика. Ако основната дейност на
застраховащия не попада в заповедта на министъра на труда и социалната политика
застраховката се сключва на основание Общите условия на застраховка Злополука и
заболяване на ЗАД Армеец АД.
Установява се от Общите условия на застраховка „Злополука и заболяване“ на ЗАД
Армеец АД, че в т. 65 от същите е посочено, че при настъпване на застрахователно събитие
или на определените в договора условия Застрахователят е длъжен да плати
застрахователната сума, частта от нея или застрахователното обезщетение, определени в
застрахователния договор. Съгласно т. 66 застрахователно обезщетение или сума се изплаща
на Застрахования или на третите ползващи се лица. В т. 69 е посочено, че в случай на смърт
на Застрахования, когато застраховката не е сключена в полза на трети лица,
застрахователната сума се изплаща на законните наследници на Застрахования, а ако няма
такива - на лицата, живели в едно домакинство със Застрахования. Съгласно т. 70 когато
ползващите се лица са няколко, те имат равни права, освен ако не е уговорено друго.
Съгласно т. 71, когато в застрахователната полица не са посочени ползващи се лица, за
такива се считат законните наследници на Застрахования. Съгласно т. 124, трето ползващо се
лице е друго лице, посочено от Застрахования в застрахователния договор като имащо право
да получи пълния размер или част от застрахователното обезщетение или застрахователната
сума.
Видно от писмо от 21.08.2023 г. от ответника до ищеца, че същият е заявил на
04.08.2023 г. извънсъдебна претенция за сумите предмет на делото пред ответника, но с
посоченото писмо му е отказано заплащането им защото няма качеството трето ползващо се
лице по смисъла на чл. 444 КЗ.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
6
Уважаването на предявеният иск, с правна квалификация чл. 444, ал. 6, изр. 3-то вр.
чл. 459, ал. 4 КЗ, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: че
наследодателя на ищеца П.И. Н. е бил застраховано лице по описания в исковата молба
договор за застраховка с ответника, настъпило застрахователно събитие в срока на действие
на договора, което да е покрит риск по същия, отправяне на покана за плащане на
обезщетение срещу застрахователя, изпадане на ответника в забава и размера на вземането.
От събраните по делото доказателства, в частност от удостоверение за наследници от
26.07.2023 г., се установи, че П.И. Н. е наследодател на ищеца и същият е починал на
26.07.2018 г.. Със застрахователна полица № ********** за застраховка „Трудова
злополука", със срок на действие от 01.12.2023 г. до 30.11.2023 г., е сключен договор за
застраховка между ответното дружество – застраховател и застраховащ - „МАСТЕР -
ПЛАСТИК" ООД, със застраховани работниците и служителите на застраховащият, един
измежду които е наследодателя на ищеца - П.И. Н.. Отбелязано е, обаче в застрахователната
полица № **********, че договорът за застраховка е сключен в изпълнение на заповед на
МТСП за определяне на икономическите дейности, подлежащи на задължително
застраховане. В раздел специални условия и договорености е предвидено, че условията на
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука" имат предимство пред Общите условия на застраховка Злополука и заболяване
на ЗАД Армеец АД, в случаи като процесния, когато основната дейност на застраховащия
попада в заповедта на министъра на труда и социалната политика.
Не се установява от събраните по делото доказателства обаче наследодателя на ищеца
П.И. Н., да е бил застраховано лице именно по договор за застраховка с ответника с
описаното в исковата молба съдържание. Конкретно не се установи в застрахователния
договор да е посочено, че, при настъпване на покрития риск „Смърт вследствие трудова
злополука", дължимата застрахователна сума се изплаща на законните наследници на
починалия и то именно като трети ползващи се лица.
Формалният характер на застрахователния договор произтича от задължителните
реквизити, които трябва да съдържа застрахователната полица или писменият акт,
обективиращ договора, изброени императивно в чл. 345 КЗ. В случаите, когато
застрахователният договор е в полза на трето лице, в застрахователната полица изрично
следва да се посочат имената, съответно наименованието, и адреса на това лице, а в чл. 345,
ал. 3 КЗ, е предвидена възможност третото лице да е определяемо по начин, изрично
посочен в договора.
В конкретния случай не е налице договор за застраховка с определяне на трето
ползващо се лице. Този извод се основава на първо място на застрахователна полица №
********** за застраховка „Трудова злополука", сключена в изпълнение на Заповед на
МТСП за определяне на икономическите дейности, подлежащи на задължително
застраховане, в който случай приложима е преди всичко Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука". В чл. 10, ал. 1 от
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
7
злополука" е предвидено, че дължимото застрахователно обезщетение или сума се изплаща
на застрахованото лице, а в случаите на смърт на законните му наследници. В конкретния
случай, с оглед изричното отбелязване в застрахователната полица неприложими са Общите
условия на застраховка „Злополука и заболяване“ на ЗАД Армеец АД. Отделно в цитираните
Общи условия на застраховка „Злополука и заболяване“ на ЗАД Армеец АД, ясно са
разграничени застрахования, законните му наследници, лицата, живели в едно домакинство
със застрахования. Предвид непосочване на ищеца в договора и с оглед дефиницията
възприета в т. 124 от Общите условия на застраховка „Злополука и заболяване“ на ЗАД
Армеец АД, същият не се явява трето ползващо се лице и по смисъла на тези ОУ - друго
лице, посочено от застрахования в застрахователния договор като имащо право да получи
пълния размер или част от застрахователното обезщетение или застрахователната сума.
Ищеца е легитимиран като наследник, по аргумент от разпоредбите на чл. 448, ал. 1 и ал. 7
вр. чл. 445 КЗ и на основание чл. 10, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука" да получи наследствения си дял от
застрахователната сума. Ищеца обаче не отговаря на гореобсъдените изисквания да е лице
определено или определяемо по волята на страните съобразно застрахователния договор,
поради което ищеца не се явява трето ползващо се лице по описания в исковата молба
договор за застраховка, по смисъла на чл. 444 КЗ, при което иска с правно основание чл.
444, ал. 6, изр. 3-то вр. чл. 459, ал. 4 КЗ е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв,
без да е необходимо обсъждането на останалите предпоставки за уважаването му, доколкото
наличието или липсата им не могат да обосноват друг извод.
Предвид неоснователността на иска по чл. 444, ал. 6, изр. 3-то вр. чл. 459, ал. 4 КЗ за
сумата от 32 130,00 лева и с оглед акцесорността на претенцията за лихва, неоснователна е и
претенцията за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на 3 662,56 лева, за
периода от 11.10.2023 г. до 07.08.2024 г., поради което същата следва да се отхвърли като
такава.
С оглед изхода по делото, при съобразяване на фактическата и правната сложност на
същото, на ответника се дължат направени по делото разноски, в размер на сумата от 200,00
лева, за адвокатско възнаграждение за представителство на дружеството от юрисконсулт в
производството пред настоящата инстанция, които ищеца следва да бъде осъден да му
заплати, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Х. А., с ЕГН **********, с адрес: *** против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан
Караджа" № 2, искове за осъждане ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 444, ал.
6, изр. 3 вр. чл. 459, ал. 4 КЗ, сумата от 32 130,00 лева, представляваща неизплатена част от
8
дължима застрахователна сума, съгласно застрахователна полица № ********** за
застраховка „Трудова злополука", както и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в
размер на 3 662,56 лева, за периода от 11.10.2023 г. до 07.08.2024 г.
ОСЪЖДА Е. Х. А., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан
Караджа" № 2, сумата 200,00 лева, за адвокатско възнаграждение за представителство на
дружеството от юрисконсулт в производството пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
9